Определение по дело №25788/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 36992
Дата: 14 септември 2024 г. (в сила от 14 септември 2024 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20231110125788
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36992
гр. София, 14.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110125788 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на разделност на сумите, както следва:
503,94 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
29.02.2020 г.; 137,05 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът /фирма/ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците В. Р. М., А. Р. М. – А., М. Р. М., Р. Р. Я. и К. Е. Б., в качеството им
на наследници на Д. Р. М., починал на 14.07.2019 г., въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, с аб. № 166031, като те не са изпълнили
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Сочи, че съгласно приложимите общи
условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което
ответниците не са сторили, поради което претендира от тях при условията на разделност
посочените по-горе суми, при следните квоти: по отношение ан В. Р. М. – 4/18, а именно:
111,96 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
29.02.2020 г.; 30,45 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., ведно със законната лихва от
1
датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане; по
отношение на А. Р. М. – А. – 4/18, а именно: 111,96 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г.; 30,45 лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
26.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
15.05.2023 г. до окончателното плащане; по отношение на М. Р. М. – 4/18, а именно: 111,96
лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г.;
30,45 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане; по отношение на Р. Р. Я. – 2/18,
а именно: 55,98 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
29.02.2020 г.; 15,23 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане и по
отношение на К. Е. Б. – 4/18, а именно: 111,96 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г.; 30,45 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците В. Р. М. и М. Р. М., чрез назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Н. М., са подали отговор на исковата молба,
с който излагат доводи за нередовност на исковата молба поради липсата на изложени
твърдения относно начина на формиране на претендираните суми за главница и мораторна
лихва. По същество оспорва исковете при твърдението, че не се установява приемане на
наследството на общия наследодател от тяхна страна, респ. на съдържащите се в него
задължения, тъй като не са ангажирани доказателства за изрично приемане на същото, респ.
чрез конклудентни действия от тяхна страна. Оспорват получаването и представянето на
фактура № **********/31.07.2020 г., която да е подписана от тях, оспорвайки
доказателствената стойност на представеното съобщение към нея, твърдейки, че
удостоверените в него данни не съответстват на действителното фактическо положение.
Оспорва действието на представения договор между сградата – етажна собственост и ищеца,
тъй като липсва посочена в него дата на сключването му, както и срок на действие, с оглед
на което считат, че не е доказано кое лице е извършвало отчитането на топлинната енергия.
Оспорват доставянето на топлинна енергия в твърдяното количество и качество, както и
ползването на такава от тяхна страна. Навеждат довод за допуснато нарушение на чл. 13 от
Директива на ЕС 2006/32/ЕО, според който на заплащане подлежи само реално потребеното
и отчетено количество топлинна енергия. Твърдят, че не са ангажирани доказателства
относно начина на определяне на процента топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация от ищеца, респ. от лицето по чл. 139б от ЗЕ, както и относно приспадането на
технологичните разходи за сметка на топлофикационното дружество. Правят възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, чийто падеж е настъпил преди
2
15.05.2020 г. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените срещу тях
искове. Отправят и доказателствени искания.
Ответниците А. Р. М. – А., Р. Р. Я. и К. Е. Б. не са подали отговор на исковата молба.
По редовността на исковата молба:
Съдът намира, че исковата молба не страда от нередовности, тъй като процесните
вземания за главница и мораторна лихва са в дстатъчна степен индивидуализирани чрез
посочване на размер и период, за който се отнасят.
По разпределяне на доказателствената тежест.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства:
1) По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между
него и ответниците, респ. техния наследодател, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за тях е възникнало насрещно задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са
погасили претендираните вземания в случаи, че твърдят това, за което те не сочат
доказателства.
2) По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на
главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава. При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили
дълга на падежа в случай, че твърдят това, за което те не сочат доказателства.
Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по
допускане на доказателствата.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са от значение за правилното
решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети, като
доказателствената стойност и относимост на същите подлежи на преценка по същество на
спора с крайния съдебен акт. Изложените от част от ответниците оспорвания по реда на чл.
193 ГПК не обосновават приложението на този процесуален ред, а също са свързани с
изследване на оспореното писмено доказателство по същество на спора. Следва да бъде
уважено и искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи,
посочени от ищеца в исковата молба, както и от ответниците В. Р. М. и М. Р. М. в отговора
на исковата молба под № 1, № 3 и № 4. Останалите поставени от тях въпроси не следва да
бъдат допуснати, тъй като или се припокриват с вече поставените от ищеца такива, или
касаят правни и/или фактически въпроси, които не следва да се изясняват чрез този
доказателствен способ. С оглед оспорванията на ответниците допускането на
съдебносчетоводна експертиза не се явява необходимо, доколкото никой от тях не твърди
плащане на процесните вземания, а останалите въпроси касаят обстоятелства, които
подлежат на установяване посредством съдебно-техническа експертиза. Ето защо, това
3
доказателствено искане на ищеца следва да се остави без уважение. В тази връзка следва да
се отбележи, че въпросът относно основателността на възражението за изтекла погасителна
давност има правен характер и подлежи на изследване по същество на спора с крайния
съдебен акт, а не чрез допускане на съдебносчетоводна експертиза.
Следва да се насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно посоченото в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА приложените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба, както и от ответниците В. Р. М. и М. Р. М. в отговора на исковата
молба под № 1, № 3 и № 4.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 320 лв., от които: 260 лв., вносими от ищеца и 60 лв., вносими от
бюджета на съда, в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице инж. Т. Й. К., специалност „Отопление, вентилация и
климатична техника“, с адрес: /АДРЕС/.
УКАЗВА на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че следва да изготви
заключението след проверка на документите, намиращи се у третото лице, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, както и че при
отговор на въпрос № 4 следва да съобрази изравнителните сметки, но само за месеците,
включени в процесния период, който е 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г.;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.12.2024 г. от
09:50 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача след изпълнение на указанията за
внасяне на депозита от страна на ищеца.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5