М О Т И В И
към присъда от 08.11.2019 г. по ВОХД № 3638/2019г. по описа на Софийски градски съд, НО, V въззивен
състав
Производството е по реда на глава
ХХI от НПК.
С присъда от 13.11.2017г.,
постановена по НОХД № 18345/2013г. по описа на СРС, НК, 16 състав съдът е
признал И.Й.Б., роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, женен, работи, живущ ***, с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 09.05.2010 г., около 22:30 ч., в гр. София, ж.к. „******",
пред заведение „Норт Парк", срещу бл. **, чрез нанасяне на удар с крак в
областта на устата, причинил на С.Л.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в
травматично избиване на първи горен десен зъб, което има за последица
затрудняване на дъвченето в първата му фаза - отхапване на твърда храна и
говоренето - в смисъл на фъфлене при изговаряне на звуци, когато върхът на
езика отива към твърдото небце, което реализирало медикобиологичната
характеристика избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или
говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК
вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е
наложил наказание „лишаване от ******“ за
срок от две години, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението
на наказанието за срок от 4 години. Осъдил е подс. Б. да заплати направените
деловодни разноски.
Срещу така постановената присъда в законоустановения
срок е постъпила жалба с допълнение към нея от адв. Г., защитник на подс. Б.. В
същата се посочва, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.
Посочва се , че не е доказано по безспорен начин авторството на деянието от
страна на подсъдимия. Моли се да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде
постановена друга такава, с която подс. Б. да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание защитникът на подс. Б. – адв. Д., моли
атакуваната присъда да бъде отменена и подзащитният му бъде оправдан, като по
същество доразвива доводите, посочени в жалбата.
В съдебно заседание подс. Б. моли
атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде оправдан, тъй като не е виновен.
Представителят на СГП моли атакуваната
присъда да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна.
ЧО С.Г., чрез повереника си адв. К.,
моли атакуваната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.
Софийският градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание и след
като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, намира за установено следното:
В закрито заседание на 11.09.2019 г.
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетелите,
както и изслушване на експертизи.
Пред настоящата съдебна инстанция
не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, като след собствения задълбочен анализ на доказателствата, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На
09.05.2010г. свидетелите С.Г. и П.Д.отишли в заведение „Нард Парк“ , находящо
се в жк „******“ в гр. София, за да вечерят. Към този момент двамата поддържали
връзка.
В същото
време заведението били на работа сервитьорите М. С. и М. И. и барманите Х.Х.и В.Х.,
а управител на заведението е бил бащата на подс. Б..
Докато
вечеряли св. Г. си поръчал бира. Около 22,30ч. се наложила св. Г. да говори по
телефона, поради което излязъл от заведението, тъй като вътре било много шумно.
След като провел телефонния си разговор св. Г. се върнал в заведението и
застанал зад стола на св. Д.и го побутнал, за да привлече вниманието й.
По същото време
на съседната маса бил подс. Б. заедно с
още три неустановени по делото лица. Забелязвайки, че св. Г. бутнал стола на
св. Д., подс. Б. се обърнал към св. Г. с въпроса „Какво риташ стола на жената,
бе!“. Св. Г. не познавал нито подсъдимия нито другите лица на съседната маса,
поради което ги попитал „Има ли проблем?“ След като още веднъж разменили
подобни реплики, седящите на съседната маса лица, в т.ч. и подс. Б., скочили
срещу св. Г. и го съборили на земята. Едно от неустановените по делото лица хванал
ръцете на св. Г. с хватка „ключ“ зад гърба му, за да не може да се защитава, а
другите трима започнали да нанасят удари с ръце и крака в главата на св. Г..
Побоят продължил известно време, след което св. В.Х. / който познавал св. Г. /
го извел навън от заведението и се върнал обратно в заведението. След тях
излезли и подс. Б. с трите неустановени лица и продължили да нанасят побой на
св. Г., като отново ударите били с ръце и крака в областта на главата му. В
побоя участвали и четиримата, като му нанесли множество удари в главата. В
следствие на нанесените удари на св. Г. бил избит първи горен десен зъб и му
били нанесени множество телесни увреждания в областта на главата – разкъсно-контузна
рана на долната устна, множество контузии и хематоми в областта на лявата и
дясна скули, гърба на носа, страничните повърхности на носа, отоци и
кръвонасядания на клепача на дясното око, множество кръвонасядания по темето на
главата, вкл. и такива с отпечатък, сходен с подметка на обувка.
Забелязвайки,
че св. Х.се връща сам в заведението, св. Д.излязла навън и частично нанесения
на св. Г. побой.
Неустановено
по делото лице се обадило на тел.112, като съобщило за побоя. В това време
подс. Б. и другите три лица, нанесли побоя на св. Г., напуснали заведението и
се отправили в неизвестна посока.
Преди да
пристигнат органите на МВР св. Н.В.– управител на заведението „Норд парк“ ,
разпоредил на персонала да почистят заведедението от счепуните чаши и чинии и
от кръвта на пода.
Пристигналите
на място полицейски служители – св. Р.К., Л.П.и Ц.Д.– установили, че св. Г. бил
в лошо здравословно състояние – с избит зъб и окървавена глава, поради което се
обадили на „Бърза помощ“, като в последствие св. Г. бил откаран в УМБАЛСМ
„Пирогов“ за извършване на неотложни медицински процедури.
Полицейските
служители К., П.и Д.установили, че всички следи от побоя са почистени, поради
което не бил извършен и оглед на местопроизшествието, тъй като липсвали каквито
и да е следи от инкриминираното деяние. Св.В.Г. / полицейски служител / снел
обяснения на част от персонала на заведението.
От заключението на приетата съдебно - медицинска експертиза се установява,
че на свидетеля С.Г. били причинено травматично избиване на първи, горен, десен
зъб, разклащане на първи горен зъб вляво, разкъсно - контузна рана по
лигавицата на долната устна, множество кръвонасядания и отоци по главата и
лицето. Експертизата дава отговор, че множеството контузии и хематоми по
главата и лицето са причинили на С.Г. временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Вещото лице сочи, че избиването на първи горен зъб вдясно
има за последица затрудняване на дъвченето в първата му фаза - отхапване на
твърда храна и говорене в смисъл на фъфлене при изговаряне на звуци, когато
върхът на езика отива към твърдото небце. Вещото лице посочва също така
механизма на получаване на увреждането, както и че същото реализира
медикобиологичната характеристика избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето или говоренето.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така приетата от
въззивният съд се подкрепя от показанията на свидетелите С.Л.Г. /частично/, П.Д./частично/,
Ц.Д., Л.П., Р.К., В.П.Г., М. С..
От особено значение
са показанията на свидетелите С.Г.
иП.Д..
Настоящият съдебен
състав кредитира показанията на св. Г., дадени пред първоинстанционния съд в
с.з. на 23.11.2015г. /стр..100 от делото/. Св. Г. заявява: „…. Всички около мен
ме псуваха и ритаха в главата с изключителна злоба, с колене в лицето. Единият
от шутовете, който ми нанесоха, беше
насочен директно към зъбите ми. Устната
ми се разкъса, изгубих единия преден зъб, а другият, съседният, беше с
преместена позиция. Изправих се и застанах пред лицето /сочи подсъдимия/ и му
казах „Разкъса ми устната и ми изби зъб…..“. В тези показания, дадени пред
съда, св. Г. е категоричен, че всички лица, участвали в побоя срещу него са го
ритали в главата и че един от шутовете,
който му нанесли , бил насочен в устната му. По-нататък в показанията си /
стр.101 от делото / същият заявява :…. Когато бях на земята, се пазех, както
мога от шутовете от колене. Впоследствие гледам, лицето седи пред мен, замахва
с крак и тогава усетих след самия шут, че нямам един зъб и ми е скъсана
устната…“, т.е. св. Г. говори за собствените си възприятия относно това, че кога е разбрал, че му е избит един зъб,
като той свързва момента на избиване на зъба с удар /ритник/, нанесен от подс. Б.,
но в същото време, както бе посочено по-горе, говори в множествено число за
шутовете, който му нанесли / всички участващи в побоя/ в зъбите. Предвид
гореизложеното съдът не кредитира показанията на св. Г. единствено в частта им,
в която твърди, че зъбът му е избит от ритник, нанесен му именно и само от
подс. Б..
В подобен аспект
следва да се кредитират и показанията на св.П.Д.. Разпитана в с.з. пред
първоинстанционния съд на 23.03.2016г. /стр.131-132 от делото/ тя заявява:
„…При излизането ми навън, видях как С. беше паднал, подпрян на едно сепаре и те продължаваха да го бият. Видях как
замахна с ритник в главата му, след което той се изправи, целият беше в кръв и
видах, че му липсва един зъб. Посочи един от мъжете и каза „Ти ми изби зъба“….“
И по-нататък „ … Видях лицето, което нанесе удара, от който изхвърча зъба на С., това е лицето,
което посочих сега..“. С други думи в показанията си св. Д.свързва избиването
на зъба на св. Г., с думите на последния „Ти ми изби зъба“. Никъде в
показанията си дори св. Г. не твърди, че зъбът му бил „изхвърчал“ от удара,
нанесен му от подсъдимия, а само, че след поредния от многото нанесени му
удари, е разбрал, че му е избит зъб. В този смисъл съдът не кредитира
показанията на св. Д.в частта им, в която твърди, че зъбът на Г. е „изхвърчал“
след ритник, нанесен му именно от подс. Б. и че тя е видяла именно това. Тук
следва да се отбележи, че след удар нанесен фронтално в лицето на св. Г. /
така, както той го описва/, то няма как зъбът му да „изхвърчи“ , тъй като
посоката на удара и кинетичната енергия, акумулирана от същия, не би могла да
изкара зъбът в обратна посока /навън от устната кухина/, т.е. зъбът да
„изхвърчи“ от устата на пострадалия.
Показанията на разпитаните свидетели Ц.Д.Д., Л.Н.П.,
Р. Б. К., В.П.Г., М. А.С., М. И. /дадени в с.з./ са подробни, последователни,
безпротиворечиви, логични, като се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани.
Въззивният съдебен
състав споделя напълно доводите на контролирания такъв относно това, че не
следва да се кредитират обясненията на подс. Б., дадени в с.з. Съдът правилно е
преценил, че в случая обясненията на подсъдимия, предвид двуяката им същност, в
случая са средство за защита и не им се е доверил, като е изложил убедителни
мотиви в тази насока.
Съдът споделя изцяло
и мотивите на районния съд относно това да не се кредитират показанията на св. Х.Х./частично/
и св. Н.В./частично/ относно това, че на инкриминираната дата подс. Б. не е бил
в заведението и не е участвал в нанесения побой на св. Г.. Техните показания се
опровергават от показанията на посочените по-горе свидетели Г., Д., Ц.Д., П., К.,В.Г.,
М. С. и М. И., както и от събраните по делото писмени доказателства.
Съдът споделя изцяло
и мотивите на районния съд относно това да не се кредитират показанията на
свидетелите В.Л., Л.Л., Х.И.и А.В., доколкото и те противоречат на всички други
събрани по делото доказателства и целят единствено и само да създадат алиби на
подс. Б. за инкриминираната вечер.
Съдът намира, че няма
основание да не бъде кредитирано изцяло и проведеното на 31.05.2012г.
разпознаване / л.103.106 от ДП/ от страна на св. Г. на подс. Б., като лице,
участвало в побоя над него. Независимо, че разпознаването е извършено повече от
2 години след случая, същото е извършено при спазването на изискванията на НПК.
Настоящият съдебен състав се съгласява и с мотивите на първоинстанционния
такъв относно кредитирането на заключенията на вещите лица К. и С.по приетите две
съдебно - медицински експертизи / л.75-76 от ДП и л.114-117 от ДП. Същите
установяват характера на нанесените на пострадалия травматични увреждания, в
частност медикобиологичната характеристика избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето или говоренето, последиците от тях и механизма на тяхното
причиняване. Експертизите са изготвени от вещи лица със специални знания в
своята област и са дали убедителни отговори на поставените им въпроси. Ето защо
правилно районният съд е кредитирал заключението на вещите лица по изслушаните
СМЕ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предвид приетата от съда фактическа обстановка,
описана по-горе, не може да се направи безспорният извод, че именно подс. Б. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението, като на 09.05.2010 г.,
около 22:30 ч., в гр. София, ж.к. „******", пред заведение „Норт Парк",
срещу бл. ** чрез нанасяне на удар с крак в областта на устата, причинил на С.Л.Г.
средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на първи горен
десен зъб, което има за последица затрудняване на дъвченето в първата му фаза -
отхапване на твърда храна и говоренето - в смисъл на фъфлене при изговаряне на
звуци, когато върхът на езика отива към твърдото небце, което реализирало
медикобиологичната характеристика избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето или говоренето.
Безспорно е установено по
делото, че подс. Б. заедно с още три неустановени по делото лица са нанесли на
пострадалия Г. жесток побой, вследствие на което последният е получил редица
телесни увреждания - травматично избиване на първи горен десен зъб, разклащане
на първи горен зъб вляво, разкъсно - контузна рана по лигавицата на долната
устна, множество кръвонасядания и отоци по главата и лицето. Безспорно е също
така, че травматично избиване на първи горен десен зъб, затрудняващо дъвченето
и говоренето, представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр.
ал.1 от НК.
От събраните по делото
доказателства не може обаче да се достигне до безспорния извод, че именно и
само подс. Б. е нанесъл удар в главата на Г., с който е избил зъба му. Всички
участници в побоя са нанасяли множество удари / първо вътре в заведението, а
след това и извън него / с крака и ръце единствено и само в главата на
пострадалия, като побоят е продължил сравнително дълго време. Субективното
усещане на пострадалия, че след удар, нанесен му от подс. Б., е усетил, че
зъбът му е избит, не значи, че това е станало именно с този удар.
Не на последно място следва
да се отбележи, че обвинение е повдигнато само на подс. Б., че само той е
причинил на пострадалия инкриминираното телесно увреждане, независимо, че по
делото има събрани безспорни доказателства, че в побоя са участвали още три
лица, т.е. телесното увреждане е нанесено от четиримата в съучастие, при
общност на умисъла, но такова обвинение по отношение на подс. Б. няма.
Предвид
гореизложеното настоящият въззивен състав намери, че не се доказа по безспорен
начин по делото от обективна страна авторството на деянието от страна на подс. Б.,
поради което настоящият съдебен състав го оправда по така повдигнатото му
обвинение.
Мотивиран от горните съображения,
въззивният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.