Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 10.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при участието на
секретаря Христина Х., като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. № 138 по описа
за 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 586 от 06.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2005/2018 г. по описа на
РС-Ловеч, съдът признал за установено, че Б.К.Г. дължи на „****“ ЕООД сумата в
размер на 4243,73 лв. – непогасена главница, дължима по Договор №
111/10.05.2005г. за „Хеброс Премиум“ - потребителски
заем, от 10.05.2005 г., ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.06.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъдил Б.Г. да
заплати на „****“ ЕООД сумата в размер на 352,76 лв. – съдебно-деловодни
разноски.
Недоволен
от така постановеното решение останал Б.Г. поради
неговата недопустимост, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост,
като го обжалва изцяло. Сочи, че пъровинстанционният
съд неправилно e приложил разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и не отчел, че е изтекла погасителната давност по отношение на претендираното вземане. Моли обжалваният съдебен
акт да се отмени и исковата претенция да се отхвърли като неоснователна.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от „****“ ЕООД, с който се оспорва
изложеното в жалбата. Счита, че съдът е постановил правилен и законосъобразен
акт. Моли жалбата да се остави без уважение и решението да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
В
съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.
От представените доказателства по
гр.дело № 2005 по описа за 2018 г. на Районен съд-Ловеч, като съобрази и
становището на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният
състав счита, че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на
спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна,
настоящата инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „****“ ЕООД с
иск против Б.К.Г., с който се иска да се
признае за установено по отношение на Г., че същият дължи на дружеството сумата
в размер на 4243,73 лв., представляваща непогасена главница, дължима по Договор
№ 111/10.05.2005 г. за „Хеброс Премиум“, ведно
със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата.
В
исковата молба се твърди, че между „****“ АД и ответника на 10.05.2005 г. е
възникнало облигационно правоотношение на основание Договор № 111/10.05.2005 г. за
„Хеброс Премиум“ – потребителски кредит, по силата на
което на Г. е предоставена сумата в размер на 12 500 лв., а ответникът се
задължил да върне така предоставената сума ведно с дължимите лихви и разноски
на ежемесечни вноски съгласно погасителен план, всяка от които в размер на
206,41 лв. По силата на Договор за цесия вземането било прехвърлено на „****“
ЕООД, като на 23.04.2018 г. Г. бил уведомен за това. Сочи се, че, въпреки настъпилия падеж на вземането, длъжникът не го е изплатил
в пълен размер, като продължава да дължи сумата в размер на 4243,73 лв.
По
делото е постъпило становище от Г., извън предвидения в чл. 131 от ГПК срок, с
което оспорва така предявения иск. Последното мотивира с липсата на процесуална
легитамация на ищеца, настъпила погасителна давност и
че така сключената цесия противоречи на закона.
Като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази доводите становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
Видно
от представените Заявление за ползване на пакета „Хеброс Премиум“
с вх. № 309/09.05.2005 г., Договор № 111/10.05.2005 г. и погасителен план, неизменна част
от договора, след подадено заявление от Б.Г. между последния, в качеството му
потребител-кредитополучател, и „Банка Хеброс“ АД, в качеството на кредитор, на
10.05.2005 г. е сключен договор за потребителски заем в размер на 12 500 лв.,
предназначен за покриване на текущи нужди. По силата на договореното Г. се е задължил
да върне предоставената му сума ведно с дължимата лихва при годишен лихвен
процент от 9,95 % и такси в размер на 5 лв., дължими на всеки три месеца, за
срок от 84 месеца на равни месечни вноски съгласно погасителния план. Първата
вноска е с падеж 25.05.2005 г., а последната – 25.04.2012 г. Съгласно
погасителния план, неизменна част от Договора, Г. се е задължил да върне както следва:
12 500 лв. – главница, 4837,95 лв. – договорна лихва, и 140 лв. - такси,
или общо – 17 477,95 лв.
От Решение №
33 от 27.04.2007 г. по фирмено дело № 2010/1990 г. по описа на Софийкси
градски съд се установява, че съдът е вписал извършеното преобразуване на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД и
„Банка Хеброс“ АД чрез вливането им в „Булбанк“ АД и прекратяването на първите
две без ликвидация поради преминаване на цялото им имущество върху „Булбанк“
АД, както и промяната на наименованието на последното на „****“ АД.
На
03.09.2008 г. е сключен Договор за цесия между „****“ АД, в качеството му на цедент, и „****“ ЕООД, в качеството на
цесионер, като по силата на този договор „****“ АД е прехвърлила на „****“ ЕООД портфолио с необслужвани вземания,
произхождащи от договори за кредит, сключени от цедента
с физически лица, описани в Приложение № 1,
неизменна част от договора. В последното под номер 613 фигурира и Б.Г., като в
графа просрочени дни е отбелязано 673, в графа просрочена главница –
10 776,81 лв., в графа просрочена лихва 3876,92 лв. и в графа сума пълно
погасяване – 14 453,73 лв.
В т. 4.3. от
Договора за продажба и прехвърляне на вземанията страните са се споразумели, че
цедентът упълномощава цесионера
да изпраща писмени уведомления до длъжниците от името на цедента,
като за целта на датата на сключване на договора следва да даде нотатиално заверено пълномощно на цесионера,
по силата на което последният да изпраща уведомленията. По делото на л. 24 е
представено пълномощно, по силата на което „****“ АД е упълномощила „****“ ЕООД да уведомява всички длъжници по извършената цесия с право на преупълномощаване.
Видно от
Споразумение за разсрочване на парично задължение от 10.10.2014 г. Б.Г. е признал, че към 09.10.2014 г. има непогасено задължение към „****“
ЕООД в размер на 9768,90 лв., произтичащо от Договор за кредит от 10.05.2005
г., и се задължил да го погаси на 11 равни месечни вноски в размер на 200 лв. и
12-та изравнителна, равняваща се на 7568,90 лв.
Със Споразумение за разсрочване на парично задължение от 21.07.2017 г. Б.Г. признал, че към 14.07.2017 г. има непогасено задължение към „****“
ЕООД в размер на 5168,90 лв. и се задължил да го погаси на 12 равни месечни
вноски съгласно Приложение № 1, неизменна част от Споразумението. Така съгласно приложението първата
дължима вноска е с падеж 25.07.2017 г., а последната – 25.06.2018 г.
На 16.04.2018 г. в изпълнение на императивните
разпоредби на чл. 99 от ЗЗД „****“ ЕООД е изпратил адреса на длъжника - гр. Ловеч, ул. „****“ № *, ет. *,
съобщение, с което го уведомява за извършената цесия. Видно от приложеното по
делото – л. 19, известие за доставяне на пощенски оператор „МиБМ
Експрес“ ООД Б. Гочев е получил лично уведомлението на 23.04.2018 г. Заедно с последното
на длъжника е връчено и писмо, с което му е предоставен 15-дневен срок за
доброволно изпълнение.
Липсата на погасяване на вземането в срок мотивирала „****“ ЕООД да подаде заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № 12862 /27.06.2018 г. до РС – Велико
Търново, изпратено по подсъдност в РС-Ловеч. Заповедният съд уважил заявлението
като издал Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 899/30.07.2018 г. за сумата в размер на
4318 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 27.06.2018 г.
до изплащането на вземането, и сторените разноски в размер на 86,38 лв. –
държавна такса.
В срока по
чл. 414 от ГПК Г. се е възползвал от правото си да подаде възражение, в което е
посочил, че е налице влязъл в сила съдебен акт за разваляне на Договора за
кредит в частта му, с която е привлечен като съдлъжник.
В
първоинстанционното производство е била назначена съдебно-икономическа
експертиза, като в заключението си вещото лице е приело, че Г. до месец март
2006 г. е погасявал редовно задълженията си към кредитора „Банка Хеброс“ АД. В
този десет месечен период Г. е платил както следва: 1115,93 лв. – главница,
964,80 лв. – лихва и 0,54 лв. – просрочена лихва. След настъпилото
преобразуване чрез вливане на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД и „Банка Хеброс“ АД в „Булбанк“ АД Г. извършил
плащания, с които погасил задълженията си както следва: 330,19 лв. – договорна
лихва за просрочена главница, 756,79 лв. – договорна лихва за редовна главница,
807,26 лв. – главница и 9,98 лв. – периодична такса. След прехвърляне на
вземанията на „****“ ЕООД Г. извършил плащания в общ размер на
10 210 лв., представляващи просрочена лихва и главница. Така остатъкът на
задължението на последния е намалял до сумата от 4243,73 лв. Настоящата
инстанция кредитира изцяло заключението на вещото лице, доколкото същото е
изготвено от лице с експертни знания в съответната област и не е било оспорено
от страните.
При така
установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите
правомощия, като взе предвид установените факти и като подложи същите на
преценка съобразно разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове,
приема следното от правна страна:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, като за
уважаване на претенцията ищецът в условията на пълно и главно доказване трябва
да докаже: 1. наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало по
силата на договор за потребителски кредит; 2. банката-ищец да е предоставила на
потребителя-ответник договорената сума; 3.
потребителят-ответник да не е изпълнил задължението си да върне
предоставената му сума, ведно с договорената лихва и такси, в договорения срок;
4. наличието на валидна цесия и надлежното уведомяване на потребителя-ответник
за настъпилата промяна в кредиторите. В тежест на ответника е да докаже направеното
от него възражение за наличие на влязло в сила решение, с което е разгледано
спорното право. По отношение на възражението му за настъпила погасителна
давност настоящата инстанция счита за правилно съждението на първоинстанционния
съд, че е настъпила преклузия, доколкото подаденият от Г. отговор на исковата
молба е извън срока по чл. 131 от ГПК.
По делото по безспорен начин се установи,
че е възникнала валидно облигационно правоотношение между „Банка Хеброс“ АД, в качеството на
кредитор, и Б.Г., в качеството му на кредитополучател, по силата на сключен Договор
№ 111 за „Хеброс Премиум“ - потребителски кредит. Видно
от чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договора банката е предоставила на Г. сумата в
размер на 12 500 лв. по разплащателна сметка № **********, като последният
се задължил да я върне ведно с договорна лихва при годишен лихвен процент от 9,95%
и такси в размер на 5 лв., дължими на всеки три месеца. В изпълнение на
посоченото и съгласно чл. 4 от Договора и Погасителен план към Договора Г. се задължил
да заплати сумата в размер на 17477 лв., представляваща сбор от главница,
договорна лихва и такси, на равни месечни вноски, като последната вноска е
следвало да бъде заплатена на 25.04.2012 г. Видно от изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза до месец март 2006 г. Г. е извършил плащания, с
които е погасил главница в размер на
1115,93 лв., договорна лихва в размер на 964,80 лв. и просрочена лихва в размер
на 0,54 лв. След настъпилото преобразуване чрез вливане на „Ейч
Ви Би Банк Биохим“ АД и „Банка Хеброс“ АД в „Булбанк“
АД Г. извършил плащания, с които погасил задълженията си както следва: 330,19
лв. – договорна лихва за просрочена главница, 756,79 лв. – договорна лихва за
редовна главница, 807,26 лв. – главница и 9,98 лв. – периодична такса.
На следващо място по делото се установи, че на
03.09.2008 г. „****“ АД, носител на вземането в качеството на правоприемател на „Банка Хеброс“ АД след извършено сливане,
го прехвърлил на „****“ ЕООД по силата на сключения между тях Договор
за продажба и прехвърляне на вземанията и Приложение № 1 към него. Видно от разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за настъпването на цесията
е достатъчно постигането на съгласие между цедент и
цесионер. Предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД задължение за уведомяване на
длъжника от прехвърлителя не е правопораждащ
факт спрямо договора за цесия, а има за цел да защити интереса на длъжника.
Последното е изводимо и от чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, в който са посочени
последствията от неизпълнение на горното, а именно не незавършен фактически
състав, а че сделката няма да има действие спрямо длъжника. Тоест до
уведомяването му за длъжника надлежен кредитор е цедентът.
Настоящият съдебен състав се солидаризира със съждението на контролираната
инстанция, че от доказателствата по делото се установява, че Г. е бил надлежно
уведомен за извършената цесия и промяната в кредитора. Последното е изводимо от
сключения договор за цесия и пълномощно, видно от които „****“ АД е упълномощила „****“ ЕООД да извърши уведомяването по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В
изпълнение на посоченото е било изпратено уведомление до Г., получено лично от
него на 23.04.2018 г. В допълнение
следва да се посочи, че в подписаните от Г. споразумения от 10.10.2014 г. и 21.07.2017
г. последният е признал задълженията, произтичащи от договора за потребителски
кредит, и че дължи изпълнение на „****“ ЕООД. Следва да се посочи, че дори да
се сподели тезата на въззивника, че уведомяването не е било извършено валидно
преди получаване на исковата молба, то с получаването ѝ с препис от
доказателствата, между които е и процесното уведомяване, този пропуск ще се санира като факт, настъпил в хода на делото. Съдът споделя
и съждението на контролираната инстанция, че липсата на нотариална заверка на
пълномощното няма да засегне валидността на договора за цесия, доколкото липсва
подобно изискване в закона. В тази насока следва да се посочи, че законодателят
не е предвидил забрана за упълномощаване от страна на цедента
на друго лице за изпълнение на задължението му по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
От заключението на
вещото лице се установява, че след прехвърляне на вземанията на „****“ ЕООД Г. извършил плащания в размер на 10 210 лв.,
представляващи просрочена лихва и главница по договора за потребителски кредит,
като е останала сума за доизплащане в размер на 4243,73 лв.
Без да влиза в полемика
с възраженията на защитата настоящият съдебен състав ги счита за неоснователни,
доколкото по делото се установи по безспорен начин, че вземането е възникнало
по силата на договор за потребителски кредит, по който длъжникът не е погасил
задълженията си в срок, както и че вземането е било прехвърлено с договор за
цесия на ищеца, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
С оглед на изложеното
съдебният състав счита, че въззивната жалба следва да се остави без уважение
като неоснователна, а решението следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По
разноските:
С огледа
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски. Видно от
отговора на въззивната жалба и молба, намираща се на л. 34 от делото, „****“ ЕООД е имало упълномощен процесуален представител – адвокат М.Х. ***
и е направило искане да му се присъдят разноски. В същия момент по делото
липсва доказателство, от което да се установи какъв е размерът на тези разноски
и как е направено плащането с оглед дадените указания в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г.
от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Така съдът приема, че искането за присъждане
на разноски от „****“ ЕООД следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на
основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 586 от 06.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2005/2018 г. по описа на
РС-Ловеч.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………
ЧЛЕНОВЕ:
1………………..
2………………..