Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.03.2020 г. гр. А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско
дело № 884 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.310, ал.1 от ГПК - образувано по искова молба на
П.М.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ж.Б. ***, със съдебен адрес
***, против АБ ***
ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Б., ул. ***, ***, представлявано от
А.Ч. и В.Б., с която са предявени искови
претенции по чл. 224 КТ и чл. 150 във вр. чл. 262 КТ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Поддържа се, че
ищецът е заемал длъжността охранител в ответното дружество, като със заповед №
360 от 11.07.2018 г. трудовото правоотношение е прекратено, но са останали
неизплатени обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и извънреден труд,
за което е правена проверка от ДИТ-Б.. Ето защо ищецът моли да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение за неизплатен годишен отпуск за 2017 г. и 2018
г. за общо 30 дни в размер на 600 лева и трудово възнаграждение за извънреден
труд за времето: месеците от 08 до 12.2016 г. вкл., 2017 г. и месеците от 01 до
07.2018 г. вкл., като всеки от месеците е отработил 88 часа в размер на 233
лева, ведно с мораторната лихва за всеки от месеците
до датата на завеждане на исковата молба – Дирекция „Инспекция по труда“ Б..
На 06.11.2019 г. е
постъпил отговор по исковата молба с вх. № 6083 от 06.11.2019 г. от ответната
страна, като видно от приложения пощенски плик отговорът е подаден на
04.11.2019 г., т.е. в срок.
С отговора се
оспорват исковите претенции като неоснователни. Поддържа се, че ищецът е
работил е престирал труд за времето от 01.03.2017 г.
до 30.06.2018 г., като е ползвал платен отпуск от 01.07.2018 г. до 10.07.2018
г., за което има издадена заповед от работодателя. За 2017 г. му е изплатено
безкасово обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, начислено във фиш
от 20.09.2018 г. Поради това първата претенция се явява неоснователна. Оспорва се
твърдението, че ищецът е полагал извънреден труд. Същият е охранявал СУ „***“
гр. А., като се твърди, че ищецът не е престирал труд
през неучебните дни /зимна ваканция, пролетна ваканция, празнични дни/, но
въпреки това е получавал заплащане. В този смисъл констатацията на ИТ в
протокола за проверка не била коректна и не можела да бъде индиция
за престиране на допълнителелен
труд. Освен това, на ищеца за допълнително положения труд му били заплащани
суми, за което имало касови ордери.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът намира следното:
Ищецът постъпва на
работа в ответното дружество, считано от 11.05.2016 г., въз основа на трудов
договор № 280 от 10.05.2016 г. С допълнително споразумение № 538 от 10.11.2017
г. преминава на работа като *** от дотогавашния обект Интерфитингс
в ОУ „***“- А.. На 11.07.2018 г. трудовият договор е прекратен по взаимно
съгласие, за което е приложена разписана от ищеца заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение.
С писмо изх. №
18096666 от 15.11.2018 г. Дирекция „Инспекция по труда“ – Б. след направена
проверка уведомява, че е констатирала, че за периода от 11.05.2016 г. –
28.02.2017 г. същият е работил за част от периода като *** при „***“ – А., а
след това до датата на прекратяване на трудовото правоотношение е охранявал
самостоятелно ОУ „***“ – А.. След проверка на договорите за *** и плана за ***
на обекта – училище е установено, че работното време на ищеца е протичало в
рамките от 7.00 до 19.00 часа дневна смяна в делничните дни. Изводът на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Б. е, че средно на месец са отработени поне по
88 часа извънреден труд, който не е заплатен.
Представена е справка
от Директора на охраняваното училище СУ „***“-А., от която е видно, че в
училището има физическа *** за времето от 01.03.2017 г. до 14.07.2018 г.
От показанията на
свидетелката Г., работила в ОУ „***“ – А. като хигиенист, се установява, че
действително ищецът е бил на работа всеки делничен ден от 7.00 часа до 19.00
часа. С това работно време работил като охранил в училището по силата на
договор с наетата от училището охранителна фирма, след което преминал на работа
на длъжност към самото училище.
Вещото лице въз
основа на допълнителна проверка по съдебно счетоводната експертиза по основното
и допълнителното заключение е констатирало, че *** на училището е имало през
всички работни дни, независимо дали са били ваканционни или не. Не е имало *** по
време на почивните и празничните дни. Работното време на ***та на училището е
била от 7.00 часа до 19.00 часа, т.е. отработвани са 12 часа при 8 – часов
работен ден. Ежедневно ищецът е работил 4 часа над норматива и е полагал
извънреден труд, който следва да бъде платен съгласно чл.262 от КТ с увеличение
50% за работа през работните дни. В таблица на л.143 от делото вещото лице е
посочило часовете извънреден труд над работното време за всеки месец за периода
от м.03.2017 г. до м.07.2018 г. и стойността на извънредния труд за съответния
месец, като общата стойност на извънредния труд за периода от м.03.2017 г. до
м.07.2018 г. възлиза в брутен размер на 5 258, 64 лева и за нетен размер
на 4 088, 04 лева – последното е видно от таблица № 2 по допълнителното
заключение на л.170 от делото.
Събраните
доказателства сочат, че предявените искови претенции за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд и мораторна лихва
за забава за процесния период са частично
основателни. В тежест на ищеца е да докаже реално отработения извънреден труд и
времето, през което е отработен, като това той успя да докаже само за периода,
в който е работил като охранител в СУ „***“- А., обхващащ времето от датата на
сключване на допълнителното споразумение № 538 от 10.11.2017 г. – л.8 от делото,
с което преминава на работа като охранител в охраняваното от ответното
дружество училище - 10.11.2017 г. до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение - 11.07.2018 г. – л.9 от делото. За периода от 10.11.2017 г. до
11.07.2018 г., за който има категорични данни по делото, че ищецът е охранявал
училището при посоченото работно време от 7.00 часа до 19.00 часа през делничните
дни, стойността на извънредния труд за всеки месец е посочен в брутен размер в
таблица по основното заключение на л.140 по делото и заедно в брутен и нетен
размер в таблица № 2 по допълнителното заключение на л.170 от делото. Съдът
ползва именно тези таблици и най-вече таблица № 2 по допълнителното заключение,
като счита, че именно тези таблици отразяват правилно изчисленията относно
стойността на положения извънреден труд, тъй като са извършени въз основа на
брутната заплата на ищеца по ведомости за всеки месец от обхванатия от вещото
лице период. В останалата част исковите претенции са неоснователни, тъй като
няма ангажирани по делото категорични доказателства за положен извънреден труд
от ищеца.
За м.11.2017 г. вещото
лице е посочило, че се дължи общо 335, 16 лева бруто, съответно 261, 28 лева
нето възнаграждение за извънреден труд за общо 21 работни дни. Вещото лице е
посочило в таблица № 2 от допълнителното заключение, че месецът има 21 работни
дни, като от тях съдът приспада 7 работни дни в периода от 01.11.2017 г. до
09.11.2017 г., съответно остават 14 работни дни, в които са положени извънреден
труд от общо от 56 часа. Следва да се намери нетната стойност на извънредния
труд от 56 часа, положен за периода от датата на сключване на допълнителното
споразумение, с което ищецът е преместен като *** на училището - 10.11.2017 г.
до края на месеца, като същият съдът изчисли на 174, 19 лева въз основа на
данните на вещото лице по таблиците. Нетният размер от 174, 19 лева съдът изчисли като общият нетен размер на
възнаграждението от 261, 28 лева за общо 21 работни дни през м.11.2017 г.
раздели на 21 работни дни и след това умножи по реално отработените 14 работни
дни, в които е полаган извънреден труд в училището, като именно тази сума следва
да се присъди на ищеца, а се отхвърли исковата претенция да претендираните
233 лева и за периода за от 01.11.2017 г. до 09.11.2017 г. на м.11.2017 г. Мораторната лихва за забава върху уважената главница от
174, 19 лева възлиза на 30, 29 лева
за периода от 30.12.2017 г. до 16.09.2019 г.
За м.12.2017 г. се
дължи 332, 64 лева бруто, съответно 258, 95 лева нето, от които следва да се
присъди в цялост претендираната сума от 233 лева, доколкото изменение на
исковата претенция по реда на чл.214 от ГПК не е направена. Мораторната
лихва за забава върху уважената главница от 233 лева възлиза на 38, 51 лева за периода от 30.01.2018 г. до
16.09.2019 г., а се претендира 37, 67
лева, поради което следва да се уважи в цялост.
За м.01.2018 г. се
дължи 206, 40 лева бруто, съответно 159, 86 лева нето, като исковата претенция следва
да се уважи до 159, 86 лева и се
отхвърли до претендираните 233 лева по исковата молба.
Мораторната лихва за забава върху уважената главница
от 159, 86 лева възлиза на 25, 13 лева
за периода от 28.02.2018 г. до 16.09.2019 г.
За м.02.2018 г. се
дължи 195, 20 лева бруто, съответно 151, 32 лева нето, като исковата претенция
се уважи да 151, 32 лева и се отхвърли
до претендираните 233 лева по исковата молба, доколкото
изменение на исковата претенция по реда на чл.214 от ГПК не е направено. Мораторната лихва за забава върху уважената главница от
151, 32 лева възлиза на 22, 53 лева
за периода от 30.03.2018 до 16.09.2019 г.
За м.03.2018 г.се
дължи 389, 76 лева бруто, съответно 301, 85 лева нето, от които следва да се
присъди в цялост претендираната сума от 233 лева, доколкото изменение на исковата
претенция по реда на чл.214 от ГПК не е направено. Мораторната
лихва за забава върху уважената главница от 233 лева възлиза на 32, 68 лева за
периода от 30.04.2018 до 16.09.2019 г., а се претендира 31, 91 лева, поради което следва да се уважи в цялост.
За м.04.2018 г. се
дължи 389, 88 лева бруто, съответно 301, 85 лева нето, от които следва да се
присъди в цялост претендираната сума от 233 лева, доколкото изменение на
исковата претенция по реда на чл.214 от ГПК не е направено. Мораторната
лихва за забава върху уважената главница от 233 лева възлиза на 30, 74 лева за
периода от 30.05.2018 до 16.09.2019 г., а се претендира 29, 91 лева, поради което следва да се уважи в цялост.
За м.05.2018 г.се
дължи 390, 40 лева бруто, съответно 302, 94 лева нето, от които следва да се
присъди в цялост претендираната сума от 233 лева, доколкото изменение на
исковата претенция по реда на чл.214 от ГПК не е направена. Мораторната
лихва за забава върху уважената главница от 233 лева възлиза на 28, 73 лева за
периода от 30.06.2018 до 16.09.2019 г., а се претендира 27, 96 лева, поради което следва да се уважи в цялост.
За м.06.2018 г. се
дължи 389, 76 лева бруто, съответно 301, 85 лева нето, от които следва да се
присъди в цялост претендираната сума от 233 лева, доколкото изменение на
исковата претенция по реда на чл.214 от ГПК не е направено. Мораторната
лихва за забава върху уважената главница от 233 лева възлиза на 26, 79 лева за периода от 30.08.2018 до
16.09.2019 г., а се претендира 25, 96
лева, поради което следва да се уважи в цялост.
За м.07.2018 г. за
периода от 01.07.2018 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение
– 11.07.2018 г. вещото лице не е констатирало дни на положен извънреден труд,
поради което и поради неоспорване на заключението на вещото лице в тази част,
то исковата претенция за м.07.2018 г. за главница и мораторна
лихва също следва да се отхвърли като неоснователна. Това е така, тъй като за
периода от 01.07.2018 г. до 10.07.2018 г. ищецът е ползвал платен годишен
отпуск по заповед № 484 от 01.07.2018 г., приложена на л.114 по делото.
Както се посочи
по-горе поради липса на доказателства за положен извънреден труд за периода, в
който ищецът не е охранявал училището като обект на ответното дружество, т.е.
за времето от м.08 до м.12.2016 г. и от м.01 до 09.11.2017 г., исковите
претенции за главница и мораторна лихва следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Относно обезщетението
за неползван платен годишен отпуск за 2017 и 2018 г. вещото лице е
констатирало, че от общо 44 дни за 2016 г. /13 р.д. /, 2017 г. /20 р.д./ и 2018
г. /11 р.д./ ищецът е ползвал 27 работни дни отпуск, като са останали неусвоени
17 работни дни, за които се полагат 420, 24 лева, от които платени са 70, 08
лева и остават дължими 350, 16 лева. В съдебно заседание сочи, че плащането на
сумата за неползван платен годишен отпуск не е удостоверено чрез първичен
документ от ответното дружество, а само въз основа на разговор със
счетоводителя. По допълнителното заключение вещото лице е посочило, че поради
липса на осигурен достъп до счетоводството на ответното дружество не е могло да
направи документална проверка, за да установи, че начислената сума за неползван
годишен отпуск действително е била заплатена. С оглед на това съдът приема, че
на ищеца като обезщетение за неползван платен годишен отпуск се дължи първоначално
посочената от вещото лице сума от 420, 24 лева, т.е. без направеното приспадане
на начислените 70, 08 лева, за които не са представени доказателства от
ответното дружество за тяхното реално заплащане. За сумата над 420, 24 лева до претендираните 600 лева с исковата молба предявената искова
претенция съответно следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По разноските: от ищеца има представени доказателства за
реално сторени разноски от 1 000 лева за адв. възнаграждение, а от ответното
дружество – 410 лева за възнаграждение за вещо лице. Съобразно уважената част
от исковите претенции ответното дружество дължи разноски на ищеца в размер на
317, 57 лева, а съобразно отхвърлената част от исковите претенции ищецът дължи
разноски на ответното дружество в размер на 307, 09 лева.
Ответното дружество
дължи по сметка на РС-А. също така държавна такса и разноски за вещи лица върху
уважената част от исковите претенции от общо 125, 27 лева държавна такса и 146,
08 лева за възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „АБ ***“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Б., ул. ***, ***, представлявано
от А.Ч. и В.Б. да ЗАПЛАТИ на П.М.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ж.Б. ***,
със съдебен адрес ***, сумата от 420, 24 /четиристотин и двадесет лева и 24 ст./ лева, представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на 17 работни дни за 2017 и 2018 г.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна и недоказана предявената искова претенция за заплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017 г. и 2018 г. в
останалата част - за размера над уважените 420, 24 лева до претендираните
600 лева.
ОСЪЖДА „АБ ***“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Б., ул. ***, ***, представлявано
от А.Ч. и В.Б. да ЗАПЛАТИ на П.М.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ж.Б. ***,
със съдебен адрес ***, сумите, представляващи нетен размер на дължимото трудово възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 10.11.2017 г. до м.06.2018 г. включително, а именно:
174, 19 лева
за времето от 10.11.2017 г. до края на м.11.2017 г., ведно с мораторната лихва за забава в размер на 30, 29 лева за периода от 30.12.2017 г.
до 16.09.2019 г.
233 лева за
м.12.2017 г., ведно с мораторната лихва за забава от 37, 67 лева за периода от 30.01.2018 г.
до 16.09.2019 г.
159, 86 лева
за м.01.2018 г., ведно с мораторната лихва за забава
от 25, 13 лева за периода от
28.02.2018 г. до 16.09.2019 г.
151, 32 лева
за м.02.2018 г., ведно с мораторната лихва за забава
от 22, 53 лева за периода от
30.03.2018 до 16.09.2019 г.
233 лева за
м.03.2018 г., ведно с мораторната лихва за забава от 31, 91 лева за периода от 30.04.2018 до
16.09.2019 г.
233 лева за
м.04.2018 г., ведно с мораторната лихва за забава 29, 91 лева за периода от 30.05.2018 до
16.09.2019 г.
233 лева за
м.05.2018 г., ведно с мораторната лихва за забава от 27, 96 лева за периода от 30.06.2018 до
16.09.2019 г.
233 лева за
м.06.2018 г., ведно с мораторната лихва за забава от 25, 96 лева за периода от 30.08.2018 до
16.09.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани предявените искови претенции за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд в останалата част, а именно:
за времето от м.08 до м.12.2016 г. и от м.01 до м.10.2017 г. в размер на 233 лева
възнаграждение за извънреден труд за всеки от месеците, ведно с претендираната мораторната лихва
за забава за всеки от месеците с начална дата – началото на месеца, следващ
месеца, за който се дължи възнаграждението за извънреден труд до 16.09.2019 г.,
както следва: 69, 25 лева за м.08.2016
г., 67, 31 лева за м.09.2016 г., 65, 30 лева за м.10.2016 г., 63, 29 лева за
м.11.2016 г., 61, 29 лева за м.12.2016 г., 59, 48 лева за м.01.2017 г., 57, 47
лева за м.02.2017 г., 55, 63 лева за м.03.2017 г., 53, 53
лева за м.04.2017 г., 54, 58 лева за м.05.2017 г., 49, 58 лева за м.06.2017 г.,
47, 57 за м.07.2017 г., 45, 63 лева за м.08.2017 г., 43, 62 лева за м.09.2017
г., 41, 68 лева за м.10.2017 г.;
за размера над уважените 174, 19
лева за периода от 10.11.2017 г. до края на м.11.2017 г. до общо претендираните 233 лева за целия м.11.2017 г. и за периода
от 01.11.2017 г. до 09.11.2017 г., както и за мораторната
лихва над уважената от 30, 29 лева до претедендираната
от 39, 67 лева;
за размера над 159, 86 лева за м.01.2018 г. до претендираните 233 лева
възнаграждение за извънреден труд, както и за мораторната
лихва над уважената от 25, 13 лева до претендираната
от 35, 86 лева;
за размера над 151, 32 лева за м.02.2018 г. до претендираните 233 лева възнаграждение
за извънреден труд, както и за мораторната лихва над
уважената от 22, 53 лева до претендираната от 33, 85
лева;
както и за м.07.2018 г. в размер
на претендираните 233 лева възнаграждение за
извънреден труд, ведно с мораторната лихва от 23, 95
лева.
ОСЪЖДА „АБ ***“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Б., ул. ***, ***, представлявано
от А.Ч. и В.Б. да заплати на П.М.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ж.Б. ***,
със съдебен адрес ***, съдебно деловодни разноски по делото в размер на 317, 57 лева съобразно
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА П.М.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ж.Б. ***, със съдебен адрес ***, да заплати
на „АБ ***“ ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Б., ул. ***, ***, представлявано от А.Ч. и В.Б., съдебно деловодни разноски по
делото в размер на 307, 09 лева съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „АБ ***“
ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ***, ***,
представлявано от А.Ч. и В.Б., да заплати по сметка на РС-А., общо 125, 27 лева
държавна такса и 146, 08 лева за възнаграждение за вещо лице съобразно
уважената част от исковите претенции.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Б.кия окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 04.03.2020 г., която дата е предварително
обявена на страните в съдебно заседание от 20.02.2020 г.
Препис от решението да се връчи
на страните.
Районен съдия:……………………………..