№ 267
гр. Плевен , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги К. Грънчаров
Членове:Калоян В. Гергов
Мариан В. И.
като разгледа докладваното от Георги К. Грънчаров Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600396 по описа за 2021 година
За да се произнесе съобрази
Производство по реда на чл. 243, ал. VІІ от НПК.
С определение № 185/20.V.2021 г. постановено по ЧНД № 852/2021 г.
по описа на Плевенски районен съд е било потвърдено постановление на
Районна прокуратура – Плевен от 14.ІV.2021 г., с което е прекратено
наказателното производство по № Д 533/2020 година за престъпление по чл.
144, ал. ІІІ от НК, поради липса на престъпление.
Недоволен от определението на съда са останали въззивните
жалбоподатели И.В.И. и Н. Г. ИВ., които в законовоустановения срок го
обжалват пред настоящата инстанция. Във въззивните жалби се излагат
доводи касаещи правилността и законосъобразността на определението
предмет на въззивна проверка. Твърди се, че при постановяване на
определението е било направено превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства. Освен това се излагат съображения, че определението е
необосновано, тъй като е постановено в противоречие с доказателствата,
установяващи извършването на деянието.
Предвид на изложеното жалбоподателите молят съда да отмени
определението на районния съд и да постанови определение, с което да
1
потвърди върне със съответните задължителни указания за правилно
прилагане на закона.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Двете въззивни са допустими и по същество е основателни.
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243, ал. ІV
от НПК, против постановление на Районна прокуратура – Плевен от Районна
прокуратура – Плевен от 14.ІV.2021 г., с което е прекратено воденото
наказателно производство по № Д 533/2020 година по описа на Районна
прокуратура - Плевен за извършено престъпление по чл. 144, ал. ІІІ от НК,
поради липса на престъпление.
При извършване на преглед на събраните доказателства по делото,
настоящата инстанция намира за установено, че извода на районния съд за
законосъобразност и обоснованост на постановлението за прекратяване на
наказателното производство е неправилен и е в разрез, както със законовите
норми, така и със събрания по делото доказателствен материал.
По време на въззивната проверка на обжалваното определение, бе
констатирано, че същото е мотивирано на базата на превратно тълкуване на
доказателствата, необосновано и са налице описаните във въззивните жалби
пороци на акта, предмет на въззивна проверка. Същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото бъде
върнато със съответните задължителни указания.
В конкретното дело бе установено по несъмнен и категоричен начин,
от събраните доказателства, че 22.XII.2019 г., около 23,00 часа в дома на Н. Г.
ИВ. се чел силен шум от удряне по ламарина. Свидетелката И. открехнала
входната врата и видяла, че пред нея се намирало лицето П.П.П. по прякор
„***“, когото тя познавал покрай сина си И.В.И.. П. бил много агресивен,
питал за И. като отправил заплахи по негов адрес, че ще го убие. Същите
заплахи имало и по адрес на неговите родители. П. ударил с ръка стъклото на
входната врата и го счупил.
На 23.XII.2019 г. И. И. се намирал в дома си в с. ***, заедно с
2
приятелката и 3-годишното им дете. Към 01,00 часа И. И. се намирал в дома и
гледал в мониторите на камерите монтирани на къщата. Видял, че към
входната врата се приближавал П.. И. В. и П. П. били съпроцесници по
наказателно дело разглеждано в специализирания съд. В. отворил входната
врата и тогава П. започнал да отправя заплахи по адрес на И. В., че ще убие
него и семейството му.
Престъплението по чл. 144, ал. III от НК закана с убийство, е
квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. I от НК закана с
престъпление. С извършване на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която следва да бъде отправена по такъв начин, че да може
да възбуди основателен страх от осъществяването й. За да бъде заканата
престъпление, тя трябва да създава у пострадалия убеждение, че не се касае за
шега, а е израз на определено оформено у дееца решение да извърши
престъплението, с което се заканва, и че съобразно обстановката и личността
на дееца не е изключена реализация на това решение. От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата
би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват
каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на
определено време.
По установените факти няма спор. Във въззивните жалби не се оспорва
дейността на прокуратурата и районния съд по установяване на фактите, а по
тяхната интепретация. При така възприетите обаче факти районния съд е
достигнала до неправилния извод, че деянието по чл. 144, ал. III от НК не е
осъществено. Отношенията между И. И. и П. П. са били влошени, което е
неоспоримо обстоятелство поради факта, че двамата са съпроцесници по
наказателно производство пред специализирания съд. Счупването на стъклото
на входната врата на жилището на родителите на И. И. е израз на ярост и
ожесточеност, съпроводена и с вербална агресия. Съвсем отчетливо са
възприети думите на дееца, че желае да лиши от живот Н. и В. И.и, като и
3
сина им И.. Сходна е била ситуацията на следваща вечер пред дома на И. И. в
с. ***.
Правните изводи на районния съд не са съобразени с правилно
установените по делото факти, относими към предмета на доказване. От
обективна страна действията на П. не са оценени правилно и
законосъобразно, в съответствие с правната и житейска логика, но следва да
се отбележи, че деянието е съставомерно и по отношение на неговата
субективна страна. Не е необходимо действията на П. П., ведно с отправената
съставомерна закана за убийство да са възбудили основателен страх у
пострадалите, достатъчно е по естеството си заканата да би могла да възбуди
този страх. В крайна сметка, за да е извършено деянието и от субективна
страна, е достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на
отправената закана и да е искал или допускал настъпването на
общественоопасните последици, които е предвиждал.
От характера на действията, осъществени от П., е видно, че той е
искал настъпването на тези последици - възбуждането на основателен страх
от осъществяване на неговата закана у пострадалите. Логичен и
законосъобразен в такъв случай е изводът на въззивната инстанция, че
деянието е извършено при наличието на пряк умисъл. Останало е неотчетено
обстоятелството, както от страна на прокуратурата, така и от страна на
районния съд, че дееца е бил няколкократно осъждан за извършването на
тежки умишлени престъпления, въпреки че е бил реабилитиран по право.
Необсъждането на това обстоятелство не може да надделее над
съображенията, че с поведението този подсъдим причинил сериозни
емоционални вреди на пострадалите, карайки ги да изпитат силен страх при
така демонстрираното агресивно поведение. П. П. е счупил стъклото на
входната врата на жилището на Н.И., проявявайки наистина брутална агресия.
Подобно поведение в никакъв случай не може да бъде определено като
такова, което не е общественоопасно. Липсват данни това поведение да е
резултат от битови конфликти възникнали между И. И. и П. П.. Те са били
приятели, но взаимоотношенията между тях се обтегнали, когато започнало
наказателното производство срещу тях обстоятелство, което по никакъв
начин не може да определи като такова от битов характер. Нарушаването на
обществените отношения, свързани със защитата не само на телесния
4
интегритет на личността, а и на неговия духовен, е значително и следва да
бъде наказано.
При така изложените съображения настоящата инстанция счита, че
въззивните жалби са основателни и следва да бъдат уважени.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА като неправилно и незаконосъобразно определение №
185/20.V.2021 г. постановено по ЧНД № 852/2021 г. по описа на Плевенски
районен съд.
Връща делото за извършването на последващи процесуалноследствени
действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5