ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 512
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Н. К. Стоянов
като разгледа докладваното от Н. К. Стоянов Въззивно частно гражданско
дело № 20235300500471 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. М. А., ЕГН: **********, и П. М. Ш., ЕГН:
**********, чрез адвокат К., срещу Определение № 206/06.01.2023 г. постановено по
гр. д. № 16417/2021 г. на Районен съд Пловдив, с което е оставена без уважение
подадената от жалбоподателя молба за изменение на Определение № 13953/19.12.2022
г., постановено по делото, в частта му за разноските.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното
определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като общо
всички съделители дължат държана такса от 100 лева, а не всеки един от тях по 100
лева, което, което противоречи на нормата на чл. 9 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
Ответната страна по жалбата- К. Р. Ш., ЕГН **********, в писмен отговор
счита, че частната жалба е основателна и моли да бъде уважена.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания
съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана
страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на К. Р. Ш. срещу Н. М. А. и П.
М. Ш., с който се иска допускане на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.503.301.1.23, находящ се в гр. Пловдив, ул. „*******“ №**, бл.
*, ет.*, ап.**. С Решение № 1407/27.04.2022 г., постановено по делото, е допуснато
извършване на съдебна делба между съделителите на процесния недвижим имот при
квоти, както следва: за К. Р. Ш. – 4/6 ид. части, за Н. М. А. – 1/6 ид. част, и за П. М. Ш.
– 1/6 ид. част. С молба вх. № 103201/16.13.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив,
1
страните са посочили, че са постигнали извънсъдебна спогодба, като са представили и
доказателства за това. Поради това с Определение № 13953/19.12.2022 г., постановено
по делото, производството е прекратено поради прекратяване на съсобствеността, като
всеки един от съделителите е осъден да заплати по сметка на Районен съд Пловдив
държавна такса в размер на по 100 лева. Срещу така постановеното определение е била
подадена молба от Н. М. А. и П. М. Ш. по чл.248 от ГПК за изменението му в частта
за разноските, като се иска държаната такса за всички съделители общо да бъде 100
лева, а не 300 лева/ по 100 лв. за всеки съделител/, по която е постановено
обжалваното в настоящото производство определение. Със същото молбата е била
оставена без уважение по съображения, че са налице предпоставките за прилагане на
чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на
ГПК, съгласно, който текст при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на
дело за делба не по спогодба, се събира такса до 100,00 лева, но не по-малко от 25,00
лева. Първоинстанционният съд е приел, че държавна такса се дължи от всеки един от
съделителите и същата следва да бъде определена в максимален размер, предвид
факта, че по делото е постановено решение в първа фаза на делбеното производство,
проведени са две съдебни заседание във втора фаза на делбеното производство,
изслушана е експертиза досежно пазарната оценка на имота и неговата поделяемост,
приети са за съвместно разглеждане претенции по сметки в делбеното производство,
по отношение на които са събирани и доказателства.
Правилно и законосъобразно районният съд е приложил правилото на чл. 9 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съгласно,
което при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по
спогодба се събира такса до 100 лева, но не по-малко от 25 лева. Тази държавна такса
се дължи от всеки един съделител отделно, а не от всички съделители заедно, както
твърдят жалбоподателите. В конкретния случай, тъй като държавната такса не е
фиксирана, а се определя от съда съобразно момента на прекратяването на
производството, дължимата от всеки един от жалбоподателите държавна такса трябва
да бъде определена в максималния й предвиден размер. Това е така, тъй като по делото
има постановено влязло в сила решение, с което е приключила първа фаза на
производството по допускането на делбата, проведени са две съдебни заседание във
втора фаза по извършването на делбата, приети са за съвместно разглеждане претенции
по сметки в делбеното производство.
По така изложените съображения обжалваното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №206/06.01.2023 г., постановено по гр.д.
№16417/2021 г. по описа на ПдРС, VII-ми гр.с., с което е оставена без уважение
молбата вх. № 105539/23.12.2022 г. на Н. М. А., ЕГН: **********, и П. М. Ш., ЕГН:
**********, за изменение на постановеното по делото Определение №
13953/19.12.2022 г. в частта му за разноските.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3