№ 160367
гр. София, 19.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110165536 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от
[*******], чрез адв. Л. Р. срещу [*******], с което от съда се иска издаването на заповед за
вземане за компесаторна неустойка в размер на сумата от 841,88 лева, за неизпълнение на
задълженията на абоната по договор [*******] партида [*******], ID на договор [*******]
от 09.11.2022 г., формирана като сбор от стойността на 18 броя месечни такси по 46.66 лв. за
номер [*******] и сумата от 2,00 лева, представляваща обезщетение за обработка на
просрочени задължения
както и лихва за забава върху тази неустойка в размер на сумата 52,69 лева,
начислена за периода 13.12.2022 г. - 28.11.2023 г.
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване
на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а
именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът
няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът
няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България.
Съгласно посоченото от заявителя в уточняващата заявлението молба
претендираното вземане за неустойка е формирани като сбор от стойността на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента за периода, за който договорът се прекратява до
изтичане на съответния срок за ползване, който в случая е с продължителност от 18 месеца.
Съдът приема, че клаузите, въз основа на която заявителят извежда вземането си за
1
неустойки и иска издаване на заповед за изпълнение за същите, са нищожни като
противоречащи на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката представлява договорен способ, при който страните при сключване
на договора уговарят начин на обезвреда за едната страна по договора, ако е допуснато
неизпълнение от насрещната страна на договорно правоотношение. В хипотезата, когато е
уговорена неустойка, страната не е длъжна да доказва вредите си, а има правото да
претендира уговорената в нейна полза неустойка. За да бъде действителна клаузата
за неустойка, необходимо е неустойката да съответства на нейните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Съгласно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, начинът на определяне на неустойката, както и границите на същата, не са уредени с
императивни правни норми, поради което договарянето й без краен предел, както и
евентуалната й прекомерност, сами по себе си не водят до нищожност на клаузата за
заплащане на неустойка. Неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии като естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство,
залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида
на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди. При всяка преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки
отделен случай.
За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не следва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани
като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и/или пр. 3
ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка. Поради това,
действителността на клаузата за неустойка, следва да бъде преценена служебно от съда
независимо дали страните са се позовали на нищожността й (в този смисъл са: решение №
247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.
д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ ТО, решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., на
ВКС, І ТО, и решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ІІ ТО).
2
В последователната практика на върховната съдебна инстанция по граждански и
търговски дела е възприето становището, че макар да е договорена между търговци,
неустойката може да бъде нищожна, както поради противоречие със закона, така и поради
несъответствието й с добрите нрави /така напр. Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 395/2008 г., I т. о., ТК, Определение № 885 от 14.12.2018 г. на ВКС по к. гр. д. №
1993/2018 г.и др./.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай от твърденията на заявителя,
изложени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в уточнителната молба от
20.10.2022 г., става ясно, че в договора, сключен между страните, се съдържа уговорка, че
при прекратяване на същия по вина на абоната преди изтичане на срока, последният дължи
заплащане на оставащите месечните абонаментни такси до края на договора. Това
изложение според заповедния съд е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание
съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение за това вземане – чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК – искането е в противоречие с добрите нрави, доколкото претендираната неустойка
излиза извън присъщите й функции. Това е така, тъй като в този случай мобилният оператор
по прекратения договор претендира, че има право да получи имуществена облага в размер,
който би получил, ако договорът не беше прекратен, като същевременно е освободен от
задължение за изпълнение на своите задължения по договора. Последното създава
значителна нееквивалентност в правоотношението между страните по същото, нарушава
принципите за справедливост и недопускане на неоснователно обогатяване, който дисбаланс
се явява в противоречие с добрите нрави, с оглед което и заповедният съд приема, че
клаузите, въз основа на които заявителят счита, че са възникнали вземания за неустойки са
нищожни на посоченото основание. Заповед за изпълнение за същите, както и за лихва за
забава върху тези вземания, не следва да бъде издавана.
Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани съобразно
съотношението между отхвърлената и уважената част на заявлението, т.е. съдът следва да
отхвърли искането за сумата над 3,54 лева (три лева и 54 стотинки) и адвокатско
възнаграждение за сумата над 56,56 лева (петдесет и шест лева и 56 стотинки).
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № [*******] г., подадено от [*******], чрез адв. Л. Р.
срещу [*******] за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за вземане за компесаторни неустойки в размер на сумата 841,88 лева, дължима на
основание договор за използване на електронни съобщителни услуги [*******] партида
[*******], ID на договор [*******] от 09.11.2022 г., формирана като сбор от стойността на
18 броя месечни такси по 46.66 лв. за номер [*******] и сумата от 2,00 лева,
представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, както и за лихва за
забава върху тези неустойки в размер на сумата 52,69 лева, начислена за периода 13.12.2022
3
г. - 28.11.2023 г., за сумата над 3,54 лева до сумата от 25,00 лева за държавна такса, както и
за сумата над 56,56 лева до сумата от 400,00 лева - адвокатско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4