Решение по дело №732/2017 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 октомври 2017 г. (в сила от 17 април 2018 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20175320100732
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 17.10.2017                   Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На двадесет и седми септември                 две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова- Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА  

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 732 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание член 124, ал. 1 от ГПК във връзка член 422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът - А.В.А. твърди, че на 09.11.2016г. ответникът издал Запис на заповед, по силата на който се задължил неотменимо и безусловно на падежа - 18.11.2016г. да заплати на ищеца сумата от 7500 лева. Записът бил редовен от външна страна и удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане. В посочения в записа падеж - 18.11.2016г. длъжникът не изпълнил задължението си, поради което на основание чл. 417 от ГПК подал заявление пред Районен съд К., въз основа на което се образува ч.гр.д. № 1332/2016г. по описа на Районен съд К., по което била издадена Заповед № 693/09.12.2016г., с която се разпорежда на длъжникът Х.И.Ш. да му заплати сумата от 7500 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 09.11.2016г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 06.12.2016г. до окончателното плащане. Издаден бил изпълнителен лист от 13.12.2016г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника. Във връзка с изложеното и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на вземането му от длъжника, основано на менителничния ефект.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае по отношение на Х.И.Ш., че съществува задължение, произтичащо от Запис на заповед от 09.11.2016г. да му заплати сумата от 7500 лева, ведно със законна лихва, считано от 18.11.2016г. до окончателното изплащане на главницата. Претендира направени по делото разноски, както и такива, направени в заповедното производство.

Ответникът - Х.И.Ш. счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че работел като салонен управител в заведение, находящо се в град К.. Същото се стопанисвало от „А.А.” ЕООД. На 09.11.2016г. сутринта, обичайно бил на работното си място, когато „работодателят“ му – г-н А.А. му връчил някакъв документ, чието наименование и съдържание той не му позволил да види и да осмисли. Принудил го, чрез употреба на сила и заплашване, да го подпише. По-късно разбрал, че положил подписа си, върху Запис на заповед, нотариално заверен пред Нотариус Т.С.Р.от град К., с peг. номер 517. Въз основа на Записа била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в полза на г-н А. по ч.гр.д 1332/2016г. по описа на Районен съд-К., с издаден въз основа на нея изпълнителен лист № 1045 от 13.12.2016г. за сумата от 7500 лева, ведно със законната лихва, включително сумата 1150.00 лева разноски по делото. По същата Заповед подал възражение в законоустановения срок съгласно чл.414 от ГПК. Сочи, че в негов ущърб бил създаден един нищожен документ, който го задължавал да заплати парична сума в размер на 7500 лева. Изцяло липсвало изявено негово доброволно и правновалидно съгласие за подписването му и ангажиране с правните му последици. Бил принуден, притиснат и заплашен да поеме имуществено задължение в чужд интерес, обективирано в Запис на заповед. С тези си действия работодателят му г-н А. го поставил в положение на служебна зависимост от него, в пряка връзка с бъдещите му намерения. Ако напусне длъжността си, той го заплашил ще използва документа. Както и станало в действителност. Твърди, че А.А. противозаконно се ползвал от процесния документ, като знаел, че ответникът, в качеството си на издател го подписал, без намерение да се задължи по него - престъпление по Наказателния кодекс. С оглед изложеното, счита предявеният от А.В.А. против Х.Ш. иск за неоснователен и недоказан и моли същият да бъде отхвърлен. Претендира за направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложеното частно гражданско дело № 1332/2016г. на КрлРС, че същото е образувано на 06.12.2016г. и е издадена Заповед № 693 от 09.12.2016г. за изпълнение на парично задължение по реда на член 417 от ГПК и изпълнителен лист, като е разпоредено длъжникът – Х.И.Ш. да заплати на кредитора - А.В.А. сумата от 7 500.00 лева, представляваща задължения по Запис на заповед, издаден на 09.11.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 06.12.2016г. до окончателното изплащане, като са присъдени и разноски в общ размер от 1150.00 лева. Установява се, че в двуседмичния срок от получаване на издадената заповед е постъпило възражение срещу същата от длъжника - Х.И.Ш., като в дадения от съда срок е образувано настоящото дело.

В кориците на образуваното ч.гр.д. № 1332/2016г. по описа на Районен съд К. се съдържа оригинала на процесната запис на заповед. Видна от същата, Х.И.Ш. се е задължил неотменимо и безусловно да заплати на А.В.А. сумата от 7500 лева. Мястото на плащане и мястото на издаване на заповедта е: град К., улица „В.Л.“ № 6а. Датата на издаване е 09.11.2016г., а като падеж е посочена датата: 18.11.2016г. Отразено е, че записа на заповед е без протест и без предявяване.

Така издадената ценна книга е с нотариална заверка на подписа на издателя, при нотариус Т.Р., с район на действие, района на РС –К., вписана в общия регистър на нотариуса под № 8513 от дата: 09.11.2016г. (датата на издаване на Записа на заповед).

Във връзка с възражението на ответника и разпореждането на съда за изискване на ДП № 40/2017г. по описа на РП – К., по делото е постъпило Писмо № 3156/2016 от 20.09.2017г. от РП – К., с което се уведомява съда, че досъдебното производство е образувано на 12.01.2017г. и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК за това, че на 09.11.2016г. в град К.  се е заканил с убийство на Х.И.Ш., като това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му у Ш.. Към настоящия момент разследването по делото не е приключило, като се провеждат процесуално-следствени действия от разследващия орган. До момента няма привлечено лице, в качеството на обвиняем. Предвид обстоятелството, че досъдебното производство не е приключило, не могат да бъдат предоставени материалите по   ДП № 40/2017г. за послужване.

         Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани в процеса.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът, прави следните изводи от правна страна:

Според задължителните указания в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 от ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т.9 от ГПК е съществуването на вземането, основано на записа на заповед.

Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл.422, ал.1 от ГПК менителнично вземане.

В исковата молба, с която е предявен искът по чл. 422, ал.1 от ГПК, ищецът е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед, послужил като документ по чл. 417, т.9 от ГПК за издаване на заповедта за изпълнение. С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че не дължи сумата по записа на заповед, тъй като бил принуден, притиснат и заплашен да поеме имуществено задължение в чужд интерес, обективирано в запис на заповед чрез употреба на сила и заплашване, за да го подпише, като така е създаден един нищожен документ.

Съдът намира, че записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ задължителни реквизити. Възражението въведено от ответника за употреба на сила и заплашване във връзка с подписване на записа на заповед не е подкрепено с доказателства и в съответствие с правилото на чл.154 от ГПК не се взема предвид от съда при преценката на действителността на менителничния ефект.

В качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което вземане е предмет на делото в производството по чл. 422, ал.1 от ГПК. Наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяваното по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК парично вземане, освобождава ищцата - кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение в този случай е в тежест на ответника - издател на записа на заповед, и то при условие, че същият е въвел своевременно в процеса възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед, основани на каузално правоотношение с издателя. В хода на процеса ответникът не е противопоставял възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед, изведени от конкретно каузално правоотношение. Процесуалната позиция на ответника следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед и с оглед указанията в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането, чието съществуване е доказано с редовния от външна страна и действителен запис на заповед. Ответникът не е доказал да е погасил вземането чрез плащане или друг предвиден в закона способ, от което следва извод, че вземането съществува, а предвид настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение.

Ето защо, следва да се признае за съществуващо вземането по записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1332/2016г. по описа на Районен съд К..

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Ищецът претендира разноски за производството и такива, на основание чл. 78 от ГПК му се следват, с оглед изхода на процеса и уважения иск в пълен размер на 950.00 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Направено е искане от ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на 1150.00 лева и в този размер съдът уважава искането.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.И.Ш. ***, П.област, улица „****“ № 73 с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на А.В.А. *** с ЕГН ********** сумата от 7 500.00 (седем хиляди и петстотин) лева, дължима по запис на заповед с дата на издаване 09.11.2016г. и падеж 18.11.2016г., ведно със законната лихва от 06.12.2016г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 693 от 09.12.2016г.  за изпълнение на парично задължение по член 417 от ГПК по частно гражданско дело № 1332/2016г. по описа на Районен съд К..

ОСЪЖДА  Х.И.Ш. ***, П.област, улица „****“ № 73 с ЕГН ********** да заплати на А.В.А. *** с ЕГН **********, разноските направени в исковото производство в размер на 950.00лева.

ОСЪЖДА  Х.И.Ш. ***, П.област, улица „****“ № 73 с ЕГН ********** да заплати на А.В.А. *** с ЕГН **********, разноските, направени по частно гражданско дело № 1332/2016г. по описа на Районен съд К. в размер на 1150.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.