Мотиви
по нохд № 9/2019г. по описа
на СГС, НО, 16
състав:
Обвинението е против В.И.Б. за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т. 7, вр. чл.26,
ал.1 от НК, за това, че в периода от 01.09.2013 г. до 14.11.2013 г. в
гр.София в ТД на НАП - София, офис „Център“ при условията на продължавано
престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на
едноличен собственик и управител на данъчно задълженото лице „К. С.“ ЕООД ЕИК: *******
/преименувано на „Т.Е. „ЕООД считано от 03.04.2014г./, избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения в особено големи размери по см. на чл.93, т.14 от НК - 101 920.00 лв. /сто и една хиляди
деветстотин и двадесет/ лева, представляващи данък върху добавената
стойност /ДДС/, като потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, офис
„Център“ в подадени месечни Справки - декларации по ЗДДС на „К. С.“ ЕООД ЕИК: *******,
които се изискват по силата на чл.125 от ЗЗД: “За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка - декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗЗД“, а
именно:“Регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри:
1.Дневник за покупките , 2.Дневник за продажбите“, относно стойността на
извършените покупки, дължимия и платен данък добавена стойност, начислен по
фактури за доставки от„Би Д.К.“ЕООД, ЕИК: ********, като за целта използвал
документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по
приходите - отчетен регистър /дневници за покупки към съответните СД по ЗДДС, в
които отразил съгл. чл.124, ал.1, т.1 и т.4 от ЗДДС неистински документи и
документи с невярно съдържание - фактури за доставка на стоки и услуги, без да
са налице такива по см. на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, като деянието е извършено в
условията на посредствено извършителство чрез Т.П.Р. /счетоводител на
дружеството/, който изпратил в ТД на НАП - гр.София по електронен път СД по
ЗДДС, съставени въз основа на предоставените му от В.И.Б. първични счетоводни
документи, за които Т.П.Р. нямал субективна представа, че отразяват
недействителни сделки и приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:
1. На 15.10.2013г. в гр.София,
ТД на НАП - София, офис „Център“ в качеството си на едноличен собственик на
капитала на „К. С.,, ЕООД, ЕИК: *******, избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери - 55 610,00 лв. /петдесет и пет
хиляди шестстотин и десет/ лева, представляващи дължим данък добавена стойност
за месец септември 2013 г. на „К. С.“ ЕООД, като:
- потвърдил неистина в подадена по
електронен път чрез Т.П.Р. /счетоводител на дружеството/ пред ТД на НАП -
гр.София, офис „Център“, Справка - декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№22102106323
/15.10.2013г. на „К. С. „ЕООД за данъчен период 01.09.2013г. - 30.09.2013г., с
отразен в клетка № 50 ДДС за внасяне 30.00лв., вместо действителният размер на
дължим ДДС - 55 640,00 лв., съставена /СД по ЗДДС/ въз основа на предоставените
му от В.И.Б. първични счетоводни документи, за които Т.П.Р. нямал субективна
представа, че отразяват недействителни сделки;
- използвал документ с невярно съдържание
при представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП -гр.София,
офис „Център“ - Дневник за покупки по чл.124 от ЗДДС към съответната СД по ЗДДС
за месец септември 2013г., с отразени доставки по фактури от „Би Д.К.“ ЕООД -
неистински документи, на които е придаден вид, че са издадени от управителя на
„Би Д.К.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги,
без да са налице такива по см. на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а именно :
- фактура №85/11.09.2013г. с данъчна
основа 52 130,00лева и ДДС- 10 426,00лева;
- фактура №86/16.09.2013г. с данъчна
основа 49 800,00лева и ДДС-9 960,00лева;
- фактура №87/17.09.2013г. с данъчна
основа 55 900,00лева и ДДС-11 180,00лева;
- фактура №94/24.09.2013г. с данъчна
основа 62 900,00лева и ДДС-12 580,00лева;
- фактура №95/25.09.2013г. с данъчна
основа 57 320,00лева и ДДС-11 464,00лева;
и приспаднал неследващ се данъчен кредит
/упражнил право на данъчен кредит , който не му се следва/ за месец септември
2013 г. в размер на 55 610,00 /петдесет и пет хиляди шестстотин и десет лева/лв.
, начислен по доставки от „Би Д.К.“ ЕООД, които реално не са извършени;
2. На 14.11.2013г. в гр.София, ТД на НАП -
София, офис „Център“ в качеството си на едноличен собственик на капитала на „К.
С.,, ЕООД, ЕИК: *******, избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 46 270,00 лв./четиридесет и шест хиляди
двеста и седемдесет лева/, представляващи дължим данък добавена стойност за
месец октомври 2013 г. на „К. С.“ ЕООД /преименувано на „Т.Е.„ЕООД/:
- потвърдил неистина в подадена по електронен
път чрез Т.П.Р. /счетоводител на дружеството/ пред ТД на НАП - гр.София, офис
„Център“, Справка - декларация по чл.125 от ЗДДС с вх.№22102125565 /
14.11.2013г. на „К. С. „ЕООД за данъчен период 01.10.2013г. – 31.10.2013г., с
отразен в клетка №50 ДДС за внасяне 10.00лв., вместо действителният размер на
ДДС - 46 280,00лв., съставена /СД по ЗДДС/ въз основа на предоставените му от В.И.Б.
първични счетоводни документи, за които Т.П.Р. нямал субективна представа, че отразяват
недействителни сделки;
- използвал документ с невярно съдържание
при представяне на информация пред органите по приходите ТД на НАП - гр.София,
офис „Център“ - Дневник за покупки по чл.124 от ЗДДС към съответната СД по ЗДДС
за месец октомври 2013г., с отразени доставки по фактури от „Би Д.К.“ ЕООД –
неистински документи, на които е придаден вид, че са издадени от управителя на
„Би Д.К.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, без
да са налице такива по см. на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а именно:
- фактура №108/07.10.2013г. с данъчна основа
37 800,00лева и ДДС-7
560,00лева;
-
фактура
№109/08.10.2013г. с данъчна основа 42 380,00лева и ДДС-8
476,00лева;
- фактура №115/29.10.2013г. с данъчна
основа 59 850,00лева и ДДС-11
970,00лева;
- фактура №119/30.10.2013г. с данъчна
основа 39 620,00лева и ДДС-7
924,00лева;
- фактура №120/31.10.2013г. с данъчна
основа 51 700,00лева и ДДС-10 340,00лева;
- и приспаднал неследващ се данъчен
кредит /упражнил право на данъчен кредит, който не му се следва/ за месец
октомври 201 Зг. в размер на 46 270,00 /четиридесет и шест хиляди двеста и
седемедесет лева/лв., начислен по доставки от „Би Д.К.“ ЕООД, които реално не
са извършени.
Представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия Б. – адвокат А., в съдебно заседание оспорва истинността
на описаните в обвинителния акт факти и обстоятелства. Смята, че така
повдигнатото обвинение не е доказано по изискуемия от закона начин – по
несъмнен начин. Твърди, че по отношение на обективните признаци на това престъпление,
съответно и за субективния елемент, не са налице безспорни доказателства.
Твърди, че от събраните по делото доказателства не може да се направи
еднозначен извод, че са налице липсващи доставки и нереални доставки.
Подсъдимите Б. поддържа казаното от
защитата. В съдебно заседание подсъдимият даде обяснение в насока, че трето
лице го е свързало с друго, което е регистрирало фирма на негово име. Неговата
роля е била единствено да подписва документи пред нотариус. За това е получил
няколко плащания в размери 500 лв., и 3-4 пъти 250-300 лв.
Софийски
градски съд, НО, 16 състав, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, като обсъди доводите и възраженията на
страните и при спазване на чл. 13 и 14 от НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият В.И.Б. е роден на *** г., в с.
Костенец, българин, български гражданин, със средно образование, осъждан, с
постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, ЕГН: **********.
Търговското
дружество „К. С.“ ЕООД с ЕИК: ******* е регистрирано на 04.08.2013г., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*********, ап.1. На 08.08.2013г.
Дружеството е вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията - гр.София
и е регистрирано при ТД на НАП - гр.София, офис Център, считано от 09.08.2013г.
с адрес за кореспонденция с органите по приходите - гр.София, ул.“*********,
партер, офис 1. Едноличен собственик и управител на дружеството бил подс.В.И.Б.. Подс.В.Б. управлявал и
представлявал дружеството от 08.08.2013г. до 10.04.2014г.
На 03.04.2014г., в
хода на започнала данъчна ревизия на „К. С.“ ЕООД, подс.В.Б. е извършил продажба на дружествените си дялове
/два дружествени дяла, представляващи сто процента от капитала на дружеството/
на св.А.А.М.. В резултат от това е била вписана промяна на седалището и адреса
на управление на „К. С.“ ЕООД. Като такъв е посочен адрес: гр.София, жк.*********С
протокол - решение от 03.04.2014г. фирмата на дружеството била променена от „К.
С.“ ЕООД на „Т.Е.“ ЕООД.
В качеството си на
едноличен собственик и представляващ търговското дружество „К. С.“ ЕООД / с
променено наименование „Т.Е.“ ЕООД/ с ЕИК: *******, подс.Б. декларирал извършване на разнородна дейност, за удостоверяване на която не е представил документи
и доказателства относно реалността и изпълнението й. Основният доставчик на процесното дружество „Би Д.К.“ ЕООД е
дерегистриран по ЗДДС контрагент, необезпечен за извършване на доставките,
които са включени в отчетните регистри на „К. С.“ ЕООД, не разполага с
търговски обекти, машини, оборудване, транспортни средства, кадрови потенциал,
нито други ресурси необходими за извършване на фактурираните доставки/на стоки
и услуги. Договорите с „К. С.“ ЕООД са
съставени без намерение за реални доставки по см. на чл.6 от ЗДДС (1) „Доставка на стока
по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго
вещно право върху стоката”/ и чл.9 от ЗДДС „чл.8. Услуга по смисъла на този закон е всичко, което
има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната
валута, използвани като платежно средство, чл.9. (1) Доставка на услуга е
всяко извършване на услуга.“, като всички
изготвени документи, включително издадените фактури, протоколи/актове, платежни
нареждания и разписки са използвани от подс.В.Б. с оглед
отклонение от данъчно облагане на „К. С.“ ЕООД, а именно: неправомерно е
приспаднал данъчен кредит по см. на чл.68. (1) от ЗДДС „Данъчен кредит е сумата
на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон...”, като в резултат на това е намален размера на
подлежащият за внасяне ДДС.
През инкриминирания
период от 01.09.2013г. до 14.11.2013г К. С.“ ЕООД е обслужвано счетоводно от
упълномощен от подс.В.Б. счетоводител
- св.Т.П.Р.. „К. С.“ ЕООД е управлявано от подс.В.Б..
Упълномощеният от подс.Б. счетоводител бил ангажиран със счетоводно
обслужване на дружеството, конкретно: обработка на първичните счетоводни
документи, изготвяне и подаване пред ТД на НАП на справки - декларации по ЗДДС
с приложения - дневници за покупки и дневници за продажби, както и годишно
счетоводно приключване. Според св.Т.Р. - счетоводител на „К. С.“ ЕООД, всички
СД по ЗДДС от името на дружеството с приложените към тях дневници за покупки и
продажби, са изготвяни и подавани пред НАП въз основа на данни и първични
счетоводни документи - фактури, от договори, протоколи обр.19 и други,
предоставени му лично от подс.В.Б.. Св.Р. само обработвал представените му от подс.Б. фактури, като
нанасял данните в дневниците за покупки и продажби, респ. в СД по ЗДДС, за
подаване на които бил упълномощен изрично от подсъдимия. Подс.В.Б. бил напълно запознат със
съдържанието на подаваните от счетоводителя пред ТД на НАП - гр.София, офис
„Център“ справки - декларации /СД/ по ЗДДС, с дневниците за покупки и продажби
към тях. Всички данъчни декларации на дружеството и приложения към тях са били
подписани лично от подс.В.Б. и подпечатани
с печата на дружеството /видно от официално приложените от НАП заверени копия
на СД за ДДС и ГДД/.
Подсъдимият Б. ясно съзнавал, че данните, които подава на
св.Т.Р. - фактури за извършени покупки от процесното дружество, договори,
заявки, протоколи, актове обр.19 и др. са неверни, тъй като такива реално не са
осъществени. За изготвяне на посочените документи са използвани данни на
различни лица /ФЛ и фирми/, формално без да има каквато и да била престация
между процесното търговско дружество и дружествата, на
името на които последните били вписани като собственици/ управители. По този
начин подс.Б. предопределил и съдържанието
на отчетните регистри на „К. С.“ ЕООД, въз основа на които св.Р. - счетоводител
на „К. С.“ ЕООД ги изготвял, както и съдържанието на справките - декларации за
данък добавена стойност, в които по правило се отразява в обобщен вид
информацията за извършени покупки и продажби за съответния месец от страна на
процесното дружество и размера на дължимия ДДС. Съгласно чл.125, ал.1 ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка - декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗЗД“, а именно: „чл.124, ал.1 „Регистрираните лица по този закон водят
задължително следните регистри: 1. Дневник за покупките, 2. Дневник за продажбите“, относно стойността на извършените покупки, дължимия
и платен данък добавена стойност, начислен по фактури, издадени от доставчика -
„Би Д.К.“ ЕООД.
Горното подс.Б. извършил съзнателно и по този начин избегнал
плащане на действителния размер на дължимия данък добавена стойност от „К. С.”
ЕООД към бюджета. Респективно с декларирането на доставки с право на пълен
данъчен кредит от „Би Д.К.“ ЕООД, подс.Б. е приспаднал -
не платил данък добавена стойност,
който „К. С.” ЕООД дължи към бюджета по извършени от дружеството продажби. Св.Т.Р.
изпълнявал възложеното му от подс.Б. с ясното
съзнание, че това са необходими фактически действия свързани с отчетността на
процесното дружество при изпълнение на задълженията му към фиска и при представяне на информация пред
органите по приходите, без да предполага, че в подадените от тях СД по ЗДДС не
се съдържа действителната информация относно размера на реално дължимия данък
добавена стойност за „К. С.” ЕООД, че отразените данни в отчетни регистри
относно извършените доставки са неверни, тъй като такива в действителност няма,
и че фактурите, които подс.Б. му предоставял
при водене на счетоводната отчетност на дружеството не отразяват реални
доставки /покупки от посочения по - горе доставчик на процесното дружество. По
този начин подс.В.Б. е избегнал
установяването и плащането на публични задължения /укрит данък/ по ЗДДС за
данъчния период от 01.09.2013г. - 14.11.2013г. в
общ размер на 101 920,00 лева, както следва:
На 15.10.2013г. в гр.София, пред органа по приходите ТД на НАП -
София, офис „Център“, обв.В.Б. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в размери - 55 610,00лв. /петдесет и пет хиляди шестстотин и десет
лева/лв. представляващи дължим данък добавена стойност за месец септември 2013г. на „К. С.,, ЕООД, като в качеството си на едноличен
собственик и управител на процесното дружество, се запознал със съдържанието й
и потвърдил неистина пред ТД на НАП - гр.София, офис „Център“, в Справка -
декларация по чл.125 от ЗДДС с вх .№ 22102106323 / 15.10.2013г. на „К. С. „ЕООД за данъчен период 01.09.2013г. - 30.09.2013г., с отразен в
клетка № 50 ДДС за внасяне 30,00 лв., вместо действителният размер на дължим ДДС
- 55 640,00лв., която подал чрез фактическите действия на упълномощено от него
лице: Т.П.Р. - счетоводител на дружеството, по електронен път пред приходната
администрация. Същевременно в този период и за стореното от него, подс.Б. използвал при водене на счетоводство и при
представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП -гр.София,
офис „Център“, документи с невярно
съдържание - Дневник за покупки по чл.124 от ЗДДС към съответната СД по ЗДДС за
месец септември 2013 г., с отразени
доставки от „Би Д.К.“ ЕООД на стоки и услуги, без
да са налице такива по см. на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, и неистински документи и
документи с невярно съдържание - фактури, на които е придаден вид, че са
издадени от управителя на „Би Д.К.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит, както
следва :
-фактура
№85/11.09.2013г. с данъчна основа 52
130,00 лева и ДДС-10 426,00 лева;
-фактура
№86/16.09.2013г. с данъчна основа 49 800,00 лева и ДДС-9960,00 лева;
-фактура
№87/17.09.2013г. с данъчна основа 55 900,00лева и ДДС-11 180,00 лева;
-фактура
№94/24.09.201 Зг. с данъчна основа 62 900,00лева и ДДС-12 580,00 лева;
-фактура
№95/25.09.2013г. с данъчна основа 57 320,00лева и ДДС-11 464,00 лева, по които подс.Б. е упражнил право на данъчен кредит за месец
септември 2013г. в размер на 55 610,00лв.
/петдесет и пет хиляди шестотин и десет лева/, начислен по фактури за доставки
от „Би Д.К.“ ЕООД, които реално не са извършени, поради което размера на
приспаднатия данъчен кредит под формата на данък добавена стойност посочен тук
по-горе, не му се следва.
На 14.11.2013г. в
гр.София, пред органа по приходите ТД на НАП - София, офис „Център“, подс.В.Б. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в размери - 46 270,00 лв. /четиридесет и шест хиляди двеста и
седемдесет лева/, представляващи дължим данък добавена стойност за месец
октомври 2013г. на „К. С.,, ЕООД
/преименувано на „Т.Е.„ЕООД/, като в качеството си на едноличен собственик и
управител на процесното дружество, се запознал със съдържанието й и потвърдил
неистина пред ТД на НАП - гр.София, офис „Център“ в Справка - декларация по
чл.125 от ЗДДС с вх. № 22102125565 / 14.11.2013г. на „К. С.,, ЕООД за данъчен
период 01.10.2013г. - 31.10.2013г., с отразен в клетка № 50 ДДС за внасяне
10.00лв., вместо действителният размер на ДДС - 46 280,00 лв., която подал чрез фактическите действия на
упълномощено от него лице: Т.П.Р. - счетоводител на дружеството, по електронен
път пред приходната администрация. Същевременно в този период и за стореното от
него, подс.Б. използвал при водене на
счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите - ТД на
НАП - гр.София, офис „Център“, документи с невярно съдържание - Дневник за
покупки по чл.124 от ЗДДС към съответната СД по ЗДДС за месец октомври 2013г.,
с отразени доставки по фактури от „Би Д.К.“ ЕООД на стоки и услуги, без да са
налице такива по см. на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, и неистински документи и документи
с невярно съдържание - фактури, на които е придаден вид, че са издадени от
управителя на „Би Д.К.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит, както следва:
-фактура
№108/07.10.2013г. с данъчна основа 37 800,00 лева и ДДС-7 560,00лева;
-фактура №109/08.10.2013г.
с данъчна основа 42 380,00 лева и ДДС-8 476,00лева;
-фактура
№115/29.10.2013г. с данъчна основа 59 850,00 лева и ДДС-11 970,00лева;
-фактура
№119/30.10.201 Зг. с данъчна основа 39 620,00 лева и ДДС-7 924,00лева;
-фактура №120/31.10.2013г.
с данъчна основа 51 700,00 лева и ДДС-10
340,00 лева, по които подс.Б. е упражнил
право на данъчен кредит за месец октомври 2013г. в размер на 46 270,00лв. /четиридесет и шест хиляди двеста и
седемдесет лева/, начислен по фактури за доставки от „Би Д.К.“ ЕООД, които
реално не са извършени поради което размера на приспаднатия данъчен кредит под
формата на данък добавена стойност посочен тук по-горе, не му се следва.
В резултат на
проведено разследване при насрещна проверка на „Би Д.К.“ ЕООД е констатирано,
че по издадените от дружеството фактури не са налице реални доставки на стоки и
услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. Не
са налице и плащания от „К. С.“ ЕООД на „Би Д.К.“ ЕООД. В показанията си като
свидетели, управителите и представителите на проблемния доставчик - св.И.М.Г.,
св.В.А., св.К.Б.Г.са посочили, че не познават подс.В.Б., не познават и не им е известно дружеството „К. С.“ ЕООД. Те, както
и регистрираното на името на св.И.Г. дружество, нямат необходимата материална и
кадрова обезпеченост за извършване на доставките на стоки и услуги по фактурите
описани подробно по-горе, които св.Р. /счетоводител, упълномощен от подс.Б./, на който същият ги представял за осчетоводяване
и отразяване в дневниците за покупки и продажби по см. на чл.124 от ЗДДС, респ.
в СД по чл.125 от ЗДДС.
На дружеството „К. С.“
ЕООД /с променено наименование „Т.Е.“ ЕООД/ с ЕИК: ******* е извършена данъчна
ревизия, приключила с издаването на Ревизионен акт № **********/30.04.2014г. и
Ревизионен доклад № 1401181 / 28.02.2014г.
Констатациите на
извършената данъчна ревизия съвпадат с установеното при проведеното
разследване, респективно със заключение по изготвената ССчЕ.
Видно от
заключението на изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза на
изследваните счетоводни, данъчни, банкови, фирмени и др. документи, по
съставените фактури описани подробно и по периоди в обстоятелствената част по-горе,
не се установяват реално извършени сделки с посоченото търговско дружество.
Налице е неправомерно приспадане на данъчен кредит от страна на „К. С.“ ЕООД /с
променено наименование „Т.Е.“ ЕООД/ с ЕИК: *******, като общият размер на
избегнатите публични задължения /укрит данък/ по ЗДДС за ревизирания период
възлиза на 101 920,00 лв. /сто и една
хиляди деветстотин и двадесет лева/. По визираните
нереални сделки на „К. С.“ ЕООД, издадените и отчетени фактури, установени по
делото, служат само за ползване на данъчен кредит по ЗДДС от фирмата. Според
ВЛ, механизмът, по който е станало избягването на данъчните задължения, е
следният: с използването на първични счетоводни документи /фактури/ с невярно
съдържание неоснователно се представя пред органите на НАП, че са заплатени
сделки, които не са извършени, увеличава се размера на разходите за стопанска
дейност с размера на сумите по тези фактури с невярно съдържание, намалява се
размера на задълженията към бюджета, с увеличаване размера на разходите,
завишава се данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит, по
които фирмата е получател, завишава се правото на данъчен кредит и се намалява
разликата като данък за внасяне като резултат между общата сума на изискуемия
се такъв и общата сума на данъчния кредит, за който се упражнява правото на
приспадане. При така установеното използване на документи с невярно съдържание,
реално отчитането им, без да са извършени такива разходи води до намаляване на
годишния данъчен финансов резултат на дружеството със сбора на данъчните основи
на описаните в експертизата фактури от „проблемни” доставчици, т.е. на практика
дружеството се е разчело с Републиканския бюджет с по-малка данъчна тежест от
реално дължимата.
Така
изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а именно: показанията на свидетелите Б. В., А.М., (както и
показанията от ДП, том 1, л.107), М.М., В.А., (както и показанията от ДП, том
1, л.123), Т.Р., (както и показанията от ДП, том 1, л.124) , И.С., С.Л., К.Г., И.Г.; писмени доказателства: приложени
документи от НАП, пълномощно за св.Т.Р. (том 1, л.194 от ДП), документи по
разкрита данъчна и осигурителна информация, Учредителен акт на еднолично
дружество с ограниена отговорност „К. С.“ЕООД, (том 1, л.75-77 от ДП),
Протокол-решение за едноличен собственик от 03.04.2014г. (том 1, л.80 от ДП), Уведомление
на НАП-ТД София до СРП (том 1, л.20-22 от ДП), Справка за проучено имуществено
състояние и категоризация на лице (том 1, л.23-29 от ДП), Справка за общите
задължения на „Т.Е.“ ЕООД (том 1, л.30), Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013г. (том 1, л.46-54 от ДП), ДРА № **********/30.04.2014г. (том 1, л.55-57
от ДП) и ДРД № 1401181/28.02.2014г. (том
1, л.155-160 от ДП), Справка-декларация за ДДС и Дневник за покупките (том 1,
л.162-163 от ДП), Фактури (том 1, л.164-168 от ДП), Протокол за извършена
насрещна проверка №22-10-1403641-02/10.04.2014г. (том 1, л.172-173 от ДП), Протокол
за извършена насрещна проверка №22-10-1319715-01/15.01.2014г. (том 1, л.180-181
от ДП); способи за доказване - заключение на съдебно счетоводна експертиза / том
2, л.44 – 51 от ДП/.
Съдът кредитира горопосочените доказателства като
взаимно непротиворечиви помежду им, логични и подробни.
По аргумент от противното на разпоредбата на чл.305,
ал.3, изречение 2-ро от НПК, поради липса на противоречия между горепосочените
доказателствени материали съдът не намира за необходимо да се излагат подробни съображения
защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
Изолирани от цялата горепосочена група доказателства
остават единствено обясненията на подсъдимия, които съдът кредитира само
частично, в тази им част, която не противоречи на останалите доказателства.
Съдът не кредитира тези обяснения в частта, в която подсъдимият твърди, че не е
знаел каква дейност всъщност осъществява, като се е съгласил да бъде собственик
и управител на търговско дружество, за да помогне на друго неизвестно лице да
осъществява чрез това дружество търговска дейност и че не е имал представа какви
документи подписва. На първо място тази версия за случилото се подсъдимият дава
едва в последното заседание на съдебното производство, а в досъдебното
произвоство не е дал никакви обяснения в тази насока. На следващо място
индивидуализирането на това неизвестно лице от подсъдимия е твърде общо, той не
може да си спомни името му, не знае телефона му, не знае къде живее или къде
има офис, твърди че са се виждали на кафе и в градинка, за да говорят за
търговската дейност на процесното дружество и да подписва документи, а понякога
да получава и пари за това, че дава възможност на това лице да осъществява
търговска дейност чрез дружеството, на което подсъдимият е собственик и
управител. Подсъдимият твърди, че първоначалното предложение на непознатия мъж
е било да се внасят от чужбина амтомобили чрез процесното дружество и след това
да се продават, но впоследствие заявява, че дружеството е внасяло флашки и
рекламни материали. Въпреки наличието на това противоречие той се е съгласил да
подписва различни документи на „К. С.“ ЕООД, включително да се подават такива в
данъчната администрация и да получава срещу това възнаграждение, без да се усъмни
дали по този начин не се извършва противоправна дейност. Въпреки всички тези
обстоятелства подсъдимият се е отказал от собствеността на дружеството едва
когато е започнала данъчна ревизия. В тази част съдът не кредитира обясненията
на подсъдимия, тъй като те са неубедителни, нелогични и вътрешно противоречиви.
Те противоречат и на показанията на св.Р., счетоводител на процесното
дружество, който заявява, че счетоводните документи са му предоставяни от
управителя на фирмата – подсъдимия В.Б..
Съдът счита, за разлика от защитата, че изготвената съдебно-счетоводна експертиза е
изпълнена добросъвестно и компетентно. Съобразно ДОПК / в сила от 01.01.2006 г./ и конкретно чл. 45 от същия,
единствено органът по приходите е легитимиран да извършва насрещна проверка за
установяване на отделни факти и обстоятелства, свързани с лице, което не е
страна в съответното производство. Затова и вещите лица при съставянето на ССчЕ
са се позовали на материалите предоставени от органа по приходите, за които
материали съдът няма основание да счете, че са изготвени без нужните
обективност, професионализъм и добросъвестност.
Съдът кредитира заключението на вещите лица по
съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и обективно. Вещите лица при изготвяне на заключението са
използвали не само описаните по-горе Ревизионен доклад № 1401181/28.02.2014 и
Ревизионен акт №**********/30.04.2014 г., но и други писмени доказателства:
счетоводни и данъчни документи – СД за ДДС, фактури и документи съдържащи се в
досието на „Т.Е.“ ЕООД. В резултат вещите лица са достигнали до извод, сходен с
този в ревизионния акт и ревизионния доклад, а именно, че „К. С.“ ЕООД /с
променена фирма „Т. Е.“ ЕООД/ е сключило фиктивни сделки с дружеството „БИ Д.К.“
ЕООД, че дружеството „К. С.“ ЕООД прилага двустранна форма на счетоводно
записване. От показанията на вещите лица се установява, че от самите фактури не
може да се установи предмета на сделките, написано е само „услуга“, отчетено е
в хронолигична сметка „външни услуги“ 602, не са представени в подкрепа на това
договори, приемо-предавателни протоколи, няма кадрова обезпеченост в
дружеството, с която да се извършат услугите, няма движимо или недвижимо
имущество и други активи. От заключението по ССчЕ се установява, че за данъчен
период 01.09.2013г. до 30.09.2013г. установеното задължение на „К. С.“ ЕООД е
55 610,00 лева, а дружеството е декларирало 30 лв. За данъчен период 01.10.2013г.
до 31.10.2013г. установеното задължение на „К. С.“ ЕООД е 46 280,00 лева, а
дружеството е декларирало 10 лв. ДДС, който дружеството трябва да довнесе
държавния бюджет е общо 101 920,00 лева.
Ето защо съдът счита, че в настоящото наказателно
производство е спазено изискването обвинението и присъдата да не се основават
само на данните от ревизионния акт и ревизионния доклад – чл.127, ал.2 от НПК.
Съдът намира, че при така установената фактическа
обстановка от правна страна
подсъдимият В.И.Б. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т. 7, вр. чл.26, ал.1 от НК така,
както то е описано в обвинителния акт.
Непосредствен обект на извършеното от подсъдимия
деяние са обществените отношения, свързани с нормалното и законосъобразното
функциониране на данъчната система, като пряко се въздейства върху
конституционно закрепеното задължение на гражданите да заплащат определените
със закони данъци. Данъкът представлява публично държавно вземане, установено
на базата на задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото
реализиране е гарантирано с държавна принуда. На това публично субективно право
на държавата съответства задължението на гражданите, закрепено в чл. 60, ал. 1
от Конституцията за заплащане на данъци и такси, установени със закон,
съобразно своите доходи и имущество.
От обективна страна са налице всички признаци
на престъпния състав. Осъщественото от подсъдимия престъпно деяние има за
предмет данъчни задължения в особено големи размери и държавата. Изпълнителното
деяние, с което подсъдимият е осъществил престъплението е във формата на действие,
осъществено по три различни начина - потвърдил
неистина в подавани месечни Справки-декларации по чл.125 от ЗДДС пред ТД на
НАП - София град, офис „Център“ относно дължим и платен данък добавена
стойност, начислен по фактури, издадени от „Би Д.К.“ ЕООД;
- използвал
документи с невярно съдържание - дневници за покупки по чл.124 от ЗДДС и
посочените в тях неистински документи и документи с невярно съдържание -
фактури за доставки на стоки и услуги с доставчик „Би Д.К.“ ЕООД, които не са
реално извършени по смисъла на чл.6 и 9 от ЗДДС, при водене на счетоводството и
предоставяне на информацията пред органа по приходите - ТД на НАП, гр.София;
- приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 101 920.00 лева ( сто и една хиляди
деветстотин и двадесет лева).
Деянието е осъществено чрез посредствено
извършителство. Подсъдимият е действал като посредствен извършител спрямо св.Р.,
а последният е използван от подсъдимия. Св.Р. е действал невиновно, тъй като той не е бил запознат пряко и
непосредствено със сключените договори от „К. С.“ ЕООД, имало ли е такива в
действителност, подадени ли са заявки и с какъв предмет към дружествата -
доставчици, изготвяни ли са съответните фактури от доставчика за извършени от
него продажби към процесното дружество, дали е платено в действителност
дължимото /сумите/ по издадените на „К. С.“ ЕООД фактури.
По този начин е постигнато неустановяване и неплащане
на дължим данък в особено големи размери, който съгласно чл. 93, т. 14, пр. 2
от НК надхвърля дванадесет хиляди лева. Той е избегнал установяване и плащане
на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС в особено големи размери на обща
стойност 101 920.00 лева ( сто и една хиляди деветстотин и двадесет лева). Престъплението
е резултатно. Престъпният резултат се изразява в неплащането на дължимия
данък, който резултат настъпва с изтичането на предвидения в съответния закон
срок за внасяне на дължимия данък.
Престъплението е продължавано по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК, защото е осъществено чрез две отделни престъпни деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,
са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна подсъдимият е осъществил
престъпния състав при форма на вината – пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал настъпването им.
Относно
определянето и индивидуализацията на
наказанието на подс. В.И.Б. съдът
взе предвид следното:
Съставът, по който е обвинен и признат
за виновен подсъдимият, систематически е разположен в гл.VII - „Престъпления против финансовата, данъчната и
осигурителната системи”.
За извършеното от подсъдимия престъпление по по
чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т. 7, вр. чл.26, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или
на цялото имущество на виновния.
При определяне на наказанието съдът съобрази високата
степен на обществена опасност на деянието и сравнително ниската степен на
обществена опасност на дееца.
Подбуда за извършване на престъплението е стремежът
към материално облагодетелстване по противозаконен начин.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът
прие фактът, че с извършеното деяние подсъдимият е увредил държавния бюджет
чрез укриване на данъчни задължения със сума, която многократно надвишава
критерия даден в чл. 93, т. 14, пр. 2 за „данъци в особено големи размери“.
При индивидуализацията на наказанието за
подсъдимия съдът прие наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства
–дългият период от време изминал от извършване на деянията до постановяване на
първоинстанционната присъда и фактът, че към момента на деянието подсъдимият е
бил неосъждан.
Предвид изложеното съдът счита, че следва да бъде определено
наказание по-близо до минималния размер, а именно три години лишаване от
свобода и да приложи института на
условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК, като отложи така наложеното наказание “Лишаване от свобода“ с пет години изпитателен срок.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК предвид изхода на
делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР
направените по делото разноски в размер на 492, 66 лева и да заплати по
сметката на СГС направените по съдебното дело разноски в размер на 331, 30
лева.
Предвид изложените съображения съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………