Решение по дело №968/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 170
Дата: 3 ноември 2022 г.
Съдия: Божана Цветанова Манасиева
Дело: 20211230200968
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. П., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божана Цв. Манасиева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно
наказателно дело № 20211230200968 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН,във вр. с чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП и
чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП и е образувано по жалба на Е. С. П.,ЕГН:**********,от П.,ул."А"№*
срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0314-000961/27.08.2021г на ВПД
Началник на РУ –П. при ОДМВР-Б..
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление ,поради допусната неяснота в описанието на нарушението,което ограничава
правото на защита на нарушителя.Изразява се становище и за непълнота, касаеща липсата на
мотиви относно размера на наложените наказания.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателното
постановление №21-0314-000961/27.08.2021г на ВПД Началник на РУ –П. при ОДМВР-Б..

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.Представлява се от процесуален
представител,който поддържа изложените в жалбата съображения.Изразява становище и за
неправилност НП,тъй като не е установено по безспорен начин в производството,че лекият
автомобил е управляван именно от жалбоподателя.Иска НП да бъде отменено.Претендира
заплащане на направените разноски.
За ответника по жалбата –Началника на РУ –П.,представител не се явява и не изразява
становище по жалбата.
За ТО-П. при РП-Б.,в качеството й на заинтересована страна,представител не се явява.
По делото са събрани писмените доказателства.Разпитани са свидетелите Н. С. Й.,К. Л.,С.
1
Н. и Х. И. С..

Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът установи от
фактическа страна следното :
На 06.08.2021г. около 14.50ч,свидетелите Н. С. Й. и К. Г. Л. осъществявали задълженията
си по контрол по безопасността на движението на ул."Т" в посока "Г",в района на магазин
"Р".Свид.Н. Й. ,в качеството му на младши автоконтрольор подал сигнал за спиране със стоп
палка на движещия си по ул."Т" на разстояние около 10м лек автомобил „Мицубиши
Шогун“ с рег.№***.Вместо да спре за проверка,водачът Е. П. дал на заден ход,обърнал
автомобила и потеглил по ул."К",в посока градинката на кв."Д".Предвид неподчинението на
водача, полицейските служители се качили в патрулния автомобил и предприели
преследване като по време на движението подавали светлинен и звуков сигнал за
спиране.Въпреки това, водачът не спрял управлявания от него автомобил и продължил в
посока църквата "С.Г." и след това поел по черен път,водещ към м."П.т.".Тъй като
полицейският автомобил не бил пригоден за такива условия,в района на самата поляна
полицейските служители обърнали автомобила и се върнали обратно ,без да успеят да спрат
бягащия автомобил.
С цел установяване обстоятелствата по случая,е направена справка относно собствеността
на автомобила,при което е установено,че автомобилът е регистриран на името на друго лице
П. Г.а С.а,но е бил ползван от сина й-свид.Х. И. С..От последния са снети обяснения в РУ-
П.,с които потвърдил,че автомобилът се управлява от Е. П.,на когото е продаден,без да е
оформен документ за прехвърляне на собствеността.

Тъй като и двамата полицейски служители ясно видели лицето управляващо автомобила,а
именно Е. П.,била изготвена призовка до същия за явяване в РУ-П. с цел съставянето на
АУАН.Такъв е съставен на 16.08.2022г от мл.автоконтрольор Н. С. Й.,в присъствие на
свидетеля К. Г. Л.,за това ,че на 06.08.2021г около 14.50ч в П.,по ул."Т" в посока "Г" в
района на м-н "Р" управлява лек автомобил „Мицубиши Шогун“ с рег.№*** ,собственост на
П. Г.а С.а,от П. като при ясно подаден сигнал със стоп палка тип „МВР“ по образец същият
не се подчинява,извършва маневра на заден ход и продължава движението си по ул."К" и
завива наляво по ул."З.м."Освен това водачът не може да представи СУМПС и
СРМПС.Описаните нарушения са обективирани като нарушаващи чл.103 и чл.100,ал.1,т.1 и
т.2 от ЗДвП.Актът е съставен в присъствие на нарушителя ,при отказ на последния да го
подпише,който отказ е удостоверен с подписа на разпитания свидетел С. Н..
В преписката е приложен оригинала на АУАН,видно от който е ,че е налице поправка
относно датата на съставяне на акта,за което свидетелят Й. посочи,че най-вероятно
първоначално е написал дата 06.08.2021г,когато е извършено нарушението,поради което е
поправил тази дата,тъй като датата на съставяне на акта е 16.08.2021г,както е посочено в
самия акт.
2
Въз основа на така съставения акт е издадено НП №21-0314-000961 от 27.08.2021г от
Началника на РУ-П.,с което за това,че водачът не спира на посоченото място при подаден
сигнал за спиране от контролните органи,което представлява нарушение на чл.103 ЗДвП,на
осн. чл.175,ал.1,т.4 ЗДвП са наложени наказанията Глоба в размер на 200 лева и Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца.И за това,че не носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУ на МПС,което
представлява нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,на осн. чл183,ал.1,т.1пр.1,2 от ЗДвП е
наложена Глоба в размер на 10 лева.А на осн. чл183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП отново е
наложено наказание Глоба в размер на 10 лева,но за неносене на свидетелство за
регистрация на МПС,което представлява нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП.
НП е връчено на нарушителя на 10.12.2021г,а жалба срещу последното е депозирана в РС-П.
на 14.12.2021г.
Съгласно изискана справка относно процесния лек автомобил,същият е регистриран на
името на П. Г.а С. като автомобилът е бил ползван от нейния син Х. И.
С..Последният,разпитан като свидетел по делото сочи,че е продал автомобила на
жалбоподателя Е. П.,но без да оформят договор за покупко-продажба. Продал е автомобила
на П. месец преди процесния случай и го е виждал да управлява автомобила 5-6 пъти и поне
50 пъти е виждал други хора да го управляват.Съдът не кредитира показанията на този
свидетел, касаещи управлението на автомобила от „други хора“,тъй като в рамките на един
месец от неговата продажба е невъзможно същият да се управлява 50 пъти от различни хора
,поради изминалия период от време от 30 дни, през които иначе свидетелят всеки път е
виждал управлението на този автомобил от други хора.В този смисъл, съдът не кредитира и
посоченото от свидетеля,че след като полицаите се свързали с него ,той се обадил на П.,
който му заявил ,че не е в града и затворил телефона.Единственият достоверен факт в
показанията на този свидетел е обстоятелството,че е бил продал автомобила на Е. П..Всичко
останало ,посочено от този свидетел противоречи на нормалната житейска логика и е
безспорна измислица.

Съгласно приложената справка за нарушител-водач,Е. П. многократно е извършвал
нарушения на ЗДвП,за което са му налагани наказание с 16 на брой наказателни
постановление в периода от 2007г-2019г.

При така установеното от фактическа страна,съдът приема от правна страна следното
:
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното
постановление) и в законоустановения срок. Поради това жалбата е допустима.
Жалбата е частично основателна.
Производството е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се
установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение,
3
дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от това
лице виновно.Съгласно чл.189,ал.2 ЗДП, редовно съставените актове за нарушения по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното,т.е. удостовереното в тях се счита за
истинно до оборването му. Това е в отличие с останалите случаи на административни
нарушения,при които отразеното в актовете не се счита за безспорно установено , а подлежи
на доказване пред съда от страна на административнонаказващия орган.В конкретният
казус доказателствената тежест е разместена,т.е. именно жалбоподателят следва да
представи доказателства, с които да обори отразеното в акта.

За да се произнесе,съдът взе предвид следното:
С обжалваното НП на жалбоподателя са наложени наказания за три нарушения на Закона за
движение по пътищата като двете от тях касаят непредставянето на определени документи.
Административно-наказателната отговорност на Е. П. е ангажирана за това,че при ясно
подаден сигнал със стоп палка тип „МВР“ по образец,водачът не се подчинява,извършва
маневра на заден ход и продължава движението си,което представлява нарушение на чл.103
ЗДвП.За посоченото нарушение на основание чл.175,ал.1,т.4 ЗДвП му е наложено наказание
Глоба в размер на 200 лева и наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.Цитираната разпоредба сочи,че се наказва с Глоба от 50 до 200 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец до 6 месеца водач,който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
С оглед на изложената по-горе фактология ,съдът възприе за безспорно доказан в
производството факта на управление на лек автомобил „Мицубиши Шогун“ с рег.№***
именно от жалбоподателя Е. П..Установи се,че на 06.08.2021г. около 14.50ч ,Е. П. е
управлявал процесния лек автомобил по ул."Т",когато му е подаден сигнал за спиране със
стоп палка,но вместо да се подчини,е извършил маневра на заден ход,обърнал е автомобила
, рязко е увеличил скоростта като е продължил движението си по ул."К",след което по
ул."З.м."след което към църквата "С.Г." и е продължил по черен път ,успявайки да избяга от
преследващите го полицейски служители.
Жалбоподателят чрез неговия процесуален представител оспорва факта на управление на
лек автомобил „Мицубиши Шогун“ с рег.№***,без обаче да се представят оспорващи
доказателства-гласни или писмени.Процесуалният представител се позовава единствено на
показанията на свид.Х. С.,който посочи,че при позвъняване по телефона,жалбоподателят му
заявил,че не бил в града и затворил. Посоченият от свидетеля С. факт остава
непотвърден,предвид липсата на доказателства в тази насока.Тук е мястото да се
отбележи,че това обстоятелство не е посочено от свид.С. при даването на писмени
обяснения в полицията.Освен това е допустимо към момента на обаждането ,нарушителят
да се намира извън града,предвид изминалото време. Липсва и конкретика в показанията на
този свидетел-къде извън града се е намирал жалбоподателя и в колко часа е проведен този
разговор. Поради всички тези съображения, съдът не кредитира показанията на свид.С. и не
4
базира установените факти на неговите показания.
Съдът изгради фактическата обстановка,базирайки се на показанията на свидетелите
полицейски служители –Н. Й. и К. Л.,които са категорични относно обстоятелството,че
автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Е. П..И двамата заявяват,че ясно са видели
шофьора на автомобила и не са имали съмнение относно неговата личност.
С оглед на изложената по-горе аргументация,съдът възприе като безспорно доказан в
производството, факта на управление на лек автомобил „Мицубиши Шогун“ с рег.№***
именно от жалбоподателя Е. П. като следва да се отбележи,че с оглед на събрания
доказателствен материал, за съда не възниква ни най-малко съмнение относно това
обстоятелство.
Правилно отговорността на нарушителя е ангажирана на основание чл.175,ал.1,т.4 ЗДвП
като АНО е наложил предвидените в разпоредбата наказания в техния максимален размер -
Глоба в размер на 200 лева и наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. Съдът счете,че правилно е определен размера на наложените административни
наказания,изхождайки от факта,че в казуса липсват смекчаващи отговорността на
нарушителя обстоятелства.Напротив,налице са само отегчаващи такива-нарушителят не
само,че не спира на подадения сигнал със стоп палка,но успява да обърне автомобила и да
избяга.Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчете многобройните нарушения на
ЗДвП,отразени в справката за нарушител/водач,видно от която е,че Е. П. е наказван и с
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца ,както и за срок от
24 месеца.
Ето защо,НП в тази му част за нарушение на чл.103 от ЗДвП следва да бъде потвърдено.

За нарушение на чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП, на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 и пр.2 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено наказание Глоба в размер на 10 лева. Разпоредбата на
чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП предвижда,че „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него“. От показанията на актосъставителя-свид.Й. се установява,че
жалбоподателят не е представил СУМПС и контролен талон към него на 16.08.2021г,т.е при
съставянето на акта.В тази част наказателното постановление следва да бъде отменено,тъй
като нарушението касае дата 06.08.2021г,когато е установено управлението на МПС от Е.
П.,а не 16.08.2021г,когато му е съставен акта като липсва твърдение,че последният е
управлявал МПС на 16.08.2021г и не е могъл, при поискване да представи СУМПС и
контролен талон към него на тази дата.
Поради същата причина наказателното постановление следва да бъде отменено и за
нарушение на на чл.100,ал.1,т.2 ЗДвП,за което на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.3 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание Глоба в размер на 10 лева.Разпоредбата на
чл.100,ал.1,т.2 ЗДвП предвижда,че „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи: свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява“.
5
Именно поради непредставянето на СРМПС при поискването от свид.Й. при съставянето на
АУАН е ангажирана отговорността на Е. П. на основание чл.183,ал.1,пр.3 ЗДвП.

Относно формалната страна на акта за административно нарушение и на издаденото въз
основа на него наказателно постановление съдът не констатира нарушения на закона
относно реда за тяхното съставяне и издаване.Поведението на нарушителя осъществява
фактическия състав на нарушение на чл.103 от ЗДвП като правилно е посочена и
съответстващата административнонаказателна разпоредба,поради което съдът не възприе
становището, изложено в жалбата.Ясно,точно и с всички относими обстоятелства е описано
нарушението,поради което по никакъв начин не е ограничено правото на защита на
нарушителя.

С оглед на горната аргументация,наказателното постановление в частта му за нарушение на
чл.103 от ЗДвП следва да бъде потвърдено,а в останалата част отменено.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.2,т.5 и чл.63,ал.5,във вр. с ал.3,т.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0314-000961/27.08.2021г на
ВПД Началник на РУ –П. при ОДМВР-Б.,в частта,с което на Е. С. П., ЕГН:**********,от
П.,ул."А"№*,за нарушение на чл.103 ЗДвПа основание чл.175,ал.1,т.4 ЗДвП са
наложени административни наказания “Глоба” в размер на 200лв (двеста лева) и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6(шест) месеца.

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0314-000961/27.08.2021г на ВПД
Началник на РУ –П. при ОДМВР-Б.,в частта,с което на Е. С. П., ЕГН:**********,от
П.,ул."А"№*,за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1,2
ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 10лв (десет лева) и
за нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП,на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.3 ЗДвП е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 10лв (десет лева).


Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Б. ,в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.


6
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7