№ 237
гр. Севлиево, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230100367 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Уникредит Булбанк“
АД срещу П. И. К., ЕГН ***********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79,
ал.1 ЗЗД, чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за заплащане
на следните суми: сумата в размер на 2000 лева – главница по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 616/0073/84561312 от 13.08.2018 г.; 83,86 лв.
неразрешен овърдрафт по договора за кредит за периода 11.06.2021 г. до
13.07.2021 г.; 132,74 лв. лихва върху просрочена главница по договора за
кредит за периода 16.08.2021 г. до 18.02.2022 г.; 4,32 лв. – неустойка за
просрочена лихва по договора за кредит от 16.08.2021 г. до 18.02.2022 г.;
103,33 лв. неустойка за просрочена главница по договора за кредит за
периода от 16.08.2021 г. до 18.02.2022 г., както и законна лихва от 18.02.2022
г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК до цялостното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че на 13.08.2018 г. между „УниКредит Булбанк" АД
(кредитор), от една страна и от друга - П. И. К. (кредитополучател) бил
подписан Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
1
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 616/0073/84561312.
Страните постигнали споразумение ищецът да предостави потребителски
кредит (усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка) в размер на 2
000,00 лева. Кредитополучателят се задължил да погасява (възстановява)
отпуснатата и използвана от него сума, ведно с дължимите лихви по
посочената в чл. 7 от договора банкова сметка.
В исковата молба се излагат съображения, че при този вид кредити,
усвояването, т.е. ползването на суми по кредита, било свободно, погасяването
- също. Задължение на кредитополучателя било да погасява кредита, в случай
че ползва средства от същия. Ето защо, при кредити, усвоявани чрез
овърдрафт, не се изготвял, респ. нямало погасителен план, нито били
индивидуализирани размери на погасителни вноски. Страните по договора
уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите и таксите, които
се дължали върху предоставената сума (чл. 4 и чл. 5. във връзка с чл. 11 от
договора). Определен бил и крайният срок за погасяване на кредита в чл. 7 от
договора - 13.07.2019 г. В тази връзка и с оглед вида на кредитния продукт -
овърдрафт, в чл. 12.1. била предвидена възможност за удължаване на този
срок многократно с период от още една година, в случай че
кредитополучателят спазва условията по договора и не е в просрочие на
задълженията си.
Ищецът твърди, че договорът за банков кредит съдържал всички
задължителни реквизити за действителност, установени в действащото
законодателство. Сочи, че в изпълнение на основното си задължение по
договора, ищецът предоставил за ползване на кредитополучателя паричната
сума по банковата сметка, посочена в чл. 6.1. от договора. Видно било от
приложените към настоящата справка „Информация за сметка за периода
13.08.2018 г. до 27.03.2023 г." индикираща входящи и изходящи трансфери,
кредитополучателят изцяло усвоил отпуснатия кредит. Ищецът сочи, че
въпреки правените плащания от страна на длъжника, към момента на
изтичане на срока на действие и погасяване на договора - 13.07.2021 г.
определен на основание чл. 7. във вр. с чл. 12.1 от договора, същите били
недостатъчни да погасят пълния размер на предоставения и изразходван
кредитен лимит. Кредитополучателят изпаднал в забава при плащането на
вноските по кредита, поради което част от начислената договорна лихва е
останала неизплатена и отнесена като неразрешен овърдрафт съгласно
2
правилата на чл. 11 от договора. С оглед неизпълнението и поради изтичане
на крайния срок за погасяване на кредита, определен в чл. 7, във вр. с чл. 12.1
от договора (краен срок на издължаване) -13.07.2021 г., за ищеца бил налице
правен интерес да пристъпи към незабавно събиране на изискуемите суми -
главница и лихви и разноски.
Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответника особен представител. В отговора се оспорват
предявените искове по основание и размер. Поддържа се, че ответникът не
бил надлежно уведомен за настъпила предсрочна изискуемост. Отделно се
посочва, че ищецът твърди, че ответникът е извършил погашения и че
усвоената главница е била в размер на 2000 лв., като въпреки погашенията,
ищецът претендира главница в размер на 2000 лв. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По предявения иск е по реда на чл.422, ал. 1 ГПК с правн основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ
Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 13.08.2018 г. между страните е подписан Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 616/0073/84561312, по силата на който ищецът
предоставя на ответника кредит в размер от 2000 лв. срещу насрещно
задължение на ответника да върне заетата сума заедно с договорна лихва,
такси, комисионни и разходи по кредита, с първоначално определен срок за
погасяване 13.07.2019 г., който в последствие е продължен при условията на
основание чл. 12.1 от договора за кредит до 13.07.2021 г., след която дата
кредитът се счита за изцяло изискуем, поради настъпване на падежа за
погасяване на задължението. Допуснатата СЧЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена установява, че сумата по кредита е усвоена изцяло от
ответника. Съдът намира, че с оглед изложеното, между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за
3
кредит. При служебно извършена проверка за действителността на договора
за кредит, съдът намира, че същият отговаря на изискванията на ЗПК за
форма и съдържание.
Ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост,
доколкото падежът на всички задължение по договора е настъпил преди
подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 13.07.2021 г., поради което
не следва да бъдат обсъждани възраженията на особения представител на
ответника в този смисъл.
Съгласно чл. 6.1. от договора, крайният срок за погасяване на кредита
първоначално е 13.07.2019 г. Чл. 4 от договора урежда, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишен лихвен процент в размер на
12,95 % . Съгласно чл. 12.1 от договора, срокът на договора за кредит
(крайният срок за погасяване на кредита) се определя съгласно т. 7, като
предвиденият там срок се удължава многократно с период от още една
година, при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора, в
т.ч. по т. 10.9. и т. 17, и не е в просрочие на нито едно от своите задължения
към кредитора и ако кредитополучателят не е подал междувременно искане за
отказ от удължаване на срока на овърдрафта. Ищецът е признал, че при
приложение на горната разпоредба от договора, последният е продължен до
13.07.2021 г.
От изслушаното, прието и неоспорено от страните заключение по
съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че кредитодателят е изпълнил основното си
задължение по договора, като е предоставил заемната сума на ответника в
пълния размер от 2000 лв. и по този начин кредитът е усвоен.
След като банката е изпълнила основното си задължение да предостави
кредита на ответника, за последния се е породило насрещното му задължение
да го върне в предвидения срок на уговорените погасителни вноски,
включващи и дължимото възнаграждение. Вещото лице е установило, че за
периода от 07.09.2018 г. до 19.05.2021 г. са извършени многократни
усвоявания и погасявания на суми от сметката обслужваща овърдрафт
кредита, като с тези суми е извършвано погасяване на главниците и лихвите
по сключения договор за банков потребителски кредит. Вещото лице по
ССчЕ посочва, че въпреки правените плащания от страна на
4
кредитополучателя от 13.08.2018 г., към момента на изтичане на действие на
договора 13.07.2021 г., същите не са били достатъчни да погасят пълния
размер на предоставения и изразходван кредитен лимит, като длъжникът е
преустановил погасяването на задълженията по кредита на 19.05.2021 г.,
когато е била последната вноска. В заключението си вещото лице посочва, че
размерът на паричните вземания на банката по договора са – главница 2000
лв., неразрешен овърдрафт за периода от 11.06.2021 до 13.07.2021 г. – 83,68
лв., лихва върху просрочена главница от 16.08.2021 г. до 18.02.2022 г. –
132,74 лв., неустойка за просрочена лихва от 16.08.2021 – 4,32 лв., неустойка
за просрочена главница от 16.08.2021 г. до 18.02.2022 г. – 103,33 лв.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 се
явява изцяло основателен за предявената сума от 2000 лв.
По предявените искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. чл. 430, ал. 2 ТЗ и вр.92,ал.1 ЗЗД.
Съгласно сключения между страните договор, за срока на действие на
договора се олихвява с възнаградителна лихва, изразена като годишен лихвен
процент/ГЛП/, който към датата на сключване на Договора е в размер на
12,95 %, формиран от приложимия съгласно договора за кредит референтен
лихвен процент/осреднен депозитен индекс ОДИ/ 0,13 %, приложим за
съответния период на олихвяване на кредита плюс фиксирана/непроменлива/
надбавка/ в размер на 12. 82 %.
Настоящият съдебен състав, предвид служебното си задължение за
проверка на договора за противоречащи на закона клаузи, намира, че
клаузите в договора и ОУ в частта относно начина на формиране на
възнаградителната лихва не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Уговарянето на променлив лихвен процент, чието формиране не зависи от
волята на кредитора, а от промяната на независещ от страните обективен
пазарен индекс /в случая – Осреднен депозитен индекс/, който се прилага
автоматично към непогасената част от главницата по кредита, не противоречи
на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата
и задълженията на банката и длъжниците. Ето защо клаузите са действителни.
5
В чл. 5.4. от процесния договор страните са постигнали съгласие при
неплащане от страна на кредитополучателя на главница или лихви
ежемесечно, за срока на забавата просрочената вноска да се олихвява с
обезщетителна лихва/неустойка/, която е равна на законната лихва -10 %.
При неиздължаване от страна на кредитополучателя на ежемесечно
дължима лихва по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като
усвоена част от разрешения кредитен лимит, в случай, че той е усвоен изцяло,
то неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и този неразрешен
овърдрафт се олихвява със законната лихва в размер на 10 %.
Следователно, така уговорените, изначално определени и известни на
страните параметри при определяне на последиците от неизпълнението, чрез
института на мораторната неустойка, засягат две различни неизпълнения, при
последваща градация на санкцията. По този начин кредиторът получава не
само обезщетение, но уговорените неустойка стимулират длъжниците да
изпълняват точно, а при липсата на точно изпълнение, което при паричните
задължения винаги има форма на забава, води и до наказателни последици,
поради тяхната неизправност. Санкционните последици от неустойката, които
засягат правната сфера на длъжниците могат да бъдат обосновани и със
специфичната дейността на банката, която има задължение да поддържа
своята капиталова адекватност. Всяка банка има източника на финансиране –
капитал и дълг. Капиталът набира от своите акционери и от неразпределената
печалба, а дългът са парите, които е заела от своите кредитори и които следва
да върне. Този дълг включва депозитите от клиенти, емитирани дългови
ценни книжа и заеми. От тези два източника банката формира средства, които
използва за отпускане на заеми или за други финансирания. Тези заеми и
други инвестиции са активите на банката, заедно със средствата в брой.
Евентуалното неизпълнение на задълженията по банковите кредити от
длъжниците на банката ще доведе до намаляване на източниците на средства
за банката, което директно ще рефлектира върху възможността банката да
отпуска средства или да извършва други финансирания, като източник на
капитал. Това влияе от своя страна на капиталовата адекватност на банката.
Ето защо съдът приема, че при наличие на евентуален риск за банката да
намалеят средствата, които би получила при нормално развитие на
договорната връзка, породена от договора за банков кредит, за банката е
налице основание да иска да се обезпечи срещу евентуално неплащане на
6
дълга. Това обезпечение може да е под форма на неустойка, като при наличие
на посоченото форма на неизпълнение, банката ще има възможност да иска
плащане на неустойката, чрез което да получи обезщетение на вредите, без да
доказва размера на същите. Следва да бъде съобразено и това, че по делото не
са налични доказателства, че кредиторът има други обезпечения на
вземанията си, които произтичат от договора за банков кредит. Ето защо
съдът намира, че така уговорените неустойки, явяващи се принадлежности
към главницата, не противоречат на забраната за неоснователно обогатяване,
не нарушават добрите нрави и не накърняват принципа на справедливостта.
Съгласно чл. 11.2 от процесния договор, при неиздължаване от страна
на кредитополучателя на ежемесечно дължима лихва по усвоената част от
кредита, тази лихва се отнася като усвоена част от разрешения кредитен
лимит. Ако кредитният лимит по изречение първо е усвоен изцяло, то
неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и този неразрешен
овърдрафт се олихвява с договорената лихва и е незабавно изискуем.
Съгласно неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата
ССчЕ, размерът на неразрешен овърдрафт за периода от 11.06.2021 до
13.07.2021 г. е 83,68 лв., на лихвата върху просрочена главница от 16.08.2021
г. до 18.02.2022 г. е 132,74 лв., на неустойката за просрочена лихва от
16.08.2021 е 4,32 лв., на неустойката за просрочена главница от 16.08.2021 г.
до 18.02.2022 г. е 103,33 лв.
Вещото лице не е установило плащане на посочените суми.
Съобразно изложеното, основателни се явяват и предявените искове
касателно дължимата възнаградителна лихва и дължимата неустойка и
неразрешен овърдрафт.
По разноските
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Ищецът е направил искане,
представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива от 46,48
лева – платена ДТ, 471,22 – адвокатско възнаграждение, 400 лева – депозит за
ССчЕ и 800 лв. – възнаграждение за особен представител.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Ищецът е
7
представил доказателства за заплатени разноски в размер на 46,48 лева –
държавна такса, и 132 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. И.
К., ЕГН **********, с адрес: с.
********************************************** дължи на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение от 18.02.2022 г. по ч.гр.д. № 179/2022 г. на
Районен съд Севлиево:
на основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.
1 ТЗ сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, ведно със законна лихва за
периода от 18.02.2022 г. до изплащане на вземането, представляваща
главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт от 13.08.2018 г.
на основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.
2 ТЗ. Чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД : сумата 83,86 лв. /осемдесет и три лева и
осемдесет и шест стотинки/ неразрешен овърдрафт по договора за
кредит за периода 11.06.2021 г. до 13.07.2021 г.; 132,74 лв. /сто тридесет
и два лева и седемдесет и четири стотинки/ лихва върху просрочена
главница по договора за кредит за периода 16.08.2021 г. до 18.02.2022 г.;
4,32 лв. /четири лева и тридесет и две стотинки/ – неустойка за
просрочена лихва по договора за кредит от 16.08.2021 г. до 18.02.2022 г.;
103,33 лв. /сто и три лева и тридесет и три стотинки/ неустойка за
просрочена главница по договора за кредит за периода от 16.08.2021 г.
до 18.02.2022 г.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78,ал.1
ГПК на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, разноски в исковото
производство в размер от 1746,22 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и
шест лева и двадесет и две стотинки/, както и по ч.гр.д. № 179/2022 г. на
Районен съд Севлиево в размер от 178, 48 лв. /сто седемдесет и осем лева и
8
четиридесет и осем стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9