Р Е Ш Е Н И Е
№ 258
25.11.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 914 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково против Решение №41/12.07.2021, постановено по АНД №466/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно прилагане на закона. Напълно погрешни били изводите на съда по отношение необходимостта от това жалбоподателят да знаел за факта на прекратяване на регистрацията на МПС и необходимостта от умисъл за извършване на нарушението. Счита се, че тези факти са без значение за наличието на извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Неправилен бил и извода на районния съд, че наказателното постановление следвало да се издаде в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В случая, във връзка с констатираното нарушение, преписката била изпратена по компетентност на РП – Свиленград, с оглед преценка за наличие на извършено престъпление по чл.345 от НК. Именно поради това административнонаказателното производство било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка, обвързването на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН с момента на съставяне на АУАН, за да се издаде НП, било неправилно. Била налице хипотезата на чл.36, ал.6 от ЗАНН и НП било издадено въз основа на изпратена по компетентност прокурорска преписка №394/2020г. по описа на РП – Свиленград, по която с постановление от 24.04.2020г. било отказано образуване на наказателно производство по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Моли се атакуваното решение да бъде отменено, а наказателното постановление- потвърдено.
Ответникът – Ю.М.И., чрез пълномощника си, в писмени бележки посочва, че счита атакувания съдебен акт за законосъобразен, съответно подадената касационна жалба за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в касационата жалба оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград отменил Наказателно постановление (НП) № 20-1253-002352 от 11.05.2020г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДВМР – Хасково, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, на Ю.М.И. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са били отнети 10 контролни точки.
За да отмени наказателното постановление, районният съд установил наличие на съществено процесуално нарушение – изтекъл давностен срок за издаване на наказателно постановление. След като цитирал разпоредбите на чл.36, ал.1 и чл.36, ал.2 от ЗАНН приел, че последната е неприложима в случая, тъй като административнонаказателната преписка била изпратена на Районна прокуратура – Свиленград след изтичане на шестмесечия срок за издаване на НП, като прекратяването на производството също станало след изтичане на този срок. АУАН бил съставен на 16.08.2019г. и НП следвало да бъде издадено най-късно до 16.02.2020г. Санкционният акт обаче бил издаден едва на 11.05.2020г., след срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
На следващо място, въззивният съд изложил в решението си алтернативни мотиви, в случай на несподеляне от касационната инстанция на тези, касаещи наличие на допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение. В тази връзка приел, че жалбоподателят извършил от обективна и субективна страна описаното в АУАН и НП административно нарушение, поради което правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В решението се сочи, че съдът бил приел за правилно определянето на административното наказания „Глоба“ в размер от 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, както и отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, а така също и мълчаливо приетата от АНО липса на основания за определяне на случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Изцяло се споделят изводите на въззивния съд за наличие на допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на срока за издаване на наказателното постановление. Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая, Акт за установяване на административно нарушение серия GA №17955 срещу лицето Ю.М.И. е бил съставен на 16.08.2019г., съответно наказателно постановление за описаното в АУАН деяние е следвало да бъде издадено до 16.02.2020г. Санкционният акт - НП № 20-1253-002352 на Началник група с Сектор „Пътна полиция“ към ОДВМР – Хасково, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, на Ю.М.И. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са били отнети 10 контролни точки, е било издадено на 11.05.2020г., повече от два месеца след изтичането на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Настоящата инстанция приема, че прекратяването на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН на АНП е ирелевантно обстоятелство в случая по отношение спирането на срока за издаване на НП, тъй като прекратяването е било извършено едва на 08.04.2020г. - след изтичане на 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, от която дата е и Докладна записка рег.№1253р-4335/08.04.2020г. На посочената дата 08.04.2020г. административнонаказателната преписка, образувана по АУАН серия GA №17955/16.08.2019г., е била изпратена по компетентност на РП – Свиленград, видно от писмо рег.№125300-5648/08.04.2020г.
Действително, с прекратяването на административнонаказателното производство за административнонаказващия орган би отпаднало задължението за издаване на НП срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, но това е приложимо само в хипотезата на извършване на това процесуално действие в 6-месечен срок от издаване на АУАН. Настоящият случай не е такъв, поради което правилен е извода на въззивния съд за отмяна на НП № 20-1253-002352 от 11.05.2020г. на Началник група с Сектор „Пътна полиция“ към ОДВМР – Хасково, на процесуално основание.
Неспазването на императивната разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото НП. След като съдът е констатирал това нарушение, изводите му за отмяна на санкционния акт следва да се споделят напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция приема, че въззивният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация да му бъдат присъдени сторените по делото разноски представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.11.2021г.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №41/12.07.2021, постановено по АНД №466/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на Ю.М.И. *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00(четиристотин) лева по АНД(К)№ 914/2021г. по описа на АдмС-Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.