Р Е Ш Е Н И Е
№117 14.10.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и първа
година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – С. И.,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 133 по описа за 2021г. на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава деветнадесета от ДОПК.
Образувано е по жалба на А.Р.Г.,
ЕГН: ********** ***, подадена чрез адвокат В.Д. от САК с посочен по делото
съдебен адрес:*** срещу Ревизионен акт /РА/ №
Р-03002520003832-091-001/15.02.2021г. издаден от Й. Р. А.- Началник сектор при
ТД на НАП-Варна и О. Й. Г.-гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна,
потвърден с Решение №55/29.04.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна.
Жалбоподателката оспорва изцяло
горепосочения Ревизионен акт, с който на основание чл.122, ал.4, във връзка с
чл.122, ал.1,т.1,т.2,т.4,т.5 и т.7 и ал.2 от ДОПК в тежест на същата са
установени задължения, както следва: за
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 2014г. до
2018г. включително в размер на 2762,00лв. и лихва за просрочие - 857,90лв.;
данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 2014г. до
2017г. включително в размер на 832 ,00лв. и лихва за просрочие - 332,75лв.;
задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО като самоосигуряващо се
лице за периода м.01.2014г.-м.12.2018г. включително в размер на 2957,91лв. и
лихви в размер на 1003,91лв.; задължителни осигурителни вноски за здравно
осигуряване като самоосигуряващо се лице за периода
м.01.2014г.-м.12.2018г.включително в размер на 1693,16 лв. и лихви в размер на
586,05 лв. и задължителни осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен
фонд /УПФ/ като самоосигуряващо се лице за периода м.01.2014г.- м.12.2018г.
включително в размер на 1060,84лв. и лихви в размер на 366,35лв.
В жалбата като основание се
навеждат съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Излага
се становище за недоказаност извършването на търговска дейност от страна на А.Р.Г..
Навежда се липса на системност на търговската дейност и недоказаност на
твърдяната онлайн търговия. Излага се становище, че данъчните органи не са изследвали всестранно, обективно и
пълно обстоятелствата касаещи банковите преводи. Излагат се подробни доводи,
обосноваващи недоказаност на изводите на ревизиращия орган, че оспорващата А.Р.Г.
през ревизирания период е осъществявала търговска дейност, като е създала
организация, от която в продължителен период като търговец е извършвала
промотиране на стоки със зададени параметри за доставки, в т.ч. и чрез профил в
електронна платформа, пряко свързана с продажба на стоки. Излага се твърдение
за неправилно изчисляване от страна на
ревизиращия орган на размерите на получените суми от трети лица за 2016г. и
2017г. Моли се оспореният акт да бъде
отменен изцяло като незаконосъобразен, алтернативно обявен за нищожен.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание оспорващата се представлява от адвокат В.Д. от САК, който изцяло поддържа жалбата. Излага
становище, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се доказва, че
сумите приети от ревизионните органи в
РА, не са доход на оспорващата и в тази
насока РА е необоснован. Моли жалбата да бъде уважена.
Ответникът
по оспорването – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП не се явява лично. От процесуалният му представител гл.юрисконсулт Д. С. е постъпила писмена молба, в която се моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисонсултско
възнаграждение в размер на 906 лева. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващата.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното:
Със
Заповед № Д-2273/20.12.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна длъжностното лице
Й. Р. А. - Началник сектор „Ревизии“ е определен за
орган по приходите, който да издава заповеди за възлагане на ревизии, съгласно
чл.112 от ДОПК, считано от 02.01.2019г. При разчитане в съдебно заседание на
представения от ответника диск/на стр.87/ по делото се установи, че посочената
Заповед е подписана от М. Г. К.- Директора на ТД на НАП-Варна на посочената в акта
дата-20.12.2018г. с квалифициран електронен подпис /КЕП/ валиден от
12.01.2018г. до 12.01.2019г.
Въз
основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р- 03002520003832-020-001/29.06.2020г.
издадена от Й. Р. А. -
Началник сектор „Ревизии“ на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК на
А.Р.Г. е
възложена ревизия с обхват: за задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за периода от 01.01.2014г.-31.12.2018г.; за задължение за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г.-31.12.2018г.;
за задължения за ДОО –за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014г.-31.12.2018г;
за задължения за здравно осигуряване-за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014г.-31.12.2018г., за
задължения към УПФ-за самоосугуряващи се за периода 01.01.2014г.-31.12.2018г. С
посочената Заповед е определено ревизията да бъде извършена от О. Й. Г.-гл.инспектор
по приходите, М. Н. П.-гл.инспектор по приходите, Р. И. Ф.-инспектор по
приходите. По делото се установи, че посочената ЗВР е подписана от лицето,
посочено в нея като издател на 29.06.2020г. с актуален КЕП, валиден от 04.02.2020г.-03.02.2021г.
Заповедта е връчена по електронен път на Г. на 23.07.2020г., съгласно
приложеното по делото удостоверение за връчване по електронен път/стр.1, папка
2/.
Със ЗИЗВР
№ Р- 03002520003832-020-002/17.09.2020г. издадена
от Й. Р. А. - Началник сектор „Ревизии“ е
удължен срока на ревизията до 23.10.2020г. По делото се установи, че
посочената ЗИЗВР е подписана от лицето, посочено в нея като издател на 17.09.2020г.,
с актуален КЕП, валиден от 04.02.2020г.-03.02.2021г. Заповедта е връчена лично
срещу подпис на Г. на 09.12.2020г.
Със ЗИЗВР
№ Р- 03002520003832-020-002 /23.10.2020г.,
издадена от Й. Р. А. -
Началник сектор „Ревизии“ е удължен срока на ревизията до 23.11.2020г.
По делото се установи, че посочената ЗИЗВР е подписана от лицето, посочено в
нея като издател на 23.10.2020г, с актуален КЕП, валиден от
04.02.2020г.-03.02.2021г. Заповедта е връчена лично срещу подпис на Г. на 09.12.2020г.
В хода на ревизионното производство е
установено следното:
А.Р.Г. е
местно физическо лице с постоянен адрес ***. Същата не е регистрирана като едноличен
търговец и не е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Посоченото лице няма изплатени
суми от фирми по чл.73 от ЗДДФЛ.
Работило
е и е осигурявано по трудово правоотношение от
2008г.-20.11.2018г. в „Банка
Пиреос България“,
БИК831163691, и от 24.11.17г. - 01.12.2017г. в „Сибипро-3“ ЕООД, БИК *********. За периода м.12.2017г.-11.2018г.
е получавало обезщетение като безработно лице.
В хода на
ревизионното производство на Г. са връчени /на 01.07.2020г. и на 11.09.2020г./
две искания за представяне на документи и писмени обяснения. В отговор по първото искане са представени
само обяснения /л.598 от преписката/, а по второто - изисканите извлечения от
банковата сметка /л.590-593 от преписката/. Приобщени са доказателства /л.183 и
509/, събрани в хода на ревизионното производство по отношение на Б. Г.-съпруг.
Изпратени са искания за представяне на документи, сведения от трети лица /З. С.
К., С. К. Г., И. К. С., „УниКредит Булбанк“
АД, Централен депозитар и „Делтасток“ АД. Извършена
е проверка на данните в информационния масив на НАП.
Въз основа на
събраните доказателства е установено, че през ревизирания период А.Р.Г. е
осъществявала с личен труд множество
доставки на стоки, предлагани за продажба по електронен път /в интернет
платформата „Еbау“/, на различни лица, с адреси главно извън територията на страната, в резултат
на което системно и продължително е
получавала парични плащания от клиенти. От събраните в ревизионното производство като доказателства -
извлечения от банковите сметки / описани в РД стр.25-28/ са установени
множество постъпления в евро от различни чуждестранни физически лица, постъпили
суми от АТМ и ПОС устройства, както и суми от местни лица /описани в РД стр.15-22/. От задълженото лице Г. са
изискани писмени обяснения и доказателства, сочещи основанията за постъпването
на паричните средства по банковите му
сметки. От страна на ревизираното лице не е представена никаква информация за
основанията за получените преводи, както и доказателства, че същите не подлежат
на облагане. Изрично от ревизираното лице са изискани писмени обяснения и доказателства,
сочещи основанията за постъпването на паричните средства от трети лица по
банковите му сметки. В отговор А.Г. е
декларирала, че това са суми по договори за посредничество, сключени чрез устна
договорка. Ревизираното лице обаче не е представило информация между кои
лица е посредничело за твърдените от него като извършени преводи. С цел
установяване на основанията за превод на сумите по банковите сметки на А.Г.,
органите по приходите са изпратили три отделни искания за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения до лицата внесли парични суми по
сметките на А.Г.. Предвид липсата на доказателства, от които да е възможно да
се квалифицира вида на получените през ревизираните данъчни периоди парични
средства /конкретно идентифицирани и описани в таблица на стр. 22 от РД/,
постъпили по банкови сметки на ревизираното лице, същите не са отнесени към
изброените конкретни видове доходи, посочени в чл. 10 от ЗДДФЛ, поради което и органите
по приходите са ги отнесли към доходи от друг източник в страната към датите на
постъпването им по съответните сметки, облагаеми на осн. чл. 10, ал. 1,т. 6,
вр. чл. 12 и чл. 35, т.б от ЗДДФЛ.
В хода на ревизионното производство са събрани данни,
че Г. има регистрация в системата на РАYРАL, но ревизираното
лице е отказало да представи извлечения за движенията в
нея. С протокол №1486084/18.05.2020г.
/л.209 от преписката/ е извършено търсене в Еbау по критерий „giftshop 2000“ и е установено, че потребителски профил,
регистриран на 12.03.2012г., е на името на А.Г. с адрес: ***. След
преглед на профила, ревизиращият орган е установил 3057 бр. коментари от потребители,
които са закупили стоки от „gift-shop 2000““- А.Г.. Стоките са заплащани в три
валути, предимно в паунда от 6 до 24,90, в евро в диапазона от 8,99 до 9,99
евро, и няколко продажби в долари от 11,99 до 14.99. Констатирано е, че платформата
поддържа опцията за запазване на коментарите по продажба на стоки до 5 години.
Установено е, че за последните 12 месеца са оставени 50 коментара по
осъществени продажби. Предвид, че А.Г. има регистриран профил в Еbау и получава
суми от чуждестранни лица, както и чрез системата Раураl, ревизиращият орган, е приел,
че това са доходи от търговска дейност на А.Г., които подлежат на деклариране и
облагане с данъци.
В хода на ревизионното производство е установено, че
А.Р.Г. не е подавала ГДД по ЗДДФЛ и не е декларирало
извършваната дейност, както и че същата не е водила счетоводство по смисъла на
Закона за счетоводството.
Въз основа на установеното при ревизията,
органите по приходи са приели, че по
отношение на А.Р.Г. са налице
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.1,
т.2, т.5 и т.7 от ДОПК за провеждане на
ревизионното производство по особения ред на чл.122-124а от ДОПК.
На А.Р.Г. е
изпратено уведомление по чл.17,ал.1,т.2 от ДОПК /стр.580 от преписката/. Същото
е получено от Г. на 09.12.2020г. лично срещу подпис. На ревизираното лице Г. е
изпратено и уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК с № Р- 03002520003832-113-001/20.11.2020г./стр.584
от преписката/. Същото е връчено на Г. лично срещу подпис на 09.12.2020г./ стр.581
от делото/. Указан е 14-дневен срок за
представяне на становище и доказателства /л. 582/, и Искане за представяне на
доказателства, справки, писмени обяснения и декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК /л.589/. В отговор ревизираното лице Г. не е изразило становище и не е
ангажирало доказателства.
След анализ на събраните в ревизионното производство
доказателства ревизиращият орган е приел, че А.Р.Г., в качеството й на
физическо лице, е извършвала търговия със стоки без да декларира получените
доходи по съответния ред, т.е. същата е получила суми по банков път, които
представляват недекларирани доходи, по реда на ЗДДФЛ, и които по години са общо,
както следва: за 2014г. в размер на 5192,02 лв., за 2015г. в размер на 548,08лв.,
за 2016г. в размер на 1952,53лв., за 2017г. в размер на 24631,97лв. и за 2018г.
в размер на 9858.05лв. Прието е, че доходът от продадените стоки, за които са
получавани суми, постъпили по банковите сметки на Г., е следвало да бъде
деклариран и отразен от лицето в Приложение 2,към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ -
стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, както и същият е подлежал на облагане с данък върху годишната
данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ.
От ревизираното лице не са представени документи за
извършени разходи за покупка на стоките, но ревизиращия екип с приел, че са
извършени разходи за придобиването на стоките, съгласно изчислена надценка,
установена в хода на извършената ревизия на Б. Г., независимо от това, че
всички установени разходи са приети за извършени от него. Установеният размер
на надценка и разходите, които ревизиращият
орган е приел, че следва да се приемат, на основание чл.122 ал.2 , т. 12 от ДОПК са, както следва: за 214-1667.69 лв., за 2015-168.87 лева, за
2016г.-486.69 лева, за 2017г.-12791.72 лв., за 2018-2904.02 лв.
Въз основа на горното органите по приходи са
формирали размера на данъчната основа,
подлежаща на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
за получени суми от трети лица и доходите от трудови правоотношения за
съответната отчетна година. Към така определената годишна данъчна основа за
облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ, е приложена ставка от 10% по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и е установен дължимият данък. Също така са определили частта от
данъчната основа, подлежаща на облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ,
и получена като разлика между получените доходи и извършените разходи за всяка
отчетна година. От така формираната данъчна основа са приспаднати установените
при ревизията дължими, задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за сметка на
лицето. Към определената годишна данъчна основа за облагане като ЕТ, е
приложена ставка от 15 % по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и е установен дължимият данък. На основание чл.
1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 175, ал.1 от ДОПК са
начислени лихви за просрочие. Предвид това ревизиращите органи са
изчислили по данъчни периоди размерите
на дължимите суми за внасяне за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данъка
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както и размерите на лихвите,
подробно описани /стр.33-37 от РД/.
Ревизиращият орган е приел, че А.Р.Г. системно е упражнявала
дейност с личен труд, за което е получавала постоянни доходи, т.е. упражнявала
е трудова дейност на свой риск и за своя сметка, поради което Г. подлежи и на задължително
обществено осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване като
самоосигуряващо се лице, в качеството му на търговец. Като периоди, в които е извършвана търговска дейност и са получавани
приходи по банковата сметка, органите са определили, както следва :
01.01.2014г.-15.02.2014г., 01.06.2014г.-09.06.2014г., 01.03.2015г.-11.03.2015г.
и 01.12.2016г.-30.09.2018 г.
В хода на ревизионото производство е установено, че
задълженото лице няма подадени декларации по реда на чл. 1,ал. 2 от Наредбата
за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица за започване/прекъсване
и възобновяване на дейността, съответно няма подадени декларации за промяна
вида на осигуряването по реда на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, т.е. същото следва да се
осигурява само за фонд „Пенсии“. Извършена
е и проверка в ТП на НАП, в резултат на която е установено, че за ревизираните
периоди за А.Г. има подадени Декларация обр.№1 от осигурителите, описани в
табличен вид на стр.38-39 от РД. Установено е също, че за ревизираните периоди
не са подадени Декларации обр. 6.
На основание чл. 6, ал. 8 ост КСО, задълженото лице Г.
дължи за своя сметка авансови осигурителни вноски върху месечен осигурителен
доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със
ЗБДОО за съответната година в срока, определен с чл. 7, ал. 4 от КСО. Предвид
това от ревизиращия орган са изчислени дължимите авансови осигурителни вноски
за ДОО /стр. 40-42 от РД/. Съобразени са действително внесените суми и върху
дължимите невнесени суми са начислени лихви за просрочие, на основание чл. 175
от ДОПК. Предвид установения по реда на чл. 122 от ДОПК доход е прието, че задълженото лице е следвало да определя и
окончателен размер на осигурителния си доход за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г.
и 2018г. като е определен и установен дължимия размер на осигурителни вноски за
довнасяне.
Органите по приходи са приели, че за упражняваната трудова дейност Г. е следвало задължително да внася вноски за здравно осигуряване /3О/.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицето е
следвало да внася авансови здравноосигурителни вноски върху минималния
осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен в ЗБДОО за съответната
календарна година в съответния срок,
както и да определя окончателен размер на вноските за здравно
осигуряване въз основа на окончателния размер на осигурителния доход. Предвид
това от страна на ревизиращият орган са определени и дължимите авансови осигурителни
вноски за ЗО, подробно описани по месеци
за ревизираните години в таблица на /стр. 46-49 от РД/. Установено е също, че Г.
дължи осигурителни вноски за ЗО за годишно изравняване за 2014 г., 2015 г.,
2016 г., 2017г. и 2018 г. като са начислени и установени дължимите осигурителни
вноски за довнасяне. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 107 от 3ЗО и
чл. 1 от ЗЛДТДПДВ органите по приходи са начислили и лихви за просрочие на
авансовите вноски и на изравнителните вноски.
За ревизирания период ревизиращият орган е определил и
дължими от А.Р.Г. вноски за ДЗПО-УПФ по месеци, описани в таблици на стр. 43-45
от РД. Ревизиращият орган е установил, че Г. дължи осигурителни вноски за
ДЗПО-УПФ за годишно изравняване за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г.,
като е начислил и дължимия размер на осигурителните вноски за довнасяне.
В хода на ревизионното производство от органите по приходите са направени констатации,
подробно отразени в Ревизионен доклад № Р- 03002520003832-092-001/07.12.2020г.
Ревизионен доклад № Р-
03002520003832-092-001/07.12.2020г. е издаден на посочената дата от О. Й. Г.- главен инспектор по приходите с
валиден КЕП от 02.06.2020г.-02.06.2021г., Ренета Илиева Филипова-инспектор по
приходите с валиден КЕП от 11.11.2020г.-11.11.2021г., Милен Нанков Почев-главен
инспектор по приходите с валиден КЕП от 02.06.2020г.-02.06.2021г. Ревизионният
доклад е съобщен на Г. по електронен път.
Срещу констатациите в РД от страна на
А.Р.Г. са подадени писмени възражения с вх.№
30692/18.12.2020г. Приемайки възраженията за неоснователни въз основа на
констатациите в РД е издаден оспореният Ревизионен акт №
03002520003832-091-001/15.02.2021г.
При разчитане и предявяване в съдебно заседание на
приложения от ответника диск Ф-55/21 по делото се установи, че Ревизионен акт №
03002520003832-091-001/15.02.2021г. е издаден от Й. Р. А.- Началник сектор при
ТД на НАП-Варна с КЕП валиден от 01.02.2021г.-01.02.2022г. и от О. Й. Г.-гл.
инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна с КЕП валиден от
02.06.2020г.-02.06.2021г.
С Ревизионния акт № 03002520003832-091-001/15.02.2021г.
на основание чл.122, ал.4, във връзка с чл.122, ал.1,т.2,т.4,т.5,т.7 и ал.2 от ДОПК, по отношение на А.Р.Г., ЕГН: ********** *** са установени задължения,
както следва: за задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода от 2014г. до 2018г. включително в размер на 2762,00лв. и лихва за
просрочие - 857,90лв.; данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
периода от 2014г. до 2017г. включително в размер на 832 ,00лв. и лихва за
просрочие - 332,75лв.; задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО
като самоосигуряващо се лице за периода м.01.2014г.-м.12.2018г. включително в
размер на 2957,91лв. и лихви в размер на 1003,91лв.; задължителни осигурителни
вноски за здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице за периода
м.01.2014г.-м.12.2018г.включително в размер на 1693,16 лв. и лихви в размер на
586,05 лв. и задължителни осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен
фонд /УПФ/ като самоосигуряващо се лице за периода м.01.2014г.- м.12.2018г.
включително в размер на 1060,84лв. и лихви в размер на 366,35лв.
Оспореният Ревизионен акт е връчен на А.Р.Г. на 25.02.2021г.
по електронен път, съгласно приложеното по делото съобщение за електронно
връчване/стр.89 от делото/.
Ревизионният акт е обжалван на 01.03.2021г от А.Р.Г. пред
Директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП. С жалба с вх.№К-37794#3/ 01.03.2021г. С жалбата е поискано РА да бъде отменен изцяло /стр.671 от
преписката/.
По жалбата
Директорът на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП е постановил Решение №55/29.04.2021г.,
с което изцяло е потвърдил оспорения по административен ред Ревизионен акт № 03002520003832-091-001/15.02.2021г.
Решението е съобщено на А.Р.Г. на 14.05.2021г., съгласно приложеното по преписката
удостоверение за извършено връчване по електронен път /стр.674 от преписката/.
Жалбата на А.Р.Г.
срещу Ревизионен акт № 03002520003832-091-001/15.02.2021г. е подадена до
Административен съд-Търговище на 20.05.2021г. с вх.№ 164-3, чрез решаващия
орган.
От показанията на разпитаната по делото като свидетел
С. не могат да се индивидуализират конкретните преводи, в т. число и времевите
периоди, в който са извършени, за които свидетелката твърди, че са получавани по
сметката на Г. не като нейни доходи, а като пари за
препращане на близки на свидетелката. От показанията на съпруга на оспорващата
Б.Г. и от показанията на свидетеля С. Г. също не могат да се извлекат конкретни
данни /конкретни суми, времеви периоди, в който са правени/,които да
индивидуализират парични преводи към
сметката на оспорващата, за които се твърди, че не съставляват доход на оспорващата.
Така установената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства
и гласни доказателства.
При така установеното, съдът
намира жалбата за допустима като подадена
срещу РА, който изцяло е бил обжалван по
административен ред като задължителна положителна процесуална предпоставка,
съгласно чл.156, ал.3 от ДОПК, при спазване на срока за административно
обжалване по чл.152, ал.1 от ДОПК. Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес.
По основателността на жалбата съдът
намира следното:
Видно от Заповед № Д-2273/20.12.2018г.
на Директора на ТД на НАП-Варна длъжностното лице Й. Р. А. е надлежно определен
и оправомощен да възлага ревизии. Заповедта за възлагане на ревизия № № Р- 03002520003832-020-001/29.06.2020г е издадена
от Й. Р. А. - Началник сектор „Ревизии“.
Предвид това по делото се доказа, че
Заповедта за възлагане на ревизията е издадена от материално компетентно лице при
спазване на изискването на чл.112, ал.2,т.1 от ДОПК. Същата е подписана с
актуален КЕП от лицето, посочено в нея като издател и връчена на ревизираното лице. Посочената ЗВР
съдържа всички изискуеми реквизити.
Заповедите за изменение ЗИЗВР също са издадени от материално компетентен
орган. Посочените заповеди са подписани от издателя си с валиден КЕП и също са
връчени на ревизираното лице.
Обема на ревизията /вид
задължения и данъчни периоди/ съвпада с възложения със ЗВР обем. Ревизионното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК
В хода на ревизионното
производство на Г. е връчено уведомление
по чл.17,ал.1,т.2
от ДОПК, както и уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК. Ревизионния доклад е издаден от оправомощените със ЗВР лица. РА е
издаден от компетентни органи и подписан от тях с валидни квалифицирани
електронни подписи.
В хода на ревизионното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени.
Ревизионния доклад и Ревизионния акт съдържат мотиви. Същите са съобщени на А.Р.Г..
По изложените съображения съдът намира обжалвания РА
за постановен от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и на
законовите изисквания за форма и съдържание.
По отношение на съответствието на обжалвания РА с материалния закон,
съдът намира следното.
Определянето на едно физическо
лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на
регистрация по реда на ТЗ. Ако физическото лице осъществява търговски сделки,
не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като
едноличен търговец. Предвид характера, многократността на извършените действия
от Г. и продължителността им във времето - продажба на стоки с цел извличане на
печалба, правилно органите по приходи са приели, че лицето е извършвало
стопанска дейност, която не е декларирана от него. В тази връзка и разпоредбата на
чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ гласи, че ако физическото лице е търговец по смисъла на
ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му
дейност се облагат по реда на Глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за
доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.
От така събраните по делото
писмени доказателства, съдът намира за доказано по делото, че А.Р.Г. в ревизирания
период е получавала
като доход парични суми като насрещна престация по многократно извършвани по
електронен път продажби на стоки
/3057бр./ на местни
и чуждестранни физически лица.
Предвид на това, че част от предмета на ревизията са задължения-за
ДДФЛ и осигурителни вноски, които се определят по декларации, каквито до
започване на ревизията не са били подавани от А.Р.Г., съдът приема за доказано,
по отношение на оспорващата наличието към момента на започване на ревизията на обстоятелството по чл.122,ал.1,т.1 от ДОПК, което е
достатъчно основание за провеждане на ревизионното производство по особения ред
- чл.122-124а от ДОПК.
По делото не са налице и доказателства, през
ревизирания период, от страна на А.Р.Г. да
е водена счетоводна отчетност, съгласно
ЗСч, с което съдът приема за доказано по делото и наличието на обстоятелството
по чл.122,ал.1,т.4 от ДОПК. Последното е самостоятелно основание за провеждане на ревизионното производство по особения
ред - чл.122-124а от ДОПК.
При доказани обстоятелства по
чл.122, ал.1 от ДОПК на основание чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите
констатации в РА се смятат за верни до
доказване на противното. В настоящото производство фактическите констатации на
оспорения РА не бяха оборени от оспорващата А.Р.Г. по съответния ред и с ангажиране на доказателства.
По отношение получените парични
преводи от лица от чужбина следва да бъде съобразен чл. 116, ал. 1 от ДОПК, по
аргумент на който в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното
лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на
страната, задължение на ревизирания е да
представи доказателства за изясняването им. Такива доказателства не са ангажирани
от страна на оспорващата. Същевременно получените плащания от продажби на стоки
на чуждестранни физически лица са видни от извлеченията от банковите сметки на Г.,
които са достоверни, произтичащи от лицензирани банкови институции в страната и
направените преводи към Г. се явяват безспорно доказани.
От така дадените в съдебно
заседание показания на свидетелите И. С.,
Б. Г. и С. Г. по никакъв начин не се доказа, извършени в ревизирания период
банкови преводи по сметка на Г., които да не са облагаем доход за Г.. В
показанията на посочените свидетели не
се съдържат данни, даващи информация за конкретни парични суми, конкретни
времеви периоди на превеждане, конкретен произход и предназначение за
получаване на същите. От страна на оспорващата не бяха ангажирани други
доказателства опровергаващи констатациите в РА в тази насока, с оглед на
което и въз основа на всички събрани по
делото писмени доказателства, съдът приема за доказано по делото, че получените
в ревизираните периоди от Г. по банкова сметка ***ледва да се квалифицират като
доход, подлежащ на деклариране и облагане.
Въпреки разяснената на
оспорващата, с протоколно определение на съда от 30.07.2021г., тежест на
доказване относно размерите на установените с оспорения РА задължения, от
страна на оспорващата не са ангажирани доказателства, съдържащи данни за
неправилно установяване на тези размери. Изрично е заявено от процесуалния
представител на оспорващата в съдебно заседание, че за изясняване на делото от
фактическа стана не е необходимо допускането на съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид изложеното, съдът намира,
че по делото не се доказа от страна на оспорващата неправилно установяване на
размерите на задълженията по РА.
Съдът приема, че ревизиращият
орган е приложил правилен подход при определяне на задълженията на Г. за годишен
авансов данък по ЗДДФЛ, за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от
ЗДДФЛ , за вноски за ДОО
за самоосигуряващо се лице, за вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице, за вноски
за ДЗПО-УПФ, както и че отразените в РА размери на посочените задължения, както на главниците, така и на
лихвите са правилно изчислени.
Предвид изложеното съдът приема оспорения РА за
постановен и при правилно приложение на материалния закон
На основание всичко гореизложено, съдът извежда извод,
че следва жалбата на А.Р.Г. срещу Ревизионен акт № Р-03002520003832-091-001/15.02.2021г., потвърден
с Решение №55/29.04.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При така следващия се от правния спор резултат, следва
искането на процесуалния представител на ответника по оспорването за присъждане
на разноски да бъде уважено. Следва на
ответника по оспорването да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, определено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.8, ал.1,т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно отхвърлената част от жалбата. Предвид на
това, че оспорването по жалбата е изцяло отхвърлено при интерес в общ размер на
12452.87 лева / 9305.91-общ размер на главници и 3146.96-общ размер на лихви/
на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 904 лева.
Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
А.Р.Г., ЕГН: ********** ***, подадена чрез адвокат В.Д. от САК с посочен
по делото съдебен адрес:*** срещу Ревизионен акт /РА/ №
Р-03002520003832-091-001/15.02.2021г. издаден от Й. Р. А.- Началник сектор при
ТД на НАП-Варна и О. Й. Г.-гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна,
потвърден с Решение №55/29.04.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна.
ОСЪЖДА А.Р.Г., ЕГН: ********** *** да заплати на
Национална агенция по приходите /НАП/-София разноски по делото в размер на 904 /деветстотин
и четири/ лева.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Председател: