Р Е
Ш Е
Н И
Е № 2402
гр. Пловдив, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на осми май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Марина
Кънева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19190 по
описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Фронтекс Интеренешънъл” ЕАД, ЕИК ********* против А.Е.А.,
ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 761,15 лева - главница, дължима по договор за
потребителски заем № ***от 21.02.2014 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия
от 10.01.2017 г. на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
23.08.2018 г. до окончателното й погасяване, както и разноските в заповедното
производство, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13846/2018 г. на ПРС, ХII гр. с-в.
В исковата молба и уточнения към нея се твърди, че на 21.02.2014 г. между
ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил сключен договор за
потребителски заем № ***, по силата на който на лицето била предоставена сумата
от 1000 лева. Сочи, че с полагането на подписа си кредитополучателят е
удостоверил, че е получил сумата на заема в брой от представител на
заемодателя. Съгласно разпоредбите на договора за потребителски заем,
ответницата се е задължила да върне заема, заедно с добавка /договорната
лихва/, на 42 седмични погасителни вноски, съгласно погасителен план –
неразделна част от договора. Твърди се, че длъжникът преустановил обслужването
на заема, като падежът на първата непогасена вноска, настъпил на 15.02.2012 г.
Крайният падеж на задължението бил на 17.12.2014 г., поради което неизплатения
остатък от заема станал изискуем. Вземането по кредита било прехвърлено на
ищеца с договор за цесия от 10.01.2017 г., за което до адреса на длъжника е
изпратил писмо, върнато в цялост. За събирането на дължимите суми било подадено
заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело №
13846/ 2018 г. на ПРС, XII гр. с-в, се издала заповед за изпълнение.
Длъжникът обаче възразил против същата, което обуславяло правния интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли за установяване на вземането по заповедта.
Претендират се и разноските в настоящия процес.
В срока по чл.
131 от ГПК ответницата не е подала писмен отговор.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 13846/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Искът, по който е образуван
настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият
е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1,
вр. с чл.99 ЗЗД.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи наличието на посоченото
облигационно правоотношение – договор за потребителски заем
с номер ***от 21.02.2014 г., предаването
на сумата на ответника, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на
срока на договора, прехвърлянето на вземанията с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, уведомяването на длъжника, както и да установи
вземанията си по размер. Ответникът следва да проведе
насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, а при установяването
на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил
задълженията си.
От представения по делото
договор за потребителски заем *** от 21.02.2014
г. /л.4/ е видно, че между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на заемодател и ответника А.А., като
заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е
предоставил заемна сума в размер на 1000 лева, която сума заемателят, съгласно последното
изречение от договора удостоверява, че е получил с подписването на договора. Уговорен
е между страните годишен лихвен процент по заема 190.97 % и ГПР 503.63 %. В
договора е уговорена и застраховка „Защита на плащанията“ в общ размер на 40 лева. Уговорено, че е кредитът ще се
заплаща на 42 броя седмични вноски с първа вноска 05.03.2014 г. и последна
вноска 17.12.2017 г. на стойност всяка вноска 47 лева.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се
приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /т. 5 от договора/, право
да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /т. 5 от
договора/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в раздел Удостоверения от договора, което обстоятелство е признато
от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка
страница от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като
отделно обективиран документ, като същите се съдържат в договора.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
Видно от представения по делото договор за
прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. и приложение № 1 към него /л.10 и л.19/
вземанията по процесния договор срещу
ответника са цедирани на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. В приложение №
1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой
е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от
договора е неразделна част от него /пар.2 от договора/. Представено е
пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 21/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.22/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното
по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в
хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния
договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор.
По
отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
С исковата молба се претендира единствено главница
по договора в размер на 761.15 лева.
В исковата молба и уточненията към нея /л.43-44/
ищецът признава, че ответникът е погасил по договора сума в общ размер на 799
лева, с която са покрити месечните вноски за главница и възнаградителна лихва
от № * с падеж *** г. до № ** с падеж 25.06.2014 г. Останали непогасени
седмичните вноски от № 18 до № 42 са в общ размер на 1175 лева, от които 761.15
лева – главница и 413.85 лева – лихва, като съдът прави преценка за вида и
размера на вземанията, съгласно представена справка на разбити по пера вземания
по договора, съгласно погасителен план на л.43-44 от делото.
В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на
погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че
ищецът има вземане срещу ответника за главница по договора за заем в размер на 761.15
лева при изчисление на сбора на седмичните погасителни вноски за главница от №
18 до № 42 включително. Падежът и на последната вноска за главница е изтекъл на
17.12.2014 г., поради което и цялата сума е изискуема. По делото ответникът не
е възразил срещу дължимостта на това вземане, въпреки, че редовно му е връчен
препис от исковата молба и приложенията към него. Искът се явява основателен до
пълния предявен размер.
В тази връзка се явява и основателна претенцията
за законна лихва върху главницата за периода от датата на входиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2018 г. до окончателното
плащане.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат за ищеца.
В исковото производство на ищеца се полагат
разноски за държавна такса в размер на 34.77 лева. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. На основание чл.78, ал.1 на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 134.77
лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство
В заповедното производство са направени разноски 30.24
лева – държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, като съобразно предявената
част от претенцията в исковото производство ще се присъдят разноски в размер на
40.40 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.Е.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Хенри Ибсен“ № 15, ет.7, представлявано от А.В.Г. – *** сумата в
размер на 761.15 лв., представляваща дължима главница по договор за
потребителски заем № ***от 21.02.2014 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени с договор за
цесия от 10.01.2017 г. на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
23.08.2018 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
13846/2018 г. на ПРС, ХII гр. с-в.
ОСЪЖДА А.Е.А., ЕГН ********** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. „Хенри Ибсен“ № 15, ет.7, представлявано от А.В.Г.
– ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 134.77
лева – разноски в исковото производство и сумата в
размер на 40.40 лева. – разноски по
ч.гр.д. № 13846/2018 г. на ПРС, ХII гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ