Решение по дело №250/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 136
Дата: 9 юли 2019 г.
Съдия: Христо Иванов Крачолов
Дело: 20195000000250
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 136

 

гр. Пловдив, 09 юли 2019 год.,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав, на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                                                                      ВЕСЕЛИН  ГАНЕВ

 

с участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО  КРАЧОЛОВ, наказателно дело /В/ № 250 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на гл. 33 НПК.

 

С присъда № 3/21. 02. 2019 г., постановена по НОХД № 47/2018 г., З. районен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия А.Б.В., със снета самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 21. 12. 2017 г. в гр. Н., обл. С., управлявал МПС – лек автомобил „“, с рег. № „“, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда /1,88 на хиляда/, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б ал. 1 НК /с присъда 1/20. 01. 2016 г. по НОХД 91/2015 г., по описа на Районен съд гр. А., в сила на 04. 02. 2016 г./, престъпление по чл. 343б ал. 2 НК ГО е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. В ЗИНЗС, както и наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

 

 На основание чл. 68 НК съдът е постановил подсъдимият В. да изтърпи и отложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, постановено по НОХД 91/2015 г., по описа на Районен съд гр. А., която присъда е влязла в сила на 04. 02. 2016 г.

На основание чл. 59 ал. 1 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР

 

На основание чл. 343Г НК вр. чл. 343б ал. 2 НК съдът е НАЛОЖИЛ на А.В. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от 21. 12. 2017 г.

 

Осъденият А.В. е останал недоволен от така постановената присъда № 3/21. 02. 2019 г. на РС З. и е депозирал въззивна жалба пред Окръжен съд гр. С..

        

С. окръжен съд с решение № 153/22. 04. 2019 г., постановено по ВНОХД 15/2019 г. е потвърдил присъдата, постановена от Районен съд гр. З..

        

Пред ПАС е постъпила молба, с която на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК се иска възобновяване на НОХД № 47/2018 г. на РС З., потвърдено с решение по ВНОХД 15/209 г. на ОС С.. 

        

Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.

 

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено, следното:

 

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

За да постанови съдебните си актове З. районен съд и С окръжен съд са приели за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А.В. е осъден с присъда № 1/ 20.01.2016 г., по НОХД № 91/2015 г. по описа на PC – А., влязла в сила на 04.02.2016 г., за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал, 1 от НК, с изпитателен срок от 3 години, както и ГЛОБА в размер на 200 лева.

На осн. чл. 343г НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА за срок от 12 месеца, считано от 06.12.2015 г.

На 20.12.2017 г. подсъдимият се намирал в с. С., общ. Н., обл. С.. Там заедно със св. С. Б. и св.З. С. употребявали алкохол. Подсъдимият, около 20,30 ч., заедно със св. С. Б. и св.З. С., с лекия автомобил на подсъдимия „“, с ДК № „“ тръгнали за с. С., общ. З., обл. С.. По пътя подс.А.В., който управлявал лекия автомобил и св. З. С. пиели алкохол от една бутилка с ракия. В С. отседнали в механа, където отново подсъдимият консумирал алкохол - била му сервирана една малка ракия. По някое време подсъдимият излезнал навън, тъй като получил телефонно обаждане и си тръгнал, като казал на св. С. Б. и св.З. С., че ще се върне по-късно, за да си ги прибере от механата.

Според първостепенният съд на 20.12.2017 г., около 23,40 ч, св. М. Х. - дежурен в ОДЧ при РУ- З. получил обаждане на личния си мобилен телефон от лице от с. С., общ. З., че лек автомобил марка „“, с рег.№ „“, щял да го. удари и тръгнал в посока гр. Н., като сигурно водачът е употребил алкохол. Обадилият се гражданин бил афектиран.

Свидетелят се обадил на св. В. Н. - полицай в РУ – З., за да се опитат да спрат посоченият автомобил. Свидетелят В. Н. се свързал на колегата си св. М. У.. Двамата потеглили на изхода от гр. Н. за гр. З., на ул. „А. С.“, където в около 00,01 ч св. М. У. спрял за проверка посочения по-горе автомобил. По време на проверката е установено, че лекият автомобил марка „“, с рег.№ „“ се управлявал от подс. А.В.. При разговор с него полицйските служители усетили мирис на алкохол, а също и че говори завалено, за което го попитали дали е употребил алкохол. Отговорил им, че е изпил две бири в с. С., общ. З.. Свидетелите У. и Н. обяснили на подсъдимия, че ще му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, поради което докладвали в ОДЧ – З. и на място за оказване на съдействие и извършване на проверка за употреба на алкохол на подсъдимия пристигнал св. А. Ч..

Подсъдимият бил изпробван с „Дрегер 7510”, № ARBB-0074, калиброван до м.05.2018 г. Техническото средство отчело положителен резултат - 1,96 на хиляда, който бил показан на подсъдимия. Подсъдимият признал, че в това състояние идва от С..

Преди да дойде св. А. Ч. минало доста време, през което време полицаите поканили подсъдимия в автомобила на св. В. Н.. Там подсъдимият ги молил да не го проверяват, тъй като има условна присъда и ще влезне в затвора.

Автомобилът на св.В. Н. бил спрян срещу автомобила на подсъдимия, марка „“, така че имало видимост към автомобила на подсъдимия. Последният получил разрешени от полицаите да излезе и да говори по телефона, но това станало отвън. На подсъдимия било разрешено за кратко да влезе - 1-2 минути в своя автомобил, за да говори по телефона, но през цялото време св. В. Н. и св. М. У. наблюдавали лицето и ръцете му, но не видели да консумира алкохол. След проведения разговор, подс. А.В. отново е изведен от своя автомобил, като му били взети и ключовете, за да не избяга от местопроизшествието.

Полицейският служител, работещ по КАТ А. Ч. изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол и техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишания въздух 1,96 на хиляда.

От заключението по извършената химическа експертиза се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия на 21.12.2017 г. е била 1,88 на хиляда.

 

Горната фактическа обстановка е установена след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. В тази насока с основание са кредитирани от показанията на св. В. Н., св. М. У., св.М. Х., св.А. Ч., св.С. Б. и св. З. С.. Същите изцяло кореспондират и с приложените писмени доказателства по делото.

 

Основните доводи, които се развиват в искането за възобновяване са свързани с твърдения за неправилна интерпретация на събраните  гласни доказателства и анализът и съпоставката на показанията на разпитаните свидетели. Пловдивският апелативен съд счита за необходимо да подчертае, че настоящото производство по възобновяване не дава възможност да се обсъждат възражения, свързани с обосноваността на атакуваните съдебни актове.

Доколкото тези възражения могат да се приемат като твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, то настоящата инстанция не може да ги приеме за основателни.

По време съдебното следствие предпървостепенния съд е дадена възможност на подсъдимият да разгъне правото си на защита. Направен е внимателен и задълбочен анализ на всички гласнни и писмени доказатлства, които съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, без да ги тълкува превратно.

Там където са съзряни противоречия са положени необходимите процесуални усилия те да бъдат преодолени. При тяхното обсъждане е подходено с необходимия юридически усет и са дадени ясни и убедителни отговори на наведените доводи от защитата.

По идентичен начин е подходил и С. окръжен съд във въззивното производство. Съдът е проверил изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията посочени в жалбата. Напълно правилно е прието, че защитната теза категорично не може да бъде приета. Акцентирано е върху достоверността показанията на св. В. Н. и св. М. У.. По отношение тяхната достоверност въззивният съд правилно ги е съпоставил с казаното от св. св.С. Б.. Предвид съвкупният анализ на събраните гласни и писмени доказателства са изложени ясни и убедителни съображения относно компрометиране показанията на св. М. М..

Също така е извършена проверка за спазване изискванията на Наредба №1/19.07.2017 г. и е направен напълно законосъобразен извод относно липсата на нарушение в процедурата по установяване употребата на алкохол. Установени са и близки показания на техническото средство, с което е извършена проверката и заключението на химическата експертиза.

Съдът е дал убедителен отговор на възражението на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение и наличието на предпоставки за отвод на съда, постановил първоинстанционната присъда. Отказът да се допусне до повторен разпит св. св.С. Б. и мотивите за това в никакъв случай не могат да обосноват извод за наличието на предпоставки за приложението на чл. 29 ал.2 НПК.

С оглед на изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд намира, че при постановяване на присъдата си Районният съд в З. не е допуснал нарушение при съвкупната на всички събрани по делото доказателства и формиране вътрешното убеждение на съда при постановяване на първоинстанционния съдебен акт. От своя страна въззивната инстанция е изпълнила задължението си да провери извърши цялостна проверка и е дала убедителен отговор на всяко едно от възраженията на защитата.

 

  Ето защо съдът Пловдивският апелативен съд намира, че няма основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А.Б.В. за възобновяване на наказателното дело по ВНОХД 15/2019 г. с решение № 153/22. 04. 2019 г., по описа на С. окръжен съд и присъда № 3/21. 02. 2019 г. по НОХД № 47/2018 г., по описа на Районен съд З.. 

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.