Р Е Ш Е Н И Е
№ 260429
гр. Пловдив, 01.04..2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI състав, в открито
съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при участието секретаря Жулиета
Колева като разгледа докладваното от съдията АНД № 6692/2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, ІІI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен
фиш серия К № 3650885,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Г.П.Д. с ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност
на фиша поради непопадането му в приложението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП тъй
като трябвало да присъства контролен орган. Не било коректно описано мястото на
извършване на нарушението, нямало доказателства за изправността на техническото
средство. Твърди се нередовно връчване на фиша, тъй като не била приложена
снимка и бил връчен от неизвестно лице, както и във фиша нямало дата на
съставяне. Моли се приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя доразвива
доводите си и застъпва становището, че нямало знак за ограничение на скоростта,
а участъка от пътя се намирал извън населеното място, удостоверението за
одобрение било с изтекъл срок, а лабораторията извършила последващата проверка
била в системата на МВР, а не независима, нямало съставен протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с ДВ бр. 6 от бр.
16.01.2018 г, а съставения бил след месец.
В съдебно заседание жалбоподателя не се
явява.
Въззиваемата страна е взела писмено становище
за законосъобразност на издадения електронен фиш и не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
подадена е в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 28.05.2020 г. в 20:27 ч. в гр. Баня,
на път ІІ-64, при км. 10+800, при ограничение на скоростта от 50 км.ч., при
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км./ч., в неустановена посока
с МПС Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. № *** е извършило нарушение за скорост, като се
е движил с 77 км./ч. и е превишил позволената скорост с 27 км./ч. Това е
установено с АТСС TFR1-М
№ 612. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя Г.П.Д. с ЕГН **********–
собственик на процесния лек автомобил.
Установява се автоматизирано техническо
средство TFR1-М
№
612 да е одобрено средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г.
със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична техническа проверка
на 15.07.2019 г., като е издаден протокол от проверка № 2-33-19 от същата дата.
За извършеното заснемане на 28.05.2020
г. е съставен протокол с рег. № 281р-9344 от 25.06.2020 г., в който е отразено,
че заснемането е извършено в гр. Баня, път ІІ -64 км. 10+800 в двете посоки.
Установява се от двете писма от ОПУ
Пловдив, че на 180 м. от мястото на нарушението в посока гр. Пловдив има
указателна табела Ж7, която указва
направление гр. Баня, Свежен и Стряма, а в посока Карлово на 266 метра преди
местонарушението е имало указателни табели за Пловдив и Карлово.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимков
материал от автоматизираното техническо средство, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 на БИМ и приложение към него,
протокол за проверка с № 2-33-19 /15.07.2019 г. на БИМ, протокол за използване
на АТСС рег. № 281р-9344 от 25.06.2020 г., снимка на АТСС, справка за нарушител
водач, справка за собственост на МПС, справка от Община Карлово за
местонахождението на километър 10+800, от която се установява, че мястото на
нарушението попада в пределите и между табелите за населено място – гр. Баня,
две писма от ОПУ за местоположението и съдържанието на указателни табели,
справка за нарушител-водач.
Съдът кредитира събраните писмени и
веществени доказателства тъй като същите са еднопосочни, не са оспорени от
страната, поради което не се налага и техния по детайлен анализ.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото
писмени доказателства, съдът е на становище, че се установява от обективна
страна извършването на нарушение от страна на жалбоподател на посочената
разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за населено
място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. Установява се и че процесният
лек автомобил на мястото на нарушението се е намирал в пределите на гр. Баня и
между указателните табели за населено място.
Безспорно установено е, че лек
автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. № ***
се е движил в рамките на населено място със скорост от 77 km/h, като е превишил максимално
допустимата скорост с 27 km/h. Тази скорост е определена при отчитането на
толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на
нарушителя.
Установява се и не се спори, че лицето
на което е издаден електронния фиш е собственика на автомобила. Същият не се е
възползвал от правото си да посочи ползвател на автомобила, на когото да се
издаде електронен фиш.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложения по
дело електронен фиш и доказателства намира, че последният не отговаря на
формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание на електронното
изявление на органа. Безспорно се
установява материалната компетентност на административнонаказващия орган, който
го е издал.
При съставянето му е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което води до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание и
ограничават правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване
на императивните изисквания на закона, по съставения образец, но създава
неяснота относно нарушението, която ограничава право на защита на
жалбоподателя, тъй като описаното нарушение не съдържа съставомерни елементи на
деянието, които се явяват релевантни за административната отговорност на
нарушителя. В описанието е посочено че посоката на движение на автомобила е
била „с посока на движение юг, при на водача север“. В надлежно съставения
протокол по чл. 10 от Наредбата е посочено че движението се контролира и в
двете посоки. От писмените доказателства се установява, че в близост до
местонарушението е имало указателни табели, които са указвали близост на
населени места. При така описаната в електронния фиш посока на движение съдът е
поставен в невъзможност да провери твърденията на водача, че е възприел табели
за населено място и след това е извършил нарушението или се е движил в другата
посока, при което не би възникнало съмнение за рамките на населеното
място.
Липсата на конкретика за посоката на
движение не би се отразила на редовността на фиша, в случай, че не се създаваше
съмнение относно обективните или субективни елементи на нарушението. В случая
обаче начина на посочване на посоката на движение съставлява неяснота и се нуждае
от тълкуване, което е недопустимо за акта, с който се ангажира административнонаказателната
отговорност на лицето. Съдът намира факта на посоката на движение за съществена
част от състава на нарушението именно поради наличието на указателни табели за
населеното място –гр. Баня наблизо. С неясното ѝ посочване
административно наказателния орган съществено е затруднил проверката на съда по
отношение на фактите и е ограничил правото на защита на нарушителя.
Съдът приема, че колкото и опростен и
бланков,т.е. по образец, да е текстът на електорнния фиш, то той, както
повелява императивната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, трябва да има
минимално необходимото съдържание, което включва описание на нарушението. При
липса на надлежно описание на нарушението, включващо всички релевантни факти,
които влияят и обуславят отговорността на водача то електронния фиш е издаден
при съществено нарушение на процесуалните правила доколкото препятства
реализирането в пълен обем на правото на защита на нарушителя, свързано с това
да разбере какво точно нарушение е
извършил.
Съдът приема, че нарушението е правилно
квалифицирано и е подведено под правилната санкционна норма, като размерът на
санкцията е бил правилно определен, но
същото не е било описано надлежно.
Според настоящия състав на съда не е
допуснато друго процесуално нарушение, водещо до отмяна на електрониня фиш
освен горепосоченото. Не се установи да е съществено нарушена процедурата по
връчване на фиша, а и дори да е допуснато процесуално нарушение то не би могло
самостоятелно да доведе до неговата отмяна, доколкото е свързано единствено с
преценката за допустимост на жалбата. При пълното разгръщане на правото на
защита на нарушителя с инициирането на съдебно производство по проверка на
издадения електронен фиш, то съдът намира възражението за нарушена процедура по
връчване на фиша във връзка с нарушение на това право за несъстоятелно.
Съдът не споделя аргумента, че фишът е
незаконосъобразен тъй като АТСС било задействано от контролен орган и счита, че
следва да изясни някои фундаментални
положения, които са възприети непротиворечиво от съдебната практика, а именно: Съгласно
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени
на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е
изключение от общите правила и отговорността се реализира на място от
контролните органи установили по време на движение нарушението. Процесният
случай е от тази група мобилни АТСС, прикрепени към ППС, а именно **. То се
характеризира с винаги автоматизиран контрол. Контролният орган не участва в
процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е
ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход,
въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна
отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по
силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно
такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност, на
което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред
автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за
тяхното използване. Поради това и възражението съдът намира за неоснователно.
За да е законосъобразно използването на
техническото средство следва да са налице и следните условия, които въвежда
Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с ДВ бр. 6 от бр.
16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип;
техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;
техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно
изисквани условия. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се
отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като
съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 612, тъй като тя е била в употреба към
28.05.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип. Същевременно периодичността на
последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от Заповед
№ А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му е именно в
този срок. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с
одобрен тип средство за измерване.
Конкретното АТСС е преминало последваща
техническа проверка релевантна за датата на установяване на нарушението на 15.07.2019
г., за което е и представен протокол, и измерването е направено в едногодишния
срок на годност на мобилната система.
Съдът намира, че е несъстоятелно
твърдението на жалбоподателя, че лабораторията към МВР била заинтересована страна
и не била независим орган. Съдът намира , че тъй като двете структури ОД на МВР
Пловдив – въззиваемата страна и процесната лаборатория към ГД „Национална
Полиция“, сектор „Управление на собствеността“ са напълно отделни структури и
бюджетни учреждения с достатъчна степен на самостоятелна правосубектност. По
никакъв начин не се установява зависимост или заинтересованост между двете
структури, поради което това възражение не се споделя от съда.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал.
1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е
посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и
отбелязването във фиша на мястото, специално пригодено за посочване на вида и
номера на АТСС, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на
контролиране на движението, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на
режима на измерване, номера на служебния автомобил, в който се е намирало АТСС,
началото на работата по час и минута с номер на първо статично изображение и
часа и края на работата с номер на последното статично изображение, както и
използването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания. АТСС е ползвано съобразно изискванията на
производителя.
Съдът не споделя довода на
жалбоподателя, че не бил съставен протокол по чл. 10 от Наредбата. Според
практиката на Административен съд- Пловдив, която е непротиворечива, дата на
регистрация на протокола не се отразява на неговата валидност. Видно от
надлежното му попълване, същият е приет на 28.05.2020 г. което е надлежно
отразено с подпис на служител на РУ Карлово.
Установи се, че АТСС тип TFR1-M е
средство, което се поставя за работа в лек автомобил, и снимка на АТСС не се
изисква доколкото Наредбата въвежда такова изискване само за мобилните АТСС,
които временно се разполагат на участък от пътя.
Извън посочените съображения и в
принципен план следва да се посочи, че законосъобразно е определена и
административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер
от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, доколкото тя отговаря
на допуснатото нарушение за превишаване на скоростта на движение с над 21 до 30
km/h,
а именно с 27. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи
на каквато и да било преценка от страна на съда. Липсва каквото и да било основание
за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото настоящият случай не
разкрива белези, дефиниращи го като маловажен, имайки предвид наличието и на
други нарушения по ЗДвП, но въпреки това тъй като лицето Д. неправилно е
привлечена към административнонаказателната отговорност при съществено
нарушение на процесуалните правила, процесния акт се явява незаконосъобразен и
това влече неговата отмяна.
По
разноските:
Предвид изхода на спора, право на
разноски възниква в полза на жалбоподателя, но такива не се установява да са
направени или претендирани.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3650885, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Г.П.Д. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Ж. К.