Р Е Ш Е Н И Е
№ 260711 23.11.2020 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Йорданова
при секретаря Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 952 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на П.Щ.С., ЕГН **********,***, М.С.С., ЕГН **********,*** и С.С.С., ЕГН **********,*** чрез адв. С.Р.А.,*** против С.Н.Т., ЕГН **********,***, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от общо 6000лева, представляваща получена от длъжника сума в заем на 12.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 11.02.2020 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са наследници на С.Н.С., починал на 03.01.2020г. Сочи се, че на 12.01.2015г. С. е предоставил в заем на ответницата сумата от 6000лева, с уговорен срок за връщане 12.02.2015г. Били проведени много разговори с ответницата да върне сумата, но това не станало. Претендира се връщане на заетата сума. Алтернативно се иска осъждане на ответницата, в случай, че се окаже, че няма валидно сключен договор за заем, за връщане на сумата като получена без правно основание. Претендират се направените по делото разноски. Направени са доказателствени искания. Представени са доказателства.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който исковата молба се оспорва като неоснователна. Претендира се представянето на договора за заем в оригинал, тъй като по делото е приложено копие. Твърди се, че едностранното изявление няма характер на договор, а може да бъде ценено като разписка. Счита, че вземането е погасено по давност, тъй като в договора няма срок за връщане. Твърди се, че датата посочена в документа – 12.02.2015г. е обещание, а не срок. От последното се извежда тезата, че сумата следва да се върне след покана по реда на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД в едномесечен срок. Твърди се, че наследодателят на ищците многократно бил заявявал, че няма претенции към ответницата за сумата от 6000.00лева и в тази връзка се изтъкват житейски съображения. Претендират се разноски по делото. Направени са доказателствени искания.
Предявеният иск е с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
При условията на евентуалност е предявен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Договорът
за заем е реален договор за
валидността на който, законът не изисква писмена форма. За да се
установи неговото съществуване е необходимо ищецът, чиято е доказателствената
тежест, да докаже при условията на пълно и главно доказване елементът
"предаване в собственост" на пари или други заместими вещи и
кумулативно с това поето от длъжника задължение да върне заетата сума. В случая, от представения по делото документ озаглавен “договор за заем”, който носи подписа
на ответника, се установява поетото от Т. задължение да върне сумата от
6000лв., получена в заем, до 12.02.2015 г. Макар и под документа да не е
положен подпис на заемодател, неговата доказателствена стойност не е
разколебана, доколкото подписът на ответника не е оспорен. Съгласно чл. 180 ГПК
подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила, като
изявленията, които се съдържат в него са направени от тези лица. Следователно,
представеният документ представлява достатъчно доказателство за това, че между
страните е възникнало валидно заемно правоотношение, по което ищецът е изправна
страна, а ответникът е следвало да върне взетата в заем сума в срок до
12.02.2015 г. Съдът намира, че с полагане на подписа след текста на документа,
ответникът валидно се е задължил да върне сумата от 6000 лв. на заемодателя.
Поетото задължение, че сумата ще бъде върната “до 12.02.2015 г.” следва да се счита
за падеж на задължението, респ. краен срок за изпълнение и начало на давностния
срок по чл. 114 ЗЗД. Ето защо, не може да бъде споделена тезата на ответника за
погасяването на дълга по давност, доколкото исковата молба е депозирана на
11.02.2020 г., т.е. преди изтичане на пет годишния срок.
По делото не са ангажирани никакви доказателства за плащане
от Т., чиято е доказателствената тежест. Направените отбелязвания на гърба на
договора за заем /приет за разписка/ не удостоверяват плащания, доколкото не е
положен подпис на заемодателя С.Н.С.. От показанията на разпитания в хода на
процеса свидетел Д.Т. се установява, че от страна на заемодателя и на ищците са
правени опити за контакт с ответника и връщане на сумата, които обаче са
останали безуспешни.
От представеното удостоверение за наследници е видно, че С.Н.С.
е починал на 30.01.2020 г. и е оставил за свои законни наследници ищците, които
се явяват правоприемници на лицето и активно легитимирани да търсят връщане на
дадената сума.
По изложените по-горе съображения, съдът приема претенцията
за връщане на дадения заем от 6000 лв. за изцяло основателна и доказана. Не
следва да бъде разглеждана предявената при условията на евентуалност претенция,
предвид уважаване на главния иск.
Предвид изхода от делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест на ответника да бъдат възложени направените от ищеца разноски съобразно представения списък, в размер на 890 лв., от които 240 лв. държавна такса и сумата от 650лв. адвокатско възнаграждение, за които е налице доказателство за извършено плащане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Н.Т., ЕГН **********,***, да заплати на П.Щ.С., ЕГН **********,***, М.С.С., ЕГН **********,*** и С.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 6000 (шест хиляди) лева, представляваща получена в заем сума по договор за заем от 12.01.2015г., с падеж 12.02.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.02.2020 г. до окончателното плащане и сумата от общо 890 лв. (осемстотин деветдесет лева), представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ