Определение по дело №1032/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл ГПК е образувано по въззивна жалба на ”А. Г. – А., ЕИК , представлявано от А. Г., чрез пълномощника му адв.П от АК Б. насочена против Решение № 13489/30.04.2013 г. на РС Б., постановено по Г.д. № 228/2012 г. по описа на същия съд.

В нея се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество отхвърляне на заявената искова претенция.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

В срока отговор по въззивната жалба такъв не е постъпил.

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след като се запозна с данните по първоинстанционното дело и прецени събраните в неговия ход доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се е спорило между страните, а и е установено от приобщените писмени доказателства по делото, че помежду им е ибло налице валидно трудово правоотношение, по силата на което въззиваемията е изпълнявал длъжността “Пласьор разносна търговия” при въззивника.

Със Заповед № 4/07.10.2009 г., считано от 07.10.2009 г., това трудово правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие.

От прибщените писмени доказателства се установява, че при напускането на ответника на 07.10.2009 г. са били съставени протоколи за връщане на микробус “Форд Транзит” и протокол да приемане и предаване на хранителни стоки.

От първия е видно, че са предадени и ключове - 1 бр., мобилни телефонни апарати- 2 бр., като са отразени и констатирани щети по микробуса - счупени стоп светлини - 2 бр., счупено огледало /кора/, скъсана стелка от разлято масло и скъсано гумено уплътнение.

Този протокол е подписан от представители и на двете страни.

Според втория протокол /за върнати хранителни стоки/ представител на работодателя е приел от въззиваемия стока, описана със стокова разписка № 000993 от 07.10.2009 г. на стойност 1 583, 71 лв., като е отразена забележка, че сумата, отчетена на стойност 859, 00 лв. плюс 7, 90 лв. са отчетени към стокова разписка № 00092, както и че стока е натоварена на 06.10.2009 г.

Този протокол също е подписан от представители на двете страни – за работодателя - И. Въчков и от въззиваемия.

На 01.10.2009 г. е съставен протокол № 12 за инвентаризация на стоки от комисия в състав А. Щ -председател и членове И. Ви В, с който е констатирано, че на посочената дата след инвентаризация на стокови разписки за получени от Р. Г. - на длъжността Пласьор на стоки разносна търговия, комисията е установила липси в размер на 4 917, 71 лв.

Следва да се посочи, че няма данни при инвентаризацията не е участвал въззиваемия и протоколът не съдържа негов подпис, като е подписан само от членовете на комисията.

На 08.10.2009 г. е бил съставен друг - протокол № 13 от комисия в състав А. Щ - председател и членове И. В и В Щ, с който е констатирано, че на посочената дата след инвентаризация на стокови регистри, собственоръчно попълнени от Р. Г. за получени от него стоки и след оглед на БУС, който му бил поверен, комисията е установила следното: Не са отчетени от Р. Г. следните суми за получени стоки- 2 641, 31 лв. и 2725, 10 лв. или общо сумата от 5 366, 41 лв.; не са отстранени следните повреди на поверения БУС, причинени от Р. Г.: счупени задни ляв и десен стоп на обща стойност 200 лв., повредена лява страница на стойност 200 лв., увреждания на кабината на стойност 200 лв., увреден ляв праг на стойност 150 лв., увредена странична дясна врата на стойност 200 лв., увредена дясна задна колона на стойност 100 лв, като общата стойност на повредите е 1200 лв.

Няма спор по фактъ, че и при тази инвентаризация и оглед въззиваемият не е участвал и протокола не съдържа негов подпис – подипсан е само от членовете на комисията.

Следва да се посочи още, че според заключението на допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в счетоводството на въззивника констатираните липси са осчетоводени само въз основа на съставените протоколи.

В хода на производството пред районния съд двете страни са представили множество стокови разписки относно предавани и приети от въззиваемия стоки и отчетени въз основа на тях суми.

Последните установяват, че отчетените суми са отразявани на ръка в горния десен ъгъл на стоковата разписка.

Районният съд е кредитирал представените от двете страни стокови разписки, които съдържат подпис на приел, т.е. подпис на въззиваемия и се отнасят за предадена стока на същия и не е кредитирал представените по делото стокови разписки, които не съдържат подпис на приел, не се отнасят до предоставена стока на въззиваемия, а на други клиенти, както и стоковите разписки, които са извън периода на трудовото правоотношение между страните по делото.

Не е кредитирал и представените от страна на въззивника ръчно изписани на бял лист описание на стоки, към които са прикрепени стокови разписки с номера № 90000128/16.10.2008г., 90000004/04.11.2008г., 90000030/12.11.2008г., 90000065/22.11.2008г., 90000126/09.12.2008г., 90000138/11.12.2008г., 90000208/24.03.2009г., 90000266/14.04.2009г., 90000279/17.04.2009г. и 90000260/14.09.2009г.

Аргументирал се, че видно от същите, към всеко от които е прикрепена стокова разписка, в тях не се съдържа име на издател, име на лицето, на което се предоставя стоката, както и дата, на която се предоставя.

С оглед на това районният съд счел, че не може по категоричен начин да приеме, че издаваните в последствие компютърни варианти на стоковите разписки, макар и да съвпадат с отразената стока в ръчно изписаните листя, са именно за получени стоки от Р. Г. на посочените дати.

Посочил, че след като в ръчно изписаните такива липсва дата, то не може да се приеме, че стоките са предадени именно на Р. Г. и именно на посочените в компютърните варианти на стокови разписки дати.

Районният съд не е кредитирал и ръчните записвания, представени от въззивника ищеца в приобщените джоб 4 и джоб 7, като намил, че същите че не представляват годно доказателство по смисъла на ГПК.

В заключението на допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е изследвало единствено представените от страните по делото стокови разписки, както и тези по приобщеното Г.д. № 260/2010 г. по описа на РС-Б..

Въз основа на техния анализ заключило, че размерът на предадените на въззиваемия и заприходени срещу подписа му СМЦ за времето, през което е бил на работа в едноличния търговец /от 01.07.2008 г. до 06.10.2009 г. е за 351 436, 45 лв. /справка № 09/, размерът на отчетените от ответника суми по заприходените му стоки за продажби за времето, когато е бил на работа в едноличния търговец / от 01.07.2008 г. до 06.10.2009 г./ е за 348 857, 94 лв. /справка № 09/, като няма констатирани липси по извършени проверки и ревизии с участието на въззиваемия, а има такива без участието му.

Заключило е още, че осчетоводените липси на стоки по вина на въззиваемия са в размер на 10 284, 12 лв., от които осчетоводени липси на 31.10.2009 г.- в размер на 4 917, 71 лв., осчетоводени липси на 04.01.2010 г. в размер на 5 366, 41 лв.

За периода на трудовия договор на Р. Д. Г. от 01.07.2008 г. до 07.10.2009 г., размерът на заприходените СМЦ, съгласно приложените стокови разписки от двете страни, е: за периода преди сключване на трудовия договор по стокови разписки, подписани от ответника-предадената стока е на стойност 32 485, 22 лв., отчетената сума е в размер на 27 518, 58 лв., разлика за отчитане- 4 966, 64 лв. За периода на трудовия договор с въззиваемия по стокови разписки подписани от него - предадена стока в лева- 351 436, 45 лв., отчетена сума - 348 857, 94 лв., разлика за отчитане- 2 578, 51 лв.; по стокови разписки неподписани от Г. - предадена стока- 45 617, 71 лв., отчетена сума 35 026, 10 лв., разлика за отчитане 10 591, 61 лв.

Вещото лице е посочило, че няма връчени актове или протоколи за липси, съдържащи подписа на Р. Г..

Заявило е, че по счетоводни данни на въззивника размерът на паричните задължения на въззиваимия към него към 03.11.2009 г. е 11 484, 12 лв., които представляват - осчетоводен начет - 10 284, 12 лв.- начет за липси на стоки и 1 200 лв.- начет за увреден автомобил с рег. № Е 41 51 АР.

Посоченото основание за осчетоводяване на сумити в счетоводството е за осчетоводена липса на стоки в размер на 4 917, 71 лв. с обсъдените по-горе Протокол № 12/01.10.2009г. за инвентаризация на стоки и за осчетоводена липса на стоки в размер на 5 366, 41 лв. и за увредения автомобил с обсъдения Протокол № 13/08.10.2009 г. за инвентаризация на стоки.

В съдебно заседанияе вещото лице е пояснило, че стоковата разписка не е счетоводен документ и затова тя не се осчетоводява, а се издава от складова програма, не от счетоводен продукт.

Заявявило е и че по представените по делото два протокола на вещото лице не са били представени описани стокови разписки или други счетоводни документи, въз основа на които са изготвени тези протоколи.

Пояснило е и че официален документ, който се нарича “инвентаризационен опис”, е документ с опис на налично и намерено, и разликите от липса и излишък , но такъв на вещото лице не е бил представен.

Не е бил представен и документ, в който да е отразено, че е правена инвентаризация с участието на въззиваемия.

Районният съд е кредитирал заключението на вещото лице единствено относно отговорите по въпроси № 3, 7, 8 и 9, като не му е дал вяра в останалата му част, касаеща отразеното, че размерът на предадените на Р. Г. и заприходени срещу подписа му СМЦ за времето, през което е бил на работа в едноличния търговец /от 01.07.2008 г. до 06.10.2009 г./ е за 351 436, 45 лв. /справка № 09/, размерът на отчетените от същия суми по заприходените му стоки за продажби за времето, когато е бил на работа в едноличния търговец / от 01.07.2008 г. до 06.10.2009 г./ е за 348 857, 94 лв. /справка № 09/, както и че Г. има неиздължени стойности по стокови разписки, подписани от него в размер на 2 578, 51 лв., поради следното.

Районният съд изложил съображения, че също намира, че не следва да се вземат предвид стоковите разписки, които се отнасят за времето преди възникване на трудовото правоотношение и тези, които не са подписани от въззиваемия, както и тези които съдържат различна отчетена сума.

Едновременно с това обаче приел, че не следва да кредитира и взема предвид при определяне наличието или не на липси и стоковите разписки, които не отразяват получена от въззиваемия стока, както и посочените в справка № 05 стокови разписки, стойността на които е включена в справка № 09.

Така от кредитираните и от районния съд стокови разписки от справка № 09 са били изключени изключени - стокова разписка № 90000094/04.07.2008 г.-същата не касае стока, предоставена на Р. Г. /джоб № 3, л. 24/, № 90000135/25.07.2008 г.- /джоб № 3, л. 39/, № 90000150/31.07.2008 г.- /джоб № 10, л. 5 - гръб/, № 90000151/31.07.2008 г.- /джоб № 10, л. 5 - гръб/, № 90000020/12.08.2008 г.- не носят подпис на въззиваемия /джоб № 3, л. 5/, № 90000021/12.08.2008г. - не касае предоставена на същия стока /джоб № 3, л. 5/, № 90000123/08.12.2008 г.-липсва подпис за приел на ответника /джоб № 8, л. 16/, №90000075/05.02.2009г.-липсва подпис за приел на въззиваемия /джоб № 12, л. 7/, № 90000218/28.03.2009 г.- не касае предоставена стока на същия /л. 76 от делото/, № 90000323/01.05.2009 г.- не носи подпис на въззиваемия за приел /джоб № 11, л. 8/, № 90000250/15.05.2009 г.- не касае предоставена стока на Г. /джоб № 5, л. 15/, № 90000206/04.08.2008 г. - не носи подпис на въззиваемия /джоб № 14, л. 7 и 8/. Извън горните районният съд е кредитирал като подписана стокова разписка, невключена в справка № 09 - стокова разписка № 90000002/04.08.2008 г. /л. 94 от делото/, съгласно която стойност на стоковата разписка 1674, 39 лв., отчетена сума – 1780, 00 лв.

В резултат на горната аргументация досежно кредитираните и некредитираните от районния съд писмени доказателства, същият приел, че според представените по делото от двете страни, подписани от въззиваемия стокови разписки, които кредитирал, размерът на предадените на Г. и заприходени срещу подписа му СМЦ за времето, пред което е работил при въззивника е за 327 107, 82 лв. , а отчетените от въззиваемия СМЦ по предоставените му стокови разписки, подписани от него, са на стойност 328 203, 19 лв.

В хода на производството пред районния съд са били дъбрани и гласни доказателства.

Така в показанията си свидетелят И. В е посочил, че зет на собственика на въззивния едноличен търговец, както и че е работил в склада при него.

Заявил е, че въззиваемият е работил при въззивника, а естеството на работата му била свързана да извърша разносна търговия на стоки от първа необходимост и в тези връзка му била поверена кола от фирмата.

Сутрин Г. товарел стоката по пера, по видове, като собственоръчно се записвала стоката, след което като се напълни буса се подписвал.

Твърди, че се е случвало да забрави да се подпише на някоя от стоковите разписки, като посочените стокови разписки според свидетелят не са били предоставени на експертизата.

Освен това периодично на месец се правела констатация кой каква стока е товарил, на каква стойност, каква сума е отчел, която проверка се извършвала от свидетеля и счетоводителя.

Твърди и че Р. Г. винаги си взимал екземпляр от стокова разписка, на която е отразено какво му е товарено и на каква стойност, като след това написаното на ръка се отразявало на компютъра, като въззиваемият взимал тази стокова разписка и се подписвал.

Когато сутрин нямало време, Г. подписвал стоковата разписка, написана на ръка, като проверявал какво му е написано, а след това свидетелят прикрепял ръчно изписаната стокова разписка към тази от компютъра. На следващата сутрин въззиваемият отчитал сумата, която е събрал от клиентите от предходния ден, но стока не е връщал в склада.

Стоката, която му оставала в буса, оставала там и колата се допълвала от склада. Този свидетел сочи, че е казвал при месечните проверки на Г. какво трябва да изчисти, но последният не погасил задълженията и подал молба за напускане. Няколко дни след това при свидетелят дошъл човек, който го заплашвал. Свидетелят заявява, че понякога е имало случаи, при които дори въззиваемият да е взимал стока за 1 000 лева, е отчел например стока за 1 100 лева, което се случвало, поради това, че му оставала стока в колата. Сочи, че ако е имало случаи да е зареждал например по два пъти на ден, това пак се записвало на ръка и се пускало през компютъра, а въззиваемият се подписвал за последното след като му се пускала отделна стокова разписка за същия ден.

Всяка сутрин, когато е имало време и е издадена стокова разписка от компютъра, копие се предоставяло на Г. и той се подписвал на екземпляра, който оставал при свидетеля. Когато не се издадавала компютърна стокова разписка, поради липса на време, той се подписва на ръчно написаната разписка, като същата се пишела на два екземпляра - едната за него, другата за въззиваемия.

Свидетелят твърди, че за времето, през което е работил, на Г. е правена ревизия и той е участвал в нея, но не били съставяни протоколи.

Сочи и че не е изгарял компютъра, а се сменили програмите, при което данните се загубили.

Според него преди напускането си Г. е знаел за цялата дължима от него сума, а след като напуснал, съставили протокол.

Той пристигнал последния ден и засекли колата, като отказал да подпише протокола от ревизията. Сочи, че на ревизията присъствал и тъстът на Г.. Районният съд кредитирал показанията на горния свидетеля, приемайки ги за последователни и логични, с изключение на частта им, касаеща установяването на извършената ревизия при напускане на въззивник и присъствието на същия.

В тази им част приел, че показанията на свидетеля не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, т.к. според установеното двата протокола за инвентаризация, няма данни на инвентаризациите да е присъствал въззивника, нито е отразен негов отказ да подпише протоколите.

От своя страна свидетелят Христов е заявил в показанията си, че през м. октомври 2009 г. присъствал, когато Р. Г. върнал на въззивника търговец микробуса и стоката, която се намирала в него. Той сочи, че въззиваемият предал всичко, както и микробуса с ключовете и че шефът му нямал претенции по отношение на микробуса, но не му дал трудовата книжка.

Твърди, че И. В приел “буса”, като след това разбрал, че Г. е ударил същия.

Твърди и че на място при напускането на Р. не е ставало въпрос, че не е предавал цялата стока.

Показанията на горния свидетел са изцяло кредитирани от районния съд, който ги приел за последователни, логични, непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото доказателства.

В хода на производството пред районният съд в качеството на свидетел е била разпитана и Н. М., която е била вещо лице по приобщеното към настоящето дело Г. дело № 260/2010 г., водено между същите страни.

Същата е заявила, че за нуждите на изготвяне на заключението по цитираното дело е посещавала офиса на въззивника и потърсила да й се представят други документи и стокови разписки. Било й обяснено, че не съхраняват стокови разписки, които са напълно отчетени, като в счетоводството се предават не самите стокови разписки, а фактурите от фирмите. Поискала да пуснат разпечатка какво е било задължавано на въззиваемия и й казали, че имат проблем с хард диска на самия компютър, където се е съхранявала информацията, която е била там.

И показанията на тази свидетелка са били кредитирани от районния съд, като дадени от незаинтересовано лице, последователни и логични.

При приетото за установено пред него от фактическа обстановка районният съд приел от правна, че е сезиран с иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.

Навел, че в цитираната норма е уреден един специфичен случай на пълна имуществена отговорност на работника или служителя, която се реализира по общия исков ред (аргумент от чл. 207, ал. 3 от КТ) и на основание твърдяното възникване на която в случая ищецът е основал и исковите си претенции срещу ответника, според заявеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

В последните се поддържа от ищеца в производството, че трудовите задължения на ответнника и естеството на работата му е била свързана с действия, свързани със събирането, съхраняване и отчитане на парични и материални ценности, т.е. твърди се отчетническа функция, както и че при изпълнение на възложената на ответника работа и докато е траело трудовото правоотношение между страните на последния са били предоставени стоково-материални ценности, като той бил длъжен да отчете получените суми срещу предоставените стоки, и от които били налице липси, за които той бил отговорен в пълен размер.

Посочил, че искът с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ урежда пълната имуществена отговорност на работниците - отчетници, причинили вреда на работодателя от липси.

Съгласно текстът на цитираната разпоредба, работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липси в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняването на щетата или от деня на откриването й. Липсата представлява недостиг в имуществото на работодателя, чийто произход не може да бъде установен.

Нормата на чл. 211 от КТ сочи, че пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, който може да бъде чрез граждански иск в наказателно производство, когато са налице данни за противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл.4 т.1-3, установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица по реда на ЗДФИ, както и по реда на общия исков процес, какъвто е настоящия случай.

Акцентирал, че докато в производството по начет фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното, (чл. 417, т.8 ГПК), то в производството по общия исков ред важат общите правила /чл. 154 ГПК/ и тежестта за доказване на фактическия състав на чл.207, ал. 1, т. 2 от КТ е върху ищеца - в случая “А. Г.”.

Навел, че предпоставките за уважаване на иска по чл.211 във връзка с чл.207, ал.1, т.2 от КТ са: 1/наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника; 2/ неизпълнение на трудовите задължения от страна на отчетника; 3/ претърпяна имуществена вреда от страна на работодателя; 4/ виновно поведение на отчетника; 5/ причиняване на липсата при или по повод на специфичните функции по трудовото правоотношение на отчетника и 6/ наличие на причинна връзка между липсата и действията или бездействията на отчетника.

Така за да възникне пълната имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят следва да установи по безспорен и несъмнен начин респ. като проведе пълно доказване на следните комулативно предвидени предпоставки: наличие на трудово правоотношение с ответника, чиято трудова функция е свързана със събирането, разходване и отчитане на пари и стоково-материални ценности, настъпване на липса и нейния конкретен размер в резултат на дейността на отчетника, момента на настъпване или откриването й, липсите да са с неустановен произход и да са възникнали по време на упражняване на съответната трудова функция от работника или служителя.

Посочената по-горе норма урежда специфичен за отчетническата дейност състав на увреждане - липса на парични или материални ценности.

Фактическият състав на същата изисква липсата да бъде определена, като недостиг в касата на ищеца, представляващ състояние на неотчетност с неустановен произход.

С оглед специфичния характер на увреждането липсата се изграждала върху презумпцията за причиняване на щетата от отчетника, комуто ценностите са му поверени "под отчет".

Затова констатацията на една липса обръща тежестта на доказване.

Върху отчетника се възлага тежестта да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, че това не е извършено виновно.

За горното районният съд се позовал на установена съдебна практика.

Търсената по този ред отговорност следвало да бъде санкция за извършено вредоносно нарушение на трудовите задължения на отчетника.

При тези уточнения районният съд приел за установено по делото, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение за длъжност, в чиито трудови функции са включени задълженията по съхраняване, разходване и отчитане на парични и материални ценности, поради което същата следва да се определи като отчетническа по см. на чл. 207, ал. 1 от КТ.

Поради горният факт и следва изводът, че е налице е първата от обуславящите уважаване на иска предпоставки.

С нейното наличие обаче се изчерпвала положителната оценка на съда що се отнася до установените от ищеца с оглед правилото за доказателствената тежест на релевантни за спора факти.

Последното т.к. по делото не бе проведено пълно доказване чрез безспорни и несъмнени доказателства осъществяването на останалите обстоятелства за ангажиране отговорността на въззиваемия в размер на исковата сума.

Районният съд счел, че по делото не е установено по безспорен и категоричен начин наличието на липси, които да се намират в пряка причинно следствена връзка с поведението на Р. Г..

Посочил, че представените протоколи за резултатите от извършени инвентаризации от 01.10.2009 г. и от 08.10.2009 г. не представляват надлежно доказателство, от което да се направи обоснован извод, че е налице вреда в твърдения размер, т.к. от една страна тези документи са частни свидетелстващи и нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като съдържат единствено изгодни за съставилото го лице факти, а от друга - те не съдържат достатъчно релевантна за делото информация.

В тях не е посочено конкретно кои стоки липсват и тяхното остойностяване и за кои предоставени на въззиваемия стоки не е отчетена сума, за да се приеме, че същите са на стойността на посочения размер на липсата в констативните протоколи.

Нещо повече - при нито една от двете инвентаризации не е участвал въззиваемия и липсва негов подпис, че се е запознал с констатациите от инвентаризациите. Така първият протокол е за инвентаризация правена преди прекратяване на трудовото правоотношение с Г., при което е следвало да бъде запознат с нея. Последващата инвентаризация е след прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото.

Районният съд навел и съгласно изискванията, инвентаризацията се извършва от комисия, назначена със заповед от ръководителя на предприятието, лицата, които отговарят за отчетния обект, преди започване на инвентаризацията подписват декларация, че всички получени документи до започването на инвентаризацията са предадени в счетоводството на предприятието. В декларацията се отразява и принадлежността на наличните ценности и средства. Резултатите от инвентаризацията се отразяват в инвентаризационен опис и в сравнителна ведомост или в инвентаризационен опис със сравнителна ведомост със задължителни реквизити. Трябва да бъде съставен и протокол за установените различия между фактическото състояние и отразеното по счетоводство данни . Съществува изискване съставените документи от инвентаризацията да се подпишат от членовете на комисията и лицата, които отговарят за обекта.

В конкретния случай нито едно от горните изисквания не е спазено от работодателя при извършване на процесните инвентаризации.

Освен това в протоколите комисията се е задоволила да посочи единствено стойността на твърдените липси, като не са индивидуализирани стоките, респ. стоковите разписки заприходени на Г., за които липсва отчетена сума и по този начин не може да се установи дали една и съща липса на суми по определени стокови разписки не е констатирана два пъти.

На самостоятелно основание районният съд посочил, че по делото не е представен нито един счетоводен документ, от който да може да се установи в резултат на какви стокови наличности и парични средства при предходния период, респективно към началото на ревизирания период и такива в неговия край е установена липса.

Така напълно неясно оставало как е установено задължението на Р. Г. за липси в претендирания размер на 10 284, 12 лв.

За периода на съществуване на трудовото правоотношение - 01.07.2008 г.- 07.10.2009 г. изобщо не можел да се определи размера на заприходените стоково материални ценности, тъй като “А. Г.- А. не съхранява счетоводни записвания за отразяване на всяка търговска операция, “поради изгарянето на компютрите на фирмата”.

От друга страна вярно било, че по делото и двете страни са представили стокови разписки, с които са предавани стоки на въззиваемия и върху които са отразявани отчетени суми, но липсва основание да се приеме, че това са всички стокови разписки за предадени на Г. стоки през периода на трудовото му правоотношение.

Освен това от показанията на свидетеля В се установило, че той по своя преценка не е предоставил определени стокови разписки.

Поради изложеното и районният съд счел, че след като няма яснота дали представените стокови разписка са всички такива.

Приел също, че след като не може да се определи какъв е размерът на изначално заприходените стоково- материални ценности на Г., то обсъждането на следващите въпроси и най- вече за размера на отчетените суми, съответно за липсите по заключението на вещото лице е безпредметно, доколкото на тях би могло да се даде хипотетичен и вероятностен отговор.

Този извод се налагал поради фактът, че вещото лице не е могло да се запознае с първичните счетоводни документи, а е ползвало произволно представени от страните по делото документи.

Районният съд приел още, че поради недостатъчната организация на вътрешния ред и счетоводно записване и отчитане в въззивника едноличен търговец, не може да се приеме за доказано по категоричен начин, че е установена липса в претендирания от него размер.

По изложените съображения заключил, че макар и да е налице счетоводно отразяване на липси с посочената стойност, направено въз основа на протокол № 12/01.10.2009 г. и Протокол № 13/08.10.2009 г., то не е налице пълна кореспонденция между представените доказателства по делото, касаещи дейността на въззиваемия и това счетоводно записване.

Непълнотата на счетоводната отчетност е по причина липса на добро управление и най-вече на липса на осъществяван контрол в самото предприятие на въззивния едноличен търговец.

Осовен това от представените по делото и кредитирани от съда съобразно посоченото от фактическа страна стокови разписки за предадени на Г. суми и отразено отчитане на суми в горния десен ъгъл на стоковата разписка, районният съд констатирал и приел, че съгласно представените по делото от двете страни, подписани от въззиваемия стокови разписки, размерът на предадените на същия и заприходени срещу подписа му СМЦ за времето, през което е работил при въззивника е за 327 107, 82 лв., а отчетените от него СМЦ по предоставените му стокови разписки, подписани от същия, са на стойност 328 203, 19 лв.

Ето защо и не била налице липса.

Освен това се установило, че въззиваемият е отчел по-голяма сума, което само по себе си потвърждава посочения по-горе извод за непредставени в пълен обем стокови разписки и за непълнота на счетоводната отчетност при въззивника.

Изложеното обусловило извода на районния съд за неоснователност на предявения иск за сумата от 10 284,12 лева, представляващи стойността на липси на стоково- материални ценности за периода на действие на трудовия договор на въззиваемия, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, поради което и същият е отхвърлен..

Поради неоснователността на главната претенция като неоснователна е отхвърлена акцесорната претенция за сумата от 2 462.47 лева, представляваща начислена законна лихва /мораторна/, считано от 08.10.2009 г .- датата на установяване на липсата до датата на подаване на исковата молба – 24.01.2012 г.

Съобразно изходът от спора са присъдени и сторените пред първата инстанция разноски.

При гореустановеното въззивната инстанция прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволно от постановения съдебен акт, с който заявената от него претенция е била отхвърлена изцяло.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него от страна на въззивника са неоснователни по следните съображенията:

Районният съд е извършил пълен и обстоен анализ на всички относими към предмета на спора доказателства, ангажирани от страните в хода на провелото се пред него производство, въз основа на който е установил точно релевантните за предмета на спора факти и правилно е приложил материално правните норми, които регулират спорното правоотношение.

В случая страните не са спорили по фактите, че са били обвързани за процесния период с валидно трудово правоотношение, по силата на което ответникът-въззиваем е изпълнявал при ищецът-въззивник длъжността “пласьор разносна търговия”, както и че действително трудовите задължения на последния и естеството на работата му са били свързани с действия по събирането, съхраняване и отчитане на парични и материални ценности, т.е. - отчетническа функция.

Спорили са по това дали при изпълнение на възложената му работа, докато е траело трудовото правоотношение между страните по делото, на въззиваемия са били предоставени стоково-материални ценности, за които той е бил длъжен да отчете получените суми срещу предоставените стоки, и от които са били налице липси, респ. – че за тях въззиваемиял е отговорен в пълен размер.

По отношение установяването на тези релевантни за предмета на делото спорни факти районният съд е извършил преценка на целия събран доказателствен материал, ангажиран и от двете страни в процеса, като в съответствие с установените съдопроизводствени правила е изложил конкретни съображения защо кредитира част от тях /писмените, свидетелските, както и изслушаната експертиза/, а на други не дава вяра.

Въззивната инстанция намира, че тази преценка е направена при стриктно спазване на процесуалните правила, и е извършена обективно и точно, поради което и напълно я споделя.

Намира също, че доводите на районния съд, изложени в тази насока, са достатъчно подробни и изчерпатенти, като за избягване на тяхното приповтаряне препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

Във връзка с безсъмнено установените факти районният съд е направил обоснования извод, че в случая ищецът-въззивник не е провел при условието на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на нормата на чл.207, ангажираща пълната имуществена отговорност на отчетника-работник.

Така въззивната инстанция споделя изцяло изводът, че освен първата от предпоставките – безсъмненото наличие на трудово правоотношение между страните по делото, по което въззиваемият е изпълнявал отчетнически функции, наличието на останалите, необходими за уважаване на заявената искова претенция, не се е установило в хода на процеса - наличието на липси при въззивника, които да се намират в пряка причинно следствена връзка с поведението на Р. Г..

В този смисъл и какво вече се посочи, цялостният анализ на доказателствения материал не установява по безсъмен начин горните обстоятелства.

Липсата на писмени доказателства, съставени по съответния ред, установен от ЗСч, за предоставянето на съответните стоково-материални ценности на въззиваемия, респ. – заприходяването им при него, а в последствие и липса на постъпление на пари след реализацията им, както и за извършване на инвентаризациите, пак съобразно изискванията на ЗСч, води на единствения извод, че твърдените от ищеца факти не са се осъществили.

Обосновката на районния съд в горната насока е много конкретна и подробна, като съдържа достатъчно аргументи, който изцяло се споделят от настоящата инстанция, която, с цел избягване на тяхното приповтаряне, препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

За пълнота следва да се отбележи, че оплакванията на въззивника в противната насока са изцяло неоснователни.

Твърденията му почиват изцяло на едностранчива преценка на приобщените доказателства, вкл. извършена в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото обосновано районният съд е посочил, че двата броя протоколи са частни свидетелстващи документи, които установяват единствено благоприятни за издателя им факти, поради което и не следва да се ценят като доказателства.

Такива по правната си природа са и останалите документи /сотокви разписки/, които не носят подписът на въззиваения, а твърдението, че липсата на подписът му се дължи на нежеланието от негова страна да го положи, не се установи по никакъв начин от останалите приобщени по делото доказателства - писмени и гласни.

На самостоятелно основание липсата на редовни счетоводни записвания при самия ищец-въззивник, които да установят безспорно при какви стокови наличности и парични следства е установена претендираната липса, обосновават извод за хипотетичност и недостоверност на твърденията му.

Предвид изложеното и по съображенията, изтъкнати от районната инстанция, които въззивната изцяло споделя и препраща към тях, заявената искова претенция правилно е отхърлена като неоснователна, което налага потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Мотивиран от горното и на основание чл.272 ГПК, Окръжен съд Г.Б.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13489/30.04.2013 г. на РС Б., постановено по Г.д. № 228/2012 г. по описа на същия съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от обявяването му на страните – на 07.10.2013 г. пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: