Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 13.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 452 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Ищецът
„М.Р.” ЕООД, ЕИК ********, твърди, че на 29.08.2013 г. подписал договор с ответника
„Г.к.И.” АД, ЕИК ******** – в несъстоятелност, съгласно който ищецът се
задължил да учреди с нотариален акт договорна ипотека върху свои недвижими
имоти (ПИ № 102003, ПИ № 102004, ПИ № 122001 и ПИ № 131122 - всички в землището
на общ. Долна баня, ЕКАТТЕ 22006) в полза на „Б.Б.ЗА Р.” АД, ЕИК********, за
обезпечаване задължения на длъжника „Г.к.И.” АД към банката. Сочи, че
удостоверението от нотариус С.В., рег.№13, се отнасяло за вписване на 30.08.2013г.
на препис, снет от оригинала на договора от 29.08.2013 г.
Твърди,
че на 30.08.2013 г. учредил с нотариален акт № 114 том III рег.1467 дело № 261
от 30.08.2013 г. договорна ипотека върху гореописаните имоти в полза на „Б.Б.ЗА
Р.” АД за обезпечаване на задължения на „Г.к.И.” АД към банката по Договор за
банков кредит № 590 от 05.11.2009 г. в размер на 1 340 000 евро и анекси
към него.
Поддържа,
че съгласно чл. 1.3. от договора от 29.08.2013 г. „Г.К.И.” АД се задължил да
спазва всички клаузи Договора за банков кредит № 590 от 05.11.2009 г. с „Б.Б.ЗА
Р.” АД, до 28.02.2016 г. да погаси задълженията си и до 31.03.2016 г. да
представи в службата по вписвания съответния документ за заличаване на
ипотеката, както и че при забава се дължала неустойка в размер на 0,1 % на ден
върху оценката на съответния имот. Поддържа, че за периода от 31.03.2016 г. до
03.08.2017 г. неустойката за забава при заличаване на ипотеката била 489 087
лв. - 483 дни или 48,3 %.
Сочи,
че съгласно чл.1.4. от договора от 29.08.2013 г. в случай на удовлетворяване на
„Б.Б.ЗА Р.” АД чрез публична продан на част и/или на всички ипотекирани
недвижими имоти, „Г.К.И.” АД дължал неустойка на „М.Р.” ЕООД в размер на общо
1 012 604 лв., както следва: за ПИ № 102003 - 184 225,93 лв., за ПИ №
102004 - 127 128,58 лв., за ПИ ИМОТ № 122001 - 406 921,86 лв. и за ПИ № 131122
- 294 327,63 лв. Твърди, че ипотекираните имоти били изнесени на публична
продан по изп. дело № 20147930400475 на ЧСИ Н.Д.- рег. № 793 в КЧСИ, че с
постановление за възлагане на недвижими имоти от 02.08.2016 г. имотите били
придобити от „Б.Б.ЗА Р.” АД, както и че на 03.08.2017 г. по партидите на
имотите в СВ-гр. Ихтиман бил вписан новият собственик, пораждащо право на
неустойка в полза на ищеца по отношение на ответника.
Твърди,
че съгласно договора от 29.08.2013 г., сключен между страните, вземанията му
били обезпечени със залог върху движими вещи на ответника „Г.к.И.” АД.
Твърди,
че предявил горепосочените вземания към ответника в производството по
несъстоятелност на ответното дружество в срока по чл. 685 ТЗ, като същите били
включени от синдика в списъка на приетите вземания. При заявено възражение от
друг кредитор на несъстоятелното дружество съдът по несъстоятелността изменил
списъка на кредиторите, като вземанията на ищеца били изключени от списъка на
приетите вземания с Определение от 01.03.2019 г. по т.д. 1667/2014 г. на СГС,
TO, VI-2 с-в, което било обявено на 05.03.2019 г. в ТР.
Претендира, че притежава
вземания към ответника в следните размери: за сумата от 489 087,74 лв. -
неустойка по т.1.3 от договора за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти и за залог с дата
29.08.2013 г. сключен между „Г.к.И.” АД и „М.Р.” ЕООД, както и за сумата
от 1 012 604 лв. - неустойка по
т.1.4 от същия договор. Моли съда за постановяване на решение, с което да бъде
установено, че ищецът има спрямо длъжника неприети в производството по несъстоятелност
по т.д. 1667/2014 г. на СГС, VI-2 с-в, обезпечени вземания, както следва: 489
087,74 лв. - неустойка по т.1.3 от договора от 29.08.2013 г. и 1 012 604
лв. - неустойка по т.1.4 от договора от 29.08.2013 г.
Синдикът Д.С. на
основание чл. 694, ал. 4 ТЗ е депозирал отговор на исковата молба (извън срока
по чл. 367 ГПК). Счита предявения иск за допустим, но по същество го намира за
неоснователен. Моли за отхвърляне на иска.
Счита, че сделката от
29.08.2013 г. била сключена между свързани лица – и за двете страни по договора
като законен представител действало лицето К.Н.. Намира, че свързаността на
лицата се установявала не само от този факт, но и от вписванията в ТР,
доколкото към този момент ЕСК на ищеца бил свързаното с длъжника лице „Л. Н.“
АД ЕИК ********. Сочи, че със споразумението от 29.08.2013 г. били създадени вземания за неустойки в
значителен размер в полза на свързано лице, което намалявало пропорционално
възможността за удовлетворяване вземанията на другите кредитори.
Намира, че договорът от
29.08.2013 г. представлявал частен документ, ползващ се единствено с формална
доказателствена сила, същият бил без достоверна дата – посочената в него дата
29.08.2013 г. била непротивопоставима на трети лица. Сочи, че в нотариалния акт
от 30.08.2013 г. не били упоменати уговорки за заплащане на неустойки в полза
на ищеца, а и договорът от 29.08.2013 г. не бил представен при изповядването на
сделката по нотариален ред. Счита, че най-ранният момент, към който съставянето
на документа било доказано бил ангажирането му като доказателство при
предявяването на вземанията пред съда по несъстоятелността на 13.08.2018 г.
Поддържа, че към този момент обаче вече имало постановено Решение за откриване
на производство по несъстоятелност на длъжника от 10.07.2018 г. Сочи, че
съгласно чл. 635, ал. 1 ТЗ след откриването на производство по несъстоятелност
или в случаите по чл. 629а ТЗ длъжникът продължава дейността си под надзора на
синдика и може да сключва нови сделки само след предварителното съгласие на
синдика, както и че такъв бил назначен още с откриване на производството и
назначаването му било обявено в ТР още към този момент. Поддържа, че в случая
ищецът не представил доказателства, че договорът, чиято достоверна дата била
след Решението от 10.07.2018 г. бил сключен при спазването на предвидената в
закона процедура, а именно да е било дадено предшестващо съгласие от синдика.
Счита, че поради това договорът от 29.08.2013 г. изначално не е породил
правното си действие, тъй като не са били спазени императивните изисквания на
чл. 635, ал. 1 ТЗ, като намира, че на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД това
съглашение се явявало нищожно поради противоречие със закона.
В условията на
евентуалност, ако договорът от 29.08.2013 г. бъде приет за валиден, моли да се
отхвърли искането на ищеца за установяване съществуването на право на залог в
полза на същия, доколкото залогът представлявал реален договор, а описаните в
съглашението активи не били предавани и не се намирали в държане на ищцовото
дружество, т.е. счита, че в случая не е възникнало заложно право в полза на
ищеца.
Ответникът „Г.к.И.” АД
/н./, чрез законния си представител, е депозирал отговор на исковата молба
(извън установения срок по чл. 367 ГПК). Твърденията и доводите на страната
касаят предявения отменителен иск (насрещния иск на синдика, отделен за
разглеждане в друго производство, който обаче не е предмет на настоящото), по
който е било образувано отделно дело. Не оспорва сключването на процесните
договори с ищеца на 29.08.2013 г. и на 30.08.2013 г. Не оспорва качеството на
кредитор на ищеца, имащ според ответника вземания за неустойка по чл. 1.3 и чл.
1.4. от съглашението от 29.08.2013 г. в сочените в ИМ размери. Счита, че
сделката от 29.08.2013 г. не увреждала кредиторите на несъстоятелното дружество.
Ищецът е депозирал ДИМ.
Счита, че договорът от 29.08.2013 г. притежавал достоверна дата – датата, на
която документът бил заверен от нотариуса. Оспорва твърдението на синдика, че
не съществувал залог в негова полза. Намира за неоснователен доводът за
нищожност на съглашението от 29.08.2013 г.
Моли, ако се приеме, че
договорът от 29.08.2013 г. се явява нищожен, да бъде взето предвид следното.
Поддържа изложените факти в исковата молба, като твърди, че на 03.08.2017 г. по
партидите на ПИ № 102003, ПИ № 102004, ПИ ИМОТ № 122001 и ПИ № 131122 в
СВ-Ихтиман бил вписан новият собственик, пораждащо в полза на ищеца право на
неустойка в размер на продажната им цена от публичната продан, както следва: за
ПИ № 102003 – 54 001 лв., за ПИ № 102004 – 37 261 лв., за ПИ ИМОТ № 122001 -
84.001 лв. и за ПИ № 131122 – 51 841 лв., или общо сумата от 227 104 лв. Моли
алтернативно (в случай, че бъде прието, че договорът от 29.08.2013 г. е
нищожен) да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че в
полза на „М.Р.” ЕООД, ЕИК ********, спрямо длъжника "Г.к.И.” АД, ЕИК ********,
съществуват неприети в производството по несъстоятелност по т.д. 1667/2014 г.
на СГС, VI-2 с-в, обезпечени вземания в размер на 227 104 лв. и законна лихва
върху тях.
Синдикът Д.С. е депозирал
допълнителен отговор. Счита, че предявените с ДИМ искове за неустойки се явяват
недопустими. Моли да бъдат оставени без разглеждане. Намира за недопустимо
предявяване на иск едва с ДИМ. Сочи, че ищецът предявил първоначално два
обективно съединени искове за две неустойки по договора от 29.08.2013 г. в
посочените в ИМ размери, а с ДИМ се заявявали алтернативно четири нови иска за
неустойки на различни основания и в различни размери, което противоречало на
чл. 372, ал.2 ГПК. Счита претенциите, заявени с ДИМ, за недопустими и понеже
ищецът не е заявил в производството по несъстоятелност вземания за сумите в
размер на 227 104 лв., а предявил вземане само в размер на 265 922,21
лв. Твърди, че в производството по несъстоятелност на „Г.к.И.“ АД ищецът не е
предявявал вземания за четирите неустойки, претендирани с ДИМ, съответно не се
е развивало производство по чл. 690 ТЗ досежно тези претенции на ищеца, поради
което счита, че предявяването на вземанията с ДИМ се явява в противоречие с
преклузивните срокове по чл. 688, ал. 1 ТЗ и по чл. 690 ТЗ.
В условията на
евентуалност намира заявените искове с ДИМ за неоснователни. Моли за тяхното
отхвърляне като такива. Сочи, че в договора от 29.08.2013 г. не се съдържала
уговорка, която да предвижда такава неустойка, като видно от Разпределението от
23.07.2015 г. по изп. д. № 475/2014 г. четирите имота били продадени за сумата
в общ размер на 227 104 лв. с ДДС. Намира, че това била стойността, която с ДИМ
ищецът претендирал като „неустойка“, но договорът не съдържал уговорка за
такава, а в случай че ищецът претендирал за вземания на основание суброгиране в
правата на удовлетворения кредитор (чл. 74 ЗЗД), то следвало да предяви такова
вземане още в производството по несъстоятелност по т.д. № 1667/2014 по описа на
СГС, което обаче пропуснал да направи.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 1460 от 10.07.2018г. по т.д. № 1676/2014 г. по отношение на ответното дружество е било открито
производство по несъстоятелност, обявено в ТР на 11.07.2018 г.
С
представеното по делото заявление от 13.08.2018 г. ищецът е предявил процесните
вземания към ответника в производството по несъстоятелност, като същите са били
включени от синдика в списъка на приетите вземания.
При
заявено възражение от друг кредитор на несъстоятелното дружество, съдът по
несъстоятелността е изменил списъка на кредиторите, като вземанията на ищеца
били изключени от списъка на приетите вземания с определение от 01.03.2019 г.
по т.д. 1667/2014 г. на СГС, TO, VI-2 с-в, обявено в ТР на 05.03.2019 г., е изключил вземанията за сумата от 489 087,74
лв. - неустойка по т.1.3 от договора за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти и за залог с дата
29.08.2013 г. сключен между „Г.к.И.” АД и „М.Р.” ЕООД, както и за сумата
от 1 012 604 лв. - неустойка по
т.1.4 от същия договор от списъка.
Искът е предявен на 12.03.2019 г., съгласно
направеното отбелязване.
Между страните не се спори относно наличието
на твърдените в исковата молба фактически обстоятелства, като защитата на
ответника е посредством правни доводи.
При така установената
фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
В
съответствие с чл. 685, ал.1 от ТЗ кредиторите предявяват писмено своите вземания
пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския
регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1,
но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на
предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред(чл.688, ал.1 ТЗ).
Съгласно
нормата на чл. 694, ал.2, т.2 ТЗ, кредитор с неприето вземане може да
предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако предявеното
от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с
определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на
друг кредитор. Искът се предявява в срока по ал.6 на с.з. - 14-дневен
срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4.
При предявено в
законово установения срок вземане, включено в списъка на приетите от синдика
вземания, изключено от съда по несъстоятелността с определението му по чл.692 ТЗ по възражение на друг кредитор, както и предприетите действия за защита в
срока по чл.694, ал.6 ТЗ, налагат извода за допустимост на исковете.
След изменението на чл.
694,
ал.2 ТЗ с § 11 от ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г. /, кредитор с неприето вземане
може да предяви иск за установяване съществуването му, ако предявеното от него
вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692,
ал. 4 ТЗ по възражение на длъжника или на друг кредитор, като в, ал. 4 е
предвидено, че в производството по този иск могат да встъпят като трети
лица-помагачи на длъжника кредиторите с приети вземания по чл. 693, както и
кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по, ал. 1-3.
Следователно новата редакция на чл. 694, ал. 4 ТЗ предвижда участие на кредиторите(вкл. оспорените
кредитори) по искове по ал. 2, какъвто е
разглежданият по настоящото дело, като трети лица-помагачи на длъжника, а не
като главни страни.
Възраженията
на синдика са идентични с тези на възразилия кредитор „Р.Б.Г.“
ГМБХ пред заповедния съд и се свеждат до нищожност на договора, тъй като е сключен
между свързани лица – двете дружества са се представлявали от едно и също
физическо лице, техен законен представител, както и че е сключен след решението за откриване на производството
по несъстоятелност на ответника, в нарушение на чл.635, ал.1 ТЗ, предвид
липсата на достоверна дата предхождаща този момент.
В хода
на производството по иск по чл.694 ТЗ не могат да се релевират доводи сводими
под хипотезите на чл.646, ал.2 ТЗ и чл.647 ТЗ, тъй като относителната
недействителност може да се установи само въз основа на влязло в сила решение.
В тази връзка липсва и преюдициалност на
делата с такъв предмет и настоящото производство, тъй като исковете по чл.646,
ал.2 ТЗ и чл.647 ТЗ могат и да не бъдат уважени. В този случай спорът ще се
реши в хода на делото по чл.694 ТЗ. Ако бъдат уважени и този нов факт настъпи по
време на настоящото производство, правния интерес от иск по чл.694 ТЗ ще бъде
изключен, съответно делото прекратено. В хода на ПН ще следва да се зачете СПН
относно порока на правната връзка породила спорните вземания. Дори да бъде
постановено влязло в сила решение по чл.694 ТЗ, последващите решения ще са нововъзникнал факт, с който синдикът и
съдът по несъстоятелността следва да се съобразят при изготвяне на сметката за
разпределение.
Доколкото сключването на договор между
свързани лица не се явява порок водещ до твърдяната форма на недействителност на
договора, то и той не е нищожен на това основание. Фактът, че едно и също лице
е подписало договора в качеството му на законен представител на различни
дружества, не води до недействителност(
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 15.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2013 Г., ОСГТК НА ВКС).
Относно датата на
възникване на договора, съгласно отразеното в документа, това е 29.08.2013 г., като се твърди, че от него е
бил снет препис на 30.08.2013 г.
Съгласно представено
удостоверение изх.№10/09.08.2018 г. от
нот. С. Владимирава, в общия регистър на нотариуса на 30.08.2013 г. е било
извършено вписване на препис снет от оригинала на документ – Договор за
учредяване на договорна ипотека върху недвижими имот и за залог от 29.08.2013 г., сключен
между настоящия кредитор и длъжникът, с възпроизведено съдържание на договора,
съвпадащ с представения договор.
В съответствие с
нормата на чл. 591, ал.1, ал.2
от ГПК, при
удостоверяване верността на препис от представени на нотариуса документи той е
длъжен да сравни преписа с първообраза и да отрази в удостоверяването от кого е
бил представен документът, от който е снет преписът, а също така дали преписът
е снет от оригиналния документ или от друг препис и дали не е имало в тях
зачерквания, добавки, поправки и други особености. В случая по ал. 1 се
прилагат съответно чл. 589, ал. 1 и чл. 590.
По
делото не е било спорно, че това е оригиналът от който е било снет удостовереният
от нотариуса препис, който препис не е представен по делото.
Следователно
след като от този документ е бил снет препис на 30.08.2013 г., то той е съществувал към този
момент, явяваща се достоверна дата. Тя предхожда решението за откриване не
производство по несъстоятелност на ответното дружество и към договора не са
били приложими нормите на чл. чл.635, ал.1 ТЗ, а релевираната нищожност на е налице.
В
договора от 29.08.2013 г., съгласно чл. 1.3. , „Г.К.И.” АД се задължил да спазва
всички клаузи Договора за банков кредит № 590 от 05.11.2009 г. с „Б.Б.ЗА Р.”
АД, до 28.02.2016 г. да погаси задълженията си и до 31.03.2016 г. да представи
в службата по вписвания съответния документ за заличаване на ипотеката, както и
че при забава се дължала неустойка в размер на 0,1 % на ден върху оценката на
съответния имот.
Претендираната неустойка е за периода от 31.03.2016 г. до
03.08.2017 г., и е дължима за забава при
заличаване на ипотеката - 489 087 лв. (
483 дни или 48,3 %). Такъв смисъл при тълкуването на формата за неизпълнение на
чл. 1.3. влагат и двете страни.
Съдът намира, че тази неустойка касае хипотезата, когато
длъжникът е заплатил задължението си(в срок или със забава), довело до погасяване
обезпечителното правоотношение.
В този случай
залогодателят има интерес вписаното обезпечение върху принадлежащият му имот да
бъде заличено своевременно, като се санкционира бездействието на длъжника по
представяне в СВ на съответния документ, въз основа на който да се заличи
тежестта.
Когато
обаче длъжникът не изпълни задължението
си, което води до принудително
изпълнение върху имотите на залогодателя за чуждия дълг, тогава се дължи
компенсаторната неустойка по чл.1.4. Съответно не се дължи неустойка по чл.
1.3, която санкционира забава при наличие на нормално развитие на
правоотношението.
Кредиторът няма право на кумулиране на двете неустойки,
тъй като те обезщетяват вреди от развитие на правната връзка при алтернативни хипотези.
Тъй
като в случая е реализирана хипотезата на чл.1.4 от договора, то и в полза на
ищеца е възникнало вземане за неустойка в размер на 1 012
604 лв., както следва: за ПИ № 102003 - 184 225,93 лв., за ПИ №
102004 - 127 128,58 лв., за ПИ ИМОТ № 122001 - 406 921,86 лв. и за ПИ № 131122
- 294 327,63 лв. до който размер искът е основателен.
Вземането
е било обезпечено с договор за залог върху описани в него вещи.
Съгласно
нормата на чл. 156, ал.1 ЗЗД, договорът за
залог е действителен само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на
друго лице, избрано от него и от залогодателя.
По
делото не са ангажирани доказателства за предаване на заложената вещ, предвид
реалния характер на договора. Следователно вземането не е обезпечено.
В
тежест на ищеца следва за бъде възложена следващата се ДТ по отхвърления иск,
определена при условията на чл.694, ал.7 ТЗ, в размер на 4 890,87 лв.
В
тежест на ответника следва да бъде възложена държавната такса по уважения иск.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.
чл.694 ТЗ, че „М.Р.” ЕООД, ***, голф комплекс Ибър, сграда в позамлен имот № 118119
има вземане към „Г.к.И.” АД(Н), *** в размер на 1 012
604 лв. - неустойка по
чл.92 ЗЗД, по чл.4.1 от Договор за
учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти и залози по 29.08.2013 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на заложно правоотношение – вземанията да са
обезпечени със залог върху описани в т.2.1 от договора вещи.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Р.” ЕООД,
ЕИК ******** иск по чл.694 ТЗ за установяване наличието на вземане към „Г.к.И.”
АД(Н), ЕИК ******** в размер на 489
087 лв. – неустойка в размер на чл.92 ЗЗД, по чл.3.1 от Договор за учредяване на договорна ипотека
върху недвижими имоти и залози по 29.08.2013 г.
Осъжда „М.Р.” ЕООД, ***,
голф комплекс Ибър, сграда в позамлен имот № 118119 да заплати на Софийски
градски съд сумата 4 890,87 лв. ДТ.
Осъжда „Г.к.И.” АД(Н), *** да заплати на Софийски градски съд сумата
10 126,04 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: