МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1341/15.07.2010г.,
постановена по НОХД №
1057/2010г. по описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас, с който
против Т.Щ.А. – родена на ***г***, живущ ***, българка, българска гражданка,
неомъжена, осъждана, ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7. вр. чл. 194, ал. 1, вр.чл.63, ал.1, т.3
от НК.
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно
следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение от 23.03.2010г.,
на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предявен е граждански иск от М.Х.П., с ЕГН **********
против подсъдимата Т.Щ.А., ЕГН **********, за сумата от 2287 /две хиляди двеста
осемдесет и седем/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от непозволено увреждане ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието – 03.08.2010 г., до окончателното й изплащане.
Представителят на РП – Бургас
по време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието са доказани по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът
пледира на подсъдимия да се наложи наказание при приложение разпоредбите на чл.
55, ал. 1 от НК, а именно наказание „пробация”, при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично
за срок от една година и шест месеца; задължителни срещи с пробационен служител
за срок от една година и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото
в размер на 200 часа годишно в размер на две поредни години. По отношение на
гражданския иск, счита същият за основателен до размера, в който е предявен,
защото това е размера на невъзстановената част от деянието.
Гражданският ищец е съгласен с
предложеното от БРП наказание. Моли съда изцяло да бъде уважен предявения
граждански иск.
Защитникът на подсъдимия, не
оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието по
обвинителния акт. Относно определяне вида и размера на наказанието, защитникът
пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание „пробация” при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца и периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца с явяване
и подписване два пъти седмично. Моли да не бъде налагана третата мярка от
„пробацията”-обществено полезен труд. Относно предявения граждански иск,
предоставя на съда.
Подсъдимата Щ. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните прения
заявява, че се присъединява към казаното от защитника си, съжалява за
извършеното и моли за минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 04.08.2009г., около 13,00 часа, в 04 РУ при ОД на
МВР гр. Бургас, било получено съобщение от М.Х.П., ЕГН **********,***, за
извършена кражба на парична сума в размер на 1260 евро и 30 лв. от магазина и
жилището й на горепосоченият адрес.
При посещение на местопроизшествието бил извършен
оглед, в хода на който е констатирано, че няма проникване с взлом в помещенията
на жилището и магазина на пострадалата.
В качеството на свидетел и пострадал, при проведеното
разследване по случая била разпитана М.П., която заявила, че през месец юли
2009г, се е завърнала от Германия, където работила около 5 месеца, като взела
със себе си всички спестявания, които имала от работата си там. Те възлизали на
сума от 3400 евро. Посочената парична сума, П. съхранявала в дамската си чанта.
След завръщането си в страната, пострадалата обяснила, че всеки ден е била
посещавана в дома си от момиче, което било нейна съседка и познавала с името Т.,
както и ромското й прозвище А.. При едно от поредните посещения в домът й,
няколко дни преди кражбата на горепосочената сума, пострадалата установила, че
е изчезнала връзката с ключовете й, за намиращия се в двора на домът й магазин
за хранителни стоки, както и тези за самото й жилище. По данни на П. това
станало, докато тя влязла в жилището си, за да вземе внука си, който се събудил
от сън, а в същото време, посоченото от нея момиче я чакало на масата в двора,
където се намирала връзката й с ключове. След завръщането си на мястото, където
пострадалата и гостенката й седели, П. забелязала, че липсва връзката с
ключовете, която при ставането си оставила върху масата и попитала, къде са те.
Гостенката й отговорила, че не виждала ключовете й и дори започнала да ги търси
заедно с нея. В деня, когато потърпевшата констатирала, че й е извършена
кражбата сочи, че през целият ден в магазина и в домът й не с идвал никой освен
А., с която пили кафе на двора. П. заявила, че същата дошла в дома й още
сутринта, като по обед си тръгнала, тъй като заявила, че й се спи. След като я
изпратила до входната врата на двора, потърпевшата се прибрала в дома си, като
се опитала да поспи. Някъде около 16 часа, св. П. заедно с внуците си отишла при
сестра си, която живеела няколко къщи по-надолу на същата улица. При излизането
си от къщи, свидетелката заявила, че не е заключвала вратата на жилището си. П.
останала при сестра си около 30 мин., след което се прибрала у дома. При
прибирането си в къщи установила, че всичко си било нормално и не констатирала
някаква нередност. Около 17,30 часа, свидетелката посочила, че е била посетена
в магазина от своя съседка, която си закупила хляб. След като тя и подала хляба
и потърсила банкнотите, които съхранявала под монетника, намиращ се на тезгяха
на хладилната витрина в магазина, за да върне ресто, св. П. установила, че
липсват тридесет лева на банкноти, които била оставила на посоченото място.
По-късно същата вечер, пострадалата констатирала и липсата на мобилният си
телефон и на част от паричната сума, която съхранявала в дамската си чанта, а
именно 1260 евро.
На сутринта потърпевшата разговаряла със зет си и
дъщеря си, на които споделила за случилото се и за своите съмнения. По-късно, когато
в махалата се разчуло за извършената кражба на пари от дома й, свидетелката
заявила, че разговаряла с няколко момчета, които й споделили, че вечерта били
заедно с А., като им направило впечатление, че тя разполага с много пари, била
„окичена” цялата със злато и ги черпила цяла вечер. След като чула това,
свидетелката изпратила зет си и един свой комшия да потърсят А.-подс. Щ.. По-късно,
подс. обяснила на св. П., че я е издебнала, когато около 16 часа е излязла от
дома си и през това време е влязла в къщата. Няма данни да е използвала
техническо средство. Взела паричната сума от дамската чанта, телефона, както и
тридесетте лева от магазина.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимата дадени при разследването, направените самопризнания
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
свидетелските показания и писмените доказателства по делото.
С оглед на горната фактическа обстановка, съдът счита
за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна
страна, че подсъдимата е извършила престъплението – кражба.
Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината-подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното
настъпване.
Във връзка с изложеното съдът призна подсъдимата Т.Щ.А.
- родена на *** ***, българска гражданка, българка, неграмотна, неомъжена, не
работи, жив. в гр. Б., съждана, ЕГН ********** ЗА ВИНОВНА в това че на
03.08.2009г. за времето от 16.00 часа до 16.30 часа в гр.Бургас,при условията
на повторност в немаловажен случай, като непълнолетна, но разбирала свойството
и значението на деянието си и е могла да ръководи постъпките си, от жилище и
магазин за хранителни стоки, находящ се в кв."М.Р.", противозаконно отнела чужди движими вещи, а
именно :мобилен телефонен апарат „Сименс", модел „AL 21" на стойност
45.77 /четиридесет и пет лева и 77 ст./, парична сума в размер на 1260 /хиляда
двеста и шестдесет/ евро и 30 /тридесет/ лева от владението на М.Х.П., ЕГН: **********,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Общ причинен съставомерен престъпен резултат в размер
на 1260 /хиляда двеста и шестдесет/ евро и 30 /тридесет/ лева-престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 7. вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
За извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК е
предвидено наказание от една до десет години лишаване от свобода.
При определяне вида и размера на наказанието, с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи
наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7.
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, при условията на чл. 55 от НК.
В случая, наказанието за престъплението извършено от
подсъдимата, при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, следва да бъде
определено, като наказанието „лишаване от свобода”, бъде заменено с „пробация”,
с оглед обстоятелството, че подсъдимата е непълнолетна.
Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчита самопризнанията на подсъдимата по фактическата
обстановка, както и крехката и възраст. Като отегчаващо вината обстоятелство,
съдът отчита високата степен на обществена опасност на деянието.
Предвид горното и с оглед
изпълнение целите на наказанието, съдът прие, че следва да определи наказанието
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което и наложи на подсъдимата
наказание „пробация” при следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес: гр. Б., за срок от девет месеца, с периодичност два пъти
седмично с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице; Задължителни периодични срещи с пробационен служител или
определено от него длъжностно лице за срок от девет месеца; Безвъзмезден труд в
полза на обществото на обществото в размер на сто часа за срок от една година.
Относно предявения от М.Х.П. с
ЕГН ********** граждански иск, съдът, съобразявайки се със събраните по делото
доказателства, го уважи в размер на 2287 /две хиляди двеста осемдесет и седем
лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършване на деянието 03.08.2009г. до окончателното изплащане на сумата.
С така определеното и наложено наказание настоящият
състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК и подсъдимата ще се поправи и превъзпита.
Като причини за извършване на деянието следва да се
приемат ниската правна култура на подсъдимата, тежките икономически условия в
страната, свързани с безработица и стремежа към лесно облагодетелстване.
Накрая съдът се занима с разноските по делото, които
възложи в тежест на подсъдимата.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
Златка Калоянова