№ 637
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Капка Павлова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
търговско дело № 20241001000483 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 33110/21.03.2024 г. – п.к. 19.03.2024 г.,
подадена от К. И. П. с ЕГН:********** срещу решение № 288/26.02.2024 г., постановено по
търг. дело № 837/2023 г. по описа на Софийски градски съд (с допусната поправка на
очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК с решение по същото дело №
289/26.02.2024 г.), с което е отхвърлен предявения при условията на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ иск
от жалбоподателя, че съществува вземане към „Транс-5“ ЕООД (н) с ЕИК:********* в
размер на 114 000 лв. - вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ; възложено е на основание чл. 236, ал. 1,
т. 6 ГПК в тежест на К. И. П. направените от него разноски по делото, както и същият е
осъден на основание чл. 71, ал. 1 ГПК вр. чл. 694, ал. 2, изр. 2 ТЗ да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 1 140 лв. –
държавна такса, като решението е постановено при участието на синдика на „Транс-5“
ЕООД (н) – Б. А. М..
Жалбоподателят счита решението за неправилно и недопустимо, поради което моли
апелативния съд да го отмени. Излага съображения, че вземането му за дружествен дял било
възникнало след откриване на производството по несъстоятелност на „Транс-5“ ЕООД (н) и
сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ не намирали приложение в случая.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Транс-5“ ЕООД (н), представлявано от управителя И. П.
1
чрез адвокат В. Т. от САК е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като
недопустима поради подаването й извън срока, както я оспорва и по същество като
неоснователна, поради което моли апелативния съд да я отхвърли и потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
Синдикът на „Транс-5“ ЕООД (н) – Б. А. М. не е подал отговор на въззивната жалба.
В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят К. И. П. чрез адвокат
Ж. Й. от САК поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и моли апелативния
съд да отмени обжалваното решение и реши спора по същество като уважи исковите
претенции. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80
ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
като разноски от насрещната страна.
От своя страна, въззиваемата страна „Транс-5“ ЕООД (н) чрез адвокат В. Т.а от САК
оспорва въззивната жалба като неоснователна по изложените в отговора съображения и
моли апелативния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение.
Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Синдикът на „Транс-5“ ЕООД (н) – Б. А. М. редовно призован не се е явил в съдебно
заседание и не е изразил становище по въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и
доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима –подадена е
в законоустановения срок за това по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен
контрол, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен от К. И. П.
срещу „Транс-5“ ЕООД (н) и синдика на дружеството с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1
ТЗ за признаване за установено, че съществува вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ към „Транс-5“
ЕООД (н) в размер на 114 000 лв.
Ищецът твърди, че имал вземане срещу дружеството в несъстоятелност „Транс-5“
ЕООД, възлизащо на сумата от 2 560 138.40 лв. и произтичащо от прекратено участие в
дружеството, възникнало през месец февруари 2020 г. – на 18.02.2020 г., когато било вписано
изключването му. Счита, че нормата на чл. 140 ТЗ придавала конститутивен ефект на
вписването на решението за освобождаването му като съдружник. И преди решението от
20.10.2016 г. било искано вписване на изключването му, но въпреки това било проведено
отново събрание, което налагало извод, че във вътрешните отношения дружеството считало
ищеца за съдружник. След взетото решение на 26.10.2016 г. внасянето на освободения дял
изрично било обусловено от вписване на промените в търговския регистър, мотивиращо
ищеца да смята, че другият съдружник приел да се ръководи от чл. 140 ТЗ. Другият
съдружник, както и управителят на „Транс-5“ ЕООД (н) се съобразявали с правата на ищеца
до началото на 2020 г. Въпреки предходно вземаните решения за поемане дела на ищеца от
другия съдружник, той бил внесен едва на 03.02.2020 г., а задължението било обусловено от
2
вписване на промените в търговския регистър.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен. Излага съображения, че
вземането на ищеца възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност и
предвид преклудираната възможност да предяви вземането си, с оглед и на което оспорва
качеството кредитор на ищеца. Евентуално поддържа теза, че при съобразяване на
твърдения от ищеца момент на прекратяване на участието му в дружество, той не се явявал
кредитор на дружеството, а би получил ликвидационен дял от евентуално останало
имущество след удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността. Счита, че
предявеният от ищеца иск за отмяна на решението за изключването му бил отхвърлен с
влязло в сила решение, установяващо прекратяване на членството още към от 20.10.2016 г.
Към месец октомври 2016 г. възникнало и вземането за равностойността на дружествения му
дял. Прави възражение и за погасяване на вземането поради изтекла давност.
Синдикът на „Транс-5“ ЕООД (н) не е изразил становище по иска.
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца -
адв. Г., смята, че ответниците не оспорват правото на ищеца да получи ликвидационен дял, а
във вътрешните отношения с останалия в дружеството съдружник е било ясно, че ищецът е
бил съдружник до заличаване на участието му в търговския регистър. Твърди това да е
станало след откриване на производството по несъстоятелност, поради което поддържа иска
при последен ред на удовлетворяване на вземането му. Претендира държавна такса и
разноски за експертиза.
Процесуалният представител на ответника - адв. Т., оспорва иска с довод, че
членственото правоотношение е прекратено с факта на взетото решение. Наведени са доводи
и в писмени бележки.
Синдик М. изразява становище, че единствена причина да не приеме предявеното от
ищеца вземане бил давностния срок на погасяването. Навежда доводи в писмено становище.
Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София в изпълнение на
правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено
от законен съдебен състав в императивно изискващата се от закона писмена форма и в
рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо,
доколкото съдът се е произнесъл по същество по така предявения положителен
установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, който от своя страна се явява
процесуално допустими като предявен в 14-дневния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ и от лице,
разполагащо с надлежна активна процесуална легитимация, което е възразило против
неприемането на предявеното от него вземане и съдът е оставил възражението му без
уважение.
Относно правилността на обжалваното решение съдът извърши преценка в рамките на
наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна
страна:
Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
3
страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата
въззивна инстанция нови доказателства, които да обуславят променени фактически
констатации, напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, поради което и при условията на чл. 272 ГПК препраща изцяло към изложените
от първоинстанционния съд изводи от фактическа страна, в каквато връзка и не са налице
оплаквания по въззивната жалба и спор между страните относно установените по делото
факти и обстоятелства.
Спорният въпрос между страните е от правна страна и се изразява в това дали
претендираното от жалбоподателя вземане срещу „Транс-5“ ЕООД (н) е погасено поради
непредявяването му в производството по несъстоятелност на дружеството в рамките на
сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, на който въпрос настоящият съдебен състав
намира, че следва да се даде положителен отговор, което налага и извод за несъществуване
на процесното вземане, съответно неоснователност на предявения положителен
установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Предявеното от възразилия кредитор К. И. П. вземане произтича от прекратяването на
участието му като съдружник в „Транс-5“ ЕООД (н) поради изключване. Съгласно
разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, въз основа на която въззивникът-ищец основава вземането
си, имуществените последици при прекратяване участието на съдружник се уреждат въз
основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, т.е.
релевантно обстоятелство е моментът, към който е настъпило прекратяването на участието
му в дружеството - в случая това е станало през 2016 г.
След откриване на производството по несъстоятелност всеки кредитор следва да
предяви писмено своите вземания към длъжника пред съда по несъстоятелност.
Предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност е подчинено на
императивните правила, предвидени в глава 43, част IV „Несъстоятелност“ на Търговския
закон. За предявяването на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, законът предвижда кратки срокове - основен по чл. 685,
ал. 1 ТЗ и допълнителен по чл. 688, ал. 1 ТЗ. След изтичането на тези срокове вземането не
може да бъде предявено в производството по несъстоятелност и процесуалните права на
кредитора се погасяват. След изтичането на преклузивния срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ е
предвидено да се предявяват само вземанията, възникнали след датата на откриване на
производството по несъстоятелност, ако не са платени на падежа, като за тези вземания
синдикът съставя допълнителен списък. Тези правила са установени, за да бъде очертан
кръгът на кредиторите, с оглед фазата по осребряване на имуществото на длъжника с цел
справедливо удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник.
В случая решение № 1588/26.07.2018 г. по търговско дело № 2992/2017 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, за откриване на производството
по несъстоятелност на „Транс-5“ ЕООД е вписано в търговския регистър на 26.07.2018 г.
Едномесечният срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 26.08.2018 г., съответно срокът по чл.
688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 26.10.2018 г. (петък - работен ден). Поради това и след като
4
вземането за дружествен дял поради изключването на съдружника К. И. П. е възникнало през
2016 г., т.е. преди откриването на производството по несъстоятелност, а молбата за
предявяване на вземането е подадена на 16.11.2022 г., т.е. след изтичането на сроковете по
чл. 685, ал. 1 ТЗ и съответно чл. 688, ал. 1 ТЗ, то и молбата за предявяване на вземането е
подадена извън предвидените в закона срокове, като след изтичането на допълнителния срок
по чл. 688. ал. 1 ТЗ е преклудирана възможността вземането на кредитор, възникнало до
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Транс-
5“ ЕООД, да бъде реализирано в универсалното принудително изпълнение на длъжника и
пропускането на законоустановените срокове за това води до невъзможност кредитора да се
удовлетвори в производството по несъстоятелността.
Следва и да се отбележи, че неоснователно е възражението по въззивната жалба, че
процесното вземане било възникнало след откриване на производството по несъстоятелност
на „Транс-5“ ЕООД и сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и съответно чл. 688, ал. 1 ТЗ не
намирали приложение, доколкото в случая правото на дял на ищеца било възникнало след
като решението по иска му с правно основание чл. 74 ТЗ било влязло в сила, а именно на
14.01.2020 г., а решението за откриване на производството по несъстоятелност било от
26.07.2018 г., вписано в търговския регистър на същата дата по партидата на дружеството.
Това е така, тъй като е без правно значение датата на влизане в сила на решението по
дружествения спор относно решението на общото събрание за изключването на съдружника
К. И. П. (14.01.2020 г.) и за отразяване на изключването на съдружника в търговския
регистър. След откриване на производството по несъстоятелност следва да се предявят в
законоустановените срокове всички вземания срещу дружеството длъжник, извън служебно
приеманите по чл. 687 ТЗ, в което изключение вземането на възразилия кредитор не попада.
Не се изисква вземането да е изискуемо или ликвидно, доколкото законът предвижда
предявяване на вземанията, а не предявяване на изискуеми и ликвидни вземания (така в
решение № 170/30.11.2009 г. по т.д. № 5/2009 г. по описа на ВКС, Т. К., II т. о.). Аргумент в
тази насока следва и от характера на решението за изключване на съдружник, което
произвежда незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството чрез
неговите органи и съдружниците, т.е. и между изключения съдружник и самото дружество.
За тези вътрешни отношения неизвършеното или по-късно извършеното съобразно
изискването на чл. 140, ал. 4 ТЗ вписване в търговския регистър е ирелевантно. С оглед на
това в отношенията между възразилия кредитор и „Транс-5“ ЕООД решението за
изключването на съдружника К. И. П. е породило действие на датата на приемането му и от
тази дата за същия е породено правото по чл. 125, ал. 3 ТЗ за стойността на дружествения му
дял, т.е. преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Евентуално
оспорване пред съда на решението за изключването на възразилия кредитор като съдружник
е без правно значение за правото по чл. 125, ал. 3 ТЗ, тъй като предявяването на иск за
отмяна по чл. 74 ТЗ не поддържа „висящността“ на членственото правоотношение, а
евентуално решение за отмяна на решението на общото събрание за изключване на
съдружника би имало действие занапред.
5
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по
въззивната жалба на К. И. П. за неоснователни и поради съвпадение в крайните изводи на
двете съдебни инстанции за неоснователност на предявения иск, на основание чл. 271, ал. 1
ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят К. И. П. следва да заплати на „Транс-5“ ЕООД
(н), представлявано от управителя си И. П. сумата от 4 800 лв., представляваща направени
разноски в настоящото въззивно производство – заплатено адвокатско възнаграждение. Не
налице прекомерност на същото, както оспорва жалбоподателя, тъй като размерът е под
минимума, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Освен това, относно размера на адвокатското
възнаграждение настоящият съдебен състав взема предвид задължителния характер на
даденото от СЕС с негово решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 тълкуване на чл. 101, §
1 ДФЕС, че определените с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между
страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори,
като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради
тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС. Предвид посоченото
действие на решение С-438/22 г., което е задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за
всички органи и субекти в държавите членки, съдът не може да определи следващото се
минимално възнаграждение съгласно размерите, определени в Наредбата на Висшия
адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на
възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от
ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет
за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на
чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр., ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за
положения от него труд и по размер следва да е справедлив и обоснован. Съобразявайки
горното, настоящият съдебен състав приема в случая, че при определяне възнаграждението
на процесуалния представител на „Транс-5“ ЕООД (н) следва да се вземат предвид
конкретни критерии като високата образователна квалификация на лице, придобило
юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия,
поетата отговорност от адвоката, но същевременно да се отчете фактическата и правна
сложност на делото. Поради това и с оглед спорния материален интерес при осъществената
защита (114 000 лв.) и като се вземат предвид и посочените по-горе критерии, които са
изпълнени в настоящия процес, следва да се приеме, че е справедливо и обосновано
възнаграждението да е в размер на 4 800 лв., която сума съответства на справедливото по
размер, следващо се с оглед положения труд – проучване на материалите по делото,
изготвяне и подаване отговор на въззивната жалба, процесуално представителство в
настоящото въззивно производство, анализ и събиране на доказателства, проучване на
съдебна практика.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
6
РЕШИ:
Потвърждава решение № 288/26.02.2024 г., постановено по търг. дело № 837/2023 г. по
описа на Софийски градски съд (с допусната поправка на очевидна фактическа грешка по
реда на чл. 247 ГПК с решение по същото дело № 289/26.02.2024 г.).
Осъжда К. И. П. от гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, с ЕГН:********** да заплати на
„Транс-5“ ЕООД (н), гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „Одеса“ № 34, с ЕИК:*********
сумата от 4 800 лв. (четири хиляди и осемстотин лева), представляваща направени
разноски в настоящото въззивно производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията
по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7