Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 139 23.12.2019г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
на десети
декември 2019
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер
1710 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 2242 от 25.09.2019г., постановено по гр. дело № 5332/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е
осъдена ОД МВР – Бургас да заплати на С.Н.Н. сума
в размер от 1 386, 42 лева, представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 204, 77 часа, положен в периода от 01.07.2016г. до
30.06.2019г. - по служебно правоотношение между страните, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на 03.07.2019г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни разноски в
размер на 350 лева.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас,
представлявана от Директора Радослав Сотиров, с която се претендира да бъде
отменено постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново решение
по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена ищцовата претенция като
неоснователна и недоказана. В жалбата се посочва, че е неоснователна
претенцията на ищеца по делото положеният от него нощен труд да бъде
преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на
работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,
143, а по отношение организацията на работната заплата и полагане на нощния
труд приложение следва да намерят правилата на действалите към процесния период
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Посочва се, че в тези наредби
липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент,
за разлика от действала до преди тях Наредба № 8121з – 407/19.08.2014г., която
е предвиждала приложение на въпросния коефициент. В жалбата се посочва, че
съгласно правната норма, действаща в системата на МВР за целия процесен период
съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1, а не е както по КТ и по
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7
часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. Посочва се, че целта на
коефициента 1, 143 е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато работи 7 часа да получава възнаграждение за 8 часа дневен
труд и в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла
на чл. 143, ал. 1 от КТ. В жалбата се посочва, че съображенията за приложимост
на специалния ред спрямо общия такъв не са били споделени от първата инстанция,
като Районен съд – Бургас е приел, че липсата на изрична норма в нормативната
уредба, действала през процесния период не следва да се тълкува като законово
установена забрана за преобразуване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен чрез преизчисляването им с коефициент 1, 143 и отчитането и
заплащането му като извънреден, а представлява празнота в уредбата относно реда
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурството,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Посочва се, че
неправилно съдът е приел, че при наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
въззивната страна не изпраща представител, депозира писмена молба, в която
заявява, че поддържа въззивната жалба.
Ответната страна по
въззивната жалба – С.Н.Н. чрез своя процесуален представител – адвокат адвокат Станко Кралев депозира по делото писмен отговор, в който
посочва, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира да
бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решението на Районен съд –
Бургас като правилно и законосъобразно.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната
страна по въззивната жалба не изпраща представител, депозира писмена молба, в
която посочва, че поддържа отговора на въззивната жалба и отправя искане да
бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение.
Бургаският окръжен
съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск от С.Н.Н. от
гр. Бургас, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2 против Областна Дирекция на МВР – гр. Бургас,
с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сума
в размер от 1 716 лева, дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 286 часа за
целия процесен период от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., получени чрез
преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за посочения период 2
000 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху присъдената сума
от депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.
По делото не се спори, че
ищецът в производството – С.Н.Н. е държавен служител към ОД МВР – Бургас и от 01.07.2016г.
до 30.06.2019г. е полагал труд при 12 – часови работни смени на длъжността „старши полицай“ в ОД на МВР – Бургас при Четвърто
Районно управление – Бургас, като за този период от време ищецът е полагал и
нощен труд.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза от 09.09.2019г., от неоспореното заключение на
която се установява, че за периода от 17.06.2016г. до 17.06.2019г. ищецът С.Н.
е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, а в същия период
от време му е заплатен нощен труд за 1 656 часа, тоест – сума в размер от 414
лева. Установява се и обстоятелството, че ищецът е положил за процесния период
от време общо 1 656 отработени часове нощен труд, а преизчислен в дневен
труд с коефициент 1, 143, нощният труд от 1 656 часа става 1 636, 77
часа, тоест – разликата между преизчисления и отчетен по протоколи положен
нощен труд възлиза на 204, 77 часа и общият размер на трудовото възнаграждение
за извънреден труд за 204, 77 часа възлиза на 1 386, 42 лева.
В съдебно заседание ищецът
чрез своя процесуален представител е направил изменение на претенцията като я е
намалил от сума в размер на 1 716 лева на сума в размер до 1 386, 42
лева.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения
иск, като е изложил мотиви, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата следва да намери субсидиарно приложение, предвид наличието на
законова празнота. Съгласно чл. 9, ал. 2 от тази наредба, издадена по
приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневното
отчитане на работното време за при
сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Съдът е посочил в своето
решение, че неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за
структурата на работната заплата би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта на
духа на закона.
На
основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от
посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка се констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По
наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира
следното:
На
основание чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители се състои от основно месечно възнаграждение, допълнителни
възнаграждения, едно от които е за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187,
ал. 1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на
тримесечие – чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Работата извън редовното работно време от
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл. 187,
ал. 5, т. 2 във връзка с ал. 6 от ЗМВР.
Единственото
възражение в жалбата на ОД на МВР е, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на
тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ,
бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните
и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както
и редът за получаването им се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.
В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това
съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
Тъй
като в жалбата липсват други оплаквания
във връзка с възприетата фактическа обстановка от районния съд, съдът
намира, че атакуваното решение следва да
бъде потвърдено с горните мотиви.
По
разноските:
С
оглед на изхода от въззивното обжалване на въззиваемия се дължат разноски в
размер на 384 лева с ДДС, за които има доказателства, че са реално направени -
Договор за правна защита и съдействие на лист 24 от делото, имащ характер на
разписка. В становището на ОД на МВР от 11.11.2019г. е направено възражение за
прекомерност на уговореното възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като уговореният и заплатен хонорар е в рамките на
минималния по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно правилото на §
2а от Наредба № 1/09.07.2004г.,
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в цитираната
наредба, под които не може да се договоря адвокатското възнаграждение, при
облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна основа, върху която се
начислява ДДС.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2242 от 25.09.2019г.,
постановено по гр. дело № 5332/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Бургас, код по БУЛСТАТ *********, с адрес – гр. Бургас, ул.
„Христо Ботев“ № 46 да заплати на С.Н.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2 – адвокат Кралев сумата 384 (триста осемдесет и
четири) лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.