Р Е Ш Е Н
И Е
№3391/04.12.2019 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LI състав, в открито съдебно заседание, проведено на 02.12.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря Зинаида
Монева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7477 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от ищеца П.К.Н. срещу
Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението» МВР осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР, за заплащане /съгласно прието изменение на размера на иска по реда на
чл. 214, ал. 1 от ГПК в съдебно заседание от 02.12.2019 г./ на сумата от 1567 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 227
часа, за периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.09.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба
ищецът твърди, че през периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2019 г. е полагал труд като старши пожарникар в УПБЗН – С. към 01 РСПБЗН Б. Ищецът счита, че ответникът не му е
заплатил допълнително дължимото възнаграждение за положения нощен труд за
времето от 22 часа до 6 часа, преизчислен чрез начисляване на допълнителен
коефициент 1.143. Посоченият коефициент за положения нощен труд следвало да се
начислява, съгласно нормата чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. През процесния период ищецът бил в
служебно правоотношение с МВР. През това време ищецът полагал труд на смени по
график. По отношение на държавните служители приложение намирали специалните
разпоредби от чл. 187 и следващите от ЗМВР. Положеният труд бил заплатен
своевременно след неговото отчитане. За процесния период съотношението между
дневен и нощен труд било 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен
труд), а не е както по Кодекса на труда и по Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се
приравняват на 8 часа дневен труд.
В съдебно заседание
ищецът,
чрез своя процесуален представител, поддържа молбата за
уважаване на исковата претенция.
В съдебно заседание
ответникът не се представлява.
Съдът, след като
взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното:
Предявен е осъдителен
иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Страните по делото не
спорят, а и от събраните доказателства се установява, че между тях е
съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд като
старши пожарникар в УПБЗН – С, към 01 РСПБЗН Бургас. Страните не спорят, а и от
събраните доказателства се установява, че с оглед характера на заеманата от
ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за
времето от 22.00 часа до 06.00 часа/, съгласно утвърдени графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплаща и допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. Съгласно
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед.
Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл.
187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5
на същата разпоредба е видно, че работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
исков период от 01.09.2016 г. до 31.08.2019 г. са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (в сила от 02.08.2016 г.), и Наредба
№ 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане
на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на
специфични служебни дейности (в сила от 14.08.2018 г. до 04.10.2019 г.).
Съгласно чл. 3, ал.
2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./,
предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0.143
на общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период. След отмяната на Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г. са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от
01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в сила от
11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен
труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба №
8121з-407/2014 г. Следователно този ред на преизчисляване е неприложим след
отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., поради празнота в уредбата на
реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън
редовното работно време, за държавните служители в МВР.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово
установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като
такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Доколкото в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е посочено, че отново се касае
за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. Съдът намира, че при
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.). Обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо другите държавни служители, а също и спрямо служителите по трудови
правоотношения.
Съгласно чл. 9, ал.
2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Във връзка с направеното твърдение в отговора на
исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за
всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част
от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
По делото е
извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от
съда, от чието заключение се установява, че за исковия период 01.09.2016
г. до 31.08.2019 г. ищецът е работил на смени, като за същият период е
полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6.00 часа общо за целия процесен период от общо 1592 часа, като при превръщане
на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получават
общо 1819 часа. При което се установява, че разликата възлиза в размер на 227
часа и е на стойност 1567 лв., не е отчитана и не е заплатена от ответника.
По делото
ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на
дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен
труд, преизчислен като извънреден труд по горепосочения коефициент в
установения от експертизата размер. Предвид на това исковата претенция за
заплащане на нощен труд за горепосочения период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е
основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер от 1567 лв., който съвпада с исковата претенция след увеличението
на размера й по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Като последица от
уважаване на исковата претенция ответникът дължи на ищеца и законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение от 408 лв.
Поради изцяло
уважаване на искa, на основание чл. 78, ал. 6 вр.
с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавната такса в размер на 62.68
лв., дължима върху уважения размер на иска, както и направените разноски от 200
лв. за извършената съдебно-счетоводна експертиза, платени от бюджета на съда.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на
населението» МВР да заплати на П.К.Н., ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР, сумата от 1567 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 227 часа, за периода от
01.09.2016 г. до 31.08.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 02.09.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на
населението» МВР да заплати
на П.К.Н., ЕГН **********, направените
по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 408 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на
населението» МВР да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на БРС, дължимата върху уважения размер на исковете държавна такса в размер от 62.68
лв., както и направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената експертиза
в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на предварително изпълнение в частта за
присъденото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Окръжен съд - Бургас, а в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение, решението има характер на определение и може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в седемдневен срок от
получаване на настоящото решение.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ А.Вълков
Вярно с оригинала: З.М.