РЕШЕНИЕ
№110
С., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 215 по описа на
съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Р.А.З. *** обжалва Наказателно постановление № 20-0338-001019,
издадено на 04.11.2020 г. от Е.П.Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – С.,
РУ – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се представлява
от пълномощника си адв. Е.А., която поддържа жалбата и в хода на съдебните
прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.
Въззиваемата страна не се
представлява в открито съдебно заседание и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до
измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр.
109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред
РС – С. наказателно постановление (НП), поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Административно-наказателното
производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН
със съставен на 28.10.2020 г. акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) от св. Б.К., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ – С., за това, че на 21.08.2020
г. около 10,34 ч. в гр. С. жалбоподателят паркира неправилно собствения си лек
автомобил „Ш.К.“ с рег. № ** **** ** върху тротоара на ул. „П.“ пред дом № 46.
Посочено е в АУАН, че с така описаното си деяние жалбоподателят е нарушил чл. 98,
ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Въз основа на така съставения
АУАН е издадено обжалваното НП. В него фактическите констатации на
актосъставителя са възприети изцяло; прието е, че с деянието си жалбоподателят е
нарушил чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП; деянието е квалифицирано правно като
административно нарушение по чл. 178е от ЗДвП и за него на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер 50 лв.
Преди всичко следва да се
отбележи, че вмененото на жалбоподателя с АУАН и НП паркиране в нарушение на
чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е неправилно паркиране, което е съставомерно като
административно нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 1, предл.
второ от ЗДвП, но в НП това деяние е квалифицирано като по-тежко наказуемото
административно нарушение по чл. 178е от ЗДвП, съставомерно за което е
паркиране на тротоар в населено място извън разрешените за това места. В НП
липсва посочване на този съставомерен признак на
административно нарушение по чл. 178е от ЗДвП, но принципно това не би било
пречка за преквалифициране от съда на деянието на жалбоподателя по по-леко
наказуемия състав на административно нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 1, предл. второ от ЗДвП, стига по делото да се установят с
надлежни доказателствени средства фактите, съставляващи неговите елементи.
От събраните по делото
доказателства обаче не се установява жалбоподателят да е извършил деяние в
нарушение на забраната по чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Както от съдържанието на АУАН,
така и от показанията на св. Б. К. – актосъставител, се установява, че последният
не е установил лично описаното в АУАН нарушение, а е съставил акта въз основа
на данните, съдържащи се в сигнал с рег. № 517000-11305/21.08.2020 г., подаден
по електронен път до ОДМВР – С. от лице с имена Т.С.Н. относно неправилно
паркиране на МПС, към който са приложени снимки и сведение от подателя на
сигнала.
Актът е съставен в присъствието
на А.Р.Д.– служител на РУ – С., който не е присъствал при установяването или
извършването на твърдяното нарушение. От своя страна лицето Т.Н., сочено в
сигнала за очевидец на нарушението, не е присъствало при съставяне на акта. Първо,
това лице не е подписало акта, макар и да е посочено в него като свидетел и
второ, това не се дължи на пропуск, а на обстоятелството, че Н. е отказал
съдействие на актосъставителя за изясняване на сигнала, както личи от
докладната записка на св. Б. К. *** от 22.10.2020 г. (няколко дни преди
съставяне на акта). Твърдяното нарушение не е установено въз основа на
официални документи, поради което разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН,
допускаща възможността АУАН да се състави и в отсъствие на свидетели, е
неприложима в случая. Затова актът е следвало да бъде съставен било в
присъствието на лицето, сочено в сигнала като очевидец на твърдяното нарушение,
било в присъствието на други двама свидетели съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН,
което не е сторено.
Ето защо АУАН срещу жалбоподателя
не е редовно съставен. Принципно вярно е, че не всяка нередовност на АУАН
поради неспазване на чл. 40 и 43 от ЗАНН го лишава от презумптивната му
доказателствена сила относно фактическите констатации на актосъставителя,
установена в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. В случая обаче, нередовността на АУАН,
съпоставена с обстоятелството, че и самият актосъставител не е възприел лично и
непосредствено никакви факти, посочени от него в акта като признаци на
вмененото на жалбоподателя нарушение, обосновава извод, че този акт не се
ползва с презумптивна доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. По
безспорен начин е установено единствено, че жалбоподателят е собственик на л.
а. „Ш.К.“ с рег. № ** **** **, но относно авторството на деянието, неговото
естество, дата, час и място на извършване, констатациите в акта не могат да се
презюмират за верни – те могат да бъдат ценени само като твърдения, основани на
предположения, които не са подкрепени от никакви доказателства.
На първо място – съставомерно
като нарушение на забраната за паркиране, установена в чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е деяние на водач на пътно превозно средство (ППС, каквото е и МПС – л.
а. „Ш.“ с рег. № ** **** **, изразяващо се в неговото паркиране на определено
място и по определен начин - на тротоара непосредствено пред входовете на
жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Доказателства
за личното извършване на това деяние от жалбоподателя не са събрани, а съгласно
чл. 24, ал. 1 от ЗАНН административно-наказателната отговорност е лична и тя
следва да се ангажира за виновно извършено деяние от конкретно лице, което в
случая не е установено. Принадлежността на правото на собственост на
жалбоподателя върху посоченото МПС не е достатъчна дори като индиция за лично извършване от него на паркиране на това
МПС.
На следващо място, забраната по
чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е установена именно за паркиране на ППС на тротоара непосредствено пред входовете на
жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. В чл. 93, ал. 1
и 2 от ЗДвП се разграничават състоянията на престой и на паркиране на ППС. То е
в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача (чл. 93, ал. 1 от ЗДвП),
а е паркирано, когато е спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение (чл. 93, ал. 2 от ЗДвП). От приложените към
сигнала на Т.Н. снимки изобщо не може да се установи дали лекият автомобил с
рег. № ** **** ** е в престой или е паркиран по смисъла на чл. 93, ал. 1 или
ал. 2 от ЗДвП. Фотоснимките са изображения на действителността в момента на изготвянето
им и в конкретния случай, предвид визуалните характеристики на тези изображения,
от тях не може еднозначно да се изведе липсата на факти, характеризиращи ППС
като престояващо по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП в момента на изготвяне на
изображенията, за да се обоснове извода, че тогава то е било паркирано.
И на последно място, приложените
към сигнала фотоснимки на лек автомобил с рег. № ** **** **не съдържат никакви
сигурни данни за датата, часа и мястото на изготвянето им, поради което не
могат да обосноват извод, че този автомобил е бил паркиран на 21.08.2020 г. в
10,34 ч. в гр. С. на ул. „П.“ на тротоара пред дом № 46, а други гласни или
писмени доказателства за тези обстоятелства не са събрани по делото.
В обобщение, от събраните по
делото доказателства не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят
да е извършил деяние в нарушение на забраната по чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. В
такъв случай е безпредметно обсъждането на процесуалната допустимост в
конкретния случай на изменение на НП чрез преквалификация от съда на такова
деяние (то не е доказано по несъмнен начин) като административно нарушение по
чл. 183, ал. 2, т. 1, предл. второ от ЗДвП вместо
като административно нарушение по приложената от административно-наказващия
орган разпоредба на чл. 178е от ЗДвП.
По всички изложени съображения обжалваното
НП е издадено в нарушение на материалния закон и поради това следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото и
предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в редакцията на разпоредбата обн. ДВ, бр. 94/2019 г., в сила към датата на приключване
на съдебните прения в настоящото производство), вр.
чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя, чрез пълномощника му, за
присъждане на разноски е основателно. Ответникът по жалбата следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер 200 лв. за платено
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, което, съпоставено с фактическата и правната сложност на делото, не
е прекомерно с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (обн. ДВ, бр. 64/2004 г.)
и не подлежи на намаляване от съда.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0338-001019, издадено на
04.11.2020 г. от Е.П.Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – С., РУ – С..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в редакция, обн. ДВ, бр. 94/2019 г.), вр. чл.
143, ал. 1 от АПК, Районно управление – С. към ОДМВР – С., с адрес гр. С., ул.
„Проф. В.З.“ № 1, да заплати на Р.А.З., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“П.“
№ 46, сумата 200,00 лв. за разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред АС – С.-област в 14-дневен срок от съобщенията до
страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: