Р Е Ш Е Н И Е
№………./........ 04.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1526 по описа за 2017
г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба вх. №№31030/07.11.2017г. по описа на ВОС на ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков”
№59, съдебен
адрес:***, Адвокатско дружество „Р., С. и Д.”.
Със
същата срещу ответника Н.В.И., ЕГН **********,***, са предявени частични
осъдителни искове:
1.
за заплащане на сумата 25 010 лева, представляваща
част от изплатеното на увреденото лице Г.М.Н., ЕГН **********, обезщетение за
неимуществени вреди, причинени
му в резултат на ПТП, настъпило на 27.01.2011г. по пътя с. Чернево - гр. Девня,
като пътник в л.а. „Дачия Логан” с ДК № В 1687 КР, управляван от ответника Н.В.И. и по негова вина, като водачът е бил обхванат от действието на
валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ищцовото застрахователно дружество по
застрахователна полица №01/1/10/9000992/307/0, цялото в размер на 40 000
лева;
2.
за заплащане на сумата 90 лева, представляваща
част от изплатеното на увреденото лице Г.М.Н., ЕГН **********, обезщетение за
имуществени вреди, причинени
му в резултат на ПТП, настъпило на 27.01.2011г. по пътя с. Чернево - гр. Девня,
като пътник в л.а. „Дачия Логан” с ДК № В 1687 КР, управляван от ответника Н.В.И. и по негова вина, като водачът е бил обхванат от действието на
валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ищцовото застрахователно дружество по
застрахователна полица №01/1/10/9000992/307/0, цялото в размер на 921,40 лева;
3.
за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отделните
главници, считано от датата на подаване на исковата молба (07.11.2017г.) до окончателното им плащане.
По делото е осъществена пълна размяна на книжа между
страните, в хода на която страните са обосновали изчерпателно насрещните си
твърдения и възражения по релевантните за спора и приложимите към него правни норми и съдебна практика по тяхното
приложение.
Проведени са две открити съдебни заседания като в хода на
доказателствения процес са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано е
заключение на съдебно-медицинска експертиза.
В хода на съдебните прения ищецът чрез процесуалния си
представител адвокат В.Д.,***, обосновава
подробно становище, че предявените искове са били доказани по основание и
размер и моли за тяхното уважаване.
Ответникът чрез процесуалния си представител адвокат В. П.,***, позовавайки се на влязлата
в сила присъда на наказателния съд, аргументира становище за неоснователност на
предявените искове. В условие на евентуалност застъпва становище, че исковете
са недоказани в своето основание и следва да бъдат отхвърлени. Доводите на
страната са развити допълнително в представена писмена защита.
И двете страни
претендират насрещно присъждане на разноски като своевременно са представили
списъци по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по
същество на предявените искове, съдът прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предмет на предявените искове е претендираното от ищеца ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, право да получи обратно от
застрахованото лице - ответника Н.В.И., ЕГН **********,*** застрахователните обезщетения, платени на
Г.М.Н.,
ЕГН **********, за
обезщетяване на причинените му вреди (неимуществени и имуществени) вследствие на ПТП, настъпило на 27.01.2011г.
около 6,00 часа по пътя с. Чернево- гр. Девня, с л.а. „Дачия Логан” с ДКН В 1687 КР, управляван от ответника Н. И. и по
негова вина.
Исковете са предявени като частични – в размер на 25 010 лева, представляваща
част от изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в общ
размер на 40 000 лева, съответно в размер на 90 лева, представляваща част от изплатеното
обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 921,40 лева,
като сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 07.11.2017г., до окончателното им плащане.
Така предявените искове
намират своето правно основание в чл.274,
ал.1, т.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.223 от КЗ (отм.) и §.22 от ПЗР на КЗ (обн., ДВ, бр.102/2015г.), съответно
в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, че на 27.01.2011г.,
около 6,00 часа по пътя с. Чернево - гр. Девня по вина на ответника Н.В.И. като водач на лек автомобил „Дачия
Логан” с ДКН В 1687 КР е възникнало ПТП, в резултат на което на пътника в
автомобила Г.М.Н., ЕГН **********, са били причинени множество средни телесни
повреди, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота и
трайно затруднение на движението на крайниците и снагата за различни периоди.
С влязла в сила присъда по НОХД №258/2012г. на
Районен съд – Девня
ответникът Н.И. е бил осъден за извършеното
деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“б”, предл.2-ро от НК, като му
е било наложено и съответно наказание.
Към датата
на настъпване на ПТП водачът на л.а. „Дачия Логан” с ДКН В 1687 КР, с който е
причинено увреждането, е бил застрахован в ищцовото дружество ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********,
по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по
застрахователна полица №01/1/10/9000992/307/0 със срок на застрахователно
покритие от 30.05.2010г. до 24,00 часа на 29.05.2011 година.
По заявена от пострадалия Г.М.Н. претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение е била образувана щета
№1000-13-*********, по която, въз основа на решение на застрахователната
експертна комисия към ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, било взето решение да му бъдат изплатени обезщетения
за претърпените от него неимуществени
и имуществени вреди в размери съответно 40 000 лева и 921,24 лева, ведно със
законната лихва върху тях, считано от 27.01.2011г. до окончателното им плащане.
В тази смисъл било
подписано и споразумение с пострадалия, в изпълнение на което на 16.04.2013г.
дружеството му изплатило сумата 50 286,32 лева, включваща дължимите
застрахователни обезщетения за претърпените вреди и законната лихва за периода
27.01.2011 - 16.04.2013 година.
Ищецът твърди, че на посочената дата 27.01.2011г. водачът на л.а. „Дачия Логан”
с ДКН В 1687 КР Н.В.И. е управлявал автомобила след употреба на алкохол като към
момента на причиняване на ПТП е бил в пияно състояние.
С оглед на това и основавайки се на нормата на чл.274,
ал.1, т.1 КЗ (отм.), приложима с оглед датата на настъпване на събитието,
ищецът твърди, че ответникът е регресно отговорен и следва да му възстанови
платените на пострадалото при това ПТП лице суми. С
покана за доброволно изпълнение изх. №310-01-2237/ 18.04.2013г. ответникът бил
поканен да възстанови на застрахователя платените суми в общ размер на 50
286,32 лв., но и до настоящия момент същият не бил удовлетворил претенцията му.
Ответникът
Н.В.И.,
ЕГН **********,*** не отрича основните, твърдени от ищеца факти, свързани с
настъпилото ПТП, вината си като водач на автомобила и причинените увреждания на
трето лице – пътник в него, както и осигурената към този момент застрахователна
закрила по сключена с ищцовото застрахователно дружество застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” по полица
№01/1/10/9000992/307/0, валидна и действаща към датата на застрахователното
събитие.
Не
оспорва по основание и размер и определените от застрахователя обезщетения на
пострадалото лице, както и факта на действителното им плащане на пострадалия
при това ПТП Г.М.Н..
Единственото
оспорване, което ответникът противопоставя по предявените искове, е за липса на
основание за ангажиране на регресната отговорност на застрахования водач,
основано с твърдението, че с влязлата в сила присъда по НОХД №
258/2012 г. на РС-Девня същият е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, пр.2 от НК, а не по съответния
квалифициран състав, обусловен от наличието на „пияно състояние”. Твърди, че присъдата
на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, и след като с нея е определена вината на
ответника (липса на пияно състояние) като в мотивите и́ е установено, че „при посещаването на
произшествието от служители при РУП Девня и при последвалите неотложни действия
не е била спазена процедурата и начина за вземане на кръвна проба и оформяне на
необходимата документация, съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 30 на МВР
от 2001г.”, то
това фактическо
положение не може да бъде променяно в друго производство, съответно не може в
гражданското производство да се установява, че деянието е
извършено в пияно състояние. Обосновано е и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на лихвите за
периода от 27.01.2011г. до 16.04.2013г., оспорено от ищеца като ирелевнтно за
настоящото производство предвид липсата на такава претенция.
При тези насрещни твърдения и възражения, с доклада
си по делото съдът е приел, че основните релевантни
за спора факти: - че ищецът ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД е бил застраховател по сключена със собственика на л.а. „Дачия
Логан” с ДКН В 1687 КР, задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, по застрахователна полица №01/1/10/9000992/307/0 със срок
на застрахователно покритие от 30.05.2010г. до 24,00 часа на 29.05.2011 година; - че в срока на покритие на тази
застраховка ответникът Н.В.И., ЕГН **********,***, управлявайки
застрахования автомобил, е предизвикал ПТП, от което са настъпили вреди за
трето лице; - че ищецът е изплатил
обезщетение на третото пострадало лице за обезщетяване вредите, претърпени от
него при това ПТП; - че ответникът не е
възстановил на ищеца изплатеното обезщетение, въпреки отправената му покана, не са спорни между страните.
Единственият
релевантен факт, по който е налице спор между страните, е относно това, дали на
сочената дата 27.01.2011г.
водачът на л.а. „Дачия
Логан” с ДКН В 1687 КР Н.В.И. е управлявал автомобила след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, съответно бил ли е към
момента на причиняване на ПТП в пияно състояние.
От данните по
приложеното НОХД №258/2012г. на Районен съд – Девня се установява, че
с първоначално внесения обвинителен акт ответникът Н.И. е бил обвинен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а”, предл.2-ро, във
вр. с чл.343, ал.1, б.“б” и чл.342 от НК за това, че на 27.01.2011г., около
06,00 часа на пътя с. Чернево – гр. Девня, обл. Варна, при управление на МПС -
л.а. „Дачия Логан” с рег. № В 1687 КР, нарушил правилата за движение – чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Г.М.Н. множество средни
телесни повреди, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на
алкохол в кръвта в размер на 1,84 на хиляда и случаят е особено тежък.
В
хода на наказателното производство прокурорът е изменил по реда на чл.287, ал.1 от НПК повдигнатото обвинение,
като е приел, че деецът следва да отговаря за извършено нарушение на правилата
за движение, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП и причинените в резултат на това
по непредпазливост средни телесни повреди на пострадалия Г.М.Н. – престъпление
по чл.343, ал.1, б.“б”, предл.2-ро от НК.
С
постановената по делото присъда №6/05.02.2013г. ответникът Н.И. е бил признат за
виновен в извършването на така повдигнатото му след изменението престъпление по
чл.343,
ал.1, б.“б”, предл.2-ро от НК и осъден като му е било наложено и съответно наказание. Присъдата
е влязла в сила на 21.02.2013г. и съгласно разпоредбата на
чл.300 от ГПК същата има
доказателствено значение за вината, деянието на извършителя и неговата противоправност.
Предвид обхвата на
задължителната сила на присъдата гражданският съд не би могъл да се произнася
по квалифициращите признаци на деянието само, ако същите са произнесени изрично
от наказателния съд (независимо от това дали деецът е признат за виновен или е
оправдан по съответната квалификация). В случаите, когато не е повдигнато въобще
обвинение по чл.343, ал.3 от НК за извършване на деянието в пияно състояние или
първоначално повдигнатото такова е оттеглено от прокурора в хода на
наказателния процес, липсва произнасяне на наказателния съд по този
квалифициращ признак на деянието, съответно този въпрос не е обхванат от
задължителната по смисъла на чл.300 от ГПК сила на присъдата.
Да се приеме противното
означава правото на застрахователя да получи от виновния за причинените щети
застрахован водач платеното обезщетение да се постави в зависимост от
субективната преценка на прокурора дали да повдигне въобще или дали да поддържа
повдигнато обвинение по квалифициран състав на престъпление, което е
недопустимо. Макар и представител на държавното обвинение, прокурорът е страна
в наказателния процес, като при предприето изменение на обвинението по реда на
чл.287, ал.1 от НПК преценката му не подлежи на съдебен контрол, съответно
съдът не дължи нарочно произнасяне както по допустимостта на това изменение,
така и по основателността на първоначално повдигнатото обвинение.
Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че в тези случаи липсва законова пречка за гражданския
съд да разгледа и произнесе въпроса дали при извършване на деянието виновният
за произшествието водач е управлявал превозно средство след употреба на
алкохол.
Застъпеното от състави
на Върховен касационен съд разбиране в противна насока (решение № 115 от
11.11.2014г. по т.д. № 2542/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение № 150 от
22.11.2011г. по т.д. № 1147/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.) не се споделя от
настоящия съдебен състав.
Като се има предвид
принципът „законност“, установен в нормата на чл.5 от ГПК като основно начало
на гражданския процес, и липсата на изрична законова разпоредба, установяваща
задължителен за всички съдилища в Република България характер на решенията на
Върховния касационен съд, постановени в касационното производство по реда на
чл.290 от ГПК, прилагането на посочените решения на ВКС при разрешаването на
настоящия правен спор не е задължително. Задължителен характер имат само
тълкувателните решения и тълкувателните постановления на Върховния касационен
съд и Върховния административен съд – чл.130, ал.2 от Закона за съдебната
власт. Наложилото се до приемането на изричната норма на чл.290, ал.3 от ГПК
(нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) разбиране, че решенията на ВКС, постановени по
реда на чл.290 ГПК съставляват „задължителна съдебна практика за долустоящите
съдебни инстанции“ не се основава на законово положение, а на тълкуване, дадено
от самия касационен съд в постановеното ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, при
отговора на въпроса „В противоречие с коя практика на Върховния касационен съд
трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение
за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ за допускане на касационно обжалване? “.
Впрочем, че решенията на ВКС по същество на спора не съставляват задължителна
съдебна практика понастоящем е и изрично нормативно закрепено – чл.290, ал.3 от ГПК.
Отделно от горното съдът
приема, че в случая липсата на поддържано обвинение по чл.343, ал.3 от НК за
извършване на деянието в пияно състояние, съответно произнасяне на наказателния
съд по този квалифициращ признак са ирелевантни обстоятелства. И това е видно
от необходимото ясно разграничаване на нормите на чл.343, ал.3 от НК и чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.).
По смисъла на чл.343,
ал.3 от НК „пияно състояние“ е налице, когато към момента на извършване на
деянието в кръвта на дееца е имало алкохолна концентрация не по-малко от 0,50
на хиляда (в този смисъл и ППВС № 1/1983 г. и Тълкувателно решение на ОСНК на
ВС № 19/1985 г.).
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), застрахователят има право да получи
от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато при
настъпването на пътнотранспортното произшествие застрахованият е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма. Относим за установяване на това
обстоятелство закон е Законът за движението по пътищата – чл.5, въвеждащ
задълженията на водачите на пътни превозни средства.
Разпоредбата на чл.5,
ал.3, т. 1 от ЗДвП, в относимата си към датата на деянието (27.01.2011г.)
редакция ДВ, бр. 54 от 16.07.2010 г. предвижда пълна забрана за водача
на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство под въздействие
на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Следователно, към този
момент законът не предвижда допустима норма на концентрацията на алкохола в
кръвта, едва превишаването на която да поражда правото на застрахователя да
получи регресно от застрахования деликвент платеното обезщетение. По силата на
самата норма на чл.274, ал.1, т.1 КЗ
(отм.) това право е налице във всички случаи, при които е установено, че
към момента на произшествието застрахованият водач, причинил обезщетените от
застрахователя вреди, е управлявал превозното средство след употреба на
алкохол.
Въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. докладна записка; протокол за
медицинска експертиза и употреба алкохол или друго сило упойващо средство;
протокол за проверка на СИ №32336/21.10.2010г. и дневник за снетите показания
от Алкотест „Дрегер 7410“; (л.17, 18, 46, 47 от ДП №63/2011г. по описа на РУП –
Девня), показанията на разпитаните по делото свидетели Д.И.Д., Г.М.Н., А.П.С.;
копие от молба до Началника на КАТ при ОД на МВР – Варна и отговор в оригинал
рег. № 819000-11284/20.03.2018 г. (л.126, 127 от делото), съдът заключава, че
към момента на настъпване на ПТП на 27.01.2011г. водачът Н.В.И., ЕГН **********,***, е управлявал л.а.
„Дачия Логан” с ДК № В 1687 КР след употреба на алкохол като към момента на настъпване на
пътно-транспортното произшествие е бил в средна степен на алкохолно опиване.
Свидетелят – очевидец Г.Н.
е категоричен, че още преди тръгването вечерта на предходния ден двамата са
ответника Н. И. са започнали да пият
водка (макар и в неустановено количество, но със сигурност над 50-60 г
на човек – „Той дойде у дома, където
изпихме по 50-60 г водка, която беше останала в бутилката. След това Н. поиска
да отидем да вземе още една бутилка водка и започнахме да пием от нея“).
Впоследствие, след пристигането си на село при близките на Н. изпили и по 50 г
ракия, след което тръгнали да се прибират с колата. Не помни дали са пили
алкохол по пътя на връщане, но сочи, че по време на движение установил, че
водачът е „задрямал на волана“.
След ПТП своевременно
пристигналите полицейски служители оказали помощ на пострадалите, като за
извеждането на водача Н.И. се наложило
да бъде изкъртена вратата на автомобила. Свидетелят А.С. – част от
полицейския екип, пристигнал на местопроизшествието, установява, че водачът е
миришел силно на алкохол, но тест не му е бил направен, защото състоянието му
не позволявало това. Същият бил откаран с линейка до болница в гр. Варна. Вътре
в катастрофиралия автомобил забелязал наличието на бутилка водка като не си
спомня дали същата е била счупена или не.
По-късно в Спешния
център на Окръжна болница – Варна, където пострадалите били откарани, водачът Н.И. бил изпробван за алкохол с дрегер
от пристигналия на място полицейски служител свидетеля Д.Д. като отчетената
проба била положителна – над 1.2 промила. Свидетелят не съставил акт за
установяване на административно нарушение, тъй като не е бил от екипа,
обслужващ това ПТП; единствената му възложена от оперативния дежурен задача
била да извърши проба с дрегер на водача, изпълнението на която отчел с
докладната записка, приложена на л.17 от ДП №63/2011г. по описа на РУП – Девня.
Показанията на този
свидетел се подкрепят от снетия отчет на извършените проби с Алкотест „Дрегер
7410“, сочещ, че на 27.01.2011г.
са били извършени три проби - №04487 в 03,07 часа; №04488 в 10,07 часа и №04489
в 14,51 часа. Единствено втората проба №04488, направена в 10,07 часа, е отчела
наличие на алкохол в размер на 1,24 промила.
Въз
основа на този отчет, съобразявайки и свидетелските показания, вещото лице по
изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза дава заключение,
че към времето на
настъпване на пътно-транспортното произшествие водачът Н.И. е бил с концентрация на алкохол в
кръвта 1,84 %о, което отговаря на средна степен на алкохолно опиване. Според
вещото лице показанията на дрегера са достоверни като се има предвид и
описаната в
протокола за медицинска експертиза за употреба алкохол
клинична картина. Независимо от допустимата грешка при измерването на дрегера,
която обаче е несъществена, изпробвания водач е бил в състояние след употреба
на алкохол.
Показанията на свидетеля
В. В. не се вземат предвид, тъй като, от една страна, същите са откъслечни
(само за вечерта след пристигането на село на Н.И. и спътника му
свидетеля Г.Н.), а от друга страна, противоречат на останалите
събрани по делото доказателства, сочещи, че още към момента на настъпване на
ПТП рано сутринта на 27.01.2011г.
водачът Н.И. е бил алкохолно повлиян, т.е.
управлявал е автомобила след употреба на алкохол. Съдът отчита и
възможната заинтересованост на този свидетел предвид родствената му връзка с
ответника.
По изложените
съображения съдът намира, че по силата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) ответникът Н.В.И. носи отговорност за репариране на застрахователя по
сключената застраховка „Гражданска отговорност” на платеното обезщетение на
пострадалото лице. Безспорно е установено по делото, а този факт не е и спорен
между страните, че ищецът е изплатил обезщетение на третото пострадало лице за
обезщетяване вредите, претърпени от него при причиненото от ответника ПТП, в
общ размер на 50 286,32 лева, покриващо претърпените неимуществени вреди –
40 000 лв., имуществени вреди – 921,24 лв., и законната лихва върху тези
суми, считано от 27.01.2011г.
до окончателното им плащане.
Заявената в настоящия
процес претенция на ищеца е частична, поради което исковете се уважават в
размерите така, както са предявени.
При този изход на делото
и като съобрази нормата на чл.78, ал.1 от ГПК, съдът приема за основателно и
искането на ищеца да му се присъдят сторените за производството разноски.
Същите, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК се претендират в общ
размер на 2 810 лева и включват платени държавни такси по исковете и за
издаване на обезпечителна заповед (1 050,40 лв., съотв. 5 лв.), депозит за
вещо лице (150 лв.); такса за вписване на обезпечителната заповед (15 лв.),
депозит за призоваване на свидетели (50 лв.) платено адвокатско възнаграждение
(1 539,60 лв.). От този общ размер на разноските ответникът следва да бъде
осъден да репарира на ищеца сумата 2 770 лева. За заплащането от страна на
ищеца на такса за вписване на обезпечителната заповед в размер на 15 лв.
доказателства не са представени; от внесения депозит за покриване на
евентуалните разходи на призованите свидетели е разходвана единствено сумата 25
лв. като остатъкът от 25 лв. подлежи на връщане на ищеца при поискване.
Въз
основа на изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.В.И., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” №59, сумата 25 010 лева (двадесет и пет хиляди и десет лева), представляваща част от изплатеното на увреденото лице Г.М.Н., ЕГН **********,
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП,
настъпило на 27.01.2011г. по пътя с. Чернево - гр. Девня, като пътник в л.а.
„Дачия Логан” с ДК № В 1687 КР, управляван от ответника Н.В.И. и по негова
вина, като водачът е бил обхванат от действието на валидна, към момента на
настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с ищцовото застрахователно дружество по застрахователна полица
№01/1/10/9000992/307/0, цялото в размер на 40 000 лева, на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), във вр. с
чл.223 от КЗ (отм.) и §.22 от
ПЗР на КЗ (обн., ДВ, бр.102/2015г.), както и сумата 90 лева (деветдесет лева), представляваща част от изплатеното на
увреденото лице Г.М.Н., ЕГН **********, обезщетение за имуществени вреди, причинени
му в резултат на ПТП, настъпило на 27.01.2011г. по пътя с. Чернево - гр. Девня,
като пътник в л.а. „Дачия Логан” с ДК № В 1687 КР, управляван от ответника Н.В.И. и по негова вина, като водачът е бил обхванат от действието на
валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ищцовото застрахователно дружество по
застрахователна полица №01/1/10/9000992/307/0, цялото в размер на 921,40 лева, ведно със законната лихва
върху отделните главници, считано от датата на подаване на исковата молба (07.11.2017г.) до окончателното им плащане, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата 2 770 лева (две
хиляди седемстотин и седемдесет лева), представляваща дължими за възстановяване
сторени разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: