Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………/19.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI -10
състав, в публично заседание на тридесети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело
№ 2793 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Б.2.“
ЕООД (н) срещу „Р.И.“ ООД, ЕИК: ******.
Исковата молба е подадена от синдика на „Б.2.“ ЕООД (н)
(решение 2232/27.11.2017 г. по т. дело 3550/2015 г.на СГС). Сочи се, че между
ищеца и ответника е сключен договор за заем от 28.12.2011 г., изменен с Анекс
от 28.09.2012 г., Анекс от 28.12.2012 г., Анекс от 28.02.2013 г. и Допълнително
споразумение към договор за заем от 28.12.2013. На 28.12.2011 г. ищецът, в
качеството си на заемодател, и ответникът, в качеството си на заемател са сключили Договор за наем за сумата от
3 000 000 лв., като сумата била предоставена по банковата сметка на
ответника. Заемателят се задължил да заплаща годишна
лихва в размер на 7,75%, която се начислява ежедневно върху усвоената главница
и е платима при погасяване на главницата. Падежната дата за връщане на сумата
била 28.12.2012 г., като при неизпълнение била уговорена неустойка в размер на
10 пункта върху главницата. С анекс от 28.12.2011 г. страните договорили
допълнителна заемна сума в размер на 250 000 лв., които били преведени в
банковата сметка на ответника, като падежната дата за връщане на главницата бил
променен на 28.12.2013 година. С анекс от 28.02.2013 г. страните договорили допълнителна заемна
сума в размер на 250 000 лв., които били преведени в банковата сметка на
ответника, като падежната дата за връщане на главницата бил променен на
28.12.2014 година. Ответното дружество е заплатила сума в размер на
1 715 000 лв., съобразно уговореното ответникът е погасял единствено
главница, но не и възнаградителна лихва, която
възлизала на 1 242 005,32 лв. В резултат на неизпълнената част на
уговорените срокове, заемателят дължи уговорената
неустойка, която към датата на предявяване на исковете е 762 946,66
лева. Моли съда да осъди ответника да
заплати сумата от 1 536 000 лева – главница, 1 242 005,32 лева –
договорна лихва за периода 28.12.2011 г. – 16.12.2019 г., 762 946,66 лева
– наказателна надбавка за периода
28.12.2014 г. – 16.12.2019 г., законна лихва за забава за периода от
предявяване на иска до окончателното заплащане на главницата.
Ответникът „Р.И.“ ООД, чрез назначения особен представител –
адвокат Р.К., е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни. Счита, че от представените доказателства по делото не се
установява процесните задължения. Представените
експертизи били изготвени по друго дело, като по настоящето не следвало да се
взимат предвид.
Ищецът и ответникът не са подали допълнителна искова молба,
съответно допълнителен отговор на исковата молба.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
От представените по делото договор за
заем от 28.12.2011 г., изменен с анекс от 28.09.2012 г., анекс от 28.12.2012
г., анекс от 28.02.2013 г. и допълнително споразумение към договор за заем от
28.12.201, се установява, че между „Б.2.“ ЕООД като заемодател и „Р.И.“ ООД,
ЕИК ****** като заемател е сключен договор за заем, за сума от 3 000 000 лева (увеличена
със сума от 250 000 лева по анекса от 28.09.2012 г., и с още 1 000 лева по анекса от 28.02.2013
г.), със срок за връщане на заетата сума
- 28.12.2012 г. (договора от 28.12.2011 г., изменен на 28.12.2013 г. с
анекса от 28.12.2012 г., и на 28.12.2014
г. с допълнителното споразумение от 28.12.2013 г.).
Уговорена е годишна лихва в размер на 7,75%,
която се начислява ежедневно върху усвоената главница и е платима при
погасяване на главницата. Съгласно чл. 4 от договора, при невръщане на заемната
сума в уговорения срок, заемателят заплаща освен договорната лихва и
наказателна надбавка в размер на 10 пункта
върху просрочената главница.
Уговорено е и заемната сума да се
предостави по банков път в деня на
подписване на договора.
По делото е прието заключение на съдебно-счетодна експертиза, което Съдът кредитира изцяло
като компетентно изготвено. Според вещото лице, въз основа на предоставената по
делото счетоводна документация – извлечения от банкови операции, извлечения от
счетоводни документи – аналитична оборотна ведомост, се установява, че по
посочените сметки на ответника в КТБ АД (н)
са преведени съответно 3 000 000 лева – на 28.12.2011 г.,
180 000 лева и 70 000 лева – на 28.09.2012 г. и 1000 лева – на
28.02.2013 година.
Съответно на 05.06.2013 г., 20.12.2013
г., на 28.02.2014 г. и на 20.05.2014 г. са получени плащания от ответника в размер на съответно 7 000 лева,
250 000 лева, 63 000 лева, 1 395 000 лева, с посочено
основание – плащане по договор.
Останалата неизплатена главница възлиза
на 1 536 000 лева. Вещото лице
е изчислило, че общият размер на договорената възнаградителна
лихва за периода 28.12.2011 г. –
16.12.2019 г. възлиза на 1 242 005,32 лева.
За периода 29.12.2014 г. – 16.12.2019 г.
размерът на наказателната надбавка по чл. 4 от договора върху неплатената
главница възлиза на 762 946,66 лева.
При така установената фактическа обстановка,
Съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 240, ал.1 от ЗЗД за сумата
от 1 536 000 лева
По този иск в тежест на ищеца следва да
докаже следните факти: 1) че между страните са възникнали облигационни отношения
по сключен договор за заем; 2) че ищецът е предоставил на заемателя сумата,
предмет на договора за заем
(с
оглед характеристиките на договора за заем като реален договор); 3) настъпване на падежа на
задължението за връщане на заетата сума;
В конкретния случай, от представените
писмени документи и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява,
че ищецът като заемодател е изпълнил задължението и е предоставил по банков път
уговорената заемна сума.
Установи се, че ответникът е извършил частични
плащания в периода 05.06.2013 г. –
20.05.2014 г., общо в размер на
1 715 000 лева.
Условията и поредността
за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се
прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и
ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от
кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или
от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат (така и ТР № 3 от 27.03.2019 г.
по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС).
Към момента на извършените частични
плащания главното задължение – за връщане на заемната сума не е било изискуемо
( последният уговорен срок е 28.12.2014 година). С оглед уговорката на чл. 5 от
договора , според която заемателят има право по всяко
време да погасява частично или изцяло дълга и преди да е настъпил падежа на
задължението, и по аргумент от чл. 70, ал.1 и ал. 3 от ЗЗД, следва да се
приеме, че с извършените частични плащания длъжникът е погасявал част от
задължението си за главницата по договора за заем.
Поради това и с оглед установеното
частично плащане в размер на
1 715 000 лева, искът е основателен за остатъка от дължимата главница
– 1 536 000 лева.
В първото по делото съдебно заседание
особеният представител на ответника е направил възражение за изтекла
погасителна давност.
По аргумент от чл. 133 във връзка с чл.
131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи
и известни нему към този момент факти. Да се допусне противното, би означавало
да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и
ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на
процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и
по установяване на релевантните за спора факти. Общото правило за преклудиране
на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за
възраженията за придобивна и погасителна давност (така ТР № 1 от 09.12.2013 г. по
т. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай, особеният
представител на ответника е направил възражението за изтекла погасителна
давност, като е посочил, че го прави едва в първото по делото заседание, тъй
като едва тогава е било изготвено по делото заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и с оглед изводите на вещото лице се прави
искането.
Дори и да се приеме, че така направеното
искане от особения представител на ответника следва да за тълкува като искане
за възстановяване на срока за подаване на възражение за изтекла погасителна давност,
същото е неоснователно. Не са налице никакви особени непредвидени
обстоятелства, които страната да не е могла да преодолее. Упражняване на
процесуални права не е поставено в зависимост от съдържанието на събрани по
делото доказателства.
Поради това и направеното възражение за
изтекла погасителна давност е преклудирано и не следва да се разглежда по
същество.
По иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка
с чл. 240, ал.2 от ЗЗД
По този иск ищецът следва да докаже
следните факти: 1) че между страните са възникнали облигационни отношения по
сключен договор за заем; 2) че ищецът е предоставил на заемателя
сумата, предмет на договора за заем; 3) валидна уговорка за договорна лихва;
В тежест на ответника е да докаже, ако
твърди, изпълнение на задълженията за връщане на главницата и съответно на възнаградителната лихва.
По
делото се установиха всички предпоставки за основателност на исковата претенция.
Налице е валидна уговорка за възнаградителна лихва и
с оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза, искът е основателен за
предявената сума от 1 242 005,32 лева.
По
иска по чл. 92 от ЗЗД за сумата от 762 946,66 лева.
По
иска по чл. 92 от ЗЗД ищецът следва да докаже следните факти: 1) че между
страните са възникнали облигационни отношения по сключен договор за заем; 2) че
ищецът е предоставил на заемателя сумата, предмет на
договора за заем;3) падежа на задължението за връщане на сум,ата;4) валидна
уговорка за неустойка за забава;
С оглед събраните по делото
доказателства – договор за заем, с анекси и допълнително споразумение, и
предвид уговорката на чл. 4 от договора и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, искът е основателен за предявената сума.
Относно разноските по делото
С оглед становището на съда по
основателност на исковата претенция, на ищеца се дължат разноски в пълен размер.
На основание чл. 620, ал.5 от ТЗ във връзка с чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса по
исковете.
Водим от горното и на основание чл. 235
от ГПК, СГС, ТО, VI-10
състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Р.И.“ ООД, *** да заплати на „Б.2.“ ЕООД (н), ЕИК ******, представлявано
от синдика Б.А.М.,***
по иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал.1 от ЗЗД
сумата от 1 536 000 лева – главница по договор за заем от 28.12.2011 г., заедно
със законната лихва върху сумата от 27.12.20190 г. до окончателното заплащане
на сумата, по иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 240,
ал.2 от ЗЗД сумата от 1 242 005,32
лева – договорна лихва по чл. 2, ал.3 от договор за заем от 28.12.2011 г. за
периода 28.12.2011 г. – 16.12.2019 г. и по иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД
сумата от 762 946,66 лева –
наказателна надбавка за периода
28.12.2014 г. – 16.12.2019 г., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 800 лева – разноски по делото – делото
- депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА
„Р.И.“ ООД, *** да заплати на
Софийски градски съд, бул. Витоша 2 на основание чл. 620, ал.5 от ТЗ във връзка
с чл. 78, ал.6 от ГПК сумата от 141 638,08 лева – дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението
от страните.
СЪДИЯ: