Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
04.08.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на девети
декември, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Румяна
Григорова,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 5776 по описа на състава за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК и обективно съединени с
него, при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 79
от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ.
Съдът е сезиран с искове, които
са предявени от „Б.Д.“ ЕАД срещу М.А.Т., които
са насочени към установяване съществуването
на вземането на ищеца, срещу ответника, за следните суми: за сумата от 171 760,73 лева,
главница по Договор за ипотечен кредит от 30.09.2008г., който е обявен за предсрочно
изискуем, заедно с договорна и санкционираща лихва за периода от 09.03.2011г.
до 12.07.2011г. в размер на 24 391,01 лева, ведно със законна лихва върху
сумите, считано от датата на постъпване на
издадената заповед за изпълнение - 13.07.2011г. до деня на окончателното плащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
12.09.2011г. по ч.гр.д.№ 30527/2011г. на СРС, 28 състав.
При условията на евентуалност, ако посочения по- горе иск за установяване
съществуването на вземането бъде отвърлен, поради ненадлежно упражнено право на обявяване на предсрочна изискуемост на
кредитното задължение - преди предявяването на установителния иск ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати следните суми: главница в размер на 171 700,73 лева, ведно
със законна лихва, считано от датата
на предявяването на иска на 25.04.2019г. до деня на окончателното плащане; договорна лихва в размер на 151 793,20 лева,
начислена за периода 30.11.2010г. – 24.04.2019г.; лихва за забава в размер на
49,04 лева, начислена за периода 02.10.2010г. – 24.04.2019г. и заемни такси в
размер от 1 787,86 лева.
Ищцовото дружество „Б.Д.“ ЕАД твърди, че на
30.09.2008г. между него и ответника, в качеството на кредитополучател, бил сключен
договор за ипотечен кредит, в изпълнение на който банката предоставила на
ответника парична сума в размер на 174 000 лева, с цел да бъде финансирана сделка за покупко-
продажба на недвижим имот. Срокът на погасяване на кредитното
задължение бил уговорен за 360 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита - 02.10.2008г. Съгласно уговорените условия по кредитната сделка,
кредитополучателят поел задължение да заплаща за период от първите три години -
лихвен процент, формиран като сбор от БЛП /4,69% към датата на сключване на
договора/ и надбавка в размер от 1.9 процентни пункта, а за останалия период на
действие на договора следвало да заплаща сбор от БЛП и надбавка подлежаща на намаления, при
преференциални условия. Задълженията по кредита следвало да се погасяват чрез
заплащането на равни месечни вноски, съгласно предоставения погасителен план. С
Допълнително споразумение от 29.11.2010г., страните уговорили преструктуриране
на дълга, като към датата на сключване на споразумението, дължимият остатък
възлизал общо на 182 069 лева, а приложимият лихвен процент бил уговорен в размер - 7,59%. Задълженията по кредита били погасявани напълно и в срок
от ответника - само до м. 10 на 2010г.
Вследствие на допуснато договорно неизпълнение от страна на ответника- кредитополучател, на основание т. 20.2 т Общите условия за
предоставяне на ипотечни кредити, банката упражнила правото - да обяви кредита
за изцяло предсрочно изискуем, считано от
09.03.2011г. До предявяване на исковата претенция на основание чл.20.2 от
Общите условия върху дължимия остатък по кредита била начислявана договорна
лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. По силата на
издадената на 12.09.2011г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 30527/2011г. на СРС,
28 състав - длъжникът М.Т. бил осъден да заплати на банката- ищец сумата от 177
760,73 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от
30.09.2008г., обявен за предсрочно изискуем, заедно с договорна и санкционираща
лихва за периода от 09.03.2011г. до 12.07.2011г. в размер на 24 391,01 лева,
ведно със законна лихва върху сумите, считано от 13.07.2011г. до окончателното
изплащане.
Тъй като ответникът възразил срещу посоченото свое
задължение, в качеството на кредитор – банката била надлежно процесуално
легитимирана да предяви иск за установяване на своето вземане.
Независимо
от изложеното, ищецът твърди, че е надлежно материално легитимиран, на
самостоятелно правно основание, да поиска осъждане на ответника, да реализира изпълнение на кредитното си,
задължение, което произтичало от вече споменатия Договор за ипотечен кредит от 30.09.2008г. Както се посочва в исковата
молба, задълженията за погасяване на главницата и лихвата по кредита били изпълнявани
надлежно само до м.10 на 2010г., а кредитополучателят /ответник по иска/ се съгласил още при сключване на договора за кредит, че в хипотезата на допусната от него забава за
период по- дълъг от 90 дни, кредитното задължение ще бъде обявено за предсрочно изискуемо. По изложените съображения, доколкото приема предявяването на иска, като
волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита, ищцовото дружество приема кредитното задължение за изцяло предсрочно
изискуемо, считано от датата на завеждане на исковата претенция –
25.04.2019г. и в тази връзка - претендира за осъждане на ответника, да му заплати
следните задължения, произтичащи от процесното кредитно правоотношение, след
настъпването на правните последици на предсрочната изискуемост: главница в
размер на сумата от 171 700,73 лева, ведно със законна лихва, считано от
25.04.2019г. до окончателното плащане; договорна лихва в размер на 151 793,20 лева,
начислена за периода 30.11.2010г. – 24.04.2019г.; лихва за забава в размер на 49,04 лева, начислена за
периода 02.10.2010г. – 24.04.2019г. и заемни такси в размер от 1 787,86 лева. С оглед очаквания
благоприятен изход на съдебния процес, ищцовото дружество претендира и за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни и деловодни разноски.
Ответникът М.А.Т. оспорва преди всичко допустимостта, а при условията на
евентуалност /ако съдът приеме че исковете са допустими/ - оспорва
основателността на насочените срещу него претенции на ищеца. Релевира доводи срещу твърдението за настъпване на
предсрочна изискуемост по кредитното задължение, поради факта, че не е имало надлежно връчване на уведомлението от страна на кредитора в такава насока. Въпреки обстоятелството, че в продължителен период от време,
ответникът имал постоянен и настоящ адрес на територията на страната, то към
03.11.2019г. била реализирана промяна в адресната му регистрация, а това било станало без негово знание. В резултат на едностранното увеличение на размера на
дължимите погасителни вноски, въведено от страна на банката, на основание
приложение на неравноправни договорни клаузи – чл.7 и чл.14 от Договора за кредит и т. 9.1, т. 9.4 и т. 24.3 от
Общите условия на договора, било допуснато принудителното му поставяне в неравноправно положение. Ответникът бил принуден да заплаща недължимите суми
при действието на посочените неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 вр. с чл.146 от ЗЗП. Ответникът
оспорва по същество и претенцията за
присъждане на договорна и санкционна лихва, начислени за периода след
настъпване на предсрочна изискуемост, като поддържа тезата за тяхната недължимост. Излага доводи за прилагане на анатоцизъм по отношение на нетърговец
вследствие на извършеното капитализиране на дължими лихви към остатъчната
главница по силата на допълнително споразумение от 29.11.2010г. Същевременно
въз основа на изложените доводи за неравноправност на клаузи от съдържанието на
договора за кредит, обосновава извод за недействителност на сключеното допълнително
споразумение по смисъла на чл. 366 от ЗЗД. Поради обстоятелството че към датата на
сключване на договора ответникът не владеел български език, той не бил способен
да възприеме смислово съдържанието на договора, следователно имало обективна пречка да го изпълни. Ответникът релевира възражение за изтекъл срок на
погасителна давност, по отношение на вземанията,
предмет на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск. Същевременно ответникът
противопоставя и възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение
на вземанията, чието установяване се търси чрез предявения главен иск, в
периода от датата на издаване на изпълнителния лист въз основа на издадената
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до предявяването на иска по чл.422 от ГПК. Ненадлежното връчване на покана за доброволно изпълнение по образуваното
изп. дело №20127860404093 по описа на ЧСИ М.М.имала за последица възникване на
незаконосъобразност на всички последващи изпълнителни действия, съответно
давността не следвало да се счита за прекъсната.
С допълнителна искова молба, подадена по реда на
чл. 372 от ГПК, ищецът поддържа изложените твърдения и направените
доказателствени искания. Не възразява образуваното исково производство да бъде
разгледано по реда на глава XXXII от ГПК. Излага доводи срещу въведеното
възражение за недопустимост на предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск като се позовава на задължителната тълкувателна практика на ВКС.
Поддържа становище срещу въведените оспорвания от ответника за неравноправност
на посочените клаузи в съдържанието на договора за кредит. Оспорва твърденията
на ответника относно невъзможността на последния да разбере съдържанието на
договора за кредит поради невладеене на български език, както и факта на
промяна на адресната му регистрация извън територията на страната.
В представения отговор на допълнителна искова молба, ответникът
поддържа изложените твърдения, възражения и доказателствени искания.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и от събраните по делото
доказателства се установява, че посредством приетия като доказателство Договор за ипотечен кредит от 30.09.2008г.
„Б.Д.“ ЕАД и М.А.Т. са постигнали
споразумение за отпускане на кредит в размер на общо 174 000 лева,
предназначен за заплащане на
продажната цена на недвижим имот. Кредитът е предоставен за 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В клаузата на
чл.11 от договора за кредит се посочва, че към съдържанието му ще намерят пряко
приложение Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на
физически лица, които кредитополучателят е получил и приема за приложими, в
момента на пописването на договора. Неразделна част от съдържанието на договора
са приетите като доказателства преписи от погасителен план /стр. 9-13 от делото/,
Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити /стр. 14-16 от
делото/ и Тарифа за банковите такси.
С прието като доказателство Допълнително
споразумение от 29.11.2010г. към договор за ипотечен кредит/стр. 19-20 от
делото/, страните уговорили
преструктуриране на дълга, като към датата на сключване на споразумението,
дължимият остатък възлизал общо на 182 069 лева, а страните се съгласили приложимият лихвен процент да бъде изменен до размер -
7,59%. С допълнителното споразумение, страните се съгласили да
прилагат към кредитното правоотношение актуализирана редакция на Общи условия
за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити
и Тарифа за банковите такси/стр. 30-37 от делото/.
Страните не спорят по отношение на твърденията на ищеца, че със Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 13.07.2011г.,
заявителят „Б.Д.“ ЕАД е поискал издаване на
заповед за изпълнение срещу М.А.Т.. По заявлението е образувано ч.гр.д. №
30527/2011г. по описа на 28 с-в при СРС. От самото съдържание на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и от съдържанието на приложения към него
документ по чл. 417 от ГПК /извлечение
от счетоводни книги на банката/ се установява, че източникът на заявеното
вземане за главница и лихви е процесният Договор за ипотечен кредит от 30.09.2008г., за
който се твърди да е станал предсрочно изискуем „автоматично предсрочно
изискуем на 09.03.2011г.“ /цит./ на основание т.20.2 от ОУ на договора. По силата на издадената на 12.09.2011г. Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 30527/2011г. на СРС,
28 състав - длъжникът М.Т. бил осъден да заплати на банката- ищец сумата от 177
760,73 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит от
30.09.2008г., обявен за предсрочно изискуем, заедно с договорна и санкционираща
лихва за периода от 09.03.2011г. до 12.07.2011г. в размер на 24 391,01 лева,
ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
на 13.07.2011г. до деня на окончателното
изплащане.
Страните не спорят също, че районният съд е дал указания на заявителя „Б.Д.“
ЕАД за предявяване на иск за установяване на заявеното вземане.
Приетото като доказателство Удостоверение за сключен граждански брак /с
превод на български език/ установява, че 18.04.2005г. ищецът е сключил
граждански брак, пребивавайки лично в гр.Г., Р. Армения
Заключението на приетата съдебно- икономическа експертиза
мотивира извода на вещото лице С.И., относно следните релевантни за спора и подлежащи
на установяване юридически факти:
Данните от банковото счетоводство на „Б.Д.“ ЕАД мотивират извода, че ищецът е усвоил сумата от 174 000 лева
по отпуснатия му кредит на 02.10.2008г., чрез разплащателна сметка с IBAN
***;
При подписване на договора, прилаганата лихва е в размер
на 6, 59%, като на 21.10.2008г. лихвата е била увеличена с един пункт до размер
на 7, 59%
На 29.11.2010г. в банковото счетоводство е отразено
преструктуриране на кредита, при което дължимата лихва възлиза на 171 700
лева, дължимата редовна лихва възлиза на 7 670, 27 лева, а дължимата
наказателна лихва възлиза на 2 698 лева Дължимата редовна лихва и дължимата
наказателна лихва се капитализират към главницата и след преструктурирането,
новият дълг /главница/ възлиза на 182 000 лева. Условието за влизане в
сила на допълнителното споразумение за преструктуриране на кредита - да бъде
внесена сумата от 1590 лева – е било осъществено, и с тази сума са погасени
514, 07 лева такси за забава, 91, 45 лева такса за управление и 984, 48 лева
заемна такса.
Последната вноска за погасяване на кредитното задължение
е била направена на 09.07.2010г.която е използвана за частично погасяване на
лихвата по задължение с падежна дата на 02.05.2010г.
На 09.03.2011г. в банковото счетоводство кредитът е
отразен счетоводно като предсрочно изискуем, тъй като не е постъпила вноска по
кредита. На тази дата, към главницата по кредита са капитализирани редовни
лихви в размер на 7670, 27 лева и наказателна лихва в размер 2698 лева, които
са регламентирани в допълнителното споразумение от 29.11.2010г. и по този
начин, главницата придобива размера от 171 760, 73 лева.
Изчислени към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /13.07.2010г./произтичащите от процесния
договор за кредит непогасени задължения на ответника М.Т. към ищеца „Б.Д.“ ЕАД
възлизат на следните суми: 171 760, 73 лева дължима главница,
15 980,11 лева дължима лихва, 7707, 87 лева наказателна лихва, 10, 81 лева санкционираща
лихва и 686, 80 лева такса за управление на кредита за периода на 2010г.
Изчислени към датата на подаване на исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото производство /25.04.2019г./
произтичащите от процесния договор за кредит непогасени задължения на ответника
М.Т. към ищеца „Б.Д.“ ЕАД възлизат на следните суми: сумата от 171 760
лева дължима главница, сумата от 152 628, 75 лева дължима договорна лихва.
С решение на Комитет за управление на активите и пасивите
на „Б.Д.“ ЕАД, с дата 16.10.2008г. е
увеличен размера на базовия лихвен процент по жилищните и ипотечни кредити с 1%
В ОУ на договора за кредит не се открива конкретна
формула за изчисляване на базовия лихвен процент. При това, клаузата на чл.
24.3 от общите условия на процесния договор за кредит не може да мотивира извод
относно прилагания лихвен процент по кредита. Независимо от този факт, вещото
лице сочи, че при прилагане на увеличения лихвен процент от 7, 59% - към датата на първото начислено от
банката просрочие, няма надвнесена от кредитополучателя сума.
Аналитичните изводи на вещото лице, които са направени
въз основа на отразените в банковото счетоводство данни - мотивират извода, че след
09.03.2011г., която е отразена като счетоводна дата на настъпването на
предсрочна изискуемост – не са били начислявани договорни лихви по процесното
кредитно задължение.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за установяване съществуването на парично задължение
на ответника в настоящия процес, за което е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и с предявен при
условията на евентуалност осъдителен иск, с предмет да бъде осъден ответника,
да заплати произтичащо от договора за кредит парично задължение за погасяване
на главница и лихви, за което твърди да е обявил предсрочна изискуемост чрез
исковата молба.
По допустимостта на предявените субективно съединени искове:
Специалният установителен иск по чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, доколкото
е предявен пред компетентен да го разгледа съд, от и срещу страна с надлежна
процесуална легитимация, а правният интерес на ищеца от предявяването на иска е
формално обоснован от указанията на заповедния съд, който е разгледал
заповедното производство. Самостоятелно извършената независима проверка на
настоящия съд също мотивира извод за процесуална допустимост на иска при
спазване на преклузивния срок за неговото предявяване и при наличие на правен
интерес да бъде предявен.
Предявеният при условията на евентуалност /в хипотеза на отхвърляне на иска
за установяване на вземането/ осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД
вр. с чл. 430 от ТЗ също е процесуално допустим, но той следва да бъде
разгледан по същество, само ако бъде отхвърлен главния иск за установяване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Релевираните от ответника
възражения срещу допустимостта на този иск никак не биха могли да бъдат
възприети, поради изричните указания, които са дадени в т.18 от Тълкувателно
решение № 4/2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По основателността на иска с правно основание чл.422 от ГПК:
Събраните в хода
на настоящия процес писмени доказателства сочат, че процесния Договор за
банков кредит е породил валидно кредитно правоотношение между страните в
настоящия процес.
Заключението на приетата без оспорване съдебно-
счетоводна експертиза мотивира извода, че в качеството на длъжник, ответникът в
действителност е изпаднал в забава по отношение задължението си - да погасява изцяло
и в срок предвидените в погасителния план анюитенти вноски. Забавата на
длъжника, освен че създава предпоставки за ангажиране на договорната му
отговорност, води до пораждане на потестативното право на кредитора ”Банка ДСК” АД - да превърне
кредитното задължение в предсрочно изискуемо, претендирайки плащане преди
уговорените в погасителния план срокове на всички онези вноски, чиито падеж все още не е настъпил.
Предсрочната изискуемост обаче, е правна последица от надлежното
упражняване на потестативно право на кредитора, чрез отправяне на едностранно
изявление, което следва да достигне до адресата още преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (виж т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС). Това е така,
защото /цит./ „Извлечението от счетоводните книги на
банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ,
удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да
направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Наведените от ищеца доводи, касаещи релевирани при условията на
евентуалност алтернативни хипотези, при които той твърди да била обявена в
последствие предсрочната изискуемост са категорично отречени от указанията,
дадени на съдилищата с цитираното по- горе ТР № 4 от 18.06.2014
г. по ТД № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. В мотивите по пт.18 на споменатото Тълкувателно решение се посочва, че
/цит./ С подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си
да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението,
че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не
означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се
връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на
заповедта за изпълнение - чл. 418, ал. 5 ГПК, поради което задължението за
остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на
подаване на заявлението.
Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване
на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от
длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие
"обявен" в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно изискването
за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК.”
Анализирайки внимателно съдържанието на приетите писмени доказателства и
установените по делото факти, настоящият съд достигна до извода, че предявеният
иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване същствуването на
вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение, следва да бъде
отхвърлен, тъй като фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В този случай,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание (виж посл. изречение от мотивите на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС). По всички изложени съображения, предявеният иск за установяване на
вземането, следва да бъде отхвърлен изцяло.
Доколкото в разпоредбата на чл. 422, ал. 3 ГПК са посочени правните последици при
отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането –при отхвърлянето на иска издадената Заповед за
изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване. При това обаче, съдът дължи да разгледа по същество и да
се произнесе по предявените при условията на евентуалност осъдителен иск с
правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 430 от ТЗ.
По основателността на предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 430 от ТЗ;
Съдът е сезиран
да се произнесе (при условията на евентуалност) по осъдителния иске на банката-
кредитор, основан на действието на кредитното правоотношение, произтичащо от
съдържанието на процесния Договор за ипотечен кредит от 30.09.2008г.
Процесуалните
позиции на страните мотивират категоричен извод, че те не спорят, относно
възникването и съдържанието на посочения договор за банков кредит и
допълнителното споразумение към него.
Релевираният от
ответника довод, че при сключване на процесния договор той не разбирал ясно
съдържанието на договора и не владеел български език, на който договорът бил
изготвен, няма как да бъде възприето за основателно. Това е така, доколкото
всички събрани в хода на делото писмени доказателства, както и непосредствените
впечатления, формирани от настоящия състав на съда сочат пряко и косвено, че
изявленията и действията на ответника са винаги са били логично мотивирани и
кореспондиращи със смисъла на изявленията, които са направени на българския
език и чието съдържание той е възприел.
Предявените
осъдителни искове на кредитора „Б.Д.” ЕАД следва да бъдат приети
за основателни, доколкото по същество твърденията и доводите на които тези
искове се основават бяха доказани в хода на настоящия процес.
Заключението на
изслушаната съдебно- счетоводна експертиза установи твърдението на ищеца, че
предоставената от кредитора „Б.Д.” ЕАД парична сума е била усвоена от кредитополучателя,
поради което за него е възникнало задължението да погаси кредитното задължение
с всичките му уговорени елементи, при условията и сроковете, приети в
погасителния план на кредита или в хипотезата на предсрочна изискуемост, която
е била изрично уговорена в т.20.2. от Общите условия на договора за ипотечен
кредит.
По претенцията за главницата;
На първо място,
в качеството на кредитор - ищецът „Б.Д.” ЕАД претендира за осъждане на ищеца
да му заплати сумата на главницата, за
която се твърди да е с настъпила при условията на т.20.2. от ОУ предсрочна
(т.е. с падежи преди уговорени) изискуемост.
Събраните в
хода на съдебното дирене писмени доказателства подкрепят становището на
приетата съдебно- счетоводна експертиза, относно размера на задължението.
Съдът кредитира
изводите на вещото лице И., относно твърдението на ищеца, че ответникът е
просрочил с повече от 90 дни задължението си да заплати дължими вноски по
кредита, именно защото анализът на вещото лице се основава на банкови
счетоводни документи. По никакъв начин, това заключение не бе нито оспорено,
нито опровергано с други доказателства.
Забавата на длъжника
/ответника по иска/ е породила правото на ищеца, в качеството на кредитор, да
упражни потестативното си право да превърне кредита в предсрочно изискуем. Това
потестативно право следва да се упражни чрез едностранно изрично волеизявление,
адресирано до длъжника/ ците. При липсата на доказателства, че „Б.Д.” ЕАД е
отправила длъжника (ответника) изрично волеизявление за предсрочна изискуемост
- преди да подаде исковата молба в съда –настоящият състав на съда приема
изразената в исковата молба теза на ищеца, че правото да се превърне кредита в предсрочно изискуем е било
упражнено именно посредством исковата
молба. В тази хипотеза, за да породи желаните правни последици -
волеизявлението за предсрочна изискуемост на кредита следва да е достигнало до
адресата си (длъжник в кредитното правоотношение и ответник в настоящия процес),
както и да е било възприето от него – именно защото защото чрез това
волеизявление се упражнява едно класическо потестативно право.
Правните последици на предсрочната изискуемост се
изразяват в легитимацията на кредитора, да иска изпълнение, чрез плащане на
онази част от главницата, която не е била погасена – и то още преди падежите на
отделните погасителни вноски. Според изчисленията на вещото лице, неплатеният
остатък от главницата е идентичен на сумата, за която е предявена исковата претенция.
Ето защо, този иск следва да бъде уважен изцяло, като ответника следва да бъде
осъден да заплати и законната лихва, считано от деня
на предявяването на осъдителния иск до деня на окончателното плащане.
По претенцията за възнаградителна (договорна) лихва и за
лихва в т.нар. санкциониращ лихвен процент;
В качеството на
кредитор - ищецът „Б.Д.” ЕАД претендира за осъждане на
двамата ответници да заплатят незаплатената сума на установената в договора за
кредит възнаградителна лихва.
При настъпила изискуемост, дължимата договорна лихва се
дължи според уговореното между страните, като се изчисли върху сумата на
главницата и уговорения лихвен процент. За установяване на
размера на дължимата, но незаплатена договорна лихва - съдът използва специални
знания, посредством допуснатата съдебно- счетоводна експертиза на вещо лице И.,
чието заключение кредитира. Анализът на вещото
лице се основава на банкови счетоводни документи и по никакъв начин не бе нито
оспорен от страните като крайни изводи, нито опроверган с други доказателства,
поради което трябва да бъде възприет.
На второ място,
в качеството на кредитор - ищецът „Б.Д.” ЕАД -
претендира за осъждане на ответника да й заплатят т. нар. наказателна/санкционираща
лихва.
Логическото и
систематическо тълкуване на разпоредбата на т. 20.2 от Общите условия обаче,
мотивира извода, че страните са се съгласили с това - т.нар. „наказателна надбавка“ върху
лихвения процент, изразяваща се в увеличен размер на лихвата, да се дължи от неизправните
длъжници, считано от 90 ден на фактическото изпадане в забава (просрочието за
плащане на вноски) т.е. независимо от надлежното упражняване на правото да се
превърне кредитът в предсрочно изискуем.
Ето защо, съдът
намира, че още от деня на изпадане в
забава за повече от 90 дни и независимо от отправянето на изявление за
предсрочна изискуемост, за двамата длъжници е възникнало и задължението да
заплащат увеличен размер на лихвата, с предвидената в т. 20.2 от Общите условия
на договора. т.нар. „надбавка“ – увеличение в размера на уговорените договорни
/възнаградителни/ лихви, което се нарича от страните „санкционираща лихва“.
Уместно е да се отбележи в тази насока, че езиковото и систематическо тълкуване
на разпоредбата на т.20.2 от Общите условия на конкретния договор мотивира
категоричен извод, че по волята на страните, регламентираното в тази договорна
клауза вземане за „наказателна надбавка“
не визира нов вид вземане, а урежда увеличение
в размера на лихвата, без да има правната същност на неустойка. Това е
така, доколкото неустойката представлява вземане на самостоятелно основание,
обозначено като неустойка, докато в конкретния случай основанието за на
задължението за заплащане на лихва не се изменя по основание, но се изменя само
размерът на лихвения процент, който става по- висок от първоначално уговорения.
Логически и икономически, това се свързва с увеличения кредитен риск за
банката, чиято дейност е подчинена на особени регулаторни режими, гарантиращи
нейната ликвидност (т.нар. провизии). Фактът, че при забава уговорените условия
за погасяване на кредита стават по- неблагоприятни не следва да се свързва
непременно с намерение на страните да „санкционират“ кредитополучателя, щом
няма обективирана воля в тази насока.
Без съмнение, уговорената възнаградителна лихва не би могла да
„прерастне“ във вземане за неустойка, само защото размерът й се увеличава.
За установяване на размера на дължимата от ответника
лихва с увеличен съгласно т.20.2 от общите условия лихвен процент, съдът
използва специални знания, приемайки заключението на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза.
Като кредитира изводите на вещото лице, съдът приема, че
предявения иск е основателен до посочения в исковата молба размер и за
посочения от ищеца период и ответника следва да бъдат осъден да заплати
посочената по- горе сума на ищеца.
На четвърто
място, в качеството на кредитор - ищецът „Б.Д.” ЕАД -
претендира за осъждане на двамата ответници да й заплатят сумата от т.нар. „заемни такси“.
Елемент от
общите договорни задължения по кредита е задължението за заплащане на банкови
такси, чиито размер е установен в Тарифа, с която ищците са заявили че са
запознати. След като са приели, че дължат банкова такса за процесния договор за
кредит, двамата ищци са длъжни да изпълнят договорното си задължение. За
установяване на размера на това задължение, съдът използва специални знания,
посредством допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, чието заключение
кредитира, тъй като изводите на вещото лице се основават на анализ на данните
от банковото счетоводство, които не бяха нито оспорени, нито опровергани
посредством други доказателства.
Като кредитира изводите на вещото лице, съдът приема, че
предявения иск е основателен до посочения в исковата молба размер и за
посочения от ищеца период и ответника следва да бъдат осъден да заплати
посочената по- горе сума на ищеца.
По релевираните възражения за
неравноправни клаузи в процесния договор за кредит;
Ответникът релевира възражение за
неравноправни клаузи в общите условия на процесния Договор за кредит,
твърдейки, че банката не е спазвала договорения начин за изчисляване на лихвата
и едностранно и неоснователно е изменяла лихвения процент в периода на действие
на договора.
Като прегледа съдържанието на приетите
писмени доказателства, които обективират в съдържанието си клаузите на
процесното кредитно правоотношение - съдът приема, че следва да разгледа
служебно общите доводи за наличие на неравноправни клаузи в договора, доколкото
не е бил сезиран своевременно с конкретни доводи в тази насока.
Проверката обаче следва да се извърши
в общ преглед и следва да се основава на императивните разпоредби на ЗЗП,
съобразно тълкувателната практика на Съда на ЕС в Люксембург и задължителната
практика на ВКС. А при наличие на неравноправни клаузи в конкретния договор -
само неравноправните клаузи биха били недействителни, а не целия договор. Особено
внимание при общия преглед за неравноправни клаузи заслужават онези клаузи от
процесния договор, определящи размера на лихвата, възможността да бъде изменян
едностранно размерът на лихвения процент; клаузите относно възможността за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното задължение.
Внимателният преглед на събраните в
хода на съдебното дирене доказателства мотивира съда да приеме, че при
процесното кредитно правоотношение не се откриват клаузи, които съществено и
неоправдано да нарушават равновесието между правните възможности на страните в
правоотношението. За ищеца е съществувала възможността да сключи договора при
поставените от банката условия или да се откаже от сключване на договор при
споменатите условия (виж в т. вр. чл. 3, т. 2 от Директива 93/13 на ЕП и
Съвета). По изложените по-горе съображения и доколкото представлява търговска
сделка за предоставяне на финансова услуга - процесният договор за кредит
договор попада в приложното поле на ЗЗП, но правоотношението и по-конкретно
задължението на кредитополучателя не е обременено с неравноправни клаузи, по
смисъла на ЗПП и Директива 93/13 на ЕП и Съвета.
Формираната в тази насока задължителна
практика на касационната инстанция, обективирана в решения по чл.290 и сл. ГПК
на различни състави на ВКС: № 95 от
13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г., ІІ т. о., № 424 от 02.12.2015 г.,
по гр.д.№ 1899/2015 г. на ІV г.о. и № 77 от 22.04.2015 г., по гр.д.№ 4452 /
2014 г. на ІІІ г.о., които са в смисъл, че за да се прецени, дали конкретните
договорни клаузи отговарят на този критерии за изключване общия принцип,
въведен с чл.143, ал.1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да
промени цента, за да може на свой ред да реагира по най - уместния начин.
Изрично задължение на Банката- кредитодател е в условията, при които предоставя
на потребителя - кредитополучател конкретния банков продукт, да се съдържат
кумулативно два елемента – методиката за изчисляване на съответната лихва и
предпоставките за нейната промяна през времетраене на договор. Предвид правната
характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от
постигнато между страните съгласие за начина на формиране възнаграждението на
кредитодателя, т.е относно конкретната формула за определяне възнаградителната
лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкова сделка. От тук се
извежда извода, че методиката за изчисление на лихвата също се явява елемент от
договора за кредит, което само по себе си изключва възможността същият да бъде
едностранно променян от кредитодателя след сключване на кредитния договор,
независимо дали се касае до фиксиран лихвен процент или до променлив такъв
Действително, банката - кредитор т.е.
ищецът "Б.Д." ЕАД е предвидила възможността да увеличава едностранно
лихвения процент. Клаузите, регламентиращи тази възможност обаче не са
неравноправни, понеже от една страна споменатата възможност е обусловена като
изключение от общото правило, а от друга страна - тя е поставена в зависимост
от настъпването на определено условие. В процесния договор за банков кредит, от
който ищецът черпи правата си, в действителност са уговорени и санкционни
клаузи т.е. такива, които предвиждат настъпване на неблагоприятни последици за
длъжника, в случай на забава и/ или неизпълнение на поетите договорни
задължения. Сами по себе си обаче, тези санкции не могат да бъдат приемани като
"неравноправни клаузи", понеже прилагането им е обусловено от
поведението на длъжника, като страна в правоотношението.
Не всяка договорна клауза, която
предвижда санкция за потребителя е "неравноправна" и следователно -
недействителна. Предвидените в процесния договор за кредит санкции, са
съразмерни с риска, който кредиторът би понесъл в случай на договорно
неизпълнение и това е така, доколкото кредиторът (банка) по дефиниция
съществува за да оперира с чужд, заемен (т.е. на вложителите), а не със
собствен капитал. За да възприеме този извод, настоящият състав на съда
съобрази, че съгласно чл. 4, § 1 от Директива 93/13 на ЕП и Съвета,
"..преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва като се
отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът и се
вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на
самото сключване, както и всички останали клаузи в договора.." (виж
Решение от 16.01.2014 г. по дело С-226/12 на Съда в Люксембург).
По всички изложени съображения,
предявения иск за установяване на вземането следва да бъде уважен независимо от
направените възражения за неравноправни клаузи, които следва да бъдат приети за
неоснователни.
По направеното възражение за изтекъл
срок на погасителна давност върху процесното вземане:
На последно
място (отчитайки реда, по който са релевирани при условията на евентуалност),
настоящият съд е длъжен да разгледа наведеното от ответника възражение за
изтекъл срок на погасиелна давност, за процесните вземания.
Кредитното
задължение е парично и по своята правна същност се характеризира като вземания
за главница и вземания за лихви, обединени като анюитет (обща периодична
вноска, с предварително установен размер и падеж) според погасителния план на процесния договор
за кредит. Ето защо, за да прецени основателността на възражението за изтекъл
срок на погасителна давност, настоящият състав на съда провери внимателно
подробните изводи на съдебно- икономическата експертиза, относно изпълнените и
неизпълнени задължения за плащане, респ. техния падеж според погасителния план
и изпадането в забава, като отчете правилото, че срокът на погасителна давност
се изчислява от момента на настъпването на падежа на вземането.
В конкретния
случай, съдът прие, че на 25.04.2019г., чрез предявяването на обективираните в
искова молба с вх. № 56587/25.04.2019г.
искове – с правно основание чл. 422 от ГПК и с правно основание чл. 79
от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ е било надлежно упражнено правото на банката –
кредитор да обяви предсрочна изискуемост на кредитното задължение, с чиито
правни последици се свързва настъпването на изискуемост и на онези анюитетни
вноски от погасителния план, чиято изискуемост все още не е настъпила.
За вноските с
ненастъпил към 25.04.2019г. падеж, погасителната давност започва да тече от
момента на настъпването на ефекта на предсрочната изискуемост. За незаплатените
задължения, които са включени в погасителните вноски, с настъпил падеж по
погасителния план към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 13.07.2011г. – давността следва да се счита прекъсната с
настъпването на този юридически факт. Независимо от съществуващите различни
мнения в доктрината и съдебната практика – настоящият състав на съда споделя
дълбокото вътрешно убеждение, че правните последици на процесуалното действие
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение се свързват с
прекъсване на давностния срок. Това е така, доколкото логическото и систематическо
тълкуване на приложимите разпоредби на Глава ХХХІІІ от ГПК определят
заповедното производство като алтернативен способ за съдебна защита на исковия
процес.
Тъй като
платежите са периодични, давностният срок за тях е винаги тригодишен, то в
конкретния случай не може да има съмнение, че срокът на погасителна давност е
бил прекъснат от кредитора – чрез
подаването на искова молба, чрез която е бил предявен процесния иск за
установяване на заявеното вземане /този иск се счита предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, заедно с
осъдителен иск. Ето защо, съдът намира, че нито една от процесните анюитенти
вноски не е била погасена по давност и наведеното от ответницата възражение в
тази насока следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
По претенцията за присъждане разноски
за настоящото производство;
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право да получи от ответника
онази част от съдебните разноски, по отношение на които е уважен осъдителния
иск с правно основание чл. 430 от ТЗ и дължи да заплати на ответника онази част
от направените от него разноски, които са съответни на отхвърления иск за
установяване на вземането. Размерът на разноските, следва да бъде определен съгласно
представените от двете страни списъци по чл. 80 от ГПК /стр.227 и стр.237 от
делото/ и на представените доказателства за извършването на съответните разходи.
При това, съдът
намира за неоснователно направеното от страна на ответника възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК на разноските за процесуално представителство на ищеца, като
отчита правната и фактическа сложност на разгледания правен спор, естеството на
извършените процесуални действия и броя на проведените съдебни заседания.
В заключение, въз
основа на направените конкретни аритметични изчисления, в съответствие с
разпоредбата на чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК вр. с ал. 8 от ГПК, съдът намира, че
с оглед крания изход на процеса: ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 8 540 лева съдебни разноски пред Софийски градски съд, а
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2140 лева за
съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.” ЕАД с ЕИК ********и адрес на
управление *** срещу М.А.Т. с ЕГН ********** и с адрес,***, субективно
съединени искове с правно основание чл.
422 от ГПК- за установяване съществуването на задължение за сумата от
171 760,73 лева, представляваща
главница по Договор за ипотечен кредит от
30.09.2008г., заедно с договорна и санкционираща лихва за периода от
09.03.2011г. до 12.07.2011г. в размер на 24 391,01 лева, ведно със законна
лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на издадената заповед за изпълнение - 13.07.2011г.
до деня на окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от 12.09.2011г. по ч.гр.д.№ 30527/2011г. на 28 състав при Софийски районен съд.
ОСЪЖДА М.А.Т. с ЕГН ********** и с адрес,*** да
заплати на „Б.Д.” ЕАД с ЕИК ********и адрес на управление ***, на основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 430 от ТЗ следните произтичащи от Договор
за ипотечен кредит от 30.09.2008г. парични задължения: незаплатенаи дължима главница в размер на 171 700, 73 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска на 25.04.2019г. до деня на окончателното
плащане; незаплатена и дължима договорна лихва в размер на 151 793,20 лева,
начислена за периода 30.11.2010г. – 24.04.2019г.; незаплатена и дължима лихва за забава в размер на 49,04 лева, начислена за периода
02.10.2010г. – 24.04.2019г. и неплатени и дължими заемни
такси, в размер от 1 787,86 лева.
ОСЪЖДА М.А.Т. с ЕГН ********** и с адрес,*** да
заплати на „Б.Д.” ЕАД с ЕИК ********и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 от ГПК - сумата от 8540 лева, представляваща съдебни разноски пред Софийски
градски съд, включително за процесуално представителство от юрисконсулт.
ОСЪЖДА „Б.Д.” ЕАД с ЕИК ********и адрес на управление ***, да заплати на М.А.Т. с
ЕГН ********** и с адрес,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 2140 лева, представляваща
съдебни разноски пред Софийски градски съд, включително за процесуално
представителство от един адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски Апелативен съд, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена
до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: