РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300500161 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. Н. Г., ЕГН **********, с адрес село
*****, чрез адвокат М.Ч., против решение № 2078/10.11.2021 г., постановено по г. д. №
7158/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е прието за установено по отношение на
жалбоподателя, по исковете с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 1 от ТЗ, чл. 286, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *****, е носител на паричните притезания, за които е
издадена Заповед № 2217/26.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. г. д. № 3513/2021 г. по описа на РС Пловдив, за сумата от 6
218,48 лева, представляваща стойността на предоставена електрическа енергия и
мрежови услуги за периода от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. до обект в с. *****, с ИТН
***** и сумата от 1 290,33 лева – обезщетение за забава за периода от 11.01.2019 г. до
22.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.02.2021 г., до окончателното й
заплащане, и жалбоподателят е осъден да заплати 200,18 лева – разноски в заповедното
производство по ч. г. д. № 3513/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив и 250,16
лева – разноски в исковото производство по г.д. № 7158/2021 г. на РС Пловдив.
По изложени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на обжалваното решение се иска неговата отмяна. Сочат се допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушено правото на защита на жалбоподателя,
доколкото първоинстанционният съд не е разгледал своевременно релевирани в срока
за отговор на искова молба правоизключващи възражения и представени във връзка с
тях писмени доказателства. Поддържа се, че наличието на влязло в сила между същите
1
страни за същото вземане решение по в.г.д.№ 2918/2019 г. по описа на ОС Пловдив, с
което е отхвърлен предявен от жалбоподателя срещу въззиваемия отрицателен
установителен иск за недължимост на процесните суми, не е пречка за разглеждане на
възражение за недължимост на процесните суми, направено за първи път в настоящото
производство. Сочи се, че отхвърлянето на отрицателния установителен иск не е
равнозначно на уважаване на положителен установителен иск. Поради изложеното се
моли за отмяна на решението и вместо това отхвърляне на предявените искове. Не се
правят доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *****, чрез юрисконсулт С. П., с който се оспорва
същата като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното с нея
решение и се моли то да бъде потвърдено. Не се правят доказателствени искания.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 318, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД против В. Н. Г. за установяване на паричните вземания, за
които е издадена Заповед № 2217/26.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. г. д. № 3513/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, за сумата от общо 6 218, 48 лева – предоставена електрическа енергия и
мрежови услуги за периода от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. до обект в с. *****, с ИТН
***** и сумата от общо 1 290, 33 лева – обезщетение за забава за периода от 11.01.2019
г. до 22.02.2021 г., формирана както следва: сумата от 4 715, 89 лева, представляваща
претендирана продажна цена за доставена за периода от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г.
електрическа енергия, ведно с обезщетение за забава за периода от 11.01.2019 г. до
22.02.2021 г. в размер от 978, 55 лева, и сумата от 1 502, 59 лева, представляваща
стойността на предоставени за периода от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. мрежови
услуги, ведно с обезщетение за забава за периода от 11.01.2019 г. до 22.02.2021 г. в
размер от 311, 78 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.02.2021 г., до
окончателното й заплащане.
Претенцията е обоснована с твърдение, че между ищеца и ответника е налице
договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, по
който ищецът е изпълнил задължението си за снабдяване с електрическа енергия
собствен на ответника обект, находящ се в село *****, с ИТН *****, представляващ
ракиджийски казан, но ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане цената на предоставените услуги и доставена електрическа енергия за
периода от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г., за което е издадена фактура №
**********/31.12.2018 г. на стойност 6 218, 48 лева. Посочено е, че с решение №
3940/21.10.2019 г. по г.д. № 1491/2019 г. на РС Пловдив и решение № 124/30.01.2020 г.
по в.г.д.№ 2918/2019 г. на ОС Пловдив, е отхвърлен предявен от В. Н. Г. отрицателен
установителен иск за недължимост на сумите по процесната фактура №
**********/31.12.2018 г. в с. *****, с ИТН *****. С оглед твърдяната забава наред с
главното задължение по посочената фактура се претендира и лихва за забава за период
за периода от 11.01.2019 г. до 22.02.2021 г., както и законната лихва от датата на
2
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.02.2021 г., до
окончателното заплащане.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че претендираната
електрическа енергия и мрежови услуги не са реално доставени, че процесното
средство за търговско измерване не е монтирано в сочения обект. Излага доводи, че
между страните не е налице валидно облигационно отношение, доколкото той не е бил
собственик или ползвател на процесния обект в исковия период. Имотът бил продаден
на трето лице на 01.12.2017 г., като считано от тогава, ответникът не е клиент на
ищеца, за което е уведомил последния.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че влязлото в
сила решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск за приемане, че В.
Н. Г. не дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД сумата от 6 218, 48 лева за
периода от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. по процесната фактура №
**********/31.12.2018 г., със сила на присъдено нещо установява дължимостта на
процесната сума, представляваща главница, а с оглед посочения във фактурата срок за
плащане – 10.01.2019 г., дължим е и претендираният размер на лихва върху главницата
за периода на забавата от 11.01.2019 г. до 22.02.2021 г., както и законната лихва за
забава, от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
23.02.2021 г., до окончателното заплащане.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са
налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е
длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС. Поради това на
основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата.
В мотивите към т. 1 на тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълкувателно
дело № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. В производството по този
иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът -
фактите, от които произтича правото му на собственост. При уважаване на
отрицателния установителен иск за собственост формираната с решението сила на
пресъдено нещо има правопредпазващо действие. Ако с решението бъде установено
несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение
на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати
от отреченото със съдебното решение право.
По аргумент от тези съображения, залегнали в тълкувателното решение, следва
да се приеме, че при отхвърляне на отрицателния установителен иск защитната
функция на решението е по отношение правото на ответника. Това е така защото в
процеса той е трябвало да изложи и докаже всички обстоятелства, от които произтича
твърдяното от него право и отхвърлянето на иска е резултат именно на това успешно
доказване, както би било ако самият той беше предявил положителен установителен
иск за същото право и този иск беше уважен /в този смисъл решение № 85 от
22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2/2015 г., I г. о., ГК; решение № 20 от 20.02.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 6179/2015 г., I г. о., ГК, както и цитираната от първостепенния съд
практика на ВКС/.
В настоящия случай между страните няма спор, а и от приложеното по делото
г.д.№ 1491/2019 г. на РС Пловдив, се установява, че с постановеното по него решение
№ 3940/21.10.2019 г., частично отменено с решение № 124/30.01.2020 г. по в.г.д.№
3
2918/2019 г. на ОС Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с определение №
779/14.12.2020 г. по г.д.№ 2620/2020 г., 4-то г.о. на ВКС, е отхвърлен изцяло
предявеният от В. Н. Г. отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по
фактура № **********/31.12.2018 г. в с. *****, с ИТН *****. Посоченото решение е
влязло в законна сила на 14.12.2020 г. Безспорно е установено и това, че вземането,
предмет на г.д.№ 1491/2019 г. на РС Пловдив, е същото, чието установяване на
дължимост се претендира в настоящото производство – това по издадената фактура №
**********/31.12.2018 г.
При това положение следва да се приеме, че с влязлото в сила решение по г.д.№
1491/2019 г. на РС Пловдив е установено със сила на пресъдено нещо съществуването
на правото, което ищецът се е опитал да отрече – вземането от 6 218, 48 лева, за
отчетен период от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. по процесната фактура №
**********/31.12.2018 г.
Не може да доведе до промяна на посочения правен извод обстоятелството, че
жалбоподателят се е разпоредил с процесния обект и към отчетния период от
25.11.2018 г. до 24.12.2018 г., за който е начислена процесната сума от 6 218, 48 лева за
доставени услуги и електрическа енергия, не е бил негов собственик. Няма спор, а и
последното се установява от представения по делото нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот акт № ****, том III, рег.№ **** по описа на Нотариус с
рег.№ 476 – П. М., с район на действие - РС Пловдив. Същият обаче е сключен на
01.12.2017 г. т.е. фактът на промяна на собствеността върху процесния обект е бил
налице към датата на предявяване на отрицателния установителен иск – 28.01.2019 г.,
съответно и към датата на постановяване на решението по г.д.№ 1491/2019 г. на РС
Пловдив. Последното обстоятелство го прави факт, преклудиран от силата на
присъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск. След като със сила
на присъдено нещо е установено, че към 14.12.2020 г. /датата на влизане в сила на
решението по г.д.№ 1491/2019 г. на РС Пловдив/ правоотношението, въз основа на
което се претендира непогасено парично вземане е възникнало валидно и на основание
същото е дължима процесната сума, включително за периода от 25.11.2018 г. до
24.12.2018 г., недопустимо е в последващ исков процес да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало и съществувало между страните, за същия този
период. Формираната сила на присъдено нещо на решението по отрицателния
установителен иск преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от
което произтича спорното право. Не е от значение и това, че този факт /промяната в
собствеността/ не е бил въведен от В. Н. Г. от в спора по г.д.№ 1491/2019 г. на РС
Пловдив. Същественото е, че същият е бил налице по време на неговата висящност и
към датата на приключване на устните състезания по г.д.№ 1491/2019 г. на РС
Пловдив. Именно поради това, като преклудиран, същият не подлежи на разглеждане и
не може да се отрази върху вече приетото с решението по г.д.№ 1491/2019 г. на РС
Пловдив. В настоящия процес ответникът не е заявил факти и обстоятелства за
недължимост на вземането по процесната фактура, които да са настъпили след
релевантния момент - 14.12.2020 г., в който случай само същите биха подлежали на
разглеждане, доколкото нямаше да са обхванати от силата на присъдено нещо.
С оглед на посоченото се намират за неоснователни доводите във въззивната
жалба относно обективните предели на силата на присъдено нещо на решението по
отрицателния установителен иск, както и твърдението, че възраженията относно
промяната в собствеността на процесния обект и неговото отражение върху
правоотношението между страните, са релевирани надлежно в настоящия процес в
срока по чл. 131 от ГПК, поради което и първостепенния съд е допуснал съществено
4
нарушение на процесуалните правила, като не ги е разгледал. С оглед специфичния
характер на заповедното производство, целта на настоящото такова, макар и
установително, е снабдяването на ищеца с изпълнителен титул за вземането му, а не
пререшаване на въпроса за неговото съществуване, което както се посочи по – горе,
вече е установено в производството по г.д.№ 1491/2019 г. на РС Пловдив.
Обсъденото обосновава извода за дължимост на сумата от 6 218,48 лева,
формирана като сбор от сумата от 4 715, 89 лева - претендирана продажна цена за
доставена за периода от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. електрическа енергия и сумата от
1 502, 59 лева - стойността на предоставени за същия период мрежови услуги до обект
в с. *****, с ИТН *****, поради което и предявеният установителен иск за нейното
заплащане, като доказан в своето основание и размер, следва да бъде уважен.
Претендира се и заплащане на сумата от 1 290,33 лева обезщетение за забава
върху посочената главница, за периода от 11.01.2019 г. до 22.02.2021 г. (от които 978,
55 лева, за забавата в плащането на главницата от 4 715, 89 лева и 311, 78 лева, за
забавата в плащането на главницата от 1 502, 59 лева).
Съгласно чл. 18 от Общите условия на въззиваемото дружество потребителят
дължи заплащане на фактурираната стойност на доставената ел. енергия в 10 – дневен
срок от издаване на фактурата, а съгласно чл. 27 от Общите условия при неплащане в
срок, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. С оглед на това крайният срок за плащане на задължението по
процесната фактура е 10.01.2019 г. и доколкото по този начин срокът за изпълнение се
явява определен по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, покана за изпълнението му не е
необходима. Жалбоподателят се счита в забава от 11.01.2019 г.
Според изчисленията на съда с помощта на изчислителен модул -
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, в рамките на правомощието по чл. 162
от ГПК, за периода от 11.01.2019 г., до 22.02.2021 г . – денят преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 23.02.2021 г.,
размерът на обезщетението за забава върху вземането по фактурата е 1292,06 лева (при
съобразяване с чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците, за времето от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.).
Претендираното с исковата молба е в размер по – малък от посочения и поради това,
като доказана, с оглед уважаване на главния иск, следва да бъде уважена изцяло и тази
акцесорна претенция. По вече посочените съображения дължима се явява и законната
лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението – 23.02.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Изложеното до тук обоснована категоричен извод за основателност на
предявените положителни установителни искове както по основание, така и по размер.
Предвид пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с
5
тези на първостепенния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед крайния изход от спора на въззиваемата страна се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за юрисконсулстско възнаграждение, съобразно чл. 78,
ал. 8 от ГПК. Същото, по реда на чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на по 100,00 лева. Същото
следва да бъде присъдено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2078/10.11.2021 г., постановено по г. д. №
7158/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА В. Н. Г., ЕГН **********, с адрес село *****, да заплати на “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. *****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 100,00 лева (сто лева),
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по в.г.д.№ 161/2022 г. на
ОС Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6