Решение по дело №138/2018 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 257
Дата: 21 юни 2018 г. (в сила от 21 юни 2018 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20185320100138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2018 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                                           Година 21.06.2018                            Град  К.                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                               втори граждански състав

На двадесет и първи май                                          две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №138  по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК.

Съдът е сезиран с искова молба от А.М.Б., ЕГН: ********** ***, против М.И.П., ЕГН: ********** ***.

ИЩЦАТА, представлявана от адв. Р. твърди, че до 2008 г. живяла на съпружески начала с ответника, като от това съжителство им се родили две деца – С.на *** г. и П.на *** г. Децата живеели постоянно при нея на адрес: гр. К.ул. „П.Ю.” №***, а бащата живеел в гр. Х..

Твърди, че допреди 2-3 месеца, ответникът не проявявал никакъв интерес към децата си и много рядко търсел свиждане и лични контакти с тях. Създало се едно трайно фактическо положение децата да живеят при ищцата. По тази причина тя нямала правен интерес да получи упражняването на родителските права по съдебен способ и разчитала на благоразумието на ответника. Възникнали обаче спорове за издръжка, тъй като ответникът започнал да нарушава постановеното съдебно решение по гр. д. №186/ 2014 год.на Районен съд К.и не ѝ заплащал в срок издръжката. Не бил заплатил издръжката на децата за м.10, 11 и 12 за 2017 г., за което ищцата подала тьжба в прокуратурата и била образувана пр. вх. 7824/2017 г. на Районна прокуратура К.. Освен това, тя образувала 2 изпълнителни дела срещу ответника – №709/2012 г. при ЧСИ М. О.– също за неплатена издръжка и 323/2015 г. на ЧСИ М.О.за плащане на разноски.

През 2008 г. ответникът изтеглил кредит в полза на ЕТ „М.П.” в размер на 13 000 лв. като по този кредит ищцата била мотивирана от него „за благото на децата” да стане поръчител. През 2015 г. ответникът спрял да обслужва кредита, като било образувано изп. дело №447/2015 г. на ЧСИ JI. М.и принудителното изпълнение се насочило срещу ищцата, която работела във в. ф.№34750. ЧСИ Л. М.наложила запор върху заплатата ѝ по изп. д. 447/2015 г. и ежемесечно ѝ удържали от по 100 лв.

Ищцата се принудила да заведе гр. д. №17159/2017 г. пред ПРС за увеличаване на издръжката.

Във връзка със насрочените описи по изпълнителните дела и насрочването на гражданско дело за издръжка, ответникът предприел поведение да пресреща децата пред училището, на улицата и пред къщата, където живеели и да отвежда същите било из град К., било до гр. Х., С.З.и на други места. Това се случвало през последните три месеца. Децата били отвеждани от ответника и той не им разрешавал да разговарят с майка си по телефона и да я уведомяват къде са. По цели часове децата ги нямало. Ищцата изпадала в силно безпокойство, страх за живота и здравето им. Подавала многобройни сигнали до органите на МВР и „Социални грижи”-К., но това не възпирало ответника.

Гореизложените обстоятелства пораждали правния интерес  на ищцата да предяви настоящия иск, като моли съда да постанови решение, с което:

- да предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство с М.И.П. деца С.М.П., ЕГН: ********** и П.М.П., ЕГН: ********** на нея;

- да бъде определен следния режим на лични отношения на бащата с децата: на територията на гр. К., без преспиване, в присъствието на социален работник, всяка първа събота от месеца, от 9.00 до 12.00 часа;

Ответникът М.И.П. редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал такъв. На същия са указани последиците по чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1  ГПК, а именно: че ако не е подал отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищцата може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.

В първото по делото открито съдебно заседание ищцата, чрез адв. Р. е поискала постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски – 30.00 лева за заплатена държавна такса.

Направено е и искане от ищцата за заплащане на адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, което съдът намира за основателно, тъй като са представени доказателства от нея, че е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при предоставена безплатна помощ в полза на страна адвокатът, предоставил правна помощ има право на възнаграждение от насрещната страна, чийто размер се определя по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение /Наредбата/. В случая ответникът следва да заплати на адвокат Р.Р. 300.00 лева – адвокатско възнаграждение по неоценяемия иск /чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата/ .

Мотивиран от изложеното съдът

 

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата С.М.П., ЕГН: ********** и П.М.П., ЕГН: ********** на майката А.М.Б., ЕГН: ********** ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.И.П., ЕГН: ********** *** с децата С.М.П., ЕГН: ********** и П.М.П., ЕГН: **********, както следва: на територията на гр. К., без преспиване, в присъствието на социален работник, всяка първа събота от месеца, от 9.00 до 12.00 часа.

ОСЪЖДА М.И.П., ЕГН: ********** ***, да заплати на А.М.Б., ЕГН: ********** ***, сумата от 30.00 лв. (тридесет лева), представляваща платена държавна такса.

ОСЪЖДА М.И.П., ЕГН: ********** ***, да заплати на адвокат Р.В.Р., адрес: ***, сумата от 300.00 лв. (триста лева) съставляващи определено от съда възнаграждение за предоставена в полза на ищцата А.М.Б., ЕГН: ********** безплатна адвокатска помощ в производството по гр. дело № 138/2018 г. по описа на РС К., на осн. чл. 38, ал.23 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.