Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 6597 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 282121 от 21.11.2019 г. по гр. д. № 48057/2013 г. по описа на Софийски
районен съд, 39 - и състав, е осъден Б.А.Х., ЕГН ********** да
заплати на И.Х.В., ЕГН ********** по предявения
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 4500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания в резултат от нанесена от ответника лека телесна повреда на
27.01.2012 г., изразяваща се в разкъсно - контузна рана, оток и кръвонасядане
на главата, кръвонасядане и охлузвания в дясната надключична област до дясното
рамо, по корема, по гърба, по дясната мишница и предмишница, дясното бедро,
коляно, подбедрица и стъпало, ведно със законната лихва от 20.11.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът като
неоснователен до пълния предявен размер от 10000 лв., както и по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 836,42 лв., представляваща законна лихва
върху главницата за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесена от ответника лека
телесна повреда на 27.01.2012 г., считано от
датата на увреждането - 27.01.2012 г. до 19.11.2013 г., като е отхвърлен искът като неоснователен до пълния предявен
размер от 1000 лв. Със същото решение е осъден И.Х.В. да заплати на Б.А.Х. по
предявения насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1500
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесена от И.Х.В.
лека телесна повреда на 27.01.2012 г., изразяваща се в порезна рана на
теменната област на главата, порезна рана на палеца на лявата ръка, както и
оток и кръвонасядане на носа и основата му към челото, ведно със законната
лихва върху главницата от причиняване на увреждането – 27.01.2012 г. до
окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлен искът като
неоснователен до пълния предявен размер от 5000 лв. Осъден е И.Х.В. да заплати на Б.А.Х. на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата в общ размер от 415,26 лв., представляваща
направените разноски пред СРС по първоначално предявените искове и по насрещния
иск.
С влязло в сила определение № 79785 от
30.04.2020 г. по гр. д. № 48057/2013 г. на СРС, 39 състав, съдът е оставил без
уважение молбата на И.Х.В. за допълване на първоинстанционното решение в частта
за разноските.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника по делото (ищец по насрещния иск) Б.А.Х., чрез адвокат А.А., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от И.Х.В. искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Поддържа се, че липсват мотиви съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК относно определения на ищеца по главните искове размер на обезщетението за неимуществени вреди, което е съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението. Възприета е и фактическа обстановка, която не съответства на правния спор, като е посочено, че „то на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира виновното поведение на лицата, които са били натоварени от ответника да извършват поддържането на пътя“. Твърди се, че не са доказани заявените от ищеца по първоначалния иск неимуществени вреди, а присъденият размер на обезщетението е прекомерно завишен, с оглед краткия период на възстановяване. От показанията на свидетеля се установява единствено, че поради невъзможността да се концентрира ищецът не е успял да си вземе изпитите – тази вреда не следва да се обезщетява в присъдения от СРС размер на обезщетението, тъй като може да се дължи и на недостатъчна подготовка през съответния семестър. Неправилно съдът е приел, че не трябва да се произнася и по възражението за съпричиняване, като не е съобразил процесната фактическа обстановка. Освен това не е ясно защо въпреки значителните вреди, търпени от ответника (ищец по насрещния иск) неговото обезщетение е в значително по – нисък размер от това на ищеца по главния иск (ответник по насрещния иск). СРС не е преценил реално настъпилите за жалбоподателя вреди – сериозни травматични увреждания, изразяващи се в порезни рани в теменната област на главата и палеца на левия горен крайник, оток и кръвонасядане на носа и основата му към челото, както и че срещу жалбоподателя е използван нож, което в значителна степен е допринесло за преживените от него психически и физически болки и страдания. Поради това се моли за отмяна на решението и отхвърляне на първоначалния иск, евентуално за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и за цялостно уважаване на предявения насрещен иск в размер на 5000 лв. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – И.Х.В. не взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание неговият процесуален представител адвокат Б. възразява за неоснователност на въззивната жалба, с твърдения, че районният съд е изложил мотиви по установената по делото фактическа обстановка и определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като законосъобразно е приел, че същите са доказани. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от И.Х.В. срещу Б.А.Х. иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над 4500 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 836,42 лв. до пълния предявен размер от 1000 лв., както и в частта, с която е осъден И.Х.В. да заплати на Б.А.Х. по предявения насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесена от И.Х.В. лека телесна повреда на 27.01.2012 г., изразяваща се в порезна рана на теменната област на главата, порезна рана на палеца на лявата ръка, както и оток и кръвонасядане на носа и основата му към челото, ведно със законната лихва върху главницата от причиняване на увреждането – 27.01.2012 г. до окончателното ѝ изплащане, и е осъден И.Х.В. да заплати на Б.А.Х. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата в общ размер от 415,26 лв., представляваща направените разноски пред СРС по първоначално предявените искове и по насрещния иск, не е обжалвано от страните, поради което е влязло в сила.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно
за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В случая постановеното по
делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и
нарушение на императивни материалноправни норми. По правилността на решението в обжалваната част с оглед
конкретните оплаквания на въззивника съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, следва да установи всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: че ответникът е осъществил посоченото в исковата молба деяние; че то е неправомерно, противоправно - нарушава специални закони или общото задължение да не се вреди другиму; настъпилите от деянието вреди и техният размер (имуществени - реално претърпени загуби или пропуснати ползи, неимуществени - болки и страдания); пряката причинно - следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, поради което оборването на презумпцията за вина е в тежест на ответника. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
По
делото е представено влязло в сила на 17.07.2013 г. решение на СГС, НО, II въззивен състав по ВНАХД № 2264/2013 г., с което е
потвърдено решение от 09.04.2013 г. по НАХД № 2142/2013 г. по описа на СРС, НО,
105 състав. С него ответникът Б.А.Х., роден на *** г. е признат за виновен в
това, че на 27.01.2012 г., около 02.30 часа, в гр. София, ж. к. „Студентски
град“, бл. 13, стая 103 причинил лека телесна повреда на И.Х.В., изразяваща се
във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, състояща се в
разкъсно – контузна рана, оток и кръвонасядане на главата, кръвонасядане и
охлузвания в дясната надключична област, до дясно рамо, по корема, по гърба, по
дясна мишница и предмишница, дясно бедро, коляно, подбедрица и стъпало, като
деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12,
вр. с чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а НК съдът
е освободил Б.А.Х. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 ГПК,
влязлата сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С акта си по чл. 78а НК
наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата.
Разликата се състои само във вида на отговорността – освобождаването от
наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание
с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай е престъпление, а не
административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с
което е наложено административно наказание е приравнено на влязла в сила
присъда, в който смисъл са задължителните за съда указания дадени в т. 15 на ТР
№ 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Ето защо
механизмът на настъпване на увреждането е установен с влязлото в сила на
17.07.2013 г. решение на СГС, НО, II въззивен състав по
ВНАХД № 2264/2013 г., с което е потвърдено решение от 09.04.2013 г. по НАХД № 2142/2013
г. по описа на СРС, НО, 105 състав, като са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД
за присъждане на обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди вследствие на нанесените му телесни повреди. Неоснователни са
оплакванията на въззивника за допуснато процесуално
нарушение от районния съд и за немотивираност на първоинстанционното
решение. Районният съд е изложил подробни мотиви относно приетите за установени
факти, както и съображения относно размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД както
на ищеца по главния иск, така и на ищеца по насрещния иск. Действително в
решението е посочено, че „то на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира виновното поведение на
лицата, които са били натоварени от ответника да извършват поддържането на пътя“,
което очевидно е техническа грешка, която по никакъв начин не влияе върху
обосноваността на съдебното решение. Противоправното
поведение на ответника е установено с влязла в сила присъда, а настъпилите за
ищеца по главния иск вреди – от съдебно – медицинската експертиза и от свидетелските
показания.
По
отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на ищеца И.Х.В.:
Съгласно чл.
52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. В т. II от ППВС № 4/23.12.1968
г. са дадени задължителни за съдилищата указания, според които понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст
на увредения, обществено и социално положение. Удовлетворяването на изискването
за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага
при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита
и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив
размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени
вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като
част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне
размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид
или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително
рядко те могат да са идентични изцяло (решение № 75 от 13.05.2019 г. по гр. д.
№ 3655/2018 г., III г. о., ВКС, решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. №
566/2010 г., II т. о., ВКС, решение № 223 от 27.12.2016 г. по гр. д. №
1839/2016 г., III г. о., ВКС и др.).
От изготвената в хода
на първоинстанционното производство съдебно – медицинска експертиза (СМЕ),
която въззивният съд кредитира като компетентно дадена, обоснована и подкрепяща
се от останалите доказателства по делото, се установява, че ищецът И.Х.В. към дата
27.01.2012 г. е получил следните травматични увреждания: разкъсно - контузна
рана, оток и кръвонасядане на главата, кръвонасядания и охлузвания в дясната
надключична област, по дясното рамо, по корема, по гърба, по дясната мишница и
предмишница, по десния долен крайник в областта на бедрото, коляното,
подбедрицата и стъпалото. Тези увреждания се дължат на действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени по описания от ищеца начин. В момента
на прегледа не съобщава за никакви оплаквания. Според експерта ищецът е търпял
болки и страдания със затихващ характер в рамките на 7 дни до максимум две
седмици. Оздравителният процес е протекъл нормално и без усложнения и е
продължил не повече от месец. Актуалното здравословно състояние към момента на
извършения преглед при И.Х.В. е добро и без последствия от травматичните
увреждания от 27.01.2012 г.
За установяване на търпените от ищеца И.Х.В.
неимуществени вреди е разпитан свидетелят Божидар Стоев – колега на ищеца,
чийто показания въззивният съд кредитира като непосредствени и логични. От
разпита на свидетеля се установява, че не е присъствал на инцидента, а минути
след него, Б. първо влязъл в стаята на свидетеля – вратата била разбита с три
удара, с още три момчета, попитал „кой е вадил бокс“, след това Б. се отправил
към стаята на И., свидетелят видял последния в кръв с рана на главата, срещу
него бил Б., с който си крещели и си разменяли обиди, имало хора, които се
опитвали да ги разтърват, сред които и свидетелят. Добавя, че не е видял някой
да нанася удар на другия, както и по Б. да е имало наранявания. Разправията продължила
около 20 минути, след което дошла полиция. След въпросния инцидент на
27.01.2012 г. ищецът бил откаран в Бърза помощ, след това в РУП за показания,
не бил добре доста време и не можел да се концентрира, което попречило на
сесията му, останали му невзети изпити, в момента на разпита на свидетеля
ищецът се води прекъснал образованието си, над месец имал последици от
инцидента, не искал да говори за случая, добавя, че се е случвало и друг път И.
да не си взема изпитите, но не в такъв мащаб. Не прекъснал следването си
веднага след инцидента. Когато отишъл в стаята на И., свидетелят не видял никой
от двамата да държи предмети, вкл. нож.
В
конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се установи,
че ответникът виновно е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно - контузна рана, оток и кръвонасядане на главата, кръвонасядания и
охлузвания в дясната надключична област, по дясното рамо, по корема, по гърба,
по дясната мишница и предмишница, по десния долен крайник в областта на
бедрото, коляното, подбедрицата и стъпалото, в съвкупност тези увреждания са
реализирали медико - биологичния признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като деянието е извършено
по хулигански подбуди. Съгласно практиката на ВКС, която се споделя от
настоящия състав - определение № 9 от 05.01.2016 г. по гр. д. № 3103/2015 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о., при търсено обезщетение за причинените неимуществени вреди,
предметът на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за
съответното деяние. Достатъчно е да се претендира обезщетение на неимуществени
вреди от съответния деликт. Само когато се твърди причиняване на болки и
страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а
също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността
на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва
изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от
предмета на иска. В исковата молба на И.В. не е
заявено наличието на вреди, над обичайните при подобен тип увреда, вкл. не е посочено, че вследствие на инцидента ищецът не е могъл да си
вземе изпитите, поради което въззивният съд, с оглед очертаната от исковата
молба рамка на съдебна защита, намира, че посоченият факт не следва да се взема
предвид при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Следва да се посочи, че от
мотивите на първоинстанционното решение се установява, че при определяне на
размера на обезщетението, съдът не е взел предвид това, че ищецът е имал
затруднения в изпитната сесия, поради което възраженията на въззивника в този смисъл
са неоснователни - както се посочи това не е твърдяно като неимуществена
вреда и в исковата молба, поради което и въззивният съд не отчита
обстоятелството, че ищецът не е могъл да си вземе изпитите при определяне на
размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени на ищеца
по главния иск И.Х.В., съдът отчита като обстоятелства, обуславящи по – високия
размер на обезщетението това, че на ищеца са били нанесени множество рани, в
различни части на тялото, включително в областта на главата, а като обуславящи
по – ниския размер на обезщетението - вида на телесната повреда – лека такава,
липсата на данни за хоспитализиране на ищеца или за продължително лечение,
краткият период на възстановяване – не повече от месец, интензитетът
и продължителността на болките - по – интензивни през
първите седем, че оздравителният процес е протекъл нормално и без усложнения, а
към момента ищецът е напълно възстановен. В същото време,
следва да се съобрази, че по своя характер причинените травматични увреждания
не са предизвикали неудобства повече от обичайните, нито чрез същите е било
поставено здравето или живота на ищеца в опасност. Предвид
изложеното, и като съобрази възрастта на ищеца към 27.01.2012 г. – почти 25 г. (възраст,
предполагаща по – бързо и пълно възстановяване от нанесените вреди), липсата на
данни деянието да се е отразило съществено на психиката на ищеца (извън
обичайните вреди), отражението на инцидента върху нормалното му битово
и социално ежедневие, както и предвид социално – икономическите условия в
страната към 2012 г. (минимална работна заплата в размер на 270 лв. –
определена с ПМС № 180/30.06.2011 г.), въззивният съд намира, че сумата от 2500
лв. се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените
от ищеца И.Х.В. неимуществени вреди. Според въззивния съд, по
делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод за по -
висок размер на обезщетението. Не се установява
негативните емоции, преживени от ищеца да надхвърлят
обичайните човешки реакции на подобно събитие.
Възражението на
въззивника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно, тъй като от
свидетелските показания не се установява, че ищецът И.В. е допринесъл за
настъпване на вредите – напротив, ответникът (ищец по насрещния иск) Б.Х. пръв
е започнал да нанася удари по главата на В. - не е установено, че В. е започнал
конфликта и че е заплашвал приятел на Х. с бокс.
При този
изход на спора, следва да бъде променен и размерът на лихвата за забава, която
за периода 27.01.2012 г. – 19.11.2013 г. върху главницата от 2500 лв.,
въззивният съд, след собствени изчисления по чл. 162 ГПК и използването на
електронен калкулатор, определя в размер на 465,40 лв. Поради това първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в частта, с която Б.Х. е осъден да заплати на
И.В. сумата от 2500 лв., съответно отменено в частта, с която искът е уважен за
разликата над 2500 лв. до присъдените от районния съд 4500 лв., отменено в
частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за разликата над 465,40 лв.
до присъдените от районния съд 836,42
лв., и потвърдено в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 465,40 лв. – обезщетение за забава за периода 27.01.2012
г. – 19.11.2013 г. Като законна последица от уважаване на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД върху обезщетението от 2500 лв. следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По насрещния иск:
Настоящият състав споделя изводите, до които е
достигнал и първоинстанционният съд, че са доказани предпоставките, посочени по
- горе, обосноваващи основателност на иска за обезщетяване на причинените на
ищеца по насрещния иск Б.Х. неимуществени
вреди от деянието на ответника по
насрещния иск – И.В.. По делото безспорно е доказано противоправното деяние на
последния – нанесени на Х. *** главата и палеца на левия горен крейник, оток и
кръвонасядане на носа и основата му към челото. Установено е, че уврежданията
са в пряка причинно - следствена връзка с поведението на В.. В тази насока е
представената медицинска документация, потвърдена от съдебно - медицинската
експертиза и свидетелските показания. Ответникът по насрещния иск, чиято е
доказателствената тежест, не е оборил презумпцията за вина, с оглед на което са
налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност и за уважаване
на осъдителния иск по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 52 ЗЗД. В тази връзка следва да се
посочи, че първоинстанционното решение в влязло в сила в частта, с която
насрещният иск е уважен за сумата от 1500 лв., поради което със сила на
пресъдено нещо са установени предпоставките за основателност на иска по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД.
Предмет на
въззивното производство е размерът на обезщетението за неимуществени вреди. От
СМЕ, кредитирана от въззивния съд, се установява, че Б.А.Х. към момента на
прегледа е без оплаквания, раните му са заздравели без усложнения. Не съобщава
за никакви оплаквания. В областта на дясната длан и в теменната област на
главата не личат стари цикатрикси от порезни рани, към 27.01.2012 г. е получил
следните травматични увреждания: порезни рани в теменната област на главата и
на палеца на левия горен крайник, оток и кръвонасядане на носа и основата му
към челото. Порезните рани са получени в резултат на действието на предмет с
режещ ръб, отокът и кръвонасядането са получени в резултат на действието на
твърди тъпи предмети и двата вида увреждания отговарят да са получени по
описания от Х. начин. Според експертното заключение пострадалият е търпял болки
и страдания със затихващ характер в рамките на 7 дни до максимум две седмици.
Оздравителният процес е протекъл нормално и без усложнения и е продължил не
повече от един месец. Актуалното здравословно състояние към момента на
извършения преглед на Б.Х. е добро и без последствия от травматичните
увреждания от 27.01.2012 г.
За
установяване на неимуществените вреди, търпени от Б.Х. са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Слав Димитров, който заявява,
че е бил свидетел на инцидента, първоначално бил в коридора на стаята със свои
приятели, празнували рожден ден, когато бил бутнат от момче с бокс, което не
познавал. По – късно видял, че Б. бил ударен, имал кръв по лицето си, а И.
държал нож, но свидетелят не видял кой ударил Б., И. с лявата си ръка замахнал
към Б., който му хванал ръката, за да се предпази, блъснал Б. с глава в носа,
имало кръв по лицето на Б., главата му била прорязана с нож, на следващия ден
бил порязан целия и с подуто око, имал следи от нараняванията около 2 - 3
седмици – разрез на темето на главата, боляло го и се оплаквал, бил депресиран
и не му се говорело с никого, споделял на свидетеля, че го било страх от И.В.
заради ножа. Б. бил изгонен от общежитието.
От разпита
на свидетеля И. Т.се установява, че познава Б.Х. от дете, в деня на инцидента празнували
рожден ден на колега от университета, свидетелят и Слав били пред стаята в
коридора с две момичета, появили се още три момчета, едно от които бутнало
Слав, извадило бокс от джоба на якето си, това момче било приятел на И., а не И..
Свидетелят и Слав се прибрали в стаята и разказали за станалото, чул и Б., който
отишъл в стаята на И., свидетелят видял, че И. носел нож, Б. имал кръв по
ръката, вероятно бил хванал ножа, имал дълбока порезна рана на ръката, опитвал
да се защити от И., който замахнал с ножа; след като Б. хванал ножа, И. го
ударил с глава в лицето, след което започнали да се боричкат, И. хвърлил ножа и
се нахвърлил на Б., когато дошла полиция и линейка и по двамата имало много
кръв, освен по ръката Б. имал кръв и на главата, точно по средата на главата
високо, свидетелят не видял Б. да е имал други рани, впоследствие разбрал и за
рани по пръстите на ръката, не може да каже какви наранявания е имал И.. И
двамата били изгонени от общежитията без право да ползват такива. След
инцидента Б. се затворил, не говорел много, било го страх от И. поради
заплахите за живота му, не искал да излиза навън, избягвал компании, живял на
квартира. Въззивният съд кредитира дадените показания като логични
и отразяващи непосредствените възприятия на свидетелите относно процесния
инцидент.
Съобразявайки събраните доказателства, въззивният съд намира, че в полза
на ищеца по насрещния иск следва да се присъди допълнително сумата от 1000 лв.
За да достигне до този извод съдът съобрази, че телесните повреди, макар и леки
такива - порезни рани в теменната област на главата и на палеца на левия горен
крайник, оток и кръвонасядане на носа и основата му към челото, и по - малко на
брой от тези на В., са получени предимно в областта на главата и лицето на
пострадалия, чрез използването на нож, което в значителна степен е застрашило
живота на ищеца по насрещния иск, както и чрез удар с глава. Същевременно пострадалият
е търпял болки и страдания със затихващ характер в рамките на 7 дни до две
седмици, не са налице усложнения и към момента пострадалият е напълно оздравял.
Съдът съобрази възрастта на последния – почти 24 г., предполагаща по – бързо
възстановяване, причинените стрес, затвореност след инцидента, но и липсата на
тежки последствия върху психиката и социалния живот на Х.. Съобразявайки,
че претърпените травматични увреждания не са тежки и периодът на пълно
възстановяване е сравнително кратък, както и при липса на
отклонения от обичайния ход на оздравителния процес, за настъпили усложнения и
за трайни негативни последици от травмата, съдът намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в общ
размер на 2500 лв. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която насрещният иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата
над 1500 лв. до 2500 лв. и искът да бъде уважен до тази сума и потвърдено в
частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 2500 лв. до пълния предявен
размер от 5000 лв. Като законна последица от уважаване на иска по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД върху обезщетението от 2500 лв. следва да се присъди и законната
лихва, считано от датата на увреждането – 27.01.2012 г. до окончателното изплащане
на задължението.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде изменено и в частта за разноските, като в полза на Б.Х. следва да се присъди допълнително сумата от 100,60 лв. – поради частичното отхвърляне на главния иск, и допълнително сумата от 116,67 лв. – поради частичното уважаване на насрещния иск. При съобразяване на дължимите разноски съдът изхожда от начина на определянето им от районния съд, срещу което не е подадено възражение от страните.
За въззивното производство право на разноски имат и двете страни. В полза на въззивника съобразно уважената част от въззивната жалба следва да се присъди сумата от общо 386,29 лв. – от общо претендираните 985 лв. (800 лв. – адвокатско възнаграждение и 185 лв. – държавна такса). Съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, в полза на въззиваемия следва да се присъди сумата от 364,70 лв. – адвокатско възнаграждение, от общо претендираното в размер на 600 лв.
С оглед на цената на исковете, въззивното решение подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК само в частта по предявените от И.В. срещу Б.Х. искове, а по насрещния иск
решението е окончателно.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 282121 от 21.11.2019
г. по гр. д. № 48057/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 39 - и състав, в частта, с която е осъден Б.А.Х., ЕГН ********** да заплати на И.Х.В., ЕГН ********** по искa с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата над 2500 лв. до сумата от 4500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат от нанесена от ответника лека телесна
повреда на 27.01.2012 г., изразяваща се в разкъсно - контузна рана, оток и
кръвонасядане на главата, кръвонасядане и охлузвания в дясната надключична
област до дясното рамо, по корема, по гърба, по дясната мишница и предмишница,
дясното бедро, коляно, подбедрица и стъпало, ведно със законната лихва от
20.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е осъден Б.А.Х., ЕГН ********** да
заплати на И.Х.В., ЕГН ********** по иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата над 465,40
лв. до 836,42
лв., представляваща законна лихва върху главницата за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от
нанесена от ответника лека телесна повреда на 27.01.2012 г.,
считано от датата на увреждането - 27.01.2012
г. до 19.11.2013 г., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Х.В., ЕГН ********** срещу Б.А.Х.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Б.А.Х. да заплати на И.Х.В. сумата над 2500 лв. до сумата
от 4500
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесена от ответника лека
телесна повреда на 27.01.2012 г., изразяваща се в разкъсно - контузна рана,
оток и кръвонасядане на главата, кръвонасядане и охлузвания в дясната
надключична област до дясното рамо, по корема, по гърба, по дясната мишница и
предмишница, дясното бедро, коляно, подбедрица и стъпало, ведно със законната
лихва от 20.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и предявения
от И.Х.В., ЕГН
********** срещу Б.А.Х., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Б.А.Х. да плати
на И.Х.В. сумата
над 465,40 лв. до сумата от 836,42
лв., представляваща законна лихва върху главницата за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от
нанесена от ответника лека телесна повреда на 27.01.2012 г.,
считано от датата на увреждането - 27.01.2012
г. до 19.11.2013 г., като неоснователни.
ОТМЕНЯ решение
№ 282121 от 21.11.2019
г. по гр. д. № 48057/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 39 - и състав, в частта, с която е отхвърлен насрещният иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД на Б.А.Х.,
ЕГН ********** срещу И.Х.В., ЕГН ********** за сумата над 1500 лв. до сумата 2500
лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания в резултат от нанесена от И.Х.В. лека
телесна повреда на 27.01.2012 г., изразяваща се в порезна рана на теменната
област на главата, порезна рана на палеца на лявата ръка, както и оток и
кръвонасядане на носа и основата му към челото, ведно със законната лихва върху
главницата от причиняване на увреждането – 27.01.2012 г. до окончателното
ѝ изплащане, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА И.Х.В., ЕГН ********** да заплати на Б.А.Х., ЕГН ********** по предявения насрещен
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД допълнително сумата от 1000 лв. (разликата
над 1500 лв. и 2500 лв.) - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесена от И.Х.В.
лека телесна повреда на 27.01.2012 г., изразяваща се в порезна рана на
теменната област на главата, порезна рана на палеца на лявата ръка, както и
оток и кръвонасядане на носа и основата му към челото, ведно със законната
лихва върху главницата от причиняване на увреждането – 27.01.2012 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 282121 от 21.11.2019 г. по
гр. д. № 48057/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 39 - и състав, в останалата обжалвана част, с която е осъден Б.А.Х., ЕГН ********** да заплати на И.Х.В., ЕГН ********** по иска с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 2500
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесена от ответника лека
телесна повреда на 27.01.2012 г., изразяваща се в разкъсно - контузна рана,
оток и кръвонасядане на главата, кръвонасядане и охлузвания в дясната
надключична област до дясното рамо, по корема, по гърба, по дясната мишница и
предмишница, дясното бедро, коляно, подбедрица и стъпало, ведно със законната
лихва от 20.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и по иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 465,40 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от
нанесена от ответника лека телесна повреда на 27.01.2012 г.,
считано от датата на увреждането - 27.01.2012
г. до 19.11.2013 г., както и в частта, с която предявеният от Б.А.Х. срещу И.Х.В.
насрещен
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за
разликата над 2500 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.
ОСЪЖДА
И.Х.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да плати на основание чл. 78,
ал. 1 и 3 ГПК на Б.А.Х., ЕГН **********, с адрес: *** допълнително
сумата от общо 217,27 лв. (двеста и
седемнадесет лева и двадесет и седем стотинки) – разноски пред СРС по първоначално предявените искове и по насрещния иск.
ОСЪЖДА И.Х.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да плати на основание чл.
78, ал. 1, вр. с чл. 273 ГПК на Б.А.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от общо 386,29 лв. (триста осемдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки) – разноски пред СГС за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
ОСЪЖДА Б.А.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на основание чл. 78, ал. 3,
вр. с чл. 273 ГПК на И.Х.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата
от 364,70 лв. (триста шестдесет и
четири лева и седемдесет стотинки) – разноски
пред СГС за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в частта по предявените от И.Х.В.
срещу Б.А.Х. искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а в
частта по предявения от Б.А.Х. срещу И.Х.В. насрещен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.