Р Е
Ш Е Н
И Е №339
гр.Кюстендил, 23.12.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на трети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при секретаря И.С., като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 348 по описа за 2019год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
С.Г.З. ***
е подал жалба срещу Заповед № 19-1139-000174
от 01.07.2019г., издадена от началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил, с
която му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му на осн.чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Релевирани са основанията за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението
на материалния закон се обосновава с доводи за недоказаност на нарушението. Прави
се искане за отмяна на издадената заповед.
Ответникът
- началникът на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил, не
изразява становище по жалбата.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Атакуваният
административен акт е издаден на посоченото в него законово основание и въз
основа на съставен Акт № АА106676/01.07.2019г. за установяване на административно нарушение,
респ. при изложените в същия фактически обстоятелства, за това, че на 01.07.2019г.,
около 09,00 часа, по ул. „Лозенски път“, срещу
административната сграда на РДГП- Кюстендил в посока с. Л., жалбоподателят управлява МПС - лек автомобил „***“
с рег. № ***, след употреба на алкохол, установена в 10,09ч. с техническо
средство „Алкотест 7510“ с фабричен № АRDM-0265, чиято идникаторна скала е
отчела 3,01 промила алкохол. Посочено е, че деянието е установено по данни на
свидетеля В.И.Д., който е очевидец на извършването му - видял е водача да управлява МПС в часа и на
мястото, отразени в АУАН. Извън горното, е вписано, че оспорващият е приел
показанията на техническото средство и е отказал да даде кръв за анализ. Деянието е квалифицирано като нарушение на
чл.5, ал.3, т.1от ЗДвП, а съставеният за констатиране на същото акт е връчен
лично на нарушителя.
Към административната преписка са
приложени: талон за медицинско изследване № 0053551, който водачът не е получил; докладна записка рег. №
1139р-2161 от 01.07.2019г. на мл. инсп. Г.В., в която са изложени горните
фактически обстоятелства; протокол № 3286р-24733/31.05.2019г. от Лаборатория за
проверка на анализатори на алкохол в дъха за
изправност на използваното техническо средство.
Въз
основа на обстоятелствата отразени в съдържанието на АУАН №
АА106676/01.07.2019г., началникът на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил
издава оспорената заповед № 19-1139-000174 от 01.07.2019г.,
с която приема, че на 01.07.2019г.,
около 09,00ч на ул. „Л“ в посока с. Л., жалбоподателят е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление
на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 3,01 на хиляда, установено с техническо
средство, поради което му е наложена принудителна административна мярка
“временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността”, но не повече от 18 месеца, на осн.чл.171, т.1, б.”б”
от ЗДвП вр. с чл.22 ЗАНН.
Заповедта
е връчена лично на санкционираното лице на 03.07.2019год., а жалбата е подадена
на 09.07.2019г.
В
съдебното производство, освен посочените писмени доказателства, са представени Заповед № 277з-1046/10.07.2018г. на директора на ОД на
МВР – Кюстендил за определяне на реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози.
Съдът,
по искане на жалбоподателя е приел и
гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите В.И.Д. и Г.М.В.. От същите се установяват
фактите от състава на нарушението, във връзка с което е издадена оспорената
ПАМ. Видно от показанията на свидетелите, жалбоподателят е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта, като първият свидетел е възприел лично и
непосредствено действията на оспорващия по управлението на автомобила, а
вторият свидетел е констатирал алкохолната концентрация чрез използваното
техническо средство.
Преценката на събраните
доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП от адресата на наложената ПАМ, чийто права и
интереси се засягат пряко от оспорения
административен акт. Същата е редовна,
като изпълнява изискванията на чл.150 и
чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е валиден административен
акт, издаден при спазване на установената форма и на
административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби и с целта на специалния
закон.
По отношение компетентността на органа следва да се
констатира, че са налице изискванията за материална компетентност на началника на Сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР - Кюстендил, видно от заповед № 277з-1046/ 30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил -
последната, издадена въз основа на упълномощаване със заповед рег. № 8121з-48/16.01.2015г.
на министъра на вътрешните работи. Страните не
спорят по компетентността.
От
процесуална страна, следва да се констатира, че са изложени фактическите и
правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Материално компетентният
административен орган е издал атакувания индивидуален административен акт на осн.чл.171, ал.1, б.”б” от ЗДвП и съобразно обстоятелствата отразени в
съставения АУАН, като ги е възпроизвел в изложените мотиви. Конкретно и ясно е
описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, извършено от водача на автомобила, което представлява фактическото основание, прието като материалноправна предпоставка за налагане
на принудителната административна мярка.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореният административен акт е и
материалноправно законосъобразен.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, установи
че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед,
т.е. осъществен е фактическия състав за
прилагане на принудителната административна мярка, визиран в разпоредбата на
чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Съобразно предвижданията на цитираната правна
норма, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС се налага на
водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Срокът на мярката при тази
хипотеза е до решаване на въпроса за
отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Конкретното нарушение в случая е на нормата на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП , т.е. на забраната за управление на ППС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
При
тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на принудителната административна мярка, е установено по надлежния ред
нарушение от посочения вид. Безспорно е в случая, че последното е констатирано
със съставения АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, поради което на оспорващия
принадлежи доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка,
различна от визираната в акта. В случая събраните по искане на оспорващия,
гласни доказателствени средства изцяло потвърждават фактите, релевантни към
прилагането на ПАМ. Анализът на свидетелските показания сочи на безспорна
установеност на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а защитната теза на
водача е недоказана. По категоричен начин се установяват относимите обстоятелства,
а именно управлението на ППС от
жалбоподателя и употребата на алкохол над допустимата концентрация. Времевият интервал от около един час между
управлението на автомобила и измерването за наличие на алкохол, е без значение в случая, доколкото не се е
отразил върху установените стойности, които значително надвишават допустимите
такива. А твърденията на жалбоподателя,
че е употребил алкохол в по-късен етап - след преустановяване на управлението
на ППС, се опровергават като неверни от
показанията на свид. Д.. Последният ясно
и непосредствено е възприел поведението
на водача, а показанията му са конкретни и непротиворечиви. Следват изводи за
безспорна установеност на извършеното от жалбоподателя нарушение, поради което
е налице фактическото основание за издаване на заповедта и законосъобразно
спрямо него е наложена принудителната
административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.
Предвид изложеното, издадената
заповед се явява законосъобразен административен акт, а оспорването като
неоснователно - подлежи на отхвърляне.
Водим от
горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на С.Г.З.,***,
срещу Заповед № 19-1139-000174 от 01.07.2019г.,
издадена от началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил, с
която му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му на осн.чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: