Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 26.02.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
като разгледа
докладваното от съдия М. Евтимов
частно гражданско дело № 2105 по описа за 2021 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на длъжника „З.А.“ АД срещу постановление
от 18.12.2020 г. на ЧСИ М.Д. по изпълнително дело № 20207870400178, с което е оставено без уважение възражението на
жалбоподателя за намаляване на разноските по изпълнителното дело, в т.ч. и на адвокатското
възнаграждение на взискателя. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на взискателя. Жалбоподателят моли да се намали
адвокатското възнаграждение от 350 лева на 200 лева, поради прекомерност, както
и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ да бъде съответно намалена. Претендира разноски за настоящото производство,
вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят
П.Д.К.не е взела становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Частен съдебен изпълнител М.Д. е изложил мотиви за неоснователност на
жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, както и обясненията
на частен съдебен изпълнител М.Д., прие следното:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да
обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие
по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
В настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение само
за образуване на изпълнителното дело, защото в срока
за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил дължимите от него суми (л. 15 от
изпълнителното дело). Ето защо, дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя
трябва да бъде в размер на 200 лева – за образуване на изпълнителното дело,
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се
явява основателно, поради което адвокатско възнаграждение на взискателя в
размер на 350 лева следва да се намали до 200 лева.
Извън предмета на настоящото
производство е размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. След постановяване на
настоящото решение съдебният изпълнител е длъжен служебно, без искане на
длъжника, да преизчисли тази такса.
Искането за присъждане на
сторените от жалбоподателя разноски в настоящото производство е неоснователно,
независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от
страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят (ответник по жалбата)
не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В
този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване
на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на
съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата
на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 350 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение на взискателя П.Д.К.по изпълнително дело № 20207870400178 по описа на ЧСИ М.Д., на 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „З.А.“ АД за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.