№ 584
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20223100500204 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 301966/11.11.2021 г., подадена
от Д. АЛД. ДЖ., чрез назначения по делото особен представител адв. Й.Й., против Решение
№ 262700/28.10.2021 г., постановено по гр.д. № 15340/2020 г. по описа на ВРС, в частта, в
която e прието за установено в отношенията между страните, че Д. АЛД. ДЖ., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „Самарско знаме“ 45А дължи на "ДАЙНЪРС КЛУБ
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, по сключен помежду им
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „Дайнърс клуб“ и
предоставяне на кредитен лимит от 02.11.2018г. сумата от 1583.37 лева (хиляда петстотин
осемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки), представляваща дължима главница,
сумата от 372.54 лева (триста седемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща сбор от дължима договорна лихва и лихва за забава за периода от
01.01.2019г. до 30.06.2020г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №7187/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд
не е взел предвид наведените от ответника твърдения за разминаване на датите при
сключване на договора, получаване на картата и подписване на декларациите. Въззивникът
поддържа, че процедурата по подписване на договора е неясна, с противоречиви и
1
нелогични действия. Твърди, че ищецът е извършил закононарушение, като е използвал
личните данни на ответника без негово съгласие. Твърди, че към датата на постановяване на
първоинстанционното решение кредитната карта е била все още валидна, като не са налице
доказателства за прекратяване на договора, блокиране на картата. Излага, че искът е
преждевременно предявен, т.к. между страните е налице валидно сключен договор. Сочи, че
договорът между страните не отговаря на изискванията на чл.11, ал., т.7 и и т.9 от ЗПК,
поради което на основание чл.22 от ЗПК е недействителен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез ю.к. ИВ. Н., в писмен отговор оспорва
жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че
постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със
събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на
материалните и процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за
правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и
присъждане на ю.к. възнаграждение.
С молба вх. № 4442/22.02.2022г. ищецът "ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, е отстранил нередовностите на исковата молба.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът Д. АЛД.
ДЖ. се представлява от назначения особен представител адв. Й.Й., който поддържа жалбата
и моли да бъде уважена.
Въззиваемата страна "ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД не изпраща представител в
съдебно заседание.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по предявен иск от "ДАЙНЪРС
КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД против Д. АЛД. ДЖ. за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.415 от ГПК вр. чл.240 от
ЗЗД по сключен помежду им Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта „Дайнърс клуб“ и предоставяне на кредитен лимит от 02.11.2018г. сумата от 1583.37
лева, представляваща дължима главница, сумата от 414.59 лева, представляваща сбор от
дължима договорна лихва и лихва за забава за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2020г., за
които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№7187/2020г. по описа на Районен съд – Варна. С депозираната пред ВОС молба вх. №
4442/22.02.2022г. ищецът "ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, е отстранил нередовностите на исковата молба, като е уточнил, че
претендира 109.53 лева договорна лихва съгласно чл.7 от договора и 304.86 лева
наказателна лихва съгласно т.8 от договора.
Ищецът твърди, че на 02.11.2018г. бил сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта „Дайнърс клуб“ и предоставяне на кредитен лимит между
2
страните. На ответника била предоставена карта с кредитен лимит от 1000 лева за
извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от
банкомат или ПОС. Минималната погасителна вноска е сумата, която титулярът по картата
е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5% от размера на главницата на
задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими
към датата на падежа лихви, такси и комисионни. Ответникът не е изпълнявал своето
задължение за заплащане на дължимите суми. Считано от 15.02.2019г. кредитът е станал
предсрочно изискуем. Излага, че потребителят не е изпълнил задължението си да погаси
задълженията си в уговорения срок. Правният интерес от предявяване на установителния
иск се обосновава с връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК в хипотезата на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
С писмен отговор особеният представител на ответника оспорва предявените искове
по основание и размер. Излага, че процедурата по подписване на процесния договор е
неясна, с противоречиви и нелогични действия. Кредитната карта е все още валидна, като
липсват доказателства, че договорът е бил прекратен или картата е била блокирана. Излага,
че уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост липсва. Искът е преждевременно
заявен, тъй като договорът между страните не е прекратен. Сочи се, че размерът на
уговорената договорна лихва е прекомерен, поради това и нищожен.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо досежно
главницата, а досежно лихвата за частично недопустимо. По ч.гр.д. №7187/2020г. по описа
на Районен съд – Варна в полза на "ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение за сумата от 1583.37 лева, представляваща дължима
главница, сумата от 414.59 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
01.01.2019г. до 30.06.2020г. С исковата молба сумата от 414.59 лева е претендирана като
лихва, дължима на основание т.7 и т.8 от договора и т.11.1 от раздел XI на Общите условия,
считано от 01.01.2019г. до 30.06.2020г. С обжалваното решение ВРС е установил
дължимостта на сумата от 372.54 лева, представляваща сбор от дължима договорна лихва и
лихва за забава за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2020г., като е отхвърлил иска за
горницата над 372.54 лева до претенираните 414.59 лева. С молба вх. № 4442/22.02.2022г.
ищецът "ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
отстрани нередовностите на исковата молба, като уточни, че претенцията му е за 109.53 лева
договорна лихва съгласно т.7 от договора и 304.86 лева наказателна лихва съгласно т.8 от
договора. В частта, в която ВРС се е произнесъл досежно 109.53 лева договорна лихва
3
първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, защото такава
претенция не е заявена в заповедното производство.
Въззивният съд констатира, че действително Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта „Дайнърс клуб“ и предоставяне на кредитен лимит е
подписан на 02.11.2018г., протоколът за предоставяне на кредитната карта е от дата
05.11.2018г., а декларацията към искането за издаване на кредитна карта „Дайнърс клуб“ е
подписана на 09.11.2018г. Това разминаване в датите е неотносимо към задължението на
длъжника за връщане на усвоения кредитен лимит. Обстоятелството дали е извършено
административно нарушение от служители на „Дайнърс клуб“ във връзка с използване на
личните данни на ответника преди подписване на декларацията е ирелевантно в настоящото
производство, което има за предмет връщане на усвоения кредитен лимит, ведно със
съответните лихви.
Необосновани са и доводите на особения представител, че към датата на
постановяване на първоинстанционното решение кредитната карта е била все още валидна,
липсват доказателства за прекратяване на договора, поради което главницата не се дължи.
Видно от чл.3 от Договора за издаване на револвираща международна кредитна карта
„Дайнърс клуб“, срокът за ползване на кредитният лимит е до 31.10.2019г., т.е. след тази
дата усвоения кредитен лимит подлежи на връщане.
Необосновани са доводите във въззивната жалба, че ВРС не е разгледал възражението
на ответника за недействителност на договора на на основание чл.22 ЗПК, поради
неспазване на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т. 7 и т. 9 от ЗПК.
Първоинстанционният съд подробно е анализирал договора и обосновано е приел, че в него
са посочени размерът на кредитния лимит (1000 лева) и условията за усвояването му;
лихвеният процент - 19 %.
Въззивният съд споделя мотивите на ВРС относно дължимостта на главницата, като
препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
ВРС е приел, че лихвата за забава за периода на извънредното положение от
13.03.2020г. до 13.07.2020г. възлиза на 41.85 лева, като същата е неправилно начислена и не
подлежи на присъждане. Предвид липсата на оплакване от страна на "ДАЙНЪРС КЛУБ
БЪЛГАРИЯ" АД, дължимата лихва за забава за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2020г.
следва да се намали със сумата от 41.85 лева, поради което дължимата лихва за забава за
периода от 01.01.2019г. до 30.06.2020г. възлиза на 263.01 лева.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции за основателност на иска
досежно главницата, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази част.
Решението на ВРС следва да бъде обезсилено в частта, в която съдът се е произнесъл
досежно сумата от 109.53 лева договорна лихва за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2020г. В
частта относно лихвата за забава за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2020г. решението на
ВРС следва да бъде потвърдено за сумата от 263.01 лева, а в отхвърлителната му част за
разликата над 263.01 лева до 304.86 лева решението е влязло в сила.
4
В съответствие с разрешенията, дадени в т.12 на ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело
№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в исковото производство следва да се разреши и въпроса за
разноските, сторени от ищеца – кредитор в рамките на заповедното производство. Както за
исковото, така и за заповедното производство отговорността за разноските следва да се
разпредели именно съобразно изхода от спора. Присъдените в полза на кредитора разноски
за заповедното производство са в общ размер на 89.95 лева, в т.ч. 39.95 лева - платена
държавна такса и 50 лева – юрисконсулско възнаграждение. Отчитайки основателните
размери на исковите претенции, установени от въззивния съд, разноските, които се следват
на ищеца за заповедното производство са в общ размер на 83.13 лева.
За исковото производство пред ВРС ищецът претендира 89.97 лева държавна такса,
300 лева юрисконсулско възнаграждение, 250 лева възнаграждение за особен представител
на ответника, 150 лева възнаграждение за вещо лице. Отчитайки основателните размери на
исковите претенции, установени от въззивния съд, разноските, които се следват на ищеца за
исковото производство пред ВРС са в общ размер на 545.21 лева (при 100 лева
юрисконсулско възнаграждение).
Или общият размер на сторените разноски за производството пред ВРС - заповедно и
исково, които ответникът следва да следва да бъде осъден да репарира на ищеца по
съразмерност с уважената част от исковете е 628.34 лева. Решението на ВРС следва да бъде
отменено в частта, в която в полза на ищеца са присъдени разноски за горницата над 628.34
лева до присъдените 665.61 лева.
За въззивното производство ищецът – въззиваем претендира разноски в размер на
200 лева възнаграждение за особен представител на ответника, както и юрисконсулско
възнаграждение, което съдът определя на 100 лева. От тази сума по съразмерност с
неоснователната част на въззивната жалба ответникът - въззивник следва да бъде осъден да
му репарира сума в размер на 283.20 лева.
Предвид частичната неоснователност на въззивната жалба, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
окръжен съд сумата от 78.24 лева, представляваща дължимата държавна такса по въззивната
жалба.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 262700/28.10.2021 г., постановено по гр.д. № 15340/2020 г.
по описа на ВРС, в частта, в която e прието за установено в отношенията между страните, че
Д. АЛД. ДЖ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Самарско знаме“ 45А дължи на
"ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, 109.53 лева
договорна лихва за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2020г. по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта „Дайнърс клуб“ и предоставяне на кредитен
5
лимит от 02.11.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262700/28.10.2021 г., постановено по гр.д. №
15340/2020 г. по описа на ВРС, в частта, в която e прието за установено в отношенията
между страните, че Д. АЛД. ДЖ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Самарско знаме“
45А дължи на "ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, сумата от 1583.37 лева, представляваща дължима главница, сумата от 263.01 лева,
представляваща дължима лихва за забава за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2020г., за които
суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №7187/2020г.
по описа на Районен съд – Варна.
В частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на лихва за забава за периода от
01.01.2019г. до 30.06.2020г. за горницата над 263.01 лева до 304.86 лева решението на ВРС
не е обжалвано и влязло в сила.
ОТМЕНЯ решение № 262700/28.10.2021 г., постановено по гр.д. № 15340/2020 г. по
описа на ВРС в частта, в която Д. АЛД. ДЖ., ЕГН ********** е осъден да заплати разноски
за заповедното и първоинстанционното производства на "ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК ********* за горницата над дължимите 628.34 лева до присъдените 665.61 лева.
ОСЪЖДА Д. АЛД. ДЖ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Самарско знаме“
45А да заплати на "ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, разноски за въззивното производство в размер на 283.20 лева, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. АЛД. ДЖ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Самарско знаме“
45А да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд
сумата от 78.24 лева (седемдесет и осем лева и 24 стотинки), представляваща дължимата
държавна такса по въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6