РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. ХАСКОВО , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
административно наказателно дело № 20215600600305 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С решение №260037 от 12.03.2021г., постановено по НАХД №
282/2020г. Районен съд- Димитровград признал обвиняемия Г. В. А. от гр.К.
за виновен в това, че на 17.09.2017г., около 20.30ч., в гр.К., квартал “В.“, в
района на бензиностанция “С.“, чрез нанасяне на удар в дясна ръка със
счупена метална тръба от четка за почистване, причинил на Д. Б. К. от гр.К.
лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани на дясна
длан и на възглавничката на крайната фаланга на четвъртия пръст на дясната
ръка, подлежащо увреждане на мускул, довели до разстройство на здравето
на К. извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по
хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.1, вр. чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност, като
му наложил административно наказание ”ГЛОБА” в размер на 1300 лева.
Със същото решение обвиняемият бил осъден да заплати направените по
делото разноски, а именно: по сметка на ОДМВР- Кърджали- сумата от
1522,26 лева за изготвените експертизи по досъдебното производство, а по
сметка на РС- Димитровград- сумата от 140 лева за възнаграждения на вещи
лица в съдебното производство.
1
Недоволен от така постановения съдебен акт останал обвиняемият, който
чрез защитника си адв.П.М. от АК- Ямбол в срок депозира въззивна жалба, в
която излага доводи за незаконосъобразност на решението, неправилно
приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното
наказание. Счита, че по делото не са събрани доказателства за това деянието
да е било извършено по хулигански подбуди. Твърди, че
първоинстанционният съд не е отчел при формиране на вътрешното си
убеждение действията на пострадалия и наличието на съпричиняване по
отношение престъпния резултат, а именно настъпилата телесна повреда.
Моли въззивната инстанция да отмени изцяло решението на РС-
Димитровград и да върне делото за ново разглеждане, алтернативно- да
постанови нов съдебен акт, с който да оправдае обвиняемия.
В съдебно заседание обвиняемият и защитникът му поддържат въззивната
жалба. В пледоарията си пред въззивната инстанция защитникът извършва
подробен анализ на събраните по пред първата инстанция доказателства.
Прави извод, че квалификацията на повдигнатото от РП- Ямбол обвинение е
неправилна, доколкото деянието не е извършено по хулигански подбуди.
Моли въззивната инстанция да постанови своя съдебен акт според
изложените в жалбата алтернативни искания.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на
обжалваното решение по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и
извърши служебна проверка на същото, констатира следното:
Решението, предмет на настоящата проверка, е постановено при
спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи неговата
правилност и законосъобразност. В съответствие с процесуалния регламент
на приложения ред за разглеждане на делото, са събрани доказателствата,
относими към рамкираната в Постановлението на РП-Ямбол по чл.375 НПК
фактология. Въз основа на тези доказателства са направени верни фактически
изводи, спрямо които не се установява превратност в тълкуването на
доказателствените източници и отдаване на необоснован превес на
уличаващите обвиняемия доказателства. Проведената от съда доказателствена
дейност, за която съществени пропуски или нарушения не се откриват, е
довела до установяването на следната фактическа обстановка:
На 17.09.2017г. вечерта, обв.Г.А., заедно с тогавашната му приятелка св.М.
Х., се прибирали след празнуване на повод в заведение, където консумирали
алкохол. Вървейки пеша, на около 500 метра от заведението, те достигнали
района на бензиностанция „С.“, находяща се в кв.“В.“ в гр.К. По пътя двамата
разговаряли на висок тон и спорели, тъй като обв.А. искал да изпрати св.Х. до
жилището й, но последната отказвала. В близост до бензиностанцията, св.Х.
седнала на бетонна площадка пред жилищен блок. Там спорът й с обв.А.
продължил. През цялото време той говорел, стоейки прав и надвесен над
приятелката си, до момента в който последната станала и изблъскала с ръце
обвиняемия.
2
Св.Д. К. живеел в съседен блок на бензиностанция „С.“, находяща се в
кв.“В.“ в гр.К. Същата вечер, след като приключил с почистването на
автомобила си пред гаража, св.К., се отправил към намиращия се в близост
контейнер за смет, за да изхвърли събран боклук. Вървейки пеша нататък, той
носел в лявата си ръка торбата с боклуци, а в дясната- метална дръжка от
четка за почистване, която преди това използвал за измиването на
автомобила. След като изхвърлил боклука, св.К., се отправил обратно към
блока, където живеел. Точно тогава той чул в близост двамата спорещи на
висок тон. Св.К. спрял и изчакал на разстояние с насочено внимание към тях,
тъй като видял, че спорът прераства във физическо съприкосновение и
блъскане между мъжа и жената. Точно тогава, св.К., решил да се намеси, за да
преустанови спора. Приближавайки се към двамата, той извикал към обв.А.
да остави момичето на мира. Обв.А. от своя страна се подразнил за това, че
някой се меси в отношенията с приятелката му и подвиквайки, се отправил
към св.К. Последният от своя страна възприел поведението на обвиняемия
като агресивно и виждайки, че се приближава към него, инстинктивно
вдигнал металната дръжка на четката за миене, която държал в дясната си
ръка. По този начин св.К. се опитал да държи на дистанция приближилия се
към него мъж. Обв.А., на свой ред, хванал металната тръба, мъчейки се да я
издърпа от другия й край. Св.К. казал на обв.А. да се отдръпне, като го
предупредил, че ще сигнализира полицията. Обв.А. се оттеглил, като
насочвайки се към приятелката си, продължил да отправя обиди и закани към
св.К. Виждайки, че спорът между мъжа и жената, въпреки намесата му,
продължава, св.К. се отдалечил в посока към бензиностанцията, където
набрал тел.112 и съобщил за случващото се. Чувайки, че св.К. сигнализира
полицията, обв.А. отново се насочил към него. И този път св.К. възприел
поведението на обвиняемия като агресивно и виждайки, че се приближава
към него, инстинктивно вдигнал металната дръжка на четката за миене, която
още държал в дясната си ръка, като по този начин се опитвал отново да го
държи на дистанция. Обв.А., на свой ред, хванал металната тръба, мъчейки се
да я издърпа от другия й край. При получилото се по този начин сборичкване
между двамата мъже, обв.А. успял да издърпа част от металната дръжка,
която се счупила в резултат на дърпането. С отчупеното парче той замахнал
няколко пъти към св.К., който инстинктивно се отдръпвал назад. При едно от
замахванията на обвиняемия, насочено към коремната област на св.К.,
режещи ръбове на счупената метална дръжка попаднали в дясната му ръка, с
която той се предпазвал. Виждайки, че същата обилно кърви, обвиняемият се
отдръпнал назад и хвърлил на земята останалата в него част от металната
дръжка, след което се отдалечил. Св.Х., не успяла да проследи точно какво се
случило между двамата, но видяла стичащата се от ръката на св.К. кръв.
Приближила се до него и поискала да му помогне за раната. Двамата се
отправили към санитарното помещение на близката бензиностанция, където
получили съдействие от намиращия се на смяна по това време служител-
св.С. Ю. Измили кръвта с вода, но не успели да спрат продължаващото
кръвотечение. Не след дълго пристигнал полицейски патрул на РУ-
Кърджали. След като св.К. описал обвиняемия, полицейските служители го
3
спрели в близост до бензиностанцията. На място пристигнала и линейка,
която отвела пострадалия К. в ЦСМП към МБАЛ- Кърджали, където на
последния била оказана медицинска помощ.
От нанесения му от обвиняемия удар със счупената част от металната
дръжка от четка за почистване пострадалият получил две разкъсно-контузни
рани на дясна длан и на възглавничката на крайната фаланга на четвъртия
пръст на дясната ръка, подлежащо увреждане на мускул, довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Такива са основните параметри на приетата за установена и от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, базирана върху показанията
на свидетелите Д. К., С. Ю., П. К./полицейски служител, посетил
местопроизшествието/, М. Х., извършената съдебномедицинска експертиза и
приобщените по делото писмени доказателства.
При анализа на доказателствата районният съд е имал последователен и
единен подход, който изцяло се споделя от въззивната инстанция.
Интерпретацията на доказателствените източници, направена в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт, е правилна. Контролираният съд е положил
старателни процесуални усилия да селектира достоверните части на гласните
доказателствени средства, като в тази насока изискванията на чл.14 и чл.107,
ал.5 от НПК са изпълнени в максимална степен. Контролът за достоверност
на показанията на св.К. и обясненията на обв.А. е осъществен на базата на
обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена
съвкупност, както и въз основа на внимателно изследваната тяхна
вътрешнологическа последователност. Коректно е прието, че обясненията на
обвиняемия, свързани с механизма на осъществяване на телесната повреда, са
изолирани, житейски нелогични и като такива не се подкрепят от останалите
доказателства по делото. Правилно, изводите на съда са базирани на
експертното заключение на вещите лице, изложено в приетата по делото СМЕ
и поддържано и доразвито при изслушването им в съдебно заседание.
Не може да бъде споделено виждането на обвиняемия и защитата, че в
случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Твърдения за това се съдържат единствено в обясненията на
обвиняемия. Действително, по своята същност последните са доказателствено
средство, но същевременно са и средство за защита. Те могат да бъдат
кредитирани с доверие, ако са достатъчно логични, последователни и в
случай, че не се оборват от други надлежно събрани и проверени
доказателства за същите факти. В този смисъл и при съпоставката им със
заключението на вещите лице по приетата СМЕ, изготвено на база
обследването на наличните медико-биологични находки, обясненията на
обвиняемия, касателно механизма на причиняване телесната повреда на
пострадалия, не могат да бъдат кредитирани. По този начин контролираният
съд е изпълнил задължението си по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК при
противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вярна на
едни от тях, а други отхвърля. В мотивите към атакувания акт решаващият
4
съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на
вътрешното си убеждение чрез съдържащия се доказателствен анализ.
В заключение, може да се обобщи, че РС-Димитровград е извършил
внимателен анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирал го е
според действителното му съдържание, обсъдил е обстойно въпроса за
авторството на деянието, поради което в процесуалната дейност на съда няма
никакви пропуски. Настоящият въззивен състав, като напълно се съгласява с
изложените съображения на първата инстанция, намира, че е безпредметно
преповтарянето им в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да
се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста /р. 372/01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г., ВКС, Н. К., ІІІ Н. О/.
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа
обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно
съставомерността на поведението на подсъдимия както от обективна, така и
от субективна страна, като е признал обвиняемия за виновен в извършване на
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК.
Настоящата съдебна инстанция не споделя възгледите на обвиняемия и
защитата касателно квалифициращото обстоятелство, а именно деянието да е
осъществено по хулигански подбуди. От гледна точка на психологията,
мотивите /подбудите/ представляват осъзнат стимул, вътрешна причина,
която подтиква и движи човешкото поведение към постигането на конкретно
определена цел. Мотивите опосредяват и насочват психичните /вътрешни/
процеси при пораждането на известни потребности или интереси с оглед
избора и реализирането на целта за тяхното задоволяване. Именно мотивите,
посредством решението и целта определят насоката и съдържанието на
умисъла. Хулиганските подбуди са иманентна част от субективната страна на
престъпното деяние в широк смисъл, като в съдебната практика са утвърдени
известни критерии за тяхното установяване. Тази квалификация ще е налице,
когато деецът цели чрез нарушаване телесната неприкосновеност на другиго
да покаже явното си неуважение към обществото, пренебрежение към
господстващия в обществото морал и към човешката личност. При нея
отсъстват лични отношения между престъпника и жертвата като вражда,
завист и други подобни, а самото увреждане представлява кулминация на
извършените хулигански действия, тъй като е стимулирано или пък е
последица от тях /в този смисъл виж Постановление № 2 от 16.12.1957г. на
Пленума на ВС, т.19, където е анализирано причиняването на убийство по
хулигански подбуди/. Пренасяйки изложените принципни разсъждения в
конкретиката на казуса, съдът се солидаризира напълно с изводите на първата
инстанция за това, че деянието, осъществено от обвиняемия, е извършено по
хулигански подбуди, доколкото обвиняемият и пострадалия на са се
5
познавали отпреди и деянието е извършено на оживено обществено място.
Въззивната инстанция се съгласява и с мотивите на
първоинстанционния съд относно наложеното наказание и неговата
индивидуализация. Съдът споделя извода, че са налице предпоставките на
чл.78а от НК. За престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК се
предвижда наказание "лишаване от свобода" до три години, поради което е
налице първата предпоставка по чл.78а, ал.1, б."а" от НК. Видно от справката
за съдимост обвиняемият не е осъждан, нито е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. В същото време с деянието не са
причинени имуществени вреди. Съдът не констатира наличие на пречките,
регламентирани в чл.78а, ал.7 от НК, наличието на които изключват
прилагане на чл.78а НК. Правилно административното наказание е
определено при превес на смекчаващите обстоятелства в размер, близък до
минимално предвидения. Наложената глоба в размер от 1300 лева отговаря
изцяло на обществената опасност на извършеното деяние и тази на дееца.
Отделно от това наказанието се явява съответно на декларираното от
обвиняемия семейно и материално положение и имотно състояние. В същото
време така индивидуализираното административно наказание е от характер да
постигне главната поправително-корекционна цел на наказанието, предвидена
в чл.36 от НК, както и индивидуалната и генерална превенция.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.189, ал.3
НПК, законосъобразно направените по делото разноски са възложени в
тежест на обвиняемия.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да
се потвърди. Решението е постановено при безспорна и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно
несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието
и дееца.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи
неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде
потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260037 от 12.03.2021г., постановено по
НАХД № 282/2020г. по описа на Районен съд- Димитровград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7