Р
Е Ш Е
Н И Е
В името на народа
гр.
София,
11.05.2023 год.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД /закрит/, 3-ви
състав, в открито заседание на
седми декември, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА
ВРАЧЕВА
В присъствието на прокурор Емил
Галипонов от АСП и секретаря Ели Димандиева,
разгледа докладваното от
съдия Врачева ВНОХД
№ 322/2020 год., и за да
се произнесе, взе
предвид следното:
С
присъда от 15.01.2020 година на СНС /закрит/, по НОХД №3383/2017 година, XVI състав е признал подсъдимия Д. Г. М. – роден на *******. в гр. *********,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование,
безработен, живущ в гр. ******, ул.“С. С.“№., вх.., ет.., ап..., с ЕГН ******** ЗА НЕВИНОВЕН
1. ЗА ТОВА, ЧЕ:
3а периода от м.септември 2014г. до 05.02.2016г. в гр. Х.,
ръководил организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица с участници
В. М. В. ЕГН ***********, П. Т. Я. ЕГН *********., Г. Д. Д. ЕГН ********* и Г. В. А. ЕГН ********** с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 252
и чл. 354а НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена
с користна цел, поради което СНС го е ОПРАВДАЛ
по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
321, ал.
3, т.
1, вр.
ал. 1 от НК;
2.Със същата присъда СНС /закрит/ е признал подсъдимия Д. Г. М.
/със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН,
в това че:
За периода от неустановена дата на месец юни 2015г. до
неустановена дата на месец януари 2016г. в гр. Х., действайки като
физическо лице, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки
по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ, за които
се изисква такова разрешение, като срещу задължение да бъдат върнати получените
в заем суми, ведно с лихва и неустойка при забава, предоставял на физически
лица парични кредити в български лева на обща равностойност 8300 /осем хиляди
и триста/ лева, а именно :
2.1.за това, че
на неустановена дата през месец януари 2016г., в гр. Х., предоставил на Б. Н.
К., ЕГН: ********, кредит в размер на 200.00 /двеста/
лева, със срок на връщане един месец до изплащане на цялата сума, с лихва в
размер на 20.00 /двадесет/
лева, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 20.00 /двадесет/
лева.
2.2.за това,
че на неустановена дата през месец януари 2016г., в гр. Х., предоставил на Б. Н.
К., ЕГН: **********, кредит в размер на 200.00 /двеста/
лева, със срок на връщане един месец до изплащане на цялата сума, с лихва в
размер на 20.00 /двадесет/
лева, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 20.00 /двадесет/
лева.
2.3. за това, че
на 23.10.2015г., в гр.
Х., предоставил на Ж. Х. К., ЕГН: **********, кредит в
размер на 400.00 /четиристотин/ лева, със срок на връщане един месец, с
лихва 100 /сто/ лева
на месец, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 100 /сто/ лева
за главницата от 400лв., която сума е изплатена на неустановена дата през месец
декември 2015г.
2.4.за това,
че на неустановена дата в края на месец октомври 2015г.
предоставил на Ж. Х. К., ЕГН: ********** кредит в размер на още 100.00 /сто/ лева,
със срок на връщане един месец, като общият размер на изплатената от К. лихва е
в размер на 100 /сто/ лева за главницата от 500лв.,
която сума е изплатена на неустановена дата през месец декември 2015г.
2.5. на
неустановена дата през месец ноември 2015г., в гр. Х., предоставил на И. Ю.
М., ЕГН: **********, кредит в размер на 500.00 /петстотин/
лева, със срок на връщане един ден, с лихва 50 /петдесет/
лева на ден, като общият размер на изплатената от М. лихва е в размер на 50 /петдесет/
лева.
2.6. На
неустановена дата през месец ноември 2015г., в гр. Х., предоставил на И. Ю.
М., ЕГН: **********, кредит в размер на 1000.00 /хиляда/
лева, със срок на връщане един месец до изплащане на цялата сума, с лихва 100 /сто/ лева,
като общият размер на изплатената от М. лихва е в размер на 100 /сто/ лева.
2.7. на неустановена
дата през лятото на 2015г., в гр. Х., предоставил на И. И. Н., ЕГН: *********, кредит в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева, със срок на връщане
един месец, с лихва 300.00 /триста/лева на месец, като общият
размер на изплатената от Н. лихва е в размер на 300.00 /триста/лева.
2.8. на
неустановена дата през месец декември 2015г., в гр. Х., предоставил на И. И.
Н., ЕГН: *********, кредит в размер на 600.00 /шестстотин/
лева, със срок на връщане един месец до изплащане на цялата сума, с лихва 200.00 /двеста/лева
на месец, като общият размер на изплатената от Н. лихва е в размер на 200.00 /двеста/лева.
2.9. на
неустановена дата в периода от месец юни 2015г. до месец юли 2015г., в гр. Х., предоставил
на свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер ***, кредит в размер на 1000.00 /хиляди/
лева, със срок на връщане един месец, с лихва 200.00 /двеста/лева
на месец, като общият размер на изплатената от свидетеля с тайна самоличност с
идентификационен номер *** лихва е в размер на 200.00 /двеста/лева.
2.10. на
неустановена дата през месец август 2015г., в гр. Х., предоставил на
свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер ***, кредит в
размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, със срок на връщане един месец, с
лихва 400.00 /четиристотин/лева
на месец, като общият размер на изплатената от свидетеля с тайна самоличност с
идентификационен номер *** лихва е в
размер на 400.00 /четиристотин/лева,
-като общият размер на раздадените кредити е 8300.00 /осем хиляди и
триста/ лева, /в резултат на което получил неправомерен
доход в размер на 1440.00 /хиляда четиристотин и
четиридесет лева от лихвите/, поради
което го и на основание чл.252, ал.1
вр. чл.54 от НК, СНС му е определил и наложил наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
-
като
го е признал за НЕВИНЕН в
частта на повдигнатото обвинение по отношение на стойността на предоставените парични кредити над 8300 лв. /осем хиляди и триста лева/,
както и по отношение на
стойността на получените неправомерни доходи над 1440.00
/хиляда четиристотин и четиридесет лева от лихвите/, и за
това, че това, че:
на 29.01,2016г., в гр. Х., предоставил на И. И. Н., ЕГН: **********, кредит в
размер на 200.00 /двеста/ лева, със срок на връщане една седмица, с лихва 50.00
/петдесет/ лева на седмица, като общият размер на изплатената от Н. лихва е в
размер на 50.00 /петдесет/ лева, поради което и на основание чл.304 от НПК го е
ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение
в този смисъл.
3. С горепосочената присъда СНС /закрит/ е ПРИЗНАЛ подсъдимия Д. Г. М.
/със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН,
в това че:
На 20.10.2015г. в гр.
Х., в близост до кръстовището на ул."Р." и ул. "Д.", с П.
Т. Я. ЕГН *********, с цел да набави за себе си и другиго имотна облага - сумата от 600 лева,
принудил И. П. К. чрез сила - нанесъл удари с юмруци в областта на
лицето на И. П. К., за да извърши нещо противно на волята му - да даде
сумата от 600 / шестстотин / лева и му причинил
имотна вреда в размер на 500 / петстотин / лева, като
сумата е предоставена на П. Т. Я. на 05.11.2015г., като деянието е извършено
от две лица - от П. Т. Я. и Д. Г. М., поради което
и на основание чл. 214 ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2 т. 4 пр. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл.54 от НК, СНС му е определил
и наложил наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ГЛОБА В РАЗМЕР НА 4000лв. /четири хиляди
лева/
като го е признал за НЕВИНЕН в частта,
че деянието извършено като извършител при условията съучастие по чл.20 ал.2 вр.
ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 от НПК,СНС го е ОПРАВДАЛ
по повдигнатото обвинение в този смисъл.
СНС е групирал така определените на подс. М. наказания като на основание чл.23 НК е определил едно общо и най-тежко наказание измежду така
определените, а именно: ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и е присъединил
наказанието ГЛОБА в размер на 4000лв. /четири хиляди лева/.
СНС на основание
чл.66, ал.1 от НК СНС е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното
на подсъдимия Д. Г. М.
наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила;
II. С горепосочената присъда СНС /закрит/ е ПРИЗНАЛ на основание чл. 304 от НПК ПОДСЪДИМИЯ Г. В. А. – роден на *******. в гр. Х., българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, работи на трудов
договор като охранител във фирма „**** ****“, в „Системи за кризисен
контрол“ и в кредитна фирма„******“ като
изземвател на кредити, с адрес: гр.Х., ул.“Г. К.“№**, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН ********** ЗА
НЕВИНОВЕН
1. ЗА ТОВА, ЧЕ:
За периода от м.септември 2014г. до 05.
02. 2016г. в гр. Х е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица /с участници
В. М. В. ЕГН *********, Г. Д. Д. ЕГН *********, П. Т. Я. ЕГН ********* и ръководител Д. Г. М.
ЕГН ********* / с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 252
и чл. 354а НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е
създадена с користна цел, поради което СНС го е ОПРАВДАЛ
по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК;
2. С горепосочената присъда СНС /закрит/ е ПРИЗНАЛ на основание чл.303 НПК подсъдимия
Г. В. А. /със снета по делото
самоличност/ за ВИНОВЕН, в това че:
В периода от
25.09.2014г. до неустановена дата на месец декември 2015г., в гр. Х.,
действайки като физическо лице, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови
сделки по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ, за
които се изисква такова разрешение, като срещу задължение да бъдат върнати
получените в заем суми, ведно с лихва и неустойка при забава, предоставял на
физически лица парични кредити в български лева на обща равностойност 1300 /хиляда и
триста/ лева, а именно:
2.1. На
25.09.2014г., в гр. Х., предоставил на И. П. К., ЕГН: *******, кредит в
размер на 500.00 /петстотин/ лева, със срок на връщане неуточнен до
изплащане на цялата сума, с лихва 100.00 /сто/ лева на месец през първите
четири месеца, след което с лихва 150.00 /сто и петдесет/лева на месец през
останалите девет месеца, като общият размер на изплатената от К. лихва е в
размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/
лева, която сума е изплатена на неустановени дати в период от тринадесет
месеца, считано след 25.09.2014г.
2.2.На 01.12. 2015г., в
гр. Х., предоставил на И. Ю. С., ЕГН: **********, кредит в
размер на 300.00 /триста/ лева, със срок на връщане един месец, с лихва
100.00 /сто/ лева
на месец, като общият размер на изплатената от С. лихва е в размер на 100.00 /сто/ лева.
2.3.На
неустановена дата през месец декември 2015г., в гр. Х., предоставил на Р. Т.
Р., ЕГН: *********, кредит в размер на 500.00 /петстотин/
лева, със срок на връщане два месеца, с лихва 100.00 /сто/ лева
на месец, като общият размер на изплатената от Р. лихва е в размер на 100.00 /сто/ лева.
- като общият размер на раздадените
кредити е 1300.00
/хиляда
и триста/ лева,/ в резултат, на което получил неправомерен доход в размер на 1700.00 /хиляда и седемстотин/ лева от лихвите/, поради
което и на основание чл.252, ал.1 вр. чл.54 от НК, СНС му е определили и наложил наказание ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и наказание КОНФИСКАЦИЯ на сумата в размер на 5000лв.
Като СНС /закрит/ го е признал за
НЕВИНОВЕН в частта на повдигнатото обвинение
по отношение на стойността на предоставените парични кредити над 1300 /хиляда и
триста/ лева, както и по отношение на
стойността на получените неправомерни
доходи над 1700.00 /хиляда и
седемстотин/ лева от лихвите/ и за това,
че това, че:
На
неустановена дата през пролетта на 2015г., в гр. Х., предоставил на Ц. Д.
Т., ЕГН:*********, кредит в размер на 200.00 /двеста/
лева, със срок на връщане един месец, с лихва 20.00 /двадесет/
лева на месец, като общият размер на изплатената от Т. лихва е в размер на 20.00 /двадесет/
лева./
В периода от
неустановена дата през пролетта на 2015г. до неустановена дата през лятото на 2015г.,
в гр. Х., предоставил на Ц. Д. Т., ЕГН: *********, кредит в
размер на 200.00 /двеста/ лева, със срок на връщане един месец, с лихва
20.00 /двадесет/
лева на месец, като общият размер на изплатената от Т. лихва е в размер на 20.00 /двадесет/
лева.
На неустановена дата през лятото на 2015г., в гр. Х.,
предоставил на Ц. Д. Т., ЕГН: **********, кредит в размер на 200.00 /двеста/ лева, със срок на връщане един месец, с лихва
20.00 /двадесет/ лева на месец, като общият размер на изплатената от Т. лихва е
в размер на 20.00 /двадесет/ лева, поради което и на основание чл.304 от НПК
СНС /закрит/го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение в този смисъл.
Специализираният наказателен съд /закрит/ на основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното
на подсъдимия Г. В. А. наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила;
III. С горепосочената присъда СНС /
закрит/ е ПРИЗНАЛ подс. П. Т. Я. – роден на ***********. в гр. Х., българин, български гражданин, неженен,
реабилитиран, с основно образование, безработен, живущ в гр. Х., ул.“В.“№**,
вх.*, ап.**, с ЕГН ******** ЗА НЕВИНОВЕН
1.ЗА ТОВА, ЧЕ:
За периода от м.септември 2014г. до 05.
02. 2016г. в гр. Х. е
участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица /с
участници В. М. В. ЕГН ********, Г. Д. Д. ЕГН ********, Г. В. А. ЕГН ******** и ръководител Д. Г. М. ЕГН *********/ с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 252
и чл. 354а НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е
създадена с користна цел, поради което СНС /закрит/ го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
321, ал.
3, т.
2, вр.
ал. 2 от НК;
2. Със същата присъда СНС /закрит/ е ПРИЗНАЛ на основание чл.303 НПК подсъдимия П. Т. Я. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН, в това че:
В периода от
неустановена дата на месец септември 2015г. до неустановена дата на месец
януари 2016г. в гр. Х., действайки като физическо лице, без съответно
разрешение, извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ, за
които се изисква такова разрешение, като срещу задължение да бъдат върнати
получените в заем суми, ведно с лихва и неустойка при забава, предоставял на
физически лица парични кредити в български лева на обща равностойност 1250 /хиляда
двеста и петдесет/ лева, а именно :
2.1. На
неустановена дата през месец септември 2015г., в гр. Х., предоставил на И. П.
К., ЕГН:********, кредит в размер на 200.00 /двеста/
лева, със срок на връщане един месец, с лихва 100.00 /сто/ лева
на месец, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 100.00 /сто/ лева, която
сума е изплатена на 05.11.2015г.
2.2. на
неустановена дата през месец септември 2015г. предоставил на И. П. К., ЕГН:
******** кредит в
размер на още 100.00 /сто/ лева, със срок на връщане две седмици, с лихва 30.00 /тридесет/
лева за две седмици, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер
на 100.00 /сто/ лева,
която сума е изплатена на 05.11.2015г.
2.3. На 06.09.2015г., в гр.
Х., предоставил на Ж. Х. К., ЕГН: ********, кредит в размер на 500.00 /петстотин/
лева, със срок на връщане един месец, с лихва 150.00 /сто и
петдесет/ лева на месец, като общият размер на изплатената от К. лихва е в
размер на 600.00 /шестстотин/
лева, която сума е изплатена в периода от неустановена дата през месец октомври
2015г. до неустановена дата през месец януари 2016г.
2.4. На
неустановена дата през месец януари 2016г., в гр. Х., предоставил на Ж. Х. К.,
ЕГН: **********, кредит в размер на 200.00 /двеста/
лева, със срок на връщане два дни, с лихва 40.00 /четиридесет/
лева за два дни, като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 80.00 /осемдесет/
лева, която сума е изплатена на 29.01.2016г.
2.5. На
неустановена дата през месец декември 2015г., в гр. Х., предоставил на Ж. Х.
К., ЕГН: *********, кредит в размер на 100.00 /сто/ лева,
със срок на връщане един ден, с лихва 25.00 /двадесет и пет/ лева за един ден,
като общият размер на изплатената от К. лихва е в размер на 25.00 /двадесет и
пет/ лева.
2.6. На
01.01.2016г., в гр. Х., предоставил на И. Ю. С., ЕГН: *********, кредит в
размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, със срок на връщане един месец,
с лихва 50.00 /петдесет/
лева на месец, като общият размер на изплатената от С. лихва е в размер на 50.00 /петдесет/
лева
-
като общият размер на раздадените кредити е 1250.00
/хиляда и двеста и петдесет/
лева/,/в резултат на което получил неправомерен доход в размер на 955.00
/деветстотин петдесет и
пет лева от лихвите/, поради което и на
основание чл.252, ал.1 вр. чл.54 от НК СНС /закрит/ му е
определил и наложил наказание ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и наказание КОНФИСКАЦИЯ на лек автомобил марка „***“
модел ***“ с рег №*********
3.
С горепосочената
присъда СНС /закрит/ е ПРИЗНАЛ на основание чл.303 НПК подсъдимия П.Т.Я. /със снета по делото
самоличност/ за ВИНОВЕН, в това че:
На 20.10. 2015г. в гр. Х., в близост до кръстовището на ул."Р." и
ул. "Д.", с Д. Г. М. ЕГН *********, с цел да набави за себе си и
другиго имотна облага - сумата от 600 лева, принудил И. П. К. чрез сила - нанесъл удари с юмруци в областта на лицето на свид. К., да
извърши нещо противно на волята му - да даде сумата от 600 / шестстотин / лева и му причинил имотна вреда в размер на 500
/ петстотин / лева, като сумата е предоставена на П. Т. Я. на 05.
11. 2015г., като
деянието е извършено от две лица - от П. Т. Я. и Д. Г. М., поради
което и на основание чл. 214 ал.
2 т.
1 вр.
с ал. 1 вр.
с чл. 213а ал. 2 т.
4 пр.
1 вр.
чл.54 от НК, СНС /закрит/ му
е определил и наложил наказание ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
наказание ГЛОБА в размер на 4000лв. /четири хиляди лева/.
като го е признал за НЕВИНЕН в частта,
че деянието извършено като извършител при условията съучастие по чл.20 ал.2 вр.
ал.1 НК, поради и на основание чл.304 от НПК
го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение в този смисъл.
Специализираният
наказателен съд /закрит/ на основание чл. 23 от НК е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо и най-тежко наказание измежду
така определените, а именно наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и
наказание ГЛОБА в размер 4000лв. /четири
хиляди лева и наказание КОНФИСКАЦИЯ на
лек автомобил марка „***“ модел ***“ с рег №*****************
СНС /закрит/ на
основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ
изпълнението на така наложеното на подсъдимия П. Т. Я. наказание в
размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила;
IV. С горепосочената
присъда СНС /закрит/ е ПРИЗНАЛ на
основание чл. 304 от НПК ПОДСЪДИМИЯ В. М. В.- – роден на **************. в гр. ********, българин, български гражданин,
неженен, реабилитиран, с основно образование,
работи като портиер в „****** “, с адрес:
гр. Х. ул.“З.“№**, с ЕГН ********* ЗА НЕВИНОВЕН
1.
ЗА ТОВА, ЧЕ:
За периода
от месец септември 2014г. до 05. 02. 2016г. в гр. Х. участвал в
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на
повече от три лица с и ръководител Д. Г. М. ЕГН ************** и участници
П. Т. Я. ЕГН **********, Г. Д. Д. ЕГН *********, Г. В. А. ЕГН
********* c цел да
вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 252 и чл. 354а НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,
като групата е създадена с користна цел, поради което СНС /закрит/го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК;
2.С горепосочената
присъда СНС /закрит/ е ПРИЗНАЛ на основание чл.303 НПК
подсъдимия В. М. В. /със снета по
делото самоличност/ за ВИНОВЕН, в
това че:
На 04. 02. 2016г. около 21.00 часа в гр. Х., пред къща на ул. "З." № **, без надлежно разрешително, съгласно регламент (ЕО ) 273/2004г. на Европейския парламент и на Съвета и Приложение №
1 към чл. 3,
ал. 2 от ЗКНВП разпространил -
продал на Х. А. К., високорисково
наркотично вещество - 1бр. полиетиленов плик, съдържащ амфетамин с нето тегло 0.7773
грама, на стойност 23.32
лв /двадесет и три лева и
тридесет и две стотинки/ с процентно съдържание на активно действащия компонент
амфетамин 19,9%, като
на основание чл. 354а, ал.1 вр. чл.55 от НК СНС /закрит/ му е
определил и наложил наказание ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
като го е признал за НЕВИНОВЕН в частта на
повдигнатото обвинение, че деянието е извършено в изпълнение на решение на
организирана престъпна група с участници и ръководител, посочени в пункт първи,
поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му
обвинение по чл. 354а ал.2 т.1 изр. 2 пр.3 НК.
Специализираният
наказателен съд /закрит/ на основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на
така наложеното на подсъдимия В. М. В.
наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила;
V. С посочената
по-горе присъда СНС /закрит/ е ПРИЗНАЛ на основание чл. 304 от НПК подс. Г. Д. Д. - роден на *****. в гр.
Д., българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование,
работи ************* в „******“ при МС,
живущ в гр. Х., ул.“******“№*, с ЕГН ******** ЗА НЕВИНОВЕН
1. ЗА ТОВА, ЧЕ:
За периода от м.септември 2014г. до 05.
02. 2016г. в гр. Х. е участвал
в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица /с
участници П. Т. Я. ЕГН ********, В. М. В. ЕГН *******, Г. В. А. ЕГН ******* и ръководител Д. Г. М. ЕГН ***** /
с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления по чл. 252
и чл. 354а НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е
създадена с користна цел, поради което и на основание чл.304 от НПК СНС /закрит/ го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл. 321, ал.
3, т.
2, вр.
ал. 2 от НК;
СНС /закрит/ не се е произнесъл по направените по делото
разноски.
Срещу горепосочената присъда е постъпил протест от
прокурор от СП, в който протест се излагат съображения, че присъдата е правилна
и законосъобразна в осъдителната й част, както дори и в частта за оправдаването
на подс.В. В. и подс. Г. Д. за престъпление по чл. 321 от НК, но е неправилна и
незаконосъобразна в частта, в която са оправдани подсъдимите Д. Г. М., П. Т. Я., Г. В. А. за
престъпление по чл. 321 от НК.
В подкрепа
на становището си, прокурорът е изтъкнал, че показанията на свидетел с тайна
самоличност №***, разпитан в хода на досъдебното и съдебното производство
установяват основните характеристики на ОПГ, нейните участници, ръководил,
район на действие, цели за които е създадена, освен това същите не са
изолирани, тъй като са в синхрон с показанията на свидетелите, касаещи
вторичната престъпна дейност на подсъдимите лица.
Според
прокурора наличието на доказана вторична престъпна дейност от същите подсъдими
за период на действие на групата и за еднородни деяния, доказва и наличието на
ОПГ.
Прокурорът
прави искане въззивната инстанция да отмени присъдата в частта, с която са
оправдани подс. Д. Г. М., П. Т. Я., Г. В. А. за
престъпление по чл. 321 от НК и да постанови нова осъдителна присъда, с която
да признае за виновни Д. Г. М., П. Т. Я., Г. В. А. по
повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 321 от НК и да им наложи съответно
наказание на подс. М. 6 години лишаване от свобода, на подс. Я. наказание 5
години лишаване от свобода и на подс. А. 4 години лишаване от свобода, както и
потвърждаване на присъдата в осъдителната й част.
Срещу горепосочената присъда е
постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. И. Н., защитник на подс.
Д. Г. М., в която жалба се излагат твърдения, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, тъй като липсват доказателства подс. М. да е осъществил от
субективна и обективна страна престъплението, за което е привлечен да отговаря
в качеството му на обвиняемо, респ. подсъдимо лице. В депозираното допълнение
към въззивната жалба от адв. И. Н., защитник на подс. Д. Г. М. са изложени
съображения, че осъдителният съдебен акт почива единствено и само на
показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство, а при
отделните обсъждания на дейността по чл.252 от НК на подс. М. няма нито едно
друго доказателство, което да подкрепя показанията на свидетелите. Показанията
на по-голямата част от свидетелите, според защитата са общи неконкретни, тъй
като не могат да посочат дата на деянието и факти около тези деяния.
Защитникът прави искане до
въззивната инстанция на основание чл.
336, ал. 1, т.3, вр. чл. 334, т.2 от НПК, въззивният съд да отмени присъдата в
нейната осъдителна част и да постанови нова присъда, с която подс. Д. Г. М.
да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по 252, ал.1 от НК и чл. 214 ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл.
213а, ал. 2 т. 4 пр. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.
В
законоустановения срок е постъпила жалба от защитника адв. М. Р. от АК-Хасково
на подс. Г. В. А., в която жалба се изнасят твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата в осъдителната й част спрямо нейния
подзащитен, тъй като не са налични доказателства за виновността му.
Защитникът
на подс. А. прави искане до въззивния съд за отмяна на присъдата в осъдителната
й част спрямо подс. А. и за произнасяне на нова оправдателна присъда от
въззивния съд.
Въззивното
производство е образувано и по повод депозирана жалба от
адвокат В. Ц.Г. - защитник на П. Т. Я.
подсъдим по НОХД № ****** год. по описа на СНС, в която жалба се излагат
твърдения за това, че присъдата е необоснована, противоречи както на материалният
закон, и е постановена при нарушаване на процесуалните правила.
Защитникът
прави искане до въззивния съд за отмяна на присъда от 15.01.2020 г. по НОХД
№**** / 2020 г. по описа на СН, като явно необоснована несправедлива, и
незаконосъобразна, вместо това да се постанови друга присъда, с която да бъде
признат за невиновен и оправдан подс.П.
Т. Я..
Въззивното
производство е образувано и по повод депозирана жалба от адвокат В. Ц. Г. -
защитник на В. М. В. подсъдим по НОХД № **** /2017 год. по описа на СНС, в
която жалба се излагат твърдения за това, че присъдата е необоснована,
противоречи както на материалния закон, и е постановена при нарушаване на
процесуалните правила.
Защитникът
прави искане до въззивния съд за отмяна на присъда от 15.01.2020 г. по НОХД
**** / 2017 г. по описа на СН, като явно необоснована несправедлива, и
незаконосъобразна, вместо това да се постанови
друга присъда, с която да бъде признат за невиновен и оправдан подс. В. М. В..
В
законоустановения срок не е постъпвала жалба от подс.Г. Д. Д..
В
съдебно заседание, проведено на 12.05.2021 година пред въззивната инстанция и
след представяне от страната на защитника адвокат В. Ц. Г. - защитник на В.М.
В. препис- извлечение от смъртен акт №0289 от 02.03.2021 година, издаден от Община-
Хасково, от който е видно, че подс. В. М. В. е починал, с определение на
въззивния състав съдебно- наказателното производство е прекратено спрямо този
подсъдим на чл. 289, ал. 2, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.
В
хода на съдебните прения през въззивната инстанция прокурорът изцяло поддържа
въззивния протест срещу присъдата на СНС по НОХД № ****/2017г., като изразява
несъгласие с доводите на първата инстанция, изложени в мотивите относно липсата
на доказателства, за това, че подсъдимите М., Я. и А. са участвали в ОПГ.
Според прокурора участието в ОПГ на тези трима подсъдими се установява не само
от показанията на свидетел с тайна самоличност №***, но и от показанията на
свидетелите Е. Н. и К.. От показанията на свидетеля по делото Е. Н., според
прокурора, не може да се направи извод единствено, че е налице познанство между
Я. и А., както и от показанията на свидетеля К., също не може да се направи
единствен извод само за познанство между подсъдимия М. и подсъдимия Я..
Съществуващите между тях отношения следва да се преценяват с оглед
осъществената вторична престъпна дейност. От показанията на свидетеля с тайна
самоличност № *** се установява какъв е предметът на дейност на въпросното ОПГ,
а именно това е лихварство и разпространение на високорискови наркотични
вещества, също така кой е неговият ръководител, както и ролята на останалите
двама подсъдими. Прокурорът изразява несъгласие с извода на СНС относно
времевия период на дейност на групата, тъй като от показанията на св. И. К. е видно, че вторичната престъпна дейност на
групата е осъществявана както през 2014 г., така и през 2015 г., така и през
2016 г., същият твърди, че е вземал пари на лихва през този период, както от
подс.М. и подс.Я., така и от подс. А., както и че познава и тримата. Също така, прокурорът изразява и несъгласие с
извода на съда, че част от изготвените ВДС по прилаганите СРС са незаконни,
доколкото разрешението за използване на СРС е дадено от компетентната съдебна
инстанция и изготвените ВДС на разговорите на участниците в ОПГ следва да бъдат
приети за законосъобразни в тяхната цялост, а посочената част от тях от съда не
следва да бъде изключвана от доказателствената маса. Също така прокурорът
изразява несъгласие с
извода на СНС, че след като в засечените разговори не се говори конкретно за
ролята на всеки един и йерархията на участниците в групата, то и участието в
тази престъпна група е останало недоказано, тъй като в разговорите има такива,
които касаят наличие и връщане на парични заеми. Според прокурора
престъплението по чл. 321 от НК за тримата подс. М., Я.и А. се доказва не само
от показанията на анонимен свидетел № ***, но и от показанията на свидетеля И.
К. и Е. Н., както и от свидетеля Н., както и от изготвените ВДС. Нормално и
естествено е разговорите между тях да са водени конспиративно. Наред с това
осъществяваната престъпна дейност- лихварство се установява и от посочения в
мотивите на СНС телефонен разговор между Я. и К., в който става ясно, че се
осъществява лихварство и то не като еднократна, а като повтаряща се във времето
дейност. Следва също така да се има предвид, че водените такива разговори,
както и фактът на осъществяване на вторична престъпна дейност инкриминирана по
чл. 252 от НК продължително във времето, за което са постановени съответните
осъдителни диспозитиви несъмнено сочи за наличие на съгласуваност на волите
конкретно на тримата подсъдими – М., Я. и А. за извършване не на едно, а на
множество престъпления по чл. 252 от НК. Дори да не е доказано категорично, че
подс. М. е ръководел групата, то несъмнено същият се явява участник в
инкриминираното ОПГ.
Прокурорът
прави искане до въззивната инстанция за отмяна на присъдата в нейната
оправдателна част и за постановяване от въззивния състав на осъдителна такава,
с която да бъдат признати за виновни подс. М., Я. и А. за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК и да им бъдат наложени ефективни наказания
„лишаване от свобода“ в размер посочен в протеста на първоинстанционната
прокуратура.
В
хода на съдебните прения адв. Н., защитник на подс. М. поддържа въззивната
жалба и допълнението към нея и изразява становище, че депозирания протест е
неоснователен.
Защитата
акцентира върху довода си, че първоинстанционната присъда е постановена при
липса на доказателства, тъй като обвинението почива единствено и само на
показания на свидетели, дадени в хода на досъдебното производство и показания
на свидетел с тайна самоличност №***. Освен това
излага съображения, че показанията на св. К. не следва да се кредитират, тъй
като са подкрепени единствено на бившата му приятелка св. Я., дадени на фазата
на досъдебно производство и е очевидно, че се е опитала да подкрепи тезата на
въпросния свидетел К., но разпитана в хода на съдебното следствие не е
поддържала показанията си.
Защитата
прави искане до въззивния състав за потвърждаване на оправдателния диспозитив и
за отмяна на присъдата в осъдителната й част и постановяване на нова
оправдателна присъда, с която подс. М. да бъде оправдан изцяло.
В
хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, адв. Р., защитник на подс.
Г. В. А. изразява становище за неоснователност на въззивния протест. Акцентира,
въззивната инстанция да обърне внимание на основния мотив на протестиращия
прокурор, с който отправя искане за отмяна на оправдателната присъда и за
постановяване на осъдителна такава по отношение, както на подс. А., така и по
отношение на подс. М. и подс.П. Я.. Защитата намира, че по събраните по делото
доказателства не може убедително да се обоснове извод за липса на съставомерно
поведение от страна на подсъдимите, тъй като в действащото право е налице
презумпцията за невиновност на дадено лице до доказване на противното, а
прокурорът във въззивния протест въвежда презумпция в обратния смисъл, че всяко
лице се счита за виновно, докато не докаже своята невинност.
Защитата
изразява становището си, че СНС много детайлно, прецизно и внимателно е обсъдил
абсолютно всички доказателства по делото във връзка с повдигнатото обвинение по
чл. 321 от НК. Проследил е необходимите фактически и правни елементи, които
трябвало е прокуратурата да установи, за да бъдат признати подсъдимите за
виновни по този текст и е констатирал, че освен твърденията в обвинителния акт
за ръководенето, възникването, организирането, участието в такава група, освен
твърденията, няма нито едно доказателство в подкрепа на прокурорската теза.
Данните, които се опитва да извлече от показанията на свидетелите К., Р. и Н.
са касаещи само и единствено другата престъпна дейност по чл. 252 от НК, но
нямат отношение към повдигнатото и предявено обвинение за престъпление участие
в ОПГ.
Като
следващ контра аргумент на въззивния протест, адв. Р. изтъква, че показанията
на свидетел с тайна самоличност №*** са неотносими към предявеното и повдигнато
обвинение на подсъдимите, тъй като този свидетел установява факти и
обстоятелства за периода 2013 г., която година предхожда като време
инкриминирания в обвинителния акт период.
Защитата
на подс. А.акцентира, че е несъстоятелна теза в протеста, че щом има вторична
престъпна дейност, значи има деяние по 321 от НК, тъй като описаната в
обвинителния акт вторична престъпна дейност по никакъв начин не касае общи
връзки и зависимости, както фактически, така и установени по някакъв друг начин
за обща престъпна дейност, за общ умисъл или координирани действия.
Адв.
Р. поддържа изцяло изложените доводи във въззивната жалба за неправилност на
присъдата в частта й относно осъждането на подсъдимия Я. за престъпление по чл.
252 от НК като твърди, че изводите на СНС се изграждат на базата на показания
на трима свидетели, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към
съдебното по реда на 281 от НПК.Според защитата присъдата не може да почива на
отречени свидетелски показания, тъй като пред СНС свидетелите обяснили своите
твърдения защо не са плащали лихва по дадените в заем суми, а именно защото не
са чели показанията, които са подписали пред органите на досъдебното
производство. Единствено св. К. обяснява мотив, който също е абсолютно човешки
разбираем защо пред ДП е заявил, че е плащал лихви наем на подс. А. и то с
обстоятелство, което е свързано с негови лични разпри по повод недоразумение с
други подсъдими и отказа на подс. Г. А. да се вмести в техните
правоотношения. Според адв. Р.,
доказателствените средства, които са събрани в хода на съдебното следствие не
са били от характера да обосноват категоричен извод за извършване на
престъпление- лихварство, тъй като се касае за три лица, три случая. Тези три
лица, всяко едно от тях е в особено близки отношения с подс. А. – било като
семейни приятели, било като приятели. Наред с това няма извършване на банкова
дейност по занятие, няма устойчивост, няма системност в една такава дейност,
тъй като инкриминиран период е година и половина, през които период едно деяние
в средата на 2014 година, другото деяние е декември 2015 г. от тези факти не
може да се извлече системността на противоправната дейност, занятието, с което
постоянно извършваш и си осигуряваш средства за живот.
Адв. Р.прави искане до въззивната
инстанция за оправдаване на подс. А. и по отношение на обвинението за извършено
престъпление по чл. 252 от НК, както и за потвърждаване на оправдателната част
на първоинстанционната присъда.
Адв.
П., също защитник на подс. А., подкрепя становището на защитника Р.. В
допълнение излага единствено съображения, че извършеното процесуално-
следствено действие претърсване и изземване е опорочено, тъй като поемните лица
са стояли на вратата и не са възприели действията на органите на досъдебното
производство.
Адв.
П. прави искане през въззивния състав за оставяне протеста без уважение и за
постановите оправдателната присъда по отношение на осъдителната част относно
подс. Г. А..
В
хода на съдебните прения адв. Г., защитник на подс. П. Я.поддържа въззивната
жалба и допълнението към нея и изразява становище, че депозирания протест е
неоснователен.
Защитата
акцентира, че липсват доказателства за наличието на ОПГ, а освен това липсват и
доказателства за извършено престъпление- лихварство, тъй като от доказателствата по делото не може
да се направи извод за наличие на системност при упражняването на тази
престъпна дейност.
Адв.
Г. прави искане до въззивния съд за оправдаване на неговия подзащитен и по
обвинението за престъпление по чл. 252 от НК и за потвърждаване на присъдата в
нейната оправдателна част.
В
хода на съдебните прения адв. Б., защитник на подс. Г. Г. прави искане за
потвърждаване на присъдата в частта й касаеща неговия подзащитен. Защитникът
изразява становище, че оправдателната присъда спрямо подс. Г. е правилна и законосъобразна.
Подсъдимите
Д. Г. М., Г. В. А., П. Т. Я. и Г. Д. Д. в лична защита подържат казаното от
техните защитници и при последна дума правят искане до въззивната инстанция да
бъдат оправдани изцяло.
С определение на въззивния състав от
12.05.2021 година, вл. в законна сила и след приемане на заверен препис от
смъртен акт №0289/02.03.2021 година на Община- Хасково, съдебно- наказателното
производство спрямо подс. В.М. В. на основание чл. 289, ал.2 вр. чл. 24,
ал.1,т.4 от НПК е прекратено.
Настоящият въззивен състав като взе
предвид доводите на страните, доказателствата по делото и след цялостна
проверка на атакувания първоинстанционен акт, намери за установено следното:
Въззивните
жалби са ОСНОВАТЕЛНИ относно
доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Протестът е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН, но не по изложените в него съображения.
Присъдата на
СНС /закрит/ е постановена при непълно, едностранно и необективно изясняване на
всички релевантни факти, относими към
повдигнатите срещу подсъдимите лица обвинения съгласно чл.102 от НПК. Не
е извършен подробен критичен анализ на гласните доказателства, като показанията
на пострадалия И. К.са фаворизирани от решаващия съд за сметка на останалите
свидетелски показания, обясненията на обвиняемите, писмените доказателства.
Въпреки наличието на съществени противоречия по основните факти, съдът изцяло
ги е игнорирал, без да изложи съображения защо едни доказателства е приел, а
други отхвърлил, който аналитичен подход е от ключово значение да бъде разкрита
обективната истина и разбрана действителната воля на съда и вътрешното му
убеждение съгласно чл.13 и 14 от НПК, които принципи са сериозно нарушени от СНС /закрит/.
Основателно
е възражението на защитниците на подсъдимите, че в мотивите си съдът изцяло се е предоверил и
възприел произволно версията на пострадалия И. К., без да си дава сметка за
наличието на множеството доказателства, които влизат в противоречие с неговата
теза. Действително, показанията на св. И. К., като пострадал от престъплението са
основен източник на доказателства и средство за защита на накърнените му права
от деянието. Поради това те подлежат на преценка самостоятелно с оглед тяхната
последователност, логичност и в съвкупност с другите доказателства за
установяване на тяхната достоверност. Същевременно обаче при констатираните
противоречия относно съставомерните факти: упражнявана ли е била на 20.10.2015
година в гр. Х., в близост до кръстовището на ул. „******“ и ул.“****“ принуда
от страна на подсъдимите Д. Г. М. и П. Т. Я. спрямо пострадалия К., изразяващи
се в нанасяне на телесна повреда, както и заплахи, за да осъществи акт на
имуществено разпореждане. Съдът не е изложил аргументи защо е приел тезата на
пострадалия и е отхвърлил тази на двамата подсъдими. В конкретния случай СНС
/закрит / не е спазил задълженията си съобразно чл.305 ал.3 НПК да подложи на
детайлен анализ останалите свидетелски показания – тези на А. И. П., А. Н.Я..
Св.А. И. П. е
разпитан на 18.05.2018 година от първоинстанционния съд /л. 235 и сл., 1 част
СП/ по искане на
адв. Г. в с.з. от 12.03.2018 г. На въпроси на адв. Г. свидетелят отговаря, че
познава всички подсъдими от дете. Заявява, че никой не го е свързвал с
подсъдимия П. Я., защото му има телефона. Заявява категорично, че не е взимал
пари назаем и не е връщал такива. Познава и е приятел и със свидетеля И. К., а
на въпрос на адв. Б. свидетелят отговаря, че познава бегло подсъдимият Г. А. и
че не си спомня да го е виждал с останалите подсъдими. Първоинстанционният съд
въобще не е разпитал свидетеля П. относно неговото присъствие, възприятия на
случилото се на 20.10.2015
година в гр. Х., в близост до кръстовището на ул. „*******“ и ул.“****“.
Същото се
отнася и за показанията на св. А. Н. Я. - разпитана в с.з. на 10.05.2018
г. /л. 196 и сл., 1 част СП/. В хода на разпита, св. Я. заявява, че не познава
никого от подсъдимите, а познава свидетеля И. К.. Разказва в свободния си
разказ за среща на свидетеля К. с две момчета в гр. Х., ул. ***** и как едно от
момчетата ѝ е отворил вратата на колата и ѝ е казал да отбие. На
въпрос на прокурора отговаря, че не може да си спомни как са изглеждали
момчетата, които са извикали свидетеля К.. Според нея свидетелят К.е бил спокоен след посочената среща;
Първоинстанциовнният
съд на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК е прочел показанията на свидетелката . А. Н. Я. от 25.04.2016г.,
приложени в т. 7, л. 136 от ДП, в които показания същата е заявила, че познава
И. К. от преди 3 години (преди 25.04.2016г.) и че са гаджета. Разказва за
случай от преди 6-7 месеца, когато с И. К. са пътували с нейната кола за гр.
Д.. Тогава на светофара в гр. Х. на кръстовището на ул. **** и ул. **** едно
момче отворило предната дясна врата, където седял свидетеля К., и му казал да
слезе, за да могат да говорят. Свидетелката отбила вдясно, свидетелят К.
слезнал от колата, дошло едно такси, от което слезнали още две момчета, които
свидетелката не познава, след което тримата за нея непознати заедно с И. К.
тръгнали в неизвестна посока. Свидетелят К. се върнал след 20 минути, който
казал „давай да тръгваме“. След като попитала свидетелката К. какво се случва,
той ѝ обяснил, че дължи пари на едни хора, но не ѝ казал на кого,
както и че е бил притеснен как ще им ги върне. Не знае и каква сума дължи К. на
въпросните хора. В показанията си свидетелката дава бегло описание на лицето,
което е отворило вратата на автомобила ѝ, не е сигурна дали може да го
разпознае. Дава бегло описание и на лицата, които са слезли от таксито и че ако
ги види, не би могла да ги разпознае. Не познава лица с имена Д. Г. М., Г. В.
А., П. Т. Я., Г. Д. Д. и В. М. В.. Заявява, че е чувала от свидетеля И. К.
името П., но не го познава и не знае дали е взимал от него пари назаем срещу
лихва. След прочитане на показанията, свидетелят Я. заявява, че би трябвало да
е посочения период и че може да е водила този разговор със свидетеля К.; На
въпроси на адв. Н. свидетелят Я. отговаря, че отношенията ѝ със свидетеля
К. приключили малко след като е била разпитана. Знае, че е работил като фитнес
инструктор; докато са били заедно свидетелят К. не е споделял за финансовото му
състояние и че от нея не е искал пари.
Поради липса
на какъвто и да било анализ на посоченото доказателство, не става ясно по какъв
начин показанията на св.
Я., както и
приобщените на основание чл.281 НПК от досъдебното производство потвърждават
тезата на пострадалия, при положение, че същата и в двете фази на процеса –
досъдебната и съдебната е заявила, че няма лични възприятия относно упражнена
сила спрямо К.. Първоинстанционният съд декларативно е посочил в мотивите си,
че показанията на св. К. се потвърждават от показанията на св. А.Н. Ян..
Въззивният
състав констатира, че мотивите на първоинстанционния съдебен акт, в частта им
относно обвиненията за престъпление по чл. 252 от НК също липсва анализ на събраните
доказателства и липса на отговор на възраженията на защитниците.
Св.
И. Ю. М. – разпитан в с.з. на 19.09.2018 г. /л. 351 и сл., 1 част СП/ заявява,
че познава подсъдимия Д. М. от две години. Познава го от игралните зали в гр.
Х.. На здравей-здрасти са и нямат финансови отношения. Оплаква се от нанесени
удари от полицаите и че са му дали листове да пише. На въпроси на адв. Н.,
свидетелят отговаря, че след като са го набили полицаите, са искали да каже, че
е взел пари от подсъдимия Д.М. (за когото казва, че не му знае презимето и
фамилията). Свидетелят е отговорил, че е
взел само 10 лв. и че нямат нищо общо помежду си. Практика е при играещите по
залите да дават назаем на другите, когато на някой му свършат парите. Споделя,
че си е заложил колата и къщата си, като затова
има документи. Свидетелят към момента на разпита работи в чужбина. Най-много е
печелил 23761лв., като тогава е почерпил играещите с 4000лв. Не знае дали
подсъдимия М.е печелил. На въпроси относно начина на провеждане на разпита –
свидетелят отговаря, че е бил призован по телефона и след това е получил
призовка; разпитван е от двама полицаи –
единият от гр. Х., другият – от гр. С.. Казва, че са му били дадени снимки на хора, но той
никой не е познавал, като единствено е разпознал едно момче по физиономия. Няма
спомен на някоя е от снимките да е разпознал подсъдимия Д. М.. На самия разпит
свидетелят им е казал, че са си давали в залата по 10 лв. – като бакшиш за шанс
и след това са започнали полицаите да го удрят и че трябва да напише нещо
друго. Казва, че накрая е забравил какво е писал. Свидетелят отговаря, че не е
взимал сумата от 500лв. от подсъдимия Д. М., както и че не е взимал сумата от
1000лв. Никой от казиното не му е казвал, че може да вземе пари назаем с лихва
от подсъдимия М.. Свидетелят отбелязва, че пари назаем с лихва не взима и че
когато е имал нужда, си е заложил колата и къщата, за което има документи. На
въпроси на съда, свидетелят отговаря, че към момента на разпита не се нуждае от
адвокат. След разпита са му дали някакъв лист да се подпише и съответно
свидетелят го е подписал, за да не го удрят повече.
Пъвоинстанционният
съд на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК е прочел показанията на
свидетеля И. Ю. М. от 05.02.2016г. /том 7, л. 102/ от досъдебното производство,
като свидетелят заявява, че познава подсъдимия Д. М., като дава описание на
лицето;От познати свидетелят е разбрал, че ако загубиш пари в казино, може да
се вземе от подс. Д. М., като след това се връщат срещу лихва; Лихвата е на 100
лв. – 10лв.; Свидетелят М. казва, че е взимал сумата от 500лв за един ден и е
връщал 550лв; взимал е 1000лв. и му е връщал 1100лв; Три, четири пъти в рамките
на един месец е взимал пари назаем с малка лихва от подс. М.. Това се е случило
преди 3 месеца (преди 05.02.2016г.); Свидетелят споделя, че играе по казина и
затова е продал всичкото си злато, колата и къщата.
Пред
първоинстанционния съд и след прочитане на показанията, свидетелят заявява, че
единственото вярно е, че познава подсъдимия Д. М.. Заявява, че не е вярно, че
от познати е разбрал, че може да вземе пари с лихва от Д. М., ако си загубил
пари в казиното. Според свидетеля не е вярно, че е искал от подсъдимия сумата
от 500лв. и 1000лв, както и че не е вярно, че свидетелят е взимал 3-4 пъти от
подсъдимия и след това му ги е връщал с малка лихва. На въпроси на прокурора,
свидетелят отговаря, че е дал такива показания, защото е бил бит, но няма
медицински документи. На въпроси на съда, свидетелят отговаря, че е вярно, че е
продал къщата си на братовчедка си и след два месеца си я е върнал, както и че
си е бил заложил колата и нея си е върнал. Допълва, че след това окончателно е
продал колата си и е заминал за чужбина.
Св.
И. И. Н. - разпитан в с.з. на
12.03.2018 г. /л. 165 и сл., 1 част СП/ заявява, че познава подсъдимия Д. Г.
М., приятели са. Запознали се по повод игра на комар и посещение на казино.
Вземал е заем от Д., но не срещу лихва. Казал е тези „неща” на разпита и се е
подписал на „някакъв документ”, защото искал да се отърве и да си тръгне.; не
си спомня кога и къде е взел заема (предполага, че е било 2016 г.), както и при
какви условия е взел заема; не помни размера на сумата. Само с подсъдимия Д. М.
е комуникирал във връзка със заема. На въпроси на прокурора: Само веднъж е
вземал пари от подсъдимия Д. М., които е върнал, но не си спомня кога. Не знае
подсъдимият М. да има прякор, както и дали работи. Казва, че е подавал
декларации, с които се отказва от показанията си. На въпроси на адв. Н.: св. Н.
е заявил, че не познава лице с имена П. М.. Не е взимал пари назаем за някой
друг. Казва, че не е получавал материални стимули за подаването на
декларациите, с които се отказва от показанията си.
Първоинстанционният
съд на основание чл.281 ал.1 т.1 и т.2 НПК е
прочел показанията на свидетеля И. И. Н. от 05.02.2016г., дадени в хода на
досъдебното производство по реда на чл.223 НПК (том 7, л. 146 и сл. от ДП), в
които показания свидетелят Н. е заявил, че познава подсъдимия Д. М. с прякор Ш.
от две години, когато му е потърсил пари назаем в казино „******“ в гр. Х.
(като сочи, че е разбрал, че той дава пари назаем срещу лихва); Взел е сумата
от 1000лв, като е трябвало да ги върне наведнъж за един месец. За тази сума не
му е искал лихва. Тази сума я е върнал, след като ги е взел от родителите си;
През лятото на 2015 г. е взел сумата от 1000лв. с лихва 300лв. за срок от един
месец; През декември 2015 г. е взел сумата от 600лв. с лихва от 200лв; През
януари 2016 г. (като дата е записано 29.02.2016г.), след като е видял
подсъдимия М., му поискал сумата от 200лв., като му казал, че ще му я даде с
лихва от 50лв. за една седмица. Свидетелят е върнал тези пари „вчера“ (т.е.
04.02.2016 г.); Получавал е парите на ръка, без да се съставят документи, както
и е връщал парите на ръка, без да се съставят документи. Никога не са
присъствали трети лица; Споделя за случай, при който приятелят на свидетеля Н.,
П. М. го е помолил за него да вземе пари назаем от подсъдимия М.. Уговорили си
среща с подс. М. в центъра на гр. Х., където получил свидетеля Н. сумата от 500лв. (пред подсъдимия М. я предал
на лицето П. М.), като след един месец е трябвало свидетеля да върне сумата от
700лв. Навреме са върнали сумата; Когато втория път е взел от него сумата от
1000лв., му е казал, че първият месец може да плати 300 лв. лихва, а на
следващия - главницата. Съответно Н. така и направил, но по телефона му казал
подсъдимия, че ако не плати главницата, му дължи лихва 300лв. за следващия
месец; Свидетелят споделя, че играе по казина и е чувал, че подсъдимият М. дава
пари на хора срещу лихва. След прочитане на разпита от досъдебното производство
св. Н. е заявил, че е бил много изплашен;
След предявяване от страна на първоинстанционния съд на
свидетеля Н. протокол за разпит пред
съдия (том 7, л.146 и сл. от ДП) – свидетелят твърди, че подписът не е негов;
мисли, че са му били разяснени правата и задълженията по НПК, както и
разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от НК, но е бил много изплашен и не е знаел
какво говори; На
въпроси на прокурора св. Н.твърди, че не се е обаждал на подсъдимия Д. М. в
деня преди разпита му в СНС по реда на чл. 223 от НПК, като сочи използвания от
него телефонен номер към онзи момент; На
въпроси на адв. Н. датите 29.02.2016 г. и 04.07.2015г. не му говорят нищо;
твърди, че е казал много неверни неща в разпита си. Не се е срещал с П. М. и
подсъдимия Д. М.; не е вземал сумата от 500лв. от подсъдимия М. за П. М.; На
въпроси на съда казва, че и към момента на разпита пред настоящия състав се
притеснява, защото не знае какво трябва да говори. Казва, че е получил заема от
подсъдимия Д. М. преди 2 години, а го познавал от преди 2 г. преди да получи
заема (бел. – т.е. 4 години преди разпита пред съда). Познанството им е било на
„здравей-здрасти”, познавали са се от баровете. Чувал е, че Д. дава пари и
затова е отишъл при него. Парите ги е получил на следващия ден от подсъдимия Д.
М., като за даването на парите не са оформяли документи, не му е давал срок,
нито е искал гарант. Парите свидетелят ги е получил в центъра на гр.Х., на улицата.
Не си спомня сумата, която е поискал. Св. Н. е имал финансови затруднения през
2017 г., но е взел заем от „Вивус”, защото се плащало на вноски, а ако е
трябвало да вземе от Д. М. – трябвало да ги върне на един път. Отишъл е при Д., защото заемът е бил без лихва; На
въпроси на прокурора Св. Н. казва, че не си спомня да е казвал подсъдимия Д. М.
да има прякор „*****”; На въпроси на адв. Н. свидетелят отговаря, че заемът,
който е взел от „****” е след разпита.
Св.
И. Ю. С. е разпитан в с.з. на
18.05.2018 г. /л. 235 и сл., 1 част СП/ като в хода на разпита му пред СНС
/закрит/ свидетелят заявява, че от подсъдимите познава само Г. А. (тренирали са
заедно борба) и П. Я. (назовава го като П., тъй като не му знае другите имена;
познават се от дискотеката); заявява, че е вземал пари назаем, но не и срещу
лихва; Казва, че е вземал пари от подсъдимия А., че не знае дали има прякор,
както и че не му знае другите имена. Заемът го е взел преди две-три години, тъй
като бил закъсал. Сумата била в размер на 400лв., като се уговорили да му я
върне в края на месеца, когато вземе заплата. Не са оформяли документ за заема.
Само веднъж е взимал заем от подсъдимия Г. А.; Св. С. твърди, че вземал един път на заем и от П. (подсъдимия П. Я.).
Било е преди три-четири години; Сумата била 100лв., като се разбрали да му ги
върне, когато вземе аванс (на 15-то число). Не са оформяли документ за заема;
Заявява, че от други хора не е взимал пари назаем. На въпрос на прокурора
отговаря, че не помни на коя дата е взел парите.
Първоинстанционният
съд на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК е прочел и
приобщил показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство на
23.10.2016 г. /том 7, лист 115 ДП/. Свидетелят е заявил, че познава подсъдимия
П. Я., като го знае като „**** ******“, подсъдимия В. В. и подсъдимия Г. А.,
като го знае като „******“. Подсъдимите Д. М. и Г. Д. не ги познава; За П. Б. и
за Г. Ч. знае, че се занимават с лихварство и това го научил от клиенти на
автомивката, където работил; В началото на м. декември е взел сумата от 300лв.,
като е трябвало да върне 400лв. от „*******“ (подс. Г.А.); уговорили си среща
по телефона (сочи, че ползва телефонен номер ********); срещнали се на
01.12.2015 г.; на срещата били само двамата; на 31.12.2015 г. свидетелят се
обадил по телефона на подсъдимия А., като си уговорили среща, на която
свидетелят му предал сумата от 400лв. (главницата от 300лв. и 100лв. лихва).
Св. С. заявява, че не е бил заплашван от подсъдимия А.. Само един път е взимал
пари назаем от А.; Посочва, че два пъти е взимал пари назаем от П. Б. (подс. П.
Я.): 01.01.2016 г. е взел за първи път, като си уговорили среща по телефона до
********** в гр. Х., като е взел 150 лв., а е трябвало да върне 200лв. – т.е.
50 лв. лихва; не е имало свидетели на срещата и не са изготвяли и подписвали
документи. На 20.01.2016 г. свидетелят се е обадил на подсъдимия Я., за да си
уговорят среща (която била отново до ********* в гр. Х.), където му предал
сумата от 200лв. (главницата от 150 лв. и 50 лв. лихва); На 01.02.2016 г.
отново свидетелят С. потърсил подсъдимия Я., за да си уговорят среща, на която
му поискал 150 лв., които свидетелят заявил, че ще върне на 11.02.2016 г. и че
ще му даде пак 200лв. За тази сума от 200лв. свидетелят казва, че не я е
върнал, тъй като е разбрал, че „**********“ е задържан. Св. С. заявява, че
подсъдимият не го е заплашвал; Не знае дали подсъдимите А.и Я. се познават, не
ги е виждал заедно и не знае дали познават другите лица (Д. М., Г. Д., В. В.),
нито дали между тях има йерархическа връзка; Не знае за лица, които да са
пострадали от взимането на пари срещу лихва от двамата подсъдими – Я. и А.; Не
знае от кога Я. и А. дават пари на лихва. Свидетелят разбрал за това октомври -
ноември 2015г.; Свидетелят С. заявява, че прочетеното в показанията не е вярно
и че не е писал това.
След
предявяване от страна на съда протоколът за разпит на свидетел и подписът на
същия протокол на л. 115, том 7 от ДП, свидетелят С. заявява, че подписите са
негови, но полицаите тогава са го заплашили, посочвали са му къде да се
подписва. Не отрича, че е вземал пари от двамата подсъдими, но сумите в разпита
не са верни и не е вярно, че е имало лихва. Заявява, че датите в разпита не са
верни, но в същото време заявява липса на спомен кога е взел заемите. Не знае дали
прочетените прякори са тези. На въпроси на защитата свидетелят С. заявява, че
полицаите са го взели от работа и са му казали, че ще го разпитват за заемите,
които е взел от Г. и П.. В полицията не са му задавали въпроси, като единият от
полицейските служители е писал, а другите са го заплашвали, че ако не каже
истината, ще го задържат. От друга страна, свидетелят заявява, че е говорил
докато човекът е писал, но не са му казали какво са писали, както и че не е
виждал какво се пише. Свидетелят многократно казва, че не е взимал пари на
лихва. На въпрос на адв. П., свидетелят казва, че не знае какво значи
йерархична връзка. На въпрос на адв. Б., свидетелят отговаря, че полицаите са
били без униформи и мисли, че са били от гр. С.. Не помни като дата кога са му се
обадили. На въпрос на съда – заявява, че само се е подписал на разпита, не го е
чел, защото са били пет листа и много бързал за работа; не са му били разяснени
правата и задълженията преди разпита.
Св.
Р. Т. Р. е разпитан от СНС /закрит/
в с.з. на 18.05.2018 г. /л. 235 и сл., 1 част СП/ и в хода на разпита му същият
е заявил, че от подсъдимите познава само Г. А. – учили са в едно училище и са
тренирали заедно. В добри отношения са. Никой друг от подсъдимите не познава;
Взимал е 500лв. назаем от Г. като не е имало уговорена лихва, нито конкретна
дата кога да му ги върне. Не е съставян документ. Върнал ги е след три- четири
месеца. Предполага, че само един път е вземал пари от подсъдимия А.. На въпрос
на прокурора - няма спомен колко пари е
върнал на А., но мисли, че не му дължи нищо; На въпроси на адв. П. – няма
спомен да е вземал друг път пари на заем от Г. А., не е чувал да дава пари
назаем на други хора и знае, че разполага с пари от това, че се познават; На
въпроси на адв. Р. отговаря, че когато е взел заема, подс.А. е работил като
охрана, както и че не е виждал А. с другите подсъдими. Заявява, че настоящото
дело е развалило отношенията му с подсъдимия А..
Първоинстанционният
съд на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК е прочел и приобщил
показанията на свидетеля Р. Т. Р., дадени в хода на досъдебното производство на
24.02.2016год., приложени в том 7, л. 127-128 от ДП. Св. Р. е заявил, че от
подсъдимите познава само Г. А. с прякор „******“ от спортното училище.
Останалите лица – Д. М., П. Я., Г. Д. и В. В. като имена ги е чувал в града, но
не ги познава и няма отношения с тях; Не знае какво работят тези лица, а за Г.
А. е чувал, че работи като охрана, но не знае къде и какво охранява; От
подсъдимия Г. А. е взимал веднъж сумата от 500лв. Уговорили си среща по
телефона (свидетелят посочва, че ползва телефонен номер************* ) в
началото на декември 2015 г. Свидетелят Р. го е помолил за сумата от 1000лв, но
А. е казал, че може да му даде само 500лв; Срещата е била на ул. „Г. К.“, гр.
Х.; На срещата били само двамата. Не са подписвали документи за заема; Свидетелят Р. му е казал, че не знае дали
след месец или два ще му върне парите. Подсъдимият А. му е казал, че не му дава
парите безвъзмездно и са се уговорили да му върне сумата от 600лв. ;След това
са се видели на същото място, където свидетелят му е върнал парите;Свидетелят
Р. споделя, че са в добри отношения и е поискал заем от А., защото е виждал, че
разполага със средства; Свидетелят предполага, че подсъдимият А. се познава с
останалите лица, но не ги е виждал заедно, поради което не знае в какви
отношения са; Не знае за лица, които да са взимали от посочените лица пари
срещу лихва, както и за такива, които да са пострадали от това, че са се
забавили с връщането на суми на Г. А. или на някое от другите посочени лица; Не
знае дали посочените лица дават пари на лихва.
След
прочитане на показанията от първоинстанционния съд св. Р. е заявил, че
прочетено отчасти е вярно. Уточнява, че пари назаем срещу лихва не е взимал, че
заемът е бил безвъзмезден. Не може да си спомни точните думи, които е казал на
разпита на ДП и че няма ясен спомен дали е прочел и подписал тогава протокола
за разпит. След предявяване на подписите, свидетелят Р.заявява, че положените
подписи са негови. Не е виждал какво се пише и не е прочел разпита, тъй като
бързал за работа. На въпроси на адв. Р. свидетелят отговоря, че когато е отишъл
при подсъдимия А. да поиска заем, не е бил с очаквания да му поиска лихва.
Уточнява, че останалите подсъдими ги познава по физиономия, но не знае дали
познават подсъдимия А..
Св.
Е. Н. Н. е разпитан в с.з. от
28.05.2018 г. /л. 286, 1 част СП/ и същият е заявил, че от подсъдимите познава само Г. А. и П. Я.. Познава ги от
четири години и са в приятелски отношения. Случвало се е един- два пъти да
взима взема пари от А. и Я., защото е имал проблеми с хазарта, но не е било с
уговорена лихва; Не си спомня кога последно е взимал пари назаем, но най-много
50-100лв. са били, защото имал проблеми със здравето (с клинична депресия, за
която е вземал лекарства и му се губят спомени); Парите, които е взел назаем ги
е върнал без лихва, като не е имал срок; На въпроси на прокурора, свидетелят
отговаря, че не знае за прякори на двамата подсъдими А. и Я.. За заемите не е
имало лихви и че не е свързвал други лица с подсъдимите Г.А. и П. Я., за да взимат пари на лихва от тях. Споделя,
че познава и свидетеля И.К., за когото знае, че е бил комарджия и не е с добри
впечатления от него и не знае дали е взимал парични заеми. Отговаря, че познава
лицето Р. Ж. от махалата и че не го е търсила, за да я свърже с подсъдимия Я..
Заявява, че е бил репресиран от двамата разпитващи полицаи; Не си спомня дали е
подписвал протокол с дадените от него
показания; На въпроси на адв. Г. свидетелят отговаря, че към момента на
разпита е бил приемал лекарства за депресивното си състояние; Не употребява
наркотици. Не помни какво е казал на разпита си. На въпроси на съда относно
настоящото му здравословно състояние, споделя, че вече не приема лекарства и
физическото и психическото му състояние е доста добро; На въпроси на адв. Г.
отговаря, че увлечението му към хазарта било след депресията и е било в
периода, когато е вземал пари назаем. Взимал е пари от различни хора, но винаги
ги е връщал. Взимал е и кредити от кредитни институции. Отново отбелязва, че не
е уговаряна лихва между него и двамата подсъдими.
Първоинстанционният
съд на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК е прочел и приобщил показанията на свидетеля Е. Н. Н.,
дадени в хода на досъдебното производство на 23.02.2016
г., приложени в том 7, лист 133 от ДП. Пред разследващ полицай св.Н. е заявил,
че от подсъдимите познава Д. М. с прякор „*******“ по физиономия, Г. А. с
прякор „******“, който го познава от преди две години (преди 23.02.2016г.), с
който е в добри отношения, П. Я. го познава като охрана в бар „*****“ и знае,
че му казват П. „******“ и са познати; подсъдимите Г. Д. и В. В.; За *******
(подс. Д. М.) знае, че се занимава с лихварство, наркотици и рекет, а за ******
(подс. Г. А.) и ****** (подс. П. Я.) знае, че се занимават с лихварство, защото
е взимал пари назаем от тях; От подсъдимите А. и Я. е взимал само два-три пъти
пари на лихва за сумите от порядъка на 300-500лв., за които лихвата била 20% на
месец, като не е уговарян срок, а се плаща лихвата за месец или главницата с
лихвата. Периодът, през който е вземал пари от двамата подсъдими, е март 2015
г. – декември 2015 г. Посочва, че никога не е забавял плащане и че не е имал
проблеми с подсъдимите Я. и А.. Посочил е, че им се е издължил; Не знае от посочените
лица да има по-главен в йерархията или да има връзка между тях; Познава лицето
И. К. с прякор „******“, за когото знае, че е взимал пари на заем от подсъдимия
Я. и че са го били, тъй като забавил връщането на заема; Спомня си за лице с
име Р. Ж., която поискала от свидетеля да вземе за нея пари на лихва от П.
****** (подс. П. Я.), тъй като тя не го познава, но е чувала, че същият дава
пари срещу лихва. Свидетелят н. твърди, че не е взел пари за нея; Не може да
посочи откога тези лица се занимават с лихварство. В гр. Х. се говорило, че
„**** ******“ е един от старите лихвари“ и дейността им датира от преди 5
години (преди 23.02.2016г.).
След прочитане от съда на протокола за разпит на свидетел в
досъдебното производство, св. Н. казва, че това не го е писал той и че не е
съгласен с написаното. Единственото вярно е, че се познава с двамата подсъдими
и че е взимал пари от тях два-три пъти, но никога с лихва. Отново казва, че не
знае за прякори. За И. К. казва, че не контактува с него и че знае, че взима наркотици.
Казва, че е вярно, че познава Р. Ж., но не е водила разговор с нея за вземане
на пари назаем. На въпроси на прокурора свидетелят отговаря, че двама мъже са
го разпитвали във връзка с този разпит, но няма спомен да е чел или подписвал
протокол. Бил е притеснен и притискан от полицаите. На въпроси на адв. Н.
свидетелят отговаря, че не си спомня дали са го питали за лице с имена Д. М..
Свидетелят заявява, че не познава лице с имена Д. М. или лице с прякор
„*******“. Не е чувал за лице с такъв прякор да се занимава с лихварство, рекет
и наркотици – за първи път чува за този човек. Има бегъл спомен, че по време на
разпита му са питали за тези хора, но не знае нищо за тях. Не помни да е
„казвал заявеното в абзац 4 от протокола за разпит от ДП“ и да е казвал, че
някои от тези лица е по-високо в йерархията. На въпроси на адв. Б.заявява, че
не е казвал това, което е записано в протокола. Не му е четен протокола и не е
имал възможност да го прочете, а просто разпитващите са му казали да се
подпише. Разпитът се е провел, след като е получил телефонно обаждане и се е
явил в полицията. За да го оставят на мира, казал е неща, които е прочел за
групата в интернет. След предявяване на протокола за разпит, свидетелят
заявява, че подписите са негови. На въпроси на съда свидетелят Н. отново
споделя, че не е прочел разпита си, защото не е имал възможност. Казали са му
да се подпише и че е свободен да си ходи. Не е прочел разпита си, въпреки че му
е бил в ръцете, защото е бил шокиран и притеснен. На въпроси на адв. Г. свидетелят
отговаря, че от полицейските служители не са му разяснили правото да се
консултира с родителите си или с адвокат. Св. Н. твърди, че прочетеното е
казано от разпитващите и е било твърдяно, че познава лицата и че е вземал пари
на лихва.
От материалите по делото се установява, че голяма част от
наличните свидетели не са поддържали показанията си, дадени в хода на
досъдебното производство, но от мотивите на първоинстанционната присъда липсват
съображения за това. СНС /закрит/ е приел за достоверните показания им дадени в
хода на досъдебното производство и в този смисъл не е отговорил на възраженията
на защитата и в частност на адв. Н., съобразявайки се и с разпоредбата на чл.
281, ал.4 от НПК и чл. 281, ал.8 от НПК. Наред с това първоинстанционната присъда
не съдържа мотиви относто осъждането на подсъдимия А. за престъпление по чл.
252 от НК, а изводите на СНС /закрит/ се изграждат на базата на показания на
трима свидетели, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към
съдебното по реда на 281 от НПК, а именно на показанията на И. П. К., който свидетел твърди, че
на 25.09.2014г., в гр. Х. е взел заем от
подс.А. в размер на 500.00 /петстотин/
лева, със срок на връщане неуточнен до изплащане на цялата сума, с лихва 100.00 /сто/ лева
на месец през първите четири месеца, след което с лихва 150.00 /сто и
петдесет/лева на месец през останалите девет месеца, като общият размер на
изплатената от К. лихва е в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, която
сума е изплатена на неустановени дати в период от тринадесет месеца, считано
след 25.09.2014г.; на
показанията на св. И. Ю. С., който свидетел твърди, че е взел заем от подс. А.
на 01.12. 2015г., в
гр. Х. в размер на 300.00 /триста/ лева,
със срок на връщане един месец, с лихва 100.00 /сто/ лева на месец, като общият
размер на изплатената от С. лихва е в размер на 100.00 /сто/ лева.; на показанията на св.
Р. Т. Р., който свидетел твърди, че на неустановена дата през месец декември
2015г., в гр. Х. е взел кредит от подс. А. в размер на 500.00 /петстотин/ лева, със срок на
връщане два месеца, с лихва 100.00 /сто/ лева на месец, като общият
размер на изплатената от Р. лихва е в размер на 100.00 /сто/ лева. Общият размер на раздадените кредити е 1300.00 /хиляда
и триста/ лева/.
Първоинстанционният съд не е изложил
мотиви относно това дали наличните доказателства, събрани в хода
на съдебното следствие са по своето естество от характер, които могат да
обосноват категоричен извод за извършване на престъпление- лихварство. Липсват
мотиви защо и на базата на кои конкретни доказателства СНС/закрит/ е приел
извършване на банкова дейност по занятие с устойчив елемент и системност.
На основание всички тези констатации АСНС /закрит/ намира, че първоинстанционния
съд по същество не е изпълнил процесуалното си задължение аналитично да обсъдят
поотделно и в съвкупност всички доказателства, да ги съпостави помежду си и да
отчете различията и противоречията в тях. Проявената едностранчивост и
декларативност при анализа и оценката на доказателствата, необективният и
неясен прочит на същите, както и превратното тълкуване на част от тях са довели
до грубо нарушение на принципа на чл. 14 НПК за формиране и изграждане на вътрешното
убеждение върху обективно, всестранно, пълно и логически свързано и издържано
изследване на всички обстоятелства по делото. Като в случая допуснатите
нарушения при оценката на доказателствата и превратното им тълкуване са довели
до неправилни фактически изводи, което пък е предпоставка и за неправилно
приложение на материалния закон.
Описаните нарушения при събирането и оценката на част от доказателствата
следва да бъдат квалифицирани като съществени по смисъла на закона, защото
изключването вследствие на тях на част от доказателствената съвкупност
/опорочената такава/ в крайна сметка би могло да доведе до различни фактически
и правни изводи. Т. е., изключването на опорочените доказателства,
доказателствени средства и способи на доказване биха се отразили съществено
върху изграденото вътрешно убеждение на съда за пълна доказаност на
обвинението.
Предвид гореизложеното се налага изводът, че вътрешното убеждение на СНС /закрит/
относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, не е било формирано
след събиране, проверка и оценка само на годни доказателства, тъй като самата
дейност по събиране на относимите доказателства е била извършена в нарушение на
изискванията на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 от НПК. Допуснатото от
първоинстанционния съд нарушение на така посочените разпоредби, предвиждащи
задължения за осигуряване разкриването на обективната истина чрез събиране само
на годни доказателства и за вземане на решенията въз основа на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, в случая е
довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и прокуратурата.
Ето
защо въззивната инстанция намери, че са налице основанията на чл.335
ал.2 вр. чл.348 ал.3 вр. чл.334 т.1 НПК за отмяна на присъдата и връщане делото
за ново разглеждане от нов състав от стадия на съдебното заседание, тъй като
визираните съществените процесуални нарушения са отстраними при новото
разглеждане на делото.
Правоприемник
на закрития СНС понастоящем е Софийски градски съд, на който следва да бъде
върнато делото.
Водим от
горното и на основание чл. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 вр. чл.334 т.1 НПК АСНС /закрит/
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
присъда от 15.01.2020 година на СНС /закрит/, по
НОХД №3383/2017 година, по описа на
Специализиран наказателен съд/закрит/, 23-ти състав, чийто правоприемник
понастоящем е СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
ВРЪЩА делото на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за
ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.