Решение по дело №2418/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 295
Дата: 26 февруари 2020 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100502418
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./………….02.2020 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:          КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                             МАЯ НЕДКОВА

                          

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 2418 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 4672/01.11.2019 год., постановено по гр. дело № 9170/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Ц.К.С. ЕГН ********** *** не дължи на ответникаЕнерго– про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумата от 1676, 18 лева, представляваща стойност на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за периода 28.11.2017 год. – 28.05.2018 год. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж. к. Чайка, бл. 52, вх. А, ет. 8, ап. 57, с аб. № **********, за която сума е издадена фактура № *********/03.06.2019 год.

           В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предвидените в ПИКЕЕ (отм.) условия за допълнително начисляване на количество ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че сумата от 1676, 18 лева съставлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на 28.05.2018 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.4) са установени 9010 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното количество реално потребена, преминала през електромера и съответно доставена до обекта на ищеца ел. енергия от 9010 кВтч, чиято стойност последният дължи на дружеството – доставчик.

           Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.  

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Ц.К.С., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. 

           В с. з., чрез процесуален представител, въззивникът поддържа жалбата си, а въззивмаемият поддържа отговора си на въззивната жалба.  

           При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

           Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.

           В исковата си молба ищецът Ц.К.С. *** навежда следните твърдения: Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. Чайка, бл. 52, вх. А, ет. 8, ап. 57, с аб. № **********, доставяна му от ответника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на електроенергия. През месец юни 2019 год. бил уведомен, че дължи на ответното дружество сумата от 1676, 18 лева по фактура № **********/03.06.2019 год., съставляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода 28.11.2017 год. – 28.05.2018 год. Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото му количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва законно основание да бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия.

           В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1676, 18 лева по фактура № **********, съставляваща стойност на начислено количество ел. енергия за периода 28.11.2017 год. – 28.05.2018 год. за обект на потребление с аб. № **********.

            В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищеца са в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел. енергия за процесния обект на потребление с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, по който договор

дружеството изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел. енергия в гореописания обект.

           На 28.05.2018 год. е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която след извършени замервания е констатирано натрупано количество ел. енергия от 9010 кВтч в отчетен регистър 1.8.4., който не е активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 9010 кВтч е било потребено от обекта на ищеца, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала ел. енергия от 9010 кВтч по тарифа 1.8.4, която не е визуализирана на дисплея и електромерът не отговаря на техническите характеристики. Посоченото количество ел. енергия от 9010 кВтч е остойностено с фактура № **********/03.06.2019 год.

           По изложените съображения счита, че начислената по партидата на ищеца сума съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия, заплащането на която ел. енергия той дължи на ответното дружество. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

           Според представен на л. 40-41 от делото на ВнРС констативен протокол № 1104479/28.05.2018 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1115 0314 0058 6837, монтиран на обекта на ищеца в гр. Варна, ж. к. Чайка, бл. 52, вх. А, ет. 8, ап. 57, с аб. № **********, при която са отчетени показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 5489 кВтч; 1.8.2 – 14104 кВтч; 1.8.3 – 0000 кВтч и 1.8.4 – 9010 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 508632 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието на ищеца, в присъствието на двама свидетели с посочени три имена и точни адреси, подписали протокола без забележки.

           Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза,  материализирана в протокол № 921/21.05.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е констатирала външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала ел. енергия на тарифа „4“ – 9010 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства на технически характеристики.   

            Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 9010 кВтч за периода 28.11.2017 год. – 28.05.2018 год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с **********/03.06.2019 год. за сумата от 1676, 18 лева.

           От протокол № 1162756/06.08.2014 год. (л. 72 от делото на РС-Варна) е видно, че на посочената дата на обекта с аб. № ********** е монтиран електромера с фабричен номер 1115 0314 0058 6837. В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.4. Отразени са само показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били нулеви.

           От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява, че електромерът с фабр. № 1115 0314 0058 6837, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип; преминал е първоначална метрологична проверка през 2014 год. и към датата на проверката на 28.05.2018 год. е в срок на метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта на ищеца ел. енергия е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.4 от 9010 кВтч е преминало през измервателната система на електромера, след което вследствие на констатираното неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на електромера, част от потребеното количество ел. енергия е преразпределено и в регистър, който не е визуализиран на дисплея. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.4 се дължи на намеса в програмата за параметризация на електромера и по – конкретно – в тарифната му схема.

Посоченото количество ел. енергия от 9010 кВтч е правилно (математически точно) остойностено, в съответствие с утвърдените от КЕВР цени на ел. енергията за процесния период. Според вещото лице ако процесният електромер с фабр. № 1115 0314 0058 6837 е монтиран в обекта на потребление с нулеви показания по първа и втора тарифа това означава, че е бил нов. Преди да бъде пуснат в търговската мрежа електромерът преминава през щателна метрологична проверка, което според експерта означава, че не е възможно измервателният уред да има показания различни от нула в който и да било регистър и по – конкретно в регистри 1.8.3; 1.8.4 и 1.8.0. Промените в софтуера на процесния електромер е възможно да се извършат след монтирането му на обекта на потребление.  

           С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

           Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е извършено по реда и при условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищцата на дата 18.04.2018 год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд на РБългария, с което те са отменени.          

           Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.

           Анализът на доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото количество ел. енергия от 9010 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта на ищеца по следните съображения:

           По делото не е установено, че при монтажа на електромера с фабр. 1115 0314 0058 6837 на обекта на ищцата на дата 06.08.2014 год.  отчетен регистър 1.8.4 е бил с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.4) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.

           Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му, в която то сочи, че след като процесният електромер с фабр. № 1115 0314 0058 6837 е монтиран в обекта на потребление с нулеви показания по първа и втора тарифа това означава, че е бил нов, а след като е нов, не е възможно да има показания, различни от нула в който и да било регистър и по – конкретно в регистри 1.8.3; 1.8.4 и 1.8.0. По същността си това е предположение, а не извод, който може да бъде изведен от събраните доказателства.

           Т. е., по делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетен регистър 1.8.4 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите на „Енерго–Про Мрежи“ АД–Варна, сега „Електроразпределение Север“ АД-Варна), поради което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.4) от 9010 кВтч е действително потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.

            По тези съображения сумата от 1676, 18 лева, представляваща стойност на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за периода 28.11.2017 год. – 28.05.2018 год. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж. к. Чайка, бл. 52, вх. А, ет. 8, ап. 57, с аб. № **********, за която сума ответното дружество е издало фактура № *********/03.06.2019 год., е недължима.

           Искът е основателен и подлежи на уважаване.

           В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

           Съобразно изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.

           С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 350 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4672/01.11.2019 год., постановено по гр. дело № 9170/2019 год. по описа на РС-Варна;

           ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на Ц.К.С. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) – разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:1.   

 

 

 

              2.