№ 370 / 18.9.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 18.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1208 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от Р.Е.П. xxx,,Ж. Д." № 45, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 18 - 0996 - 004143 издадено на 25.10.2018г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, с което са му е наложени административни наказанияе глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата до съда /озаглавена възражиение/ лицето оспорва вмененото му административно нарушение като твърди, че веднъж вече е било санкционирано за същото деяние посредством издаване на друго наказателно постановление. Счита, че не може да бъде наказвано два пъти за едно и също нарушение и моли съда да постанови решение, с което да уважи подадената жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят Р.П., редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на административното производство писмени доказателства, приема следното:
Районен съд - гр.Монтана, при извършена служебна проверка по допустимостта на подадената жалба констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 05.08.2018г., в 18:04ч. в гр.Монтана, по бул.,,Александър Стамболийски”, в района на КПП - Враца, жалбоподателят Р.Е.П. управлявал колесен трактор марка ЮМЗ 6 Л без регистрационен номер с прикачено ремарке РК 4, без поставен регистрационен номер. Водачът бил спрян за проверка от служители в сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана В. В. и в присъствието на свидетеля А. И. му били съставени два АУАН за извършени административни нарушения по чл. 150А, ал.1 и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП за административно нарушение по чл.140, ал.1 пр.1 от ЗДвП. Актовете били връчени лично на жалбоподателя и подписани от него без възражения. По случая била сезирана Районна прокуратура - гр.Монтана, пред която било образувано Бързо производство № 918/2018г. за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В хода на проведеното разследване били разпитани в качеството на свидетели жалбоподателят, актосъставителя и свидетеля по акта. Наказателното производство приключило с Постановление за прекратяване от 16.10.2018г. След влизане в сила на прокурорския акт и въз основа на същия било издадено Наказателно постановление № 18 - 0996 - 004143 от 25.10.2018г., а и по силата на съставен АУАН и Наказателно постановление № 18 - 0996 - 004963 от 05.12.2018г. И двата санкциониращи акта са били обжалвани с оплакването, че след като е бил подведен под отговорност, не може да бъде повторно наказван.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът я възприе за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира същото за законосъобразно и обосновано.
Видно от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства е, че жалбоподателят е бил подведен под отговорност за извършени отделни административни нарушения.
Съставянето на два самостоятелни АУАН не обуславя подвеждането на лицето под санкциониране, тъй като до момента на приключване на образуваното бързо производство, не е имало издадено наказателно постановление. Цитираното тълкувателно решение и критерийте ,,Енгел" изискват предходно наказаване на субекта, което в случая може да бъде извършено посредством наказателно постановление. Видно от материалите по делото е, че и двата обжалвани санкциониращи акта са издадени едва след влизане в сила на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателно производство. В своята обстоятелствена част обаче същите подвеждат дееца под отговорност за различни административни нарушения. В т.1.1 от Тълкувателно Решение № 4 от 06.02. 2018г. на ОСНК на ВКС изрично е посочено, че подлежи на прекратяване по чл.24, ал.1 т.6 от НПК не кое да е наказателно производство, а онова по отношение на което за същото деяние има влязъл в сила акт. По преписката липсва такъв акт. В случая прокурорът е упражнил правомощията си по чл.36, ал.2 от ЗАНН, като изрично е указал, че независимо от малозначителността на деянието, деецът подлежи на административно наказване. Именно въз основа на това постановление за прекратяване на наказателното производство е бил издаден и настоящия санкционен акт, което изрично е посочено и в самия него.
Поради липса на спор по фактите и не следва да бъде извършена преценка относно обосноваността на вмененото административно нарушение. Същото не се оспорва от жалбоподателя, а се релевира оплакване за двойната му наказуемост. За пълнота следва да се отбележи че независимо, че в мотивите на прекратителния си акт, прокурорът е приел, че деянието се отличава с ниска степен на обществена опасност, това обстоятелство не обвързва съда при формиране на вътрешното му убеждение. Още повече, че както е видно от материалите по делото, жалбоподателят е бил наказан и с второ наказателно постановление.
По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.
Предвид гореизложеното правилно административно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанията същият е взел предвид целите определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН, обществената опасност на този вид административно нарушение и е наложил минимално предвидените в правната норма наказания.
Предвид изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 18 - 0996 - 004143 издадено на 25.10.2018г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, с което, на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП, на Р.Е.П. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx, са наложени наказания глоба в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: