Решение по дело №4169/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1824
Дата: 26 ноември 2021 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Галя Димитрова Алексиева
Дело: 20213110104169
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1824
гр. Варна, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110104169 по описа за 2021 година
Предявен е от „Динипо- Медикс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Младежка № 142, бл. 55, вх. 1, ет. 3, ап. 9 срещу «ОЗК-
застраховане» ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
«Света София» № 7, ет. 5 иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 10931,80лева /след допуснато изменение в размера на иска с
протоколно определение от о.с.з от 15.11.2021г./, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на л.а «Мерцедес S 300», с рег. № В 9529 ВХ, настъпили
вследствие на ПТП реализирано на 29.06.2020г. в гр. Варна по вина на водача на л.а «Пежо
807» с рег. № В 0601 ТА, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/23/119001831818, със срок на валидност до 02.07.2020г., вкл.
следните увреждания- основа предна броня, фародържател ляв, ляв фар, преден капак, фар
десен ксенон, калник преден десен, калник преден ляв, решетка преден капак, броня предна,
греда над десен фар, държател на луната/машинка/ предна на ПВЦ и капаче теглич на
предна броня, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането- 29.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а «Мерцедес S 300», с рег. № В 9529 ВХ. На 29.06.2020г. автомобилът е
бил спрял на кръстовището на ул. Под игото с ул. Г. Пеячевич, насочен за ляв завой, когато
управляваният от И.И. л.а «Пежо 807» с рег. № В 0601 ТА при извършване маневра на заден
ход се е ударил в него. За ПТП е бил подаден сигнал на тел. 112 и мястото е било посетено
от органите на Пътна полиция. След оглед на място и изясняване на обстоятелствата по
произшествието, полицаите разяснили възможността за изготвяне на двустранен протокол за
1
ПТП. Съобразно него, виновен за ПТП е бил водачът на л.а «Пежо 807» с рег. № В 0601 ТА,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/23/119001831818. Ответникът като застраховател на виновния водач е бил уведомен от
ищеца за настъпилото събитие на 29.06.2020г., когато ищецът му предоставил оригинала на
изготвения двустранен протокол. Застрахователят образувал щета №
04100900087/30.06.2020г. На 30.06.2020г. служители на ответника направили оглед и опис
на уврежданията по автомобила, а на 03.07.2020г. бил извършен втори такъв, тъй като се
наложило демонтаж на части. С писмо от 21.07.2020г. ответникът отказал изплащане на
застрахователно обезщетение, приемайки че виновен за ПТП е водачът на л.а «Мерцедес S
300», с рег. № В 9529
ВХ.

Счита, че отказът на застрахователя е неправомерен. Претенцията към ответното
дружество е за застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди
по автомобила, който иск е бил заявен в частичен размер ведно със законната лихва от
датата на увреждането. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Не оспорва, че към датата на застрахователното събитие е
застраховател по договор за Гражданка отговорност на л.а «Пежо 807» с рег. № В 0601 ТА,
както и че по повод настъпилото застрахователно събитие, на 29.06.2020г. е образувал щета
№ 0410-090-0087/2020г., а на 30.06.2020г. негов представител е извършил оглед на
автомобила на ищеца и повторен такъв на 03.07.2020г. Потвърждава, че са били
документирани следните увреждания по автомобила- преден капак, фар десен ксенон,
калник преден десен, калник преден ляв, решетка в преден капак, броня предна, греда над
десен фар, дифузьор десен ПВЦ, капаче теглич на предна броня, основа предна броня,
фародържател ляв и ляв фар. Оспорва вината на водача на л.а «Пежо 807» с рег. № В 0601
ТА. Твърди, че в уведомлението за събитието е декларирано, че при завиване на светофара
на ул. Георги Пеячевич и зеленчукова борса, при спряно положение автомобилът е бил
ударен от л.а «Пежо 807» с рег. № В 0601 ТА, който се е движил на заден ход срещу него.
На 30.06.2020г. водачът И.И. в писмени обяснения е посочил, че управляваният от него
автомобил е изгаснал, включил е аварийни светлини и в това време отзад вляво при обратен
завой се е ударил другият автомобил. Въз основа на това е приел, че водачът на увредения
автомобил е извършил маневра обратен завой на забранено място и е катастрофирал в
спрялото, аварирало и обозначено с аварийни светлини МПС с водач И.. С молба от
24.07.2020г. ищецът е настоял за преразглеждане на преписката, която молба предвид
липсата на представени към нея нови доказателства не е уважена. С молба от 06.08.2020г.
ищецът е поискал и на 03.11.2020г. му е бил върнат представеният оригинал на двустранен
протокол. Впоследствие пред застрахователя са били представени декларации от водача И.,
противоречащи на дадените вече пред него обяснения. С това обосновава становището си за
липса на противоправно и виновно поведение на водача И., ангажиращо отговорността му.
2
Счита, че подписаният двустранен протокол няма характеристики на документ доказващ
вина на водача, а и от самия него следвало извод, че водачът на собствения на ищеца
автомобил при извършване на маневра е блъснал застрахования от него л.а. Оспорва
съдържанието и автентичността на протокола. В евентуалност, оспорва всички
констатираните увреждания да са резултат на процесното ПТП, защото в уведомлението е
посочено ударът да е бил в предна дясна част, а установените увреждания са в цялата предна
част- лява и дясна. Оспорва и размера на исканото обезщетение, като несъответен на
действителните вреди. Въвежда възражение за съпричиняване на резултата. Твърди, че
водачът на увредения л.а при извършване на маневрата ляв завой от ул. Под игото към ул.
Георги Пеячевич, е имал видимост към пътното платно и авариралия автомобил и е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, вменяваща задължение на
водачите да съобразяват поведението си с конкретната пътна обстановка, видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а при възникване на
опасност за движението, водачът да намали скоростта и при необходимост да спре.
Претенцията за обезщетение за забава се оспорва относно началния момент на дължимостта
й, предвид разпоредбата на чл. 497 КЗ. Искането е за отхвърляне, респ. редуциране размера
на исковата претенция и присъждане на разноски.В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответното дружество в с.з. чрез процесуален представител оспорва исковата
претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ, съгласно която увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.
380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни
и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането. За основателността на
иска и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия
спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между
собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие, на което е
настъпило твърдяното застрахователно събитие, за което ответникът носи застрахователен
риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са
причинени твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за
тяхното отстраняване. Ответникът пък следва да установи наведените от него положителни
правоизключващи отговорността му възражения по иска, в т.ч., че е налице основание да
откаже изплащане на обезщетение, както и възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, а и
същите биват установени от ангажираните по делото писмени доказателства:
3
че между собственика на л.а «Пежо 807» с рег. № В 0601 ТА и ответника е било
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/23/119001831818;
че в срока на действие на застраховката е настъпило на 29.06.2020г. ПТП с участие на
застрахования автомобил и този собственост на ищеца, в резултат на което л.а «Мерцедес S
300», с рег. № В 9529 ВХ е увреден, за което ответникът е уведомен на 29.06.2020г. и е
изготвил опис по щета № 0410-090-0087/2020г.
Между страните е нямало спор, а и от ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, че ищцовото дружество е собственик на л.а «Мерцедес S 300», с
рег. № В 9529 ВХ, което обуславя извод за материалната му легитимация по така предявения иск.
Ответникът като застраховател на увреждащото МПС- л.а «Пежо 807» с рег. № В 0601 ТА
по полица „Гражданска отговорност“ валидна към датата на ПТП- 29.06.2020г. се явява пасивно
легитимиран да отговоря по така заявения иск.
От приетите писмени доказателства се установява следното: На 29.06.2020г. е
настъпило ПТП с участието на л.а «Мерцедес S 300», с рег. № В 9529 ВХ и л.а «Пежо 807» с
рег. № В 0601 ТА, последният управляван от водача И.И.. Съставен е бил двустранен
констативен протокол, в който е документирано, че виновен е водачът на л.а «Пежо 807».
Протоколът е подписан от двамата участници, като за Участник 1 /виновният/ от водача на
застрахования от ответника автомобил. Описани са видими щети по двата автомобила. На
същата дата ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП, като е декларирал, че
произшествието е настъпило при ляв завой на светофара на ул. Пеячевич и Зеленчукова
борса при спряно положение, когато е бил ударен в предна дясна част от движещия се на
заден ход срещу него бус Пежо. В доклад до застрахователя от 30.06.2020г. И.И. е посочил,
че при управление на л.а, автомобилът изгаснал, включил аварийни светлини и в този
момент отзад в ляво е бил ударен от другия автомобил при маневра обратен завой. Въз
основа на така представените му документи, застрахователят се е произнесъл на 21.07.2020г.
с отказ от плащане на застрахователно обезщетение, приемайки, че водачът на л.а Пежо 807
няма вина за настъпване на ПТП, доколкото водачът на увредения автомобил при маневра
обратен завой се е блъснал в спрелия, аварирал и обозначен с аварийни светлини автомобил
Пежо 807. На 27.07.2020г. ищецът е поискал преразглеждане на щетата, по което на
28.07.2020г. застрахователят се е произнесъл отказвайки да стори това. Ответното
дружество е оспорило по реда на чл. 193 ГПК автентичността на подписа положен в
двустранния КП от името на виновния водач. С оглед ангажираните експертни знания на в.л
А. по прието съдебно- почеркова експертиза, което бива възприето в цялост като
компетентно дадено и неоспорено от страните, следва да се приеме, че оспорването е
неуспешно. Документът е автентичен. Установява се още, че ръкописният текст в графа
„превозно средство А“ и в „забележка“ не е изпълнен от И.И., но това не влияе върху
истинността на документа, защото подписът на сочения автор на това изявление следва
него, а и принципно не се е твърдяло то да не отразява действителната воля на автора.
Ответникът е оспорил сочения от ищеца като механизма на ПТП, с което
4
обосновава и отказа си от определяне на застрахователно обезщетение.
За установяване механизма на настъпване на произшествието, вида на
уврежданията и стойността нужна за отстраняването им, по делото са изслушани и приети
заключения на назначена първоначална и повторна САТЕ, както и гласни доказателствени
средства.
По искане на ищеца е разпитан свидетелят Д. ДР.- полицейски инспектор към ОД
на МВР Варна, отговарящ за полицейските служители работещи на терен. Показанията му
не са информативни относно релевантни за спора факти. Същият не е посещавал, нито е
присъствал на ПТП. Посочва, че след направена от него справка по водените журнали не се
установява процесното ПТП да е било регистрирано, което значи че не е било обслужено от
негови служители.
От значение за спора и установяване механизма на ПТП са показанията на св. И.И.-
участник в ПТП, водач на л.а Пежо 807, подписал изготвения двустранен протокол като
виновен за настъпването му. Показанията му биват кредитирани изцяло относно
релевантните за спора факти. От неговите показания става ясно, че произшествието е
настъпило на баира на Зеленчукова борса в посока МОЛ Варна. След като направил ляв
завой автомобилът му аварирал. Пуснал аварийни светлини и тъй като бил по средата на
пътя, почнал да пуска автомобила на заден ход, по инерция, без да е включил задна скорост,
с идеята да отбие встрани на пътя. В този момент настъпил и удара с другия автомобил.
Гледал назад, но ударът настъпил изведнъж. Съставили двустранен протокол, на място
дошли полицаи, които казали, че той е виновен. Посочва, че в представения на
застрахователя доклад не се е подписвал той, но отразеното в него е вярно, както е вярно и
отразеното в подписаната от него декларация от 28.09.2020г. Счита, че отразеното в двата
документа по същество е едно и също.
Съобразно заключението на в.л. М. по първоначалната експертиза инцидентът се е
осъществил на кръстовището на ул. Г. Пеячевич и ул. Под игото. То е урегулирано със
светофарна уредба за автомобили и пешеходци. Л.а Мерцедес се е движил по ул.Под игото
идвайки от Зеленчукова борса и извършвайки маневра ляв завой изчаквайки насрещно
движещите се с предимство автомобили и се е включил в ул. Г. Пеячевич. След маневрата е
настъпил сблъсък с движещия се на заден ход л.а Пежо 807. И двата автомобила са имали
видимост един към друг, а възможността за избягване на удара е съществувала само, ако л.а
Пежо не е извършвал забранената маневра движение на заден ход. Според в.л. изследвайки
и характера на настъпилите по автомобилите увреждания- в предна дясна част за л.а
Мерцедес и задна лява част за л.а Пежо, в момента на сблъсъка л.а Мердецес е бил в покой,
а л.а Пежо се е движил на заден ход с не повече от 10км/ч. Всички констатирани увреждания
по л.а Мерцедес са в причинна връзка с настъпилото произшествие, като нужната стойност
за ремонта по средни пазарни цени е сумата от 7116,06лева, а в сервизи без сертификат за
качество 6727,26лева. Поради оспорване заключението на това в.л., по делото е изслушано
заключение на повторна такава. Заключението на в.л. В. описва по същия начин мястото на
произшествието откъм пътни знаци, маркировка и светофарна уредба. Настъпило е в
5
платното за движение на ул. Г. Пеячевич в посока МОЛ Варна, непосредствено след
кръстовището. Според в.л. л.а Пежо 807 е бил в дясната лента, разположен успоредно на
платното, а л.а Мерцедес е бил разположен в лявата лента косо спрямо оста на пътя насочен
с предната си част на дясно по посока на движението. Поради спецификата на движение на
заден ход, водачът на л.а Пежо 807 е имал видимост към идващия зад него л.а при
наблюдение на задно и странично ляво огледало. Възможността му да предотврати удара е
съществувала само, ако не е била предприета маневра движение на заден ход. Водачът на л.а
Мерцедес е възприел л.а Пежо от момента на навлизането си в кръстовището, но поради
движението му на заден ход в кръстовище, където това е забранено и вероятно при липса на
светлини обозначаващи такава маневра, е допустимо да не го е възприел като опасност. И
това в.л. сочи, че констатираните увреждания като механизъм на настъпване е възможно да
са причинени от въпросното произшествие. Уврежданията са локализирани в предна дясна
част вследствие на удар с приплъзване. Деформациите са получени в посока отпред назад
спрямо автомобила и наранено лаково покритие в посока от ляво на дясно спрямо посоката
на движение на автомобила. В лявата си част те са разположени по- ниско, а в дясната по-
високо, което в.л. обяснява с факта, че л.а Пежо 807 има по-висока задна част и надигането
и възкачването й върху предната част на л.а Мерцедес. Според в.л, ако л.а Мерцедес в
момента на удара е бил в движение, то тогава уврежданията по него биха били други- без
приплъзване и предната му част би потънала при намаляване на скоростта му. Стойността за
ремонта по средни пазарни цени е сумата от 10931,80лева, а по цени на сервизи без
сертификат за качество сумата от 8181,91лева.
По първия спорен въпрос относно механизма на настъпване на ПТП съдът приема
следното: Както от показанията на разпитания св.И., така и от двете експертни заключение
следва категорично извод, че ПТП е настъпило на ул. Г. Пеячевич в посока МОЛ Варна,
непосредствено след кръстовището с ул. Под игото. Л.а Мерцедес е извършил правомерно
маневра ляв завой включвайки се в движението по ул. Г Пеячевич в лява лента на пътното
платно. В този момент л.а Пежо 807, след като е преминал кръстовището и движейки се в
дясна лента е аварирал и инерционно е извършвал маневра на заден ход, при което е
настъпил и сблъсъкът между двете МПС. Ударът за л.а Мерцедес е в предната му дясна част,
а за л.а Пежо в задна лява част. Съпоставката на получените увреждания по двете МПС
обосновават извода на в.лица, че реалният и възможен механизъм на ПТП е пряк контакт
между двете МПС, при което л.а Пежо 807 се движи на заден ход и удря намиращия се в
покой л.а Мерцедес навлизайки в траекторията му на движение. То този въпрос в.л. са
единодушни. Изводите си те са базирали на констатираните увреждания по автомобилите.
Последните са документирани, както в изготвения двустранен протокол, така и в описа на
застрахователя. Тяхното причиняване се намира в причинно- следствена връзка с
въпросното ПТП предвид местоположението им. Тезата на застрахователя, че водачът на
л.а Мерцедес се е блъснал в авариралия л.а Пежо е опровергана, както от свидетелските
показания, така и от експертните заключения. Възприемането й е невъзможно, доколкото в
този случай биха били други обективно установените по автомобилите увреждания.
Разпитаният свидетел за този факт не дава категорични сведения, защото както сам сочи
6
описаното от него в доклада до застрахователя / където се сочи да е бил ударен отзад, след
изгасване на автомобила/ и в подписана от него декларация /където посочва, че се е ударил
в спрялата кола/ са едно и също, което е въпрос на личната му и поради това субективна
преценка относно конкретните факти. Затова, изводът относно механизмът на
произшествието се налага изключително от експертните заключения на база вида на
причинените по л.а увреждания. В заключение, вината на водача на л. автомобил Пежо 807
за настъпване на процесното ПТП категорично е доказана. Установява се, че водачът
неправомерно е предприел маневра на заден ход, отклонил се е от посоката си на движение
в нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП- преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, ал.2 - по време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В
резултат на това си виновно поведение е блъснал намиращия се зад него л.а собственост на
ищеца. В съставения между участниците двустранен протокол за ПТП, опис по щета от
застрахователя са документирани установените увреждания по МПС и от заключенията на
в.л. по изготвените САТЕ се установи, че тяхното причиняване се намира в причинно-
следствена връзка с въпросното ПТП. Исковата претенция се явява доказана в своето
основание.
Съдът приема за недоказано направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. Доказателствената
тежест е била на ответника. За да е налице хипотезата на съпричиняване по см. на чл. 51
ЗЗД, нужно е настъпването на вредите да е в причинна връзка с ПТП и поведението на
водача за намаляването им. Принципно не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. В
случая, от събраните по делото доказателства бе установено, че възможност водачът на л.а
Мерцедес да предотврати удара е предпоставена само от поведението на водача на л.а Пежо
807 и ако той не е предприел маневрата на заден ход. Обективно при движението си на
заден ход, където това е забранено, с оглед урегулирането на движението там, при липсваща
сигнализация - не е била включена задна скорост индикираща така предприетата маневра,
движение на автомобила назад по инерция, на собствен ход, изключва възможността
водачът на увредения автомобил да е възприел опасността, респ. да предприеме адекватни
действия по нейното избягване. В момента на удара л.а Мерцедес е бил в спряло положение,
т.е вероятно включените аварийни светлини са били възприети като сигнал за опасност, но
не е имало как изначално да се предвиди и съпътстващото ги движение на заден ход.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице
предпоставките даващи основание да се приеме, че е налице съпричиняване на вредите.
Стойността на труда и материалите нужна за отстраняване на уврежданията първото
7
в. лице сочи да е по средни пазарни цени на труд, материали и резервни части към датата на
събитието 7116,06лева, а второто в.л. сумата от 10931,80лева. Възражението на ответника за
евентуално наличие на тотална щета, като направено едва в хода на устните състезания се
явява преклудирано. В.л. М. е обосновало средна пазарна стойност на труда в размер на
28,40лева като е боравило с данни от три сервиза със сертификат за качество и три
неразполагащи с такъв. В.л. В. е обосновало средна пазарна стойност на труда от 28,50лева,
като е ползвало също толкова източници, при минимално разминаване в цената само на
единия от тях в сравнение с първата експертиза 16,80лв. вместо 16лв. Значителните
разминавания се наблюдават при определяне средната пазарна стойност на резервните части
и нормочасовете на труда. В.л. М. е уточнило, че е дало стойност за оригинална част само на
предния капак, тъй като за него няма алтернатива, а за останалите части е боравило със
стойност на алтернативни части. В.л. В. е посочило източници, от които е почерпило
информация относно стойността на резервните части, а нормочасовете на база пазарно
проучване на цените на сервизите ползваните като източници. При тази обосновката на
в.лица по повод ползваните източници, съдът преценява, че няма основание в тази част да
даде вяра повече на коя да е от двете експертизи, и следва да определи сам по реда на чл. 162
ГПК стойността на увреденото имущество като средна измежду двете стойности дадени от
експертите по двете експертизи. Или това е сумата от 9023,93лева. Няма основание при
определяне стойността на труда да се съобразяват единствено източници непритежаващи
сертификат за качество. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането, съобразявайки всички доставчици на
пазара предлагащи такива резервни части и услуги, съобразявайки разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на
реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на
увреждането. Принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на
застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на
понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй
като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В
този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС
8
по т. д. № 1069/2010г., II ТО, решение № 60135/15.11.2021г. по т.д. № 1821/2020г. на ВКС и
др/. Така исковата претенция се явява доказана до размера от 9023,93лева, като за разликата
до пълния заявен размер от 10931,80лева, следва да се отхвърли като неоснователна.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от
29.06.2020г.- датата на увреждането. Отговорността на застрахователя за обезщетяване
вреди причинени от застрахования е производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите
по чл. 429, ал.2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта
произтича от правилото на чл.84, ал.3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал.3 КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най- ранна. Т.е, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема от
застрахователя от един по- късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. В случая отговорността на застрахователя е възникнала считано
от датата на уведомяването му от увредения за процесното застрахователно събитие, която
съвпада с тази на настъпване на събитието- 29.06.2020г., по който факт страните не споря, а
и от уведомлението за щета, бива категорично установен. На основание чл. 429, ал.2, т. 2 КЗ,
това обезщетение за забава е част от дължимото застрахователно обезщетение. Затова и
неоснователно е позоваването на ответника на нормата на чл. 497 КЗ. Последната
регламентира дължимост от застрахователя на законната лихва за забава за собствената му
забава по повод определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е
свързана със забава на застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на
отговорност на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема
регресни права, и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени
вредите /така решение по т.д. № 2273/2018г. на ВКС, ТО, решение по т.д. № 2466/2018г. на
ВКС, ТО/. Следва да се приеме, че законната лихва се дължи считано от 29.06.2020г.
По разноските:
Разноски за присъждане са поискали и двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива
от 437,27лева- платена ДТ, 350лева- депозит на вещи лица, 30лева депозит за свидетел и
858лева платено адв. възнаграждение, съобразно представени договори за правна помощ от
16.03.2021г., 18.09.2021г. и 14.11.2021г. или общо 1657,27лева. Направено е възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение. Минималният му размер съобразно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/2004г. е 857,95лева, което прави възражението само на това основание
9
неоснователно. Предвид изхода на спора и съобразно уважената част на иска, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1368,04лева.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част на исковата претенция се
дължат разноски в полза на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Поискано е
присъждане на адв.възнаграждение от 780лева по договор за правна защита и съдействие от
26.05.2021г., 650лева депозит за експертизи и 30лева депозит за свидетел. Внесеният
депозит за свидетеля е останал неусвоен, поради което като подлежащ на връщане на
страната не следва да се взема предвид при разпределяне отговорността за разноските.
Направеното възражение за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно по
съображенията изложени по повод направеното такова касаещо адв. възнаграждение на
ищеца. Съобразно отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 249,57лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «ОЗК- застраховане» ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. «Света София» № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на „Динипо- Медикс“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Младежка № 142,
бл. 55, вх. 1, ет. 3, ап. 9 сумата от 9023,93лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на л.а «Мерцедес S 300», с рег. № В 9529 ВХ, настъпили
вследствие на ПТП реализирано на 29.06.2020г. в гр. Варна по вина на водача на л.а «Пежо
807» с рег. № В 0601 ТА, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/23/119001831818, със срок на валидност до 02.07.2020г., вкл.
следните увреждания- основа предна броня, фародържател ляв, ляв фар, преден капак, фар
десен ксенон, калник преден десен, калник преден ляв, решетка преден капак, броня предна,
греда над десен фар, държател на луната/машинка/ предна на ПВЦ и капаче теглич на
предна броня, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 9023,93лева
до пълния заявен размер от 10931,80лева, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА «ОЗК- застраховане» ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. «Света София» № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на „Динипо- Медикс“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Младежка № 142,
бл. 55, вх. 1, ет. 3, ап. 9 сумата от 1368,04лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски съразмерно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Динипо- Медикс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Младежка № 142, бл. 55, вх. 1, ет. 3, ап. 9 ДА ЗАПЛАТИ на
«ОЗК- застраховане» ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. «Света София» № 7, ет. 5 сумата от 249,57лева, представляваща сторени по делото
съдебно- деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78,
10
ал. 3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11