Р Е Ш Е Н И Е
№ 553 11.02.2020 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 7796 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. Шандор Петьофи № 10,
представлявано от управителя Р.В., срещу А.К.К., ЕГН * адрес ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лева, представляваща главница по договор за кредит №
**********, сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 18.09.2019 г. до
окончателното плащане на сумата.
В исковата молба са изложени твърдения,
че ответникът и „4финанс“ ЕООД са били в облигационна връзка по повод сключен
помежду им договор за кредит, по който „4финанс“ ЕООД е предоставил на К.
сумата 350 лева като заем, а ответникът е следвало да върне сумата до 30 дни,
като на падежа по договора – 27.06.2015 г. не е изпълнил задължението си. На
01.02.2018 г. „4финанс“ ЕООД и ищецът са сключили договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който вземанията на „4финанс“ по договора за кредит,
сключен с ответника, са му били прехвърлени.
Моли се за уважаване на иска и
присъждане на разноски.
Ответникът е признал претенцията.
Посочил е, че действително е сключил цитирания договор за кредит, но поради
финансови затруднения не е извършил плащане.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Представен като доказателство по
делото е договор за кредит № **********/28.05.2015 г., ведно с общи условия към
него, видно от които „4финанс“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е отпуснал на
К. в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 350 лева със срок на
издължаване 30 дни, считано от датата на неговото усвояване, с краен падеж 27.06.2015
г. Видно от приложената разписка за извършено плащане сумата от 350 лева е
получена от К. на 28.05.2015 г. Не е уговорена лихва по договора.
Видно от представения договор за
покупко-продажба на вземания от 01.02.2018 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ
България” ЕООД, вземанията на заемодателя са прехвърлени на ищеца, а от съдържанието
на представеното като доказателство приложение 1, неразделна част от договора
за цесия, става ясно, че предмет на продажбата е и вземането на „4финанс“ ЕООД
към К..
При така установената
фактическа обстановка съдът намира предявеният иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
вр. с чл. 240, ал. 4 ЗЗД за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск,
съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между прехвърлителя на
вземането и ответника, възникнало по силата на сключен
договор за кредит, че „4финанс“ ЕООД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си,
произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на
ответника да заплати същото. В тежест на ответника е било да
установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си
договора.
По делото е
безспорно установено, че на 28.05.2015
г. „4финанс“ ЕООД и К. са сключили валиден договор за кредит. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение,
цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на сума срещу задължение на кредитополучателя да я върне на
падежа - 27.06.2015 г. Праводателят на ищеца е изпълнил договорното си задължение и е предоставил
заемната сума.
В тежест на
ответника бе да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по
договора да върне предоставения му заем в срока, уговорен в договора.
Доказателства за заплащане на договорената сума от страна на ответника липсват,
въпреки изрично разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, няма
и твърдения в тази насока.
Установено
е по делото, че вземането на кредитодателя към К. е надлежно прехвърлено на
ищеца по делото с договор за цесия от 01.02.2018 г., поради което и претенцията
се явява основателна и следва да бъде уважена.
Ответникът дължи
направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на общо 150 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, като се дължи и заплатената държавна такса в размер на 50
лева.
Поради
изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН * адрес ***, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
ул. Шандор Петьофи № 10, представлявано от управителя Р.В., сумата от 350 лева
(триста и петдесет лева), представляваща главница по договор за кредит №
**********, сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 18.09.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН * адрес ***, да заплати на
„Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Красно село, ул. Шандор Петьофи № 10, представлявано от
управителя Р.В., сумата от 150 лева (сто и петдесет лева)
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева