Решение по дело №1251/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 77
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Румяна Бончева Пенева
Дело: 20215501001251
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. С.З., 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20215501001251 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260493/31.05.2021г., постановено по гр.д.
№3694/2020г. по описа на Районен съд –С.З., в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Б.” С.А., П., peг. № *********, 1 чрез „Б.” клон Б. против СЛ.
Р. СЛ., установителни искове за заплащане на сумите по Договор за
потребителски кредит №PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г. за главница
над присъдения размер от 3200,00лв. до претендиралите 3 307, 52лв., за
заплащане на договорна лихва в размер на 2 470, 80 лв. за периода от
20.03.2017г. до 20.06.2020г., обезщетение за забава 994,38лв. за периода от
20.04.2017г. до 20.05.2020г. и са присъдени разноските по делото, съразмерно
с уважената част на исковете.
Във въззивната жалба въззивникът „Б.” С.А., П., peг. № *********, 1 чрез
„Б.” клон Б. излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на
постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени решението на РС в обжалваната част и да се постанови друго, с което
да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се разноските по
делото, съобразнто изхода на спора пред настоящата инстанция.
1
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия,
чрез особения представител на страната, с който се взима становище, че
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения
по направените във въззивната жалба оплаквания.
Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и
правилно.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Ищецът „Б.” С.А., П., peг. № *********, 1 чрез „Б.” клон Б. моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи заплащане на сумата от 3 307, 52 лв. главница по Договор за
потребителски кредит № PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г., договорна
лихва в размер на 2 470, 80 лв. за периода от 20.03.2017г. до 20.06.2020г.,
обезщетение за забава 994, 38 лв. за периода от 20.04.2017г. до 20.05.2020г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по
заповедното производство и направените в настоящото производство
разноски.
В случай, че съдът приеме исковете по чл.422 ГПК за неоснователни,
при условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да му заплати
сума по сключен договор за кредит в размер на 3 307, 52 лв. главница по
Договор за потребителски кредит №PLUS- 14418054, сключен на
24.01.2017г., договорна лихва в размер на 2 470, 80 лв. за периода от
20.03.2017г. до 20.06.2020г., обезщетение за забава 994, 38лв. за периода от
20.04.2017г. до 20.05.2020г., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
Видно от приложеното ч.гр.д. №1646/2020г. по описа на Районен съд -
С.З., по подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца е издадена Заповед за
изпълнение №743/04.06.2020г. за сумата от 3 307, 52 лв. главница по Договор
за потребителски кредит №PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г.,
възнаградителна лихва в размер на 2 470, 80 лв. за периода от 20.03.2017г. до
20.06.2020г., обезщетение за забава 994, 38 лв. за периода от 20.04.2017г. до
2
20.05.2020г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Заповедта е
връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване
на вземането си.
От представения Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-
14418054, сключен на 24.01.2017г. се установява, че на 24.01.2017г.
ответникът е сключил договор за паричен заем с „Б.“ ЕАД за сумата от 3 200
лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне
предоставения му кредит със съответното оскъпяване чрез 40 месечни
вноски. Ответникът се е съгласил да заплати застрахователна премия в размер
на 716,80лв., както и да заплати такса ангажимент на стойност 80,00лв.
От приетите като писмени доказателства по делото копия на
Извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към
13.03.2018г., Нотификация за презгранично сливане се установява, че ищецът
е правоприемник на кредитора по договора, предвид което се явява активно
легитимиран да предяви настоящия иск.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението
на която не е оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно
заключението на вещото лице при извършената проверка при ищеца и при
заемодателя „Б.“ ЕАД се установяват дължимите суми от страна ответника в
подробно описания в експертизата размер.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде
валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал.1, т. 7-9 от ЗПК. Тези
условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна
облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави
договорът недействителен, съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
3
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Видно от процесния договор за потребителски заем, формално
фигурира размерът на ГПР – 44,90 %, но в него не са посочени по вид и
размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в
нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Не е ясна методиката на формиране годишния
процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Предвид
изложеното, е следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат
конкретизирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани със сключения договор. В конкретния случай, в процесния договор
за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е
лихвен процент по заема /35,83 %/, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Съществува неяснота относно тези съставни
елементи, като за потребителят не става ясно какво се включва в общите му
разходи, настоящи или бъдещи. Поради това посочването на ГПР в договора
за потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а
неспазването му води до недействителност на договора, съгласно чл. 22 от
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
4
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
От съдържанието на процесния договор следва изводът, че в същото
фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно
горепосочената разпоредба, за да бъде прието, че съответни уговорки в
договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва
освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а също
така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва
разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно
в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по
кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква
част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се
погасява. Не става ясно как се формира сумата от 159, 69 лв., съставляваща
размер на месечна погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за
кредитора, е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения
паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Ето защо
въззивният съд намира, че е нарушена и императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗПК, което води до недействителност на договора, съгласно чл.
22 от ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за
кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения кредит. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 3
200 лв., която сума е реално получена от ответницата. Следователно в полза
на ищеца следва да бъде признато вземане в размер 3 200 лв. Като недължими
по силата на чл. 23 от ЗПК следва да бъдат отречени вземанията за главница
над присъдения размер от 3 200 лв. до претендиралите 3 307, 52лв., вземането
за договорна лихва в размер на 2470, 80 лв. за периода от 20.03.2017г. до
20.06.2020г. и вземането за обезщетение за забава в размер на 994, 38 лв. за
периода от 20.04.2017 г. до 20.05.2020 г.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
5
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260493/31.05.2021г., постановено по
гр.д. № 3694/2020г. по описа на Районен съд –С.З. в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6