Номер 212701.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София3-ти търговски
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502823 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.130 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от
Българска академия на науките против определение № 6 874 от 13.05.2020 г., постановено
по гр.д. .№ 16 035/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26
състав, с което съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустими,
предявените от Българска академия на науките против „Ди ен Джи Асетс" ЕООС, „Средец"
АД и Столична община, искове за признаване на установено в отношенията между
страните, че „Дивал 59" ЕООД, не притежава право на собственост върху недвижим имот,
представляващ магазин, находящ се в гр. ***, бул. „***" № **, на партерния етаж в
източната част на сградата с вход откъм бул. ***, със застроена площ от 204.30 кв. м.,
състоящ се от приемна - салон, кухненски бокс, умивалня, санитарен възел и остъклена
тераса, ведно с прилежащите му зимнични помещения, функционално свързани помежду си
и съответните идеални част от общите части на сградата и от дворното място, по отношение
на което е насочено принудително изпълнение от взискателя Софийски районен съд по изп.
д. № 20189250403361 по описа на ЧСИ Р. Г. - Ч. и е прекратил производството по гр. д. №
16 035/18 г. по описа на СГС, I - 26 състав, по тези искове.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното. В тази връзка
се твърди, че съдът не се е съобразил с постановките на т.3б от ТР №4 от 14.03.2016 г.,
постановено по т.д. № 4/14 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че съобразно дадените
задължителни указания правен интерес е налице винаги, когато ищецът твърди, че е
собственик на веща, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост, с
фактически и правни действия. Твърди, че в конкретния случай е приложимо и ТР №8 от
27.11.2013 г., постановено по т.д. № 8/12 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на правния
интерес от предявяването на отрицателен установителен иск. Твърди, че с инициирането на
правен спор, с който да се отрече претендираното от „Дивал 59“ ООД право на собственост,
БАН ще се ползва от „правопредпазващото действие на силата на присъдено нещо“. С оглед
на това и при неучастие на ответниците праводатели, твърди, че след постановяване на
решението то силата на присъдено нещо не би се разпространила върху тях. Ето защо моли
съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и да върне делото за
продължаване на съдопрозвоствените действия.
Ответниците „Ди Ен Джи Асетс“ ЕООД и Столична община редовно
уведомени не взимат становище по жалбата.
1
Ответникът „Средец“ АД оспорва същата. Твърди, че атакуваното определение
е правилно и законосъобразно. Инрокира доводи относно целта на установителния иск по
чл.440 от ГПК, като твърди, че същият не е страна в изпълнителното производство и иска
срещу него е недопустим.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 6 874
от 13.05.2020 г., постановено по гр.д. .№ 16 035/18 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 26 състав, с което съдът е оставил без разглеждане като процесуално
недопустими, предявените от Българска академия на науките против „Ди ен Джи Асетс"
ЕООС, „Средец" АД и Столична община, искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че „Дивал 59" ЕООД, не притежава право на собственост
върху недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в гр. ***, бул. „***" № **, на
партерния етаж в източната част на сградата с вход откъм бул. ***, със застроена площ от
204.30 кв. м., състоящ се от приемна - салон, кухненски бокс, умивалня, санитарен възел и
остъклена тераса, ведно с прилежащите му зимнични помещения, функционално свързани
помежду си и съответните идеални част от общите части на сградата и от дворното място,
по отношение на което е насочено принудително изпълнение от взискателя Софийски
районен съд по изп. д. № 20189250403361 по описа на ЧСИ Р. Г. - Ч. и е прекратил
производството по гр. д. № 16 035/18 г. по описа на СГС, I - 26 състав, по тези искове.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че изп. д. № 20189250403361 по описа на ЧСИ Р. Г. - Ч. е образувано по възлагателно писмо
от взискателя Софийски районен съд, към което е приложен изпълнителен лист от
25.01.2018 г., издаден по ч. гр. д. № 63 295/15 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 54-и състав. Видно от същите „Дивал 59" ЕООД е бил осъден да
заплати по бюджетната сметка на кредитора Софийски районен съд сумата от 255 005.14
лв., представляваща държавна такса по заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, както и сумата от 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист. Не се спори, а
се установява и от доказателствата по делото, че принудителното изпълнение е насочено
към недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в гр. ***, бул. „***" № **, на
партерния етаж в източната част на сградата с вход откъм бул. ***, със застроена площ от
204.30 кв. м., състоящ се от приемна - салон, кухненски бокс, умивалня, санитарен възел и
остъклена тераса, ведно с прилежащите му зимнични помещения, функционално свързани
помежду си и съответните идеални част от общите части на сградата и от дворното място,
който съобразно справката е собственост на длъжника.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството
по гр.д. № 16 035/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав
е образувано по искова молба от Българска академия на науките, с която същата е предявила
срещу страните по изпълнителното производство „Дивал 59" ЕООД и Софийски районен
съд, както и срещу праводателите на длъжника „Ди ен Джи Асетс" ЕООД, включително
„Средец" АД, Столична община и „КТБ" АД /н./ искове за отричане правото на собственост
на длъжника „Дивал 59" ЕООД върху гореописания недвижим имот.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение
от открито съдебно заседание производството против „КТБ" АД /н./ е прекратено поради
липса на правен интерес от воденето му.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
2
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.130 от ГПК когато съдът при проверка на
исковата молба констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба
(прекратява производството по предявен недопустим иск), т.е. изпълнявайки задълженията
си съдът е длъжен да се произнесе по допустимостта на предявените искове. С атакуваното
определение съдът е приел, че предявените искове са недопустими, предвид липсата на
правен интерес от предявяването на специалния установителен иск с правно основание
чл.440, вр.чл.124 от ГПК по отношение на праводателите на длъжника в изпълнителното
производство.
По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на
определението, свързани с твърдения, че е налице правен интерес от предявяването на
установителен иск срещу праводателите на длъжника в изпълнението, съдът в настоящия си
състав намира следното:
Допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна
форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се
преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните
правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на
вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или
правни действия. Извършването на прехвърлителна сделка от несобственик
(разпореждането с чужда вещ), е правно действие, с което несобственикът в най-сериозна
степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик, като
конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. Ето защо е
допустимо предявяването на установителен иск срещу страните по сделката. В конкретния
случай обаче, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения не е предявен такъв иск (положителен). Ако ищецът е надлежно
предявил такъв (с редовна искова молба, в която ясно е разграничен този иск), същият би
бил допустим и съдът следва да го разгледа по същество. В този смисъл са и
задължителните указания дадени с ТР № 4 от 14.03.2016 г., постановено по т.д.№ 4/14 г. на
ОСГК на ВКС.
Искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите,
когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество,
което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Същият
е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо
съществуването на правен интерес. В случаите на предявен въз основа на общата разпоредба
на чл. 124, ал. 1 ГПК установителен иск, наличието на интерес винаги се преценява
конкретно, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства. Искът по чл. 440, ал. 1
ГПК е уреден с изрична законова разпоредба, която очертава както случаите, когато той
може да бъде предявен, респективно кога е налице правен интерес от него, така и кои са
3
надлежните страни по иска-чл. 440, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Правата на третото лице върху вещта,
предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят
правния интерес за предявяването му. Целта е при уважаването на иска да бъде установено,
че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се
насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което не му
принадлежи. Видно от законовата разпоредба праводателите на длъжника не са надлежни
страни в производството по такъв иск. С оглед на това правилен и законосъобразен е
изводът на първоинстанционния съд по отношение на липсата на положителна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск – наличието на правен интерес.
В този смисъл са указанията дадени в т.4 от ТР № 3 от 10.07.2017 г., постановено по т.д.№
3/15 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното и предвид липсата на надлежно предявен отрицателен
или положителен установителен иск срещу праводателите на длъжника в изпълнението,
настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд за липсата на
правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл.440, вр.чл.124 от ГПК са
правилни и законосъобразни.
Видим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6 874 от 13.05.2020 г., постановено по гр.д. .№ 16 035/18
г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, като
законосъобразно и правилно..
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
съобщението за изготвянето му пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4