№ 15
гр. Плевен, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20224430103116 по описа за 2022 година
Предявени са от "***" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ЕИК ***, представлявано от А.А. срещу М. Г. Г., ЕГН **********, с
настоящ адрес гр. П., съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1533,07 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 1326,70 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сума в размер на 179,42 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г., както и сума в
размер на 22,41 лева – за услуга дялово разпределение от м. юни 2018 г. до м.
април 2020 и сума в размер на 4,53 лева, представляващи моратарна лихва за
периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК, което е уважено и е издадена заповед за
1
изпълнение срещу ответника и Ярослав Г. Г.. Сочи, че срещу заповедта за
изпълнение е постъпило възражение от ответника, поради което и в
изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск. Излага се, че
ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т, 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Счита,
че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Излага съображения, че
съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "*** АД на
потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвят от "***" ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди, че с
тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди, че за процесния период в сила са били Общи условия за продажба на
топлинна енергия от "***" АД на потребители за битови нужди в гр. С.,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел XI от ОУ от 2014 г. -
„Заплащане на ТЕ", чл. 33, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ. Твърди, че с приетите Общи условия с Решение от 2016 на ДКЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. са регламентирани освен права така и съответните
задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ „Клиентите са
2
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32,
ал.1 и а.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Излага се, че потребителите имат задължение да заплащат фактурата по чл.32,
ал.3 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия в 45 дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Навеждат се доводи, че съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3,
ако не са заплатени в срок по ал.2. сочи се, че при неизпълнение в срока по
ал.2 клиентите следва да заплатят на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за ТЕ. Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.
Излага съображения, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда —
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а.
Сочи се, че в настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от
Закона за енергетиката собствениците в процесната топлоснабдена сграда са
сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
фирма „***“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение.
Твърди, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от "***" ООД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - "***"
ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Излага, че за имота на ответника са
изготвени изравнителни сметки, в които са начислени действителните
разходи на ИРУ. Претендира присъждането на услугата дялово разпределение
на основание чл.22, ал.2 от ОУ. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва същия по основание и размер.
Излага, че отношенията между него и другия ответник са изключително
влошени, и през процесния период само той /Ярослав Г./ е ползвал имота.
3
Сочи, че към настоящия момент по образуваното и.д. при ЧСИ Н. К. не е
извършен въвод във владение. Поради изложеното моли съда да отхвърли
предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Навежда доводи, че в процесния имот не е доставяна ТЕ, както и, че няма
твърдение от страна на ищеца, че има дължима ТЕ за сградна инсталация.
В проведеното по делото о.с.з. третото лице- помагач- „***“ ЕООД не
изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 42235/2021 г. по описа на СРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: ½ от сумата от
2653,40 лв.- главница, представляваща неизплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г.- 30.04.2020г., сумата от 358,85 лв. – лихва за забава за
периода 15.09.2019г.-06.07.2021г.; сумата от 44,82 лева, представляваща
такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2020 г., моратрона лихва върху такасата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г., ведно законна лихва върху всяка
една от главниците от датата на подаване на заявлението (19.07.2021г.) до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски от заявителя в размер на 61,32 лв. платена държавна такса и сумата
от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 6433/23.07.2021 г., срещу
която длъжникът е възразил в срок, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото и заповедното производство са
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”
ЕАД на потребители в гр. С., от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. П..
Видно е от представения по делото НА за учредяване на право на
строеж №80, том LL, дело №19808/1996 г. на нотариус при СРС, че на Г.М. Г.
4
е учредено право на строеж върху процесния имот.
Установява се от приложеното по делото Удостоверение, издадено от
ГИС с изх. № 68-00-1142/24.09.2022 г., че стар адрес- ул. *** №18-22 е
идентичен с настоящ адрес ул. *** №18, вх. А и вх. Б.
Приобщен като доказателство по делото е и Договор №36/26.09.2002 г.,
както и Протокол от ОС на ЕС, находяща се в гр. С., ул. *** №18, от които се
установява, че ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот е избрал
„***“ ЕООД да извършва индивидуалното измерване на потреблението на ТЕ
за разпределяне разходите на ТЕ, вкл. издаване на обща и индивидуална
сметка.
От приложения по делото Договор от 11.10.2004 г се установява, че
„***“ ЕООД е прехвърлил на „***“ ЕООД правата и задълженията си по
договори за топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.
Приобщени като доказателство по делото е и Договор при ОУ за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл.139в от ЗЕ.
Представена е от ТЛП и индивидуална справка за отопление , водена на
името на ответника през процесния период и протоколи от посещение на
процесния топлоснабден имот.
Видно е от представения по делото Протокол за опис на недвижим имот
от 02.11.2018 г. се установява, че по и.д. № 94/2018 г. по описа на ЧСИ И. К.
процесния имот е описан по искане на взискателя М. Г. – ответник в
настоящето производство.
Видно е от представеното по делото Разпределение по чл.495 ГПК по
из. дело №94/2018 г. по описа на ЧСИ И. К., че въз основа на публична продан
от 03.04.2019 г. с Протокол от 07.05.2019 г. е обявен за купувач на ½ идеална
част М. Г. Г..
Изслушани по делото са и заключенията по допуснатите СТЕ и ССЕ,
които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорена от
страните.
От Заключението на ССЕ се установява, че: Че по отношение на
процесния абонатен номер №363722, видно от справката — извлечение/ е
използвана доставяната от *** ЕАД топлинна енергия през процесния период;
че във връзка с консумиране на топлинна енергия за всеки календарен месец е
5
възниквало задължение за плащане на определена сума, като в съответствие с
потребената енергия ищецът е издавал данъчни фактури; че сумите за
топлинна енергия за процесния период на имота, са начислявани от „***”
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата осъществяваща дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата — за процесния абонат е начислявана ТЕ
отдадена от сградната инсталация, топла вода, отопление. Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че
резултат от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към
първата дължима сума за процесния период, а в случай, че резултата от
изравнителната сметка е суша за възстановяване, то от нея служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото; че от
осчетоводените суми за ползвана топлинна енергия от страна на ответника по
сметка 411 клиенти за процесния период е 2698,22 лв., в това число 2653,40
лв. за отопление и 44,82 лв. услуга дялово разпределение; че лихвата за
забава върху сумата от 2653,40 лв. за периода от 15.09.2019г.-06.07.2021 г. е в
размер на 358,85 лв.; че 1/2 от размера на главницата, касаеща отоплението в
имота е 1326,70 лв., а 1/2 от лихвата за забава върху тази главница е 179,43
лв.; че дължимата сума за дялово разпределение за процесния абонат са е в
размер на 44,82 лева, а лихвата е в размер на 9,07 лева, като за ½ дължимата
сума е 22,4 1лв., а 1/2 от лихвата за забава върху тази главница е 4,53 лв; че
процесните задължения касаят два отоплителни сезона - 05.2018г/04.2019 г. и
м.05.2019г./04.2020 г.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че: от ФДР не е
установено фактическото състояние на индивидуалния топломер и на
водомера за топла вода; че апартаментът е необитаем, а индивидуалния
топломер е демонтиран и негоден за експлоатация; че не се ползва и топла
вода; че при направените отчети на главния топломер в абонатната станция
топлофикационното дружество е приспаднало технологичните разходи от
показанията на същия; че главният топломер е преминал през необходимите
държавни проверки за процесния период; че индивидуалният топломер за
отчет на ТЕ в имота е демонтиран и негоден за експлоатация, като е разкачена
връзката между захранващия щранг и ВОИ на апартамента; че процесния
имот е необитаем и не се ползва топла вода; че дяловете за ТЕ за БГВ и за
отопление следва да бъдат сторнирани; че индивидуалната сметка на
ответника следва да съдържа само един компонент – дял на имота от сградна
6
инсталация; че начислените дялове за отопление и БГВ да за служебна
консумация.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на
посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „***” ЕАД,
съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
В тежест на ответника е да докаже, всички наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни правни последици, вкл. и, че е платил
процесните суми
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, срещу която длъжника е възразил в срок и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Установява се и, че ответника е съсобственик до 07.05.2019 г., а след
тази дата и едноличен собственик и съответно и ползвател на процесния
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. *** №18, вх. А, ап.12,
че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната
мрежа на „***“ ЕАД, поради което и съдът приема, че същата е потребител на
топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
7
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„***“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.33, ал.1 от ОУ е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в 45-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.“ Уредена е и
отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия. От представената и приета по делото
ССЕ, неоспорена от длъжника се установява размера на главницата и на
лихвата в посочените от ищеца размери.
Въз основа на изслушаната СТЕ настоящия състав на съда приема
исковата претенция за неоснователна и недоказана. В заключението си ВЛ по
допуснатата СТЕ сочи, че индивидуалният топломер за отчет на ТЕ в имота е
демонтиран и негоден за експлоатация, като е разкачена връзката между
захранващия щранг и ВОИ на апартамента; че процесния имот е необитаем и
не се ползва топла вода; че дяловете за ТЕ за БГВ и за отопление следва да
бъдат сторнирани, като сметката на ответника следва да съдържа само
компонент – дял на имота от сградна инсталация.
С оглед заключението на ВЛ по допуснатата СТЕ съдът приема, че
ответникът не следва да дължи сумите за ТЕ и БГВ, тъй като до имота на
същия не е доставяна ТЕ и топла вода. Съгласно заключението на СТЕ
ищецът би могъл да претендира сума единствено за сградна инсталация. При
това положение и доколкото на ВЛ по ССЕ не е поставяна от ищеца задача да
установи каква сума се дължи за сградна инсталация искът и в тази част
следва да се отхвърли като недоказан по размер.
8
Поради отхвърляне на иска за заплащане на сумата за ТЕ следва да се
отхвърли и иска за заплащане на услугата дялово разпределение и за
мораторна лихва.
С оглед изхода на спора на ответникът следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 410 лева на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "***" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ЕИК ***, представлявано от А.А. срещу М. Г. Г., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. П., съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1533,07 лева
за консумирана топлинна енергия, от които 1326,70 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сума в размер на 179,42 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г., както и сума в
размер на 22,41 лева – за услуга дялово разпределение от м. юни 2018 г. до м.
април 2020 и сума в размер на 4,53 лева, представляващи моратарна лихва за
периода от 31.07.2018 г. до 06.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "***" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ЕИК ***, представлявано от А.А. да заплати на М. Г. Г., ЕГН **********, с
настоящ адрес гр. Плевен сумата от 410,00 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач - "***"
ЕООД на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
9
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10