Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.07.2020 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СТАРА ЗАГОРА Трети
граждански състав
На 8 юли 2020
г.
В публично заседание
в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана Стоянова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ Емилия Енчева
гр. дело № 911 по описа за 2020
година.
Предявен е иск за увеличаване на издръжка с правно
основание чл. 150 от СК.
Ищецът
В.Р.Г., като баща и законен представител на малолетната М.В.Г., твърди в исковата си молба, че М.В.Г. е дъщеря на М.М.
и В.Г., родена по време на съвместното им съжителство на ***г. в гр.Бургас. От
2012 г. страните не живеели заедно, като уредили отношенията си относно
упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и размера на
издръжката по съдебен ред. По силата на влязло в сила съдебно решение №
240/18.03.2015 г., постановено по гр. дело № 3641/2014 г. по описа на PC -
Стара Загора упражняването на родителските права върху малолетната М. били
предоставени на нейния баща В.Р.Г.. Със съдебна спогодба, съгласно Протокол от
09.07.2015г. по гр.дело № 3419/2015г. по описа на PC - Стара Загора, М.М.
/тогава Ж./ била осъдена да изплаща на детето М.Г. чрез нейния баща и законен
представител В.Г. ежемесечна издръжка в размер на 110 /сто и десет/ лева
месечно, считано от 06.08.2013 г. до настъпване на основания за нейното
изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска. Издаден бил изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело под №
2457/2017г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева с рег. № 765 и район на действие ОС
- Стара Загора.
От края на 2012г. ищецът живеел с дъщеря си М. ***.
Тъй като нямал собствено жилище, живеели под наем на адрес ***“. Сочи, че
последните години работил на различни места, в повечето случаи като общ
работник при поддържане на сгради. Трудовото му възнаграждение не било по -
високо от минималната работна заплата за страната за съответния период. От
28.01.2020г. бил безработен, като последният му трудов договор бил прекратен
със споразумение № 1/28.01.2020г. Не се регистрирал като „безработен“ в Бюрото
по труда. Към настоящия момент търсил отново работа.
Ответницата не проявявала желание да вижда М., не
поддържали контакт по телефона, не я посещавала през ваканциите, дори когато
детето било при нейните родители в гр. Бургас. М.М. дължала към днешна дата
издръжка за периода месец декември 2017г. - месец януари 2020г. /т.е. 26
месечни вноски по 110 лева/ в размер на общо 2 860 /две хиляди осемстотин и
шестдесет/ лева. Твърди, че подал жалба в Районна прокуратура - Стара Загора с
пр.основание чл. 183 от НК.
Твърди, че М. е ученичка в седми клас за учебната
2019г. - 2020г. в ***. От две години тренирала карате в ***, за което заплащал
месечна такса в размер на 25 лева месечно.
Твърди, че бил изключително затруднен да осигурява сам
всичко необходимо за нормалното съществуване на детето - дрехи, храна, учебници
и пр., както и да поддържал домакинството, макар да се стараел нищо да не
липсвало на дъщеря му. От друга страна била налице и промяна в икономическите
условия на страната, обусловени от ръста на инфлацията, както и от промяната на
минималната работна заплата за страната.
Издръжката в размер на 110 /сто и десет/ лева месечно
за М. не покривала елементарните нужди на детето за прехрана, дрехи, учение и
извънкласни занимания. С оглед възрастта й, нуждите за храна, облекло, пособия,
материали за училище, учебни помагала и учебници, необходими за отглеждането и
възпитанието й, чувствително били нарастнали. М. била в седми клас и в края на
учебната година й предстояло външно оценяване /матури/, за които трябвало да се
подготви и ако се наложи да посещава извънкласни уроци по математика и
български език, то не можел да си позволи да ги плаща. Предвид всичко това,
така присъдената издръжка в посочения размер относно отглеждането и възпитанието
й, се явявала крайно недостатъчна.
Твърди, че е родителят, при когото живее детето. Той
бил длъжен да обезпечи както жилищните му нужди, така и свързаните с тях
задължения за плащане на всички консумативни разходи за отопление, вода,
телефон. Същият сам се грижил за дъщеря си и не разчитал на никаква друга
финансова помощ.
Предвид гореизложеното и като се имали предвид
непостоянните доходи на бащата, било обективно невъзможно той да поеме изцяло
ежедневната издръжка на малолетната М..
Съгласно чл. 150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка можела да бъде изменена или прекратена. В
конкретния случай безспорно се установявало, че през изминалия период от време
(повече от шест години от първоначалното определяне на размера на издръжката),
детето пораснало и нуждите му се изменили трайно и съществено.
От друга страна, за да се определил нов, по - голям
размер, следвало да се съобрази правилото на чл. 142, ал. 1 от СК, т.е. и
възможностите на родителя, от когото се търсила издръжката. Ответницата била в
активна трудоспособна възраст, реализирала трудови доходи, което й позволявало
да плаща по - висока издръжка. Същата не дължала издръжка на други лица.
Моли съда да постанови решение, с което да измени на
основание чл. 150 от СК размера на ежемесечната издръжка, присъдена по гр. дело
№ 3419/2014г. по описа на PC - Стара Загора, като осъди М.Ж.М. да заплаща на М.В.Г.
с ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител В.Р.Г. с ЕГН **********
издръжка в размер на 200 /двеста/ лева месечно, считано от датата на завеждане
на настоящата искова молба в PC - Стара Загора, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, както и да присъди на ищеца направените по делото
съдебни и деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника М.Ж.М., в който заявява, че исковата молба като
незаконосъобразна.
Същата била подадена от В.Р.Г., с настоящ адрес:***, с
ЕГН **********-баща и законен представител на малолетната М.В.Г., със същия
адрес, ЕГН **********. Следвало Молбата да се подава от имащият право субект М.В.Г.,
с ЕГН ********** чрез бащата, който бил и законен представител, а не както било
сторено в случая.
По тези съображения, счита, че делото следва да бъде
прекратено и върнато на Ищеца като незаконосъобразно предявен иск. В случай, че
делото бъде разгледано по същество, моли съда, на посоченото основание, с
постановения съдебен акт, предявеният иск да бъде оставен без уважение.
С исковата молба се сочели обстоятелства, които били
извън правилата на иска по реда на чл. 150 от СК. Твърдяло се, че не проявявала
желание да вижда детето М., не поддържала контакт по телефона със същото, не я
посещавала по време на ваканциите. По повод на тези твърдения не се сочили
каквито и да било доказателства. Следвало да се подчертае, че нееднократно
правила опити да осъществява контакти с детето, включително и при честване на
рождени дни. Същата била препятствана от Ищеца, който не посочвал причини за
това му поведение.
Размерът на направеното искане по реда на чл. 150 от СК не съответствало на нормата по чл. 142, ал. 2 от СК. В момента минималната
работна заплата за страната била 610.00 лева и съгласно разпоредбата на
цитирания текст, и била задължена да заплаща с оглед на имущественото и
финансово състояние издръжка в размер на 1/4 от тази минимална работна заплата.
Твърди, че била безработна. Същата не фигурирала като собственик или член в
състава на Юридическо лица /ЮЛ/, както и не била Едноличен търговец /ЕТ/ по
смисъла на Търговския закон /ТЗ/.
Това била причината да срещала затруднения по изплащане
на издръжка, с оглед сключено Споразумение по гр. д. № 3419 по описа на
РС-ГК-Стара Загора за 2015 год.
От Исковата молба било видно, че било образувано
наказателно производство по реда на чл. 183 от НК по описа на Районна
Прокуратура-Стара Загора, за което също не се сочели доказателства.
Дори това да било така, този факт сочил сам по себе си
затрудненото положение, в което се намирала от финансова гледна точка.
С оглед предмета на делото-иск по чл. 150 от СК,
счита, че приложима била общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК. По
посочения мотив, моли съда, делото да бъде изпратено на Районен съд-гр. Бургас,
където бил постоянният й адрес.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установено следното:
Видно от приложените удостоверения за раждане, издадено
въз основа на акт № I-637 от 20.11.2006 г. детето М.В.Г.
е родено на *** г. от родители М.Ж.Ж. и В.Р.Г..
Не се спори по делото, а и от приложеното по делото
решение по гр.д. № 3419/2014 г. е видно, че ответницата Марияна Ж.Ж. е осъдена
да заплаща ежемесечна издръжка за детето М.В.Г. в размер на 110 лв., считано от
06.08.2013 г.
От определяне на издръжката са изминали над 6 години, през
което време потребностите на детето, както и разноските по отглеждането му са
се увеличили. Налице е и промяна в икономическите условия на страната,
обусловени от ръста на инфлацията, както и промяна на минималната работна
заплата за страната.
При преценка материалните възможности на майката, съдът
се съобрази с изявлението на ответницата в съдебно заседание, че вече не работи,
тъй като към момента вече е загубила своята работа в Германия. Същата не е
представила декларация за семейно и имотно състояние, както и въпреки дадените
й с определение от 14.05.2020 г. указания, не е представила и доказателства
относно получаваните трудови възнаграждения за една година назад от завеждане
на исковата молба.
При преценка материалните възможности на ищеца В.Г.Р., съдът
се съобрази с представената декларация СИС, от която е видно, че получава трудово
възнаграждение в размер на 610 лева, не получава доходи от свободни професии,
наеми и хонорари, не притежава недвижими имоти и МПС.
По делото е представено
Удостоверение от *** с изх. № 122/10.02.2020 г., от което е видно, че
детето М.В.Г. е записана за учебната 2019/2020 г. в VII /седми/ клас.
По делото е представено Удостоверение от ***, от което е
видно, че детето М.Г. е внасяла членски вноски за периода от Януари 2019 г. до
Декември 2019 г. в размер на по 25 лева за всеки месец.
По делото е представен социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Стара Загора, в който се сочи, че родителите на
детето М.Г. не са имали граждански брак и са разделени. След раздялата както и
в настоящия момент бащата упражнявал родителските права и полагал ежедневно
грижи за детето, като през 2015 г. майката била осъдена да заплаща месечна
издръжка в размер на 110 лв. По данни от бащата, след 2016 г. сумите по
издръжката не били изплащани. По данни от самата М. и бащата, майката не се
интересувала от дъщеря си, не контактувала и не се срещала с нея, не й изпращала
средства или други вещи или подаръци. Сочат, че детето М. е на 13 години и
трудно си обяснявала отказа на майка й да контактува с нея, дори и когато била
на гости у нейните родители, които живеели в съседно селище - до град Бургас. М.
била ученичка в седми клас и й предстояло кандидатстване и записване в
гимназия, което ще изисква много повече разходи за ежедневни нужди и обучение. Бащата
бил затруднен да отговори адекватно на всички потребности на детето предвид
променената икономическа обстановка в страната, размера на доходите му и
нуждите на дъщеря му. Бащата - В.Г. желаел Съдът да се произнесе с Решение,
съгласно което да определи месечна издръжка за детето в размер на 250 лева. В
интерес на детето М.Г. било да бъде постановена издръжка, която отговаряла не
само на актуалните икономически условия в страната, но и на потребностите на
детето, които ще нарастват през идващите години, предвид навлизането в
по-висока възраст, предстоящото й по-скъпо струващо гимназиално образование и
необходимостта от повече средства за ежедневни нужди от първостепенно значение.
Детето М.В.Г. е родено на *** г. и към настоящия момент е на почти 14 години.
Съгласно разпоредбата на чл.
142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на
лицето, което има право на издръжка се определят съобразно обикновените условия
на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а
възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотно състояние и
квалификация. Съгласно чл. 142, ал. 2
от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата /610 лв. от 01.01.2020 г./. Разпоредбата на чл. 150
от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези
обстоятелства. При новата нормативна уредба, съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка, може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства
на доходите на родителя. При
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.
Изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно
наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.
В настоящия случай, безспорно са се изменили социално - икономическите условия в
страната с оглед на инфлационните процеси, както и нуждите
на детето с нарастването на възрастта му - от определяне размера на издръжката
са изминали 6 години, което обуславя нарастването на нуждите, както и е налице
изменение на минималната работна заплата в страната. Към настоящия момент,
определената издръжка се явява такава под минимума, определен в чл. 142, ал. 2 от ГПК, което също е основание за увеличаване размера
на издръжката.
Предвид изложеното съдът намира,
че е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150
от СК, свързани с нарасналите нужди на детето. С оглед възможността на
родителите да дават издръжка, възрастта, и нуждите му, както и с оглед социално
- икономическите условия в страната, съдът приема, че майката следва да осигурява ежемесечна издръжка в размер на 170 лв., като в
останалата част предявените искове до размера на 200 лв. следва да бъдат
отхвърлен като недоказан. При
разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при баща
си и ответницата е освободена от полагането на лична грижа и от поддръжката на
домакинството, в което живеят. Ангажиментът за това е поет изцяло от бащата.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответницата следва да се
присъдят направените от ищеца съдебни и деловодни разноски в размер на 227.50 лв.,
представляващи възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се присъдят
направените от ответницата разноски в размер на 122,50 лв., съразмерно
отхвърлената част от иска.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр.д. № 3419/2015 г. по описа на РС – Стара
Загора, както следва:
ОСЪЖДА М.Ж.М., ЕГН **********,*** /със съдебен адрес - адв. В.К. ***/, да заплаща
ежемесечна издръжка на малолетното дете М.В.Г. с ЕГН **********, родена на ***
г., чрез нейния баща и законен представител В.Р.Г. с ЕГН **********, с настоящ
адрес: *** /със съдебен адрес - адв. М. ***, оф. 6/, в размер на 170 лв. /сто и седемдесет лева/, считано
от датата на подаване на настоящата искова молба – 25.02.2020 г., до настъпване
на основание за изменение или прекратяване на издръжките, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
предявените 200 лв. като недоказан.
ОСЪЖДА М.Ж.М., ЕГН **********,***, да заплати на М.В.Г. с ЕГН **********, родена
на *** г., чрез нейния баща и законен представител В.Р.Г. с ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 227.50 лв., съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА В.Р.Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на М.Ж.М., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 122.50
лв., съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА М.Ж.М., ЕГН **********,*** да заплати ДТ
върху увеличеният размер на присъдената издръжка в размер на 86,40 лв. в полза на Държавата по
Бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено, пред Окръжен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :