Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Делото е образувано по подадената искова молба от „Б. Д.” Е. гр.С. срещу ответниците:”И. П.” О. гр.В.Т.,/сега „И. П.” Е./ „Г. К.” Е. гр.П.,”З. х.-В. Т.” Е. гр.В.Т. и „И. А.” Е. гр.В.Т..Предявен е иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане по заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417 от ГПК от Районен съд гр.В.Т. по ч.гр.д.№3270/2012 г. по описа на съда.Цената на иска е 166 942,00 евро. В исковата молба се твърди, че с Договор за кредит от 05.03.2007 г. банката-ищец, в качеството си на заемодател е предоставила на „И. П.” О., в качеството му на кредитополучател инвестиционен кредит в размер на 250 000 евро, които да се погасяват съобразно погасителен план с краен срок за издължаване 25.02.2014 година.Съдлъжници по предоставения кредит са дружествата-ответници”Г. К.” Е. гр.П.,/ с предишно наоименование „К.И.” Е. /,”З. х.-В. Т.” Е. гр.В.Т. и „И. А.” Е. гр.В.Т..Поръчител по кредита е М.С.М., съгласно Договор за поръчителство, сключен на 08.04.2010 година.В исковата молба са подробно посочени условията на договора и основанията за настъпвне на предсрочна изискумост на вземането.Твърди се, че с Анекс от 08.04.2010 г. е договорен нов погасителен план и лихвен процент.Твърди се също, че поради непогасяването на 12 вноски по главница за периода от 25.07.2010 година до 10.07.2011 г. и на 9 вноски по лихва за периода от 25.10.2010 година до 10.07.2011 година, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 11.07.2011 година.С нотариални покани от 19.06.2012 г. и от 21.06.2012 г. Б.ата е уведомила ответника „И. П.”О. и останалите съдлъжници, както и поръчителя, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като им е указала срок, в който да погасят доброволно задължението.В този срок не е настъпило изпълнение, поради което на 08.08.2012 г.”Б. Д.” Е. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за вземането по кредита от 05.03.2007 година на основание извлечение от счетоводните книги на банката.Твърди се също, че към датата на заявлението непогасената главница възлиза на 158 680,54 евро,непогасената възнаградителна лихва от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г. възлиза на 4 312,66 евро,непогасената санкционна лихва за периода 30.03.2012 г.-07.08.2012 г. възлиза на 3 948,80 евро, а разноските по заповедното производство са в размер на 6 530,20 лева държавна такса и 3490,10 лв ю.к. възнаграждение.Въз основа на подаденото от банката заявление Районен съд град В. Т. е образувал ч.гр.д.№3270/2012 г. и е издал заповед за изпълнени на парично задължение на основание чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, по силата на който ответниците са осъдени да заплатят посочените по-горе суми.В исковата молба се отправя искане до съда да бъде постановено решение, с което съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че „Б. Д.” Е. г.С. към 08.08.2012 г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнние, има вземане към ответниците в размер на 158 680,54 евро – непогасена главница, в размер на 4 312,66 евро непогасена възнаградителна лихва за периода от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г и 3 948,80 лв непогасена санкционна лихва за периода от 30.03.2012 г.-07.08.2012 г., както и разноски по заповедното производство в размер на 6 530,20 лв. държавна такса и 3490,10 лв ю.к. възнажраждение, както и законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2012 г. до окончателното погасяване на задължението.Претендира се присъждането на разноските по водене на настоящото производство на основание чл.78,ал.1 от ГПК. В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците по делото чрез техния пълномощник адвокат М., в който се оспорва подадената искова молба като неоснователна и недоказана.Излагат се твърдения, че не отговаря на истината фактът, твърдян от ищеца, че не са погасени 12 месечни вноски по главницата и 9 вноски по лихвата,при което е настъпила предсрочна изискуемост.Твърди се, че е налице подписан между страните Анекс от 07.11.2011 г., в който е вписано, че размерът на кредита е 186 405,85 евро, а в т.2 от Анекс 2 от 07.11.2011 г. към Договора за поръчителство от 08.04.2010 г., е записано, че кредитополучателят и съдлъжниците му са изпълнили цялото задължение за погасяване на кредита и всичцки останали условия, посочени в договора и не е налице задължение, и кредитът е в редовност към тази дата.Не се дължи исковата сума, тъй като не е настъпила предсрочна изискуемост.Обръща се внимание на кореспонденцията между страните, цитирана в отговора и начислените заради т.н. закъснение текущи и наказателни лихви, които всъщност не се дължат.Напротив, ответниците считат, че има щета за тях за този период от надвзети суми по кредита, които не са отнесени за погасяването на кредита и от там-наказателни лихви.Твърди се ,че към датата 20.12.2012 г. цялото задължение е погасено.Иска се отхвърлянето на иска изцяло и присъждане на направените по делото разноски. В законоустановения срок след размяната на книжа е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която се заявява, че се поддържа основната искова молба и се доуточняват основанията. В постъпилия допълнителен отговор на допълнителната искова молба се доуточнява подадения първоначален отговор. Излагат се същите обстоятелства.Оспорва се съществуването на вземането и се иска отхвърляне на исковата претенция. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: Не се спори между страните , а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните и възникнало валидно облигационно правоотношени по силата на сключен Договор за кредит с дата 05.03.2007 г. между „Б. Д.” Е., като кредитор и „И. П.” Е., ЕИК *,като кредитополучател, при съдлъжници „Г. К.” Е. / със старо наименование „К.И.” Е., ЕИК *, „З. х.-В. Т.” Е., ЕИК *, и „И. А.” Е., ЕИК * и при поръчител М.С.М., ЕГН *, както и Анекс №2 от 08.04.2010 г., Анекс №3 от 02.09.2010 г., Договор за поръчителство от 08.04.2010 г. и Анекс № * от 21.09.2010 г. банката е предоставила на „И. П.” О. инвестиционен кредит в размер на 250 000 евро ±ъс задължение на кредитополучателя да го ползва и върне заедно с дължимите лихви, като кредитът се издължава съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с краен срок на погасяване до 25.02.2014 г.Кредитът се отчита по индивидуалн заемна сметка ВL № *. Уговорени са обстоятелствата, при които се начислява наказателна лихва и нейния размер.Не се спори също, че съгласно чл.20,б.”в” от Договора,при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията по договора, кредиторът по своя преценка може да превърне кредита в предсрочно изискуем и да предприеме действия по събиране на вземането си по този договор.Безспорно е също, че поради непогасяване на 12 вноски по главница за периода от 25.07.2010 г. до 19.07.2011 г. и непогасяването на 9 вноски по лихва за периода от 25.10.2010 г. до 10.07.2011 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 11.07.2011 г. С нотариални покани от 19.06.2012 г. и от 21.06.2012 г. „Б. Д.” Е. е уведомила ответните дужества и поръчителя за настъпилата предсрочна изискуемост, като им е указала срок, в който да погасят задължението. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, задължението, което е било дължимо в пълен размер, видно от заключението на допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза е възлизало както следва : кредитно салдо в размер на главница 215 645,85 евро,дължима лихва 16 652,55 евро, такси закъснение 361,27 евро и заемни такси 1078,22 евро, всичцко 233 737,89 евро.След тази дата страните са водии преговори за преструктуриране на кредита, като банката опрости част от задълженията,представляващи санкционни лихви, а остатъкът да се дължи отново на месечни вноски.Но между страните не е подписан анекс към договора за кредит в този смисъл.Подписаният нов погасителен план на 07.11.2011 г. е въз основа на анекса към договора за поръчителство, а не към договора за кредит.Вещото лице установява, че за спорния период от време от 07.11.2011 г. до 01.10.2011 г. М.М. превежда пари за погашение на кредита.При извършената проверка / представена справка от страна на ищеца/ вещото лице установява задължения по кредита към датата 07.08.2012 г - датата на подаване на заявлението както следва : 158 680,54 евро гбавница; 4312,66 евро редовна лихва; 3 948,80 лв санкционна лихва; 6 530,20 лв дължима д.т. и 3490,10 лв ю.к. възнаграждение- разноски по заповедното производство. За периода от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г. датата на подаване на заявлението в съда няма направени вноски и няма данни за осчетоводени такива при ищеца за погасяване на кредита. Въз основа на представените справки и издвлечения вещото лице установява, че на 20.12.2012 г. дружеството е извършило пълно погасяване на кредита към ищеца „Б. Д.” Е. съгласно Договор от 05.03.2007 г., съответно на Договор от 11.09.2007 г., в т.ч. и погасяване на дължимите такси и разноски, установени в заповедното производство. Не се спори, че на 08.08.2012 г. банката е подала заявление до Великотърновския районен съд по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от счетоводните си книги и въз основа на това в съда е образувано ч.гр.д.№3271/2012 г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист,по силата на който ответниците са осъдени да заплатят на банката посочените по-горе суми солидарно, а именно: 158 680,54 евро главница; 4312,66 евро редовна лихва; 3 948,80 лв санкционна лихва; 6 530,20 лв д.т. и 3490,10 л. ю.к. възнаграждение-дължими разноски. В резултат на постъпилото от длъжниците възражение в дадения от съда срок е образувано настоящото дело по подадения установителен иск по реда на чл.422 от ГПК. От заключението на вещото лице К. Р., както и заключението на вещото лице Д.С. по допуснатите и изслушани по делото съдебно-счетоводни експертизи , които първоинстанционният съд напълно кредитира като компетентни и обективни е видно, че предоставеният от ищеза на „И. П.” О. инвестиционен кредит в размер на 250 000 евро е напълно усвоен и задължението се погасява съгласно погесителен план, неразделна част от договора за кредит с краен срок 25.02.2014 г.Към 11.07.2012 г. когато кредитът е бил обявен от банката за предсрочно изискуем поради неизпълнение от страна на кредитополучателя да погасява задълженията си, вещото лице установява непогасени задъжения в общ размер на главница 215 645,85 евро,дължима лихва 16 652,55 евро, такси закъснение 361,27 евро и заемни такси 1078,22 евро, всичцко 233 737,89 евро. Към датата на подаваоне на заявлението в съда 08.08.2012 г. вещото лице установява задължения както следва: 158 680,54 евро гбавница; 4312,66 евро редовна лихва; 3 948,80 лв санкционна лихва; 6 530,20 лв д.т. и 3490,10 лв ю.к. възнаграждение дължими разноски Вещото лице установява, че сумите,които са заявени от банката- ищец като претенция в исковата молба към 08.08.2012 г. съответстват на сумите по издадената по ч.гр.д.№3270/2012 г. на ВТРС заповед за изпълнение на парично задължение, след като кредитът е станал предсрочно изискуем. В заключението си вещото лице К. Р. установява, че с платежно нареждане от 20.12.2012 г. чрез нотариус Д.Т. е извършен превод на сумата от 882 312,90 лв по банкова сметка № *,с титуляр”Б. Д.” Е., ЦУД „П.к.”, отдел „У.с.к. б.к.” за пълно погасяване на кредита по Договор за кредит от 05.03.2007 г. и съответно Договор за кредит от 11.09.2007 г.Дадено е от банката съгласие за заличаване на вписаната ипотека.Изплащането на целия дълг по договора за кредит на посочената по-горе дата не се спори от страните по делото. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр. чл.415 от ГПК,във вр. с чл.430 от ТЗ.В тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, от които черпи спорното право, т.е. наличието на създадено облигационно правоотношение между страните по делото, юридическия факт, от който е възникнало то, а именно твърдения в исковата молба договор за инвестиционен кредит, изпълнението на задълженията си по този договор, както и неизпълнението на задълженията по договора от страна на ответниците, което е породило предсрочната изискуемист на остатъка от заема.И в крайна сметка въз основа на това- наличието на вземане спрямо ответниците към датата на подаване на заявлението за изздаване на заповед за изпълнение на парично задължение, както и наличието на такова към датата на приключване на съдебното дирене в исковия процес.Тук намира приложение т.9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,съгласно която в производството по чл.422,респ. чл.415,ал.1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235,ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите,настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяването на вземането чрез осъществено принудително изпълнениена за сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането на незабавно изпълнение в обрзувания изпълнителен процес. В тежест на ответника е да докаже изпълнението на задъжението си по договора,пораждащ облигационно правоотношение между страните, т.е. редовното плащане на вноските по кредита съгласно договора и анексите към него и погасителните планове, което да изключва основание за настъпване на предсрочна изискуемост.Съдът приема за безспорно наличието на сключен договор за инвестиционен кредит между страните с дата 05.03.2007 г. като страни по това правоотношение са ищецът и ответниците.Видно от заключението на вещото лице, банката-ищец е изпълнила задължението си по договора като е предоставила на първия ответник „И. П.” О. договорената сума в размер на 250 000 евро и тази сума е напълно усвоена от него.Това обстоятелство не се спори от ответниците. Не се спори също, че до 25.07.2010 г. първият ответник е плащал редовно вноските по кредита. От тази дата нататък до 10.07.2011 г. Б.ата е констатирала непогасяването на 12 нноски по главница и на 9 вноски по лихва за периода от 25.10.2010 г. до 10.07.2011 г. и целият остатък от кредита е обявен за предсрочно изискуем на 11.07.2011 г. на основание чл.20,б.”в” от договора.Ответната страна се позовава на сключен към Договора анекс с дата 07.11.2011 г., с който кредитът е преструктуриран и върнат в редовност след изчистване на всички стари задължения по него и е съставен и подписан нов погасителен план със същата дата, въз основа на който вече ответникът е продължил плащанията по кредита.Такъв анекс,подписан от страните обаче липсва по делото като доказателство.Погасителният план от 07.11.2011 г. е подписан от страните,но същият е съставен въз основа на анекс към договора за поръчителство, а не към към договора за кредит.В този смисъл и настъпилата след това промяна в начина на плащане, която е възприел длъжникът не може да се приме, тъй като не е резултат на взаимно договаряне между страните по договора за кредит.Отделно от това вещото лице установява, а и страните не спорят, че плащанията са спрели до месец март, 2012 година.Въз основа на това се установява наличието на основание за обявяване на кредита за предсромно изискуем на основанието,предвидено в чл.20,б.”в” от същия, а именно неизпълнение на задължението за погасяване от страна на длъжника. Съдът приема въз основа на заключението на вещото лице,че към датата на подаване на заявлението в съда от ищеца „Б. Д.” Е. 08.08.2012 г. е било налице вземане на банката-кредитор срещу солидарно задължените ответници,първият в качеството на кредитополучател,следващите трима като съдлъжници в размер на посоченото такова в исковата молба, респ. на издадената заповед за изпълнение на парично вземане издадена от ВТРС по ч.гр.д.№3270/2012 г. по описа на съда, а именно: 158 680,54 евро гбавница; 4312,66 евро редовна лихва; 3 948,80 лв санкционна лихва; Наличието на вземане към посочената дата ,предмет на заповедта за изпълнение, както и твърдението за наличие на такова вземане към датата на завеждане установителния иск, обуславя правния интерес от водене на делото.В този смисъл той се явява процесуално допустим.Това е така, за щото исковата молба по този специален вид производства, съгласно чл.422,ал.1 от ГПК, се счита подадена от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.От друга страна, по делото е установено, а и не се спори от страните, че на 20.12.2012 г. дългът по процесния кредит е напълно и изцяло платен и след тази дата ответниците нямат никакви задължения към банката –кредитор.Исковата молба е подадна на 28.12.2012 г., т. е 8 дни след погасяването на дълга, но тя следва да се счита за допустима и спорът – да се разгледа по същество,тъй като зявлението до съда е подадено преди плащането.Съдът обаче е длъжен да вземе предвид фактите, настъпили след подаването на иска / заявлението/,които са от значение за спорното право.В случая настъпилото на 20.12.2012 г. пълно погасяване на задължението,след която дата нататък липсва вземане в полза на ищеца.Към датата на приключване на съдебното дирене вземането вече не съществува.В този смисъл е и т.9 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,задължително за прилагне и в действие към момента на решаването на делото. По изложените съображения искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Съгласно т.12 от цитираното ТР, съдът, който разглежда иска,предявен по реда на чл.422 ,респ. чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,като съобрази изхода на спора.В случая сумата от 6559,20 лв държавна такса и 3 490,10 лв разноски за ю.к. възнаграждение в заповедното производство следва да се заплатят от ответниците солидарно ,предвид факта, че заявлението до съда за издаване на заповед за изпълнение / искът/ е заведено преди погасяване на задължението и по този начин ответниците са предизвикали завеждането на установителния иск. При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответнициге направените от тях в настоящото производство разноски както следва:на „ И. П.” Е. сумата от 18500 лв включваща 18000 лв адвокатско възнаграждение и 500 лв възнаграждение за вещо лице; на „И. А.” Е.- сумата от 17500 лв адвокатско възнаграждение; на „З. х.-В.Т.” Е.- сумата от 11500 лв и на „Г. К.” Е.- сумата от 6000 лв. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от „Б. Д.” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на упавление гр. С., ул.”М.” № *,представлявано от ю.к.П.Н.Т., против:1.”И. П.” О. /сега „И. П.” Е., ЕИК *,”Г. К.” Е., със старо наименование „ К.И.” Е. _/, ЕИК * със седалище и адрес на ,правление гр. П.,,ул.”О.”, № *, представлявано от С.Ж.Г.;3.”З. х.-В. Т.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление град В. Т.,ул.”И.В.”, № *,представлявано от управителя М.С.М. и 4.”И. А.” Е., ЕИК *, със седалище и арес на управление гр.В.Т., ул.”И.В.”, № *, представлявано от управителя М.С.М., с който се иска съдът да приеме за установено,че ищецът има вземане солидарно спрямо ответниците за сумите както следва: 158 680 ,54 евро непогасена главница по Договор да кредит от 05.03.2007 г. и анексите към него;4 312,66 евро представляващи непогасена възнаградителна лихва по Договор за кредит от 05.03.2007 г. и анексите към него за периода от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г.;3 948,80 евро преставляващи непогасена санкционна лихва по Договор за кредит от 05.03.2007 г. и анексите към него за периода от 30.03.2012 г. до 07.08.2012 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2012 г. до окончателното погасяване на задъжението,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№3270 по описа на Великотърновски районен съд за 2012 г., ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕТО НА ТОВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ от длъжника „И. П.” Е. В.Т. чрез заплащането на цялата дължима сума на 20.12.2012 година. ОСЪЖДА „Б. Д.” Е. със седалище и адрес на управление град С., ул.”М.” № *, да заплати на ”И. П.” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление град В. Т.,ул.”И.В.”, № *, представлявано от управителя М.С.М., сумата от 18500 лв, / осемнадесет хиляди и петстотин лева/ разноски по делото,включващи 18000 лв адвокатско възнаграждение и 500 лв възнаграждение за вещо лице. ОСЪЖДА „Б. Д.” Е. със седалище и адрес на упавление град С., ул.”М.” № * да заплати на .”Г. К.” Е., със старо наименование „ К.И.” Е. _/, ЕИК * със седалище и адрес на ,правление град П.,,ул.”О.”, № *,представлявано от С.Ж.Г. , сумата от 6000 лв / шест хиляди лева/ разноски по делото,представляващи запатена адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА „Б. Д.” Е. със седалище и адрес на упавление град С., ул.”М.” № * да заплати на ”З. х.-В. Т.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление град В. Т.,ул.”И.В.”, № *,представлявано от управителя М.С.М., сумата от 11500 лв/ единадесет хиляди и петстотин лева/ разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА „Б. Д.” Е. със седалище и адрес на упавление град С., ул.”М.” № * да заплати на ”И. А.” Е., ЕИК *, със седалище и арес на управление гр.В.Т., ул.”И.В.” ,№ *,представлявано от управителя М.С.М., сумата от 17500 лв / седемнадесет хиляди и петстотин лева/ разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ |