Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.10.2019 г.
СГС,
VI-4 състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 371/19 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „А.И.Х.Г.“
ЕООД, с която е предявен срещу „Х.Г.“ ООД иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 18.06.2010 г. е сключил с ответника договор за
заем, ведно с 57 анекса, по който е предоставил сумата от 1 537 840
лв., а ответникът е поел задължението да върне сумата до 31.12.2012 г. и да
плати възнаградителна лихва от 12 %. Със сключения на 04.05.2017 г. анекс
страните са признали съществуването на
дълг от 1 790 594,52 лв., от който главницата е 1 537 840
лв., а лихвата е 252 754,52 лв. и е уговорено да се спре начисляване на
лихва. Сумата от общо 440 594,52 лв. е била платена от ответника, в която
се включва лихвата от 252 754,52 лв., а към момента неизпълненият дълг
възлиза на 1 350 000 лв. Според ищеца уговорените условя за връщане
на сумата са настъпили, защото е приключило гр.дело N 128/15 г. на районен съд – гр.Смолян, по което са
отхвърлени предявените срещу ответника искове по чл.108 ЗС, а договор за
предоставяне от „ОББ“ АД на банков кредит от 04.05.2017 г. е бил прекратен по изявление на ответника
преди да е получил суми от банката. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден
да заплати сумата от 1 350 000 лв. по договора за заем и анексите към
него.
Ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва иска с възражението, че с анекс N 56 e постигнато съгласие да не се дължат лихви,
поради което искането на ищеца за присъждане на законна лихва е в противоречие
с уговорката в анекса. Според ответника на 02.05.2017 г. е сключено
споразумение, с което е уговорено, че при непредоставяне на акредитив от „ОББ“
АД погасяването на сумите следва да се извърши до 04.05.2025 г. на месечни
вноски от м.10.2018 г., а до 29.03.2019 г. е платена сумата от 510 594,52
лв., от която сумата от 70 000 лв. намалява размера на заявеното от ищеца
с исковата молба вземане. Освен това липсата на предоставен от „ОББ“ кредит не
следва да се приравнява на погасяване на задължения по договор за банков
кредит. Поради ненастъпване на уговорените падежи вземането на ищеца не е
изискуемо, макар и за сумата от 1 280 000 лв. да са ликвидни.
Ищецът е подал допълнителна
искова молба, с която поддържат предявения иск с довода, че акцесорната
претенция е за законна лихва от предявяване на иска, която има обезщетителен
характер, а не е за договорна лихва, поради което не е нарушена уговорката за
неначисляване на договорна лихва върху заетата сума. Оспорва се датата на
споразумението от 02.05.2017 г., което според ищеца е изготвено за нуждите на
ответника в процеса, защото неговият управителР.М. до 04.05.2017 г. е бил и
управител на ищеца. Освен това на 03.05.2017 г. е било сключено споразумение, с
което е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост на дълга и е прекратено
действието на предходни уговорки и са уговорили допълнително да се уточни
начина на погасяване, което е сторено с анекс от 04.05.2017 г. и от 09.05.2017
г., с които са преуредени условията за погасяване на дълга. По отношение на
платената сума от 70 000 лв. на 29.03.2019 г. се сочи, че представлява
частично плащане, но не в изпълнение на споразумението от 02.05.2019 г.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа направените в
писмения отговор оспорвания и доводите, че за отношенията между страните следва
да се прилагат уговорките по споразумение от 02.05.2017 г., с които ответникът
се съобразява и не е станал причина за завеждане на иска. Сочи се, че
споразумението от 02.05.2019 г. е сключено на посочената в него дата
независимо, че кум онзи момент М. е бил управител и на двете дружества. Оспорва
се представено от ищеца споразумение от 03.05.2017 г. да е било сключено на
посочената в него дата, а освен това е следвало да се представи с исковата
молба. Излагат се съображения, че с анекса от 04.05.2017 г. не се заличава
действието на споразумението от 02.05.2017 г. Поддържа се, че за отношенията
между страните следва да се прилага клаузата на чл.4 от анекс N 56, a предпоставките на тази клауза не са налице.
Навежда се довод, че следва да се прилагат уговорените условия за погасяване по
договора за банков кредит.
Представен е договор за паричен заем от 18.06.2010 г., от който се
установява, че ищецът е поел задължението да предостави на ответника в заем
сумата от 9000 лв. срещу задължение на ответника да върне сумата, както и
анекси, от които се установява, че предоставените в заем суми възлизат на общо
1 537 840 лв.
Представен е анекс от
23.07.2012 г., от който се установява, че страните са постигнали съгласие
предоставената от ищеца в заем сума от общо 1 537 840 лв. да се върне
от ответника до 31.12.2015 г.
Представен е анекс от 04.05.2017 г., от който
се установява, че страните са постигнали съгласие, че дългът възлиза на
1 790 594,52 лв., който следва да се погаси чрез плащане на сумата от
90 594,52 лв. в деня на сключване на договор за прехвърляне на дялове от Ю.Д.наР.М.
от капитала на „Х.Г.“ ООД, а сумата от 1 350 000 лв. ще се изплати
чрез акредитив, издаден от „ОББ“ АД; сумата от 350 000 лв. ще се плати на
пет вноски от по 70 000 лв. от м.10.2018 г.
Представен е анекс от 09.05.2017 г., от който се установява, че страните
са се съгласили, че сумата от 90 594,52 лв. е получена от ищеца, поради
което неизпълненият дълг възлиза 1
700 000 лв. ще се плати по следния начин – 350 000 лв. на пет
вноски от по 70 000 лв. от м.10.2018 г.
Представен е договор за инвестиционнен банков кредит от 04.05.2017 г.,
от който се установява, че „ОББ“ АД е поела задължението да предостави на
ответника сумата от 2 350 000 лв.
Представено е влязло в сила решение от 02.06.2017 г. на районен съд –
гр.Смолян по гр.дело N 128/2017
г., с което е отхвърлен предявеният срещу ответника иск по чл.108 ЗС за собствеността върху имот N 011027 в с.Црънча, община Доспат.
Представено е споразумение от 02.05.2017 г., от което се установява, че
между страните е постигнато съгласие, че ако не се предостави от „ОББ“ АД
кредит на ответника задължението по договора за заем ще се погаси на периодични
вноски до 04.05.2025 г.
Представени са банкови извлечения от 15.10.2018 г., 14.11.2018 г., 14.12.2018
г., 14.01.2019 г.,15.02.2019 г. и от 29.03.2019 г., от които се установява, че
ответникът е платил на ищеца сумите от по 70 000 лв.
Представено е споразумение от 02.05.2017 г., с което отношенията по
начина и срока на плащане са преуредени и е постигнато съгласие задължението по
заема да се погаси съобразно предоставен на ответника договор за банков кредит
и издаден от „О.Б.Б.“ АД акредитив в полза на ищеца, а ако не се предостави от
банката кредит на ответника или не се постигне съгласие в договора за кредит за
реда и условията за погасяване задължението на ответника към ищеца и не се
издаде акредитив в полза на ищеца, погасяването на дълга ще стане на разсрочени
вноски.
Представено е споразумение от 03.05.2017 г.,
от което се установява, че страните са постигнали съгласие, че дългът възлиза
на 1 790 081,91 лв., от които 1 537 840 лв. – главница и
252 241,91 лв. – лихва, както и че задължението за връщане е изискуемо.
Представен
е договор за инвестиционнен банков кредит от 04.05.2017 г. , по който „ОББ“ АД
се е задължила да предостави на ответника кредит в размер на
2 350 000 лв., от която сума ще се издаде в полза на ищеца акредитив
за сумата от 1 350 000 лв.
Представени са анекси от 04.05.2017 и от 09.05.2019 г., в които ищецът е
поел задължение да не предявява претенции за сумата от 1 350 000 лв.
до погасяване дълга на ответника по договор за банков кредит или до приключване
на съдебното дело по иск за собствеността на имот N 011027, в землището на с. Црънча, община
Доспат.
Представени са счетоводни баланси на
ответника от 31.12.2018 г. и 31.12.2017 г., както и счетоводни баланси на ищеца
от 31.12.2018 г. и 31.12.2017 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е
иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД.
Установи
се от представения по делото договор за заем от 18.06.2010 г. и сключените към
него анекси, че ищецът е поел задължението да предостави в заем на ответника
суми от общо 1 537 840 лв., срещу което ответникът се е задължил да
върне сумите и да плати договорна /възнаградителна/ лихва.
От
страна на ответника не се оспорва, че сумите са реално предоставени от ищеца,
което фактическо обстоятелство се установява и от анексите, в които се съдържа
признанието на ответника за размера на получените парични суми и натрупания
дълг, а с определението по чл.374 ГПК от 09.07.2019 г. е прието на основание
чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК за безспорно установен и ненуждаещ се доказване
фактът, че получената от ответника по
договора за заем сума възлиза на общо 1 537 840 лв. Осъществен е конститутивният елемент на
договора за заем, който е реален, поради което съдът намира за установено, че между
страните са възникнали облигационни заемни правоотношения, по които ищецът е предал
реално на ответника сумите от общо 1 537 840 лв., а ответникът е поел
насрещното задължение да върне сумата.
С определението от 09.07.2019 г. е прието на
основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК за безспорно установено и ненуждаещ се
доказване фактът, че след 04.05.2017 г. е платена от ответника сума от 440
594,52 лв., в която се включва лихва от 252 754,52 лв. Това означава, че общият
размер на непогасеното към предявяване на иска задължение за главница възлиза
на 1 350 000 лв. Спорният по делото въпрос е дали задължението за главница
от 1 350 000 лв. е изискуемо към предявяване на иска или неговата
изискуемост настъпва поетапно до 04.05.2025 г. – както се поддържа от
ответника.
С
допълнителната искова молба ищецът е представил споразумение от 03.05.2017 г.,
в което се сочи, че е постигнато съгласие дългът да стане изискуем, но съдът
намира за основателно възражението на ответника, че споразумението не е
сключено на посочената дата. Аргумент за този извод на съда са последващите
анекси от 04.05.2017 г. и от 09.05.2017 г.,
с които страните продължават да са обвързани от уговорката, че плащането
на сумата от 1 350 000 лв. следва да се получи от ищеца съобразно
условията на издаден от банката акредитив, т.е отрича се задължението за
главница да е станало изискуемо на 03.05.2017 г. В анексите от 04.05.2017 г. и
от 09.05.2017 г. по никакъв начин не се споменава, че дългът е станал изискуем,
поради което верността на датата на споразумението от 03.05.2017 г. е
опровергана. Съдът приема, че
споразумението не е сключено на 03.05.2017 г., когато представителят на ищеца Ю.Д.е
бил и един от управителите на ответника, а е изготвено във време след като Ю.Д.е
престанал да бъде управител на ответника.
Според
съда представеното с писмения отговор споразумение от 02.05.2017 г. също е с
невярна дата и не подписано на посочената в него дата, към която представителят
на ответникаР.М. е бил и един от управителите на ищеца.
При
сключване на договора и на всички анекси към него ищецът е бил представляван от
управителя Ю.Д., а ответникът е бил представляван от управителяР.М., но само
при споразумението от 03.05.2017 г. Ю.Д.представлява и двете дружества, и само
при споразумението от 02.05.2017 г.Р.М. представлява и двете дружества.
Отношенията
между страните са уреждани във формата на анекси с поредни номера – от 1 до 57,
подписвани от името на ищеца от Ю.Д., а от името на ответника отР.М., но по представените
„споразумения“ в единия случай /03.05.2017 г./ Ю.Д.представлява едновременно и
двете страни, а в другия случай /02.05.2017 г./Р.М. представлява едновременно и
двете страни. Не би могло „изфабрикуваните“ за нуждите на процеса споразумения
да се оформят като анекси, защото следва да им се поставят номера, които обаче
няма да са в съответствие с номерацията на анексите от 1 до 57, поради което и
двете страни некоректно са изготвили по едно „споразумение“ за нуждите на
процеса, на всяко от които е придадена дата, към която сегашният управител на
всяка от страните е бил и управител на насрещната страна.
При достигане на извода, че споразумението от 02.05.2017 г. и споразумението
от 03.05.2017 г. не са с верни дати, а са подписани към момент, когато Ю.Д.не
управител на ответника иР.М. не е управител на ищеца, съдът отчита
доказателствената сила по чл.180 ГПК на споразуменията, която се простира само
досежно авторството, но не и по отношение на датата /решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г., IV г.о., решение №
197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г., ІІІ г.о. При направено оспорване на датите съдът не е длъжен да приеме за верни датите,
посочени в споразуменията /решение № 213/15.01.2018 г. по гр. д. № 856/2017
г., ІІІ г.о./, доколкото не
е установено при пълно доказване точната дата на съставяне.
В решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр.д. № 4020/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС е
прието, че юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител
частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на
представителното правоотношение, но е антидатиран /както е в случая/, не е "трето лице" по смисъла на чл.
181 ГПК и не може да се позавава на липсата на достоверна дата. Документът
обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на
съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да
бъде установена с други доказателствени средства“. Според съда поставеният
печат върху споразумението от 02.05.2017 г. не е доказателство, че е подписано
на посочената дата, доколкото бившият управител М. е възможно да е задържал
печата на дружеството ищец.
На
04.05.2017 г. и на 09.05.2017 г. страните са сключили анекс N 56 и N 57, с които са преуредени отношенията по начина и срока за погасяване на
дълга за главница от 1 350 000 лв. и е постигнато съгласие
задължението да се погаси съобразно издаден в полза на ищеца от „О.Б.Б.“ АД
акредитив по сключен между банката и ответника договор за банков кредит от
04.05.2017 г.
По
делото е представен сключен между ответника и „ОББ“ АД договор за инвестиционен
банков кредит от 04.05.2017 г. , по който банката е поела задължение да
предостави на ответника сумата от 2 350 000 лв., но е важно е да се
отбележи, че в клаузата на чл.2.2 от договора е предвидено сумата от
1 350 000 лв. да се предостави от банката за рефинансиране на кредит,
предоставен на ответника от „А.И.Х.Г.“ ЕООД - ищеца, а в чл.3 ал.2, т.2 е
предвидено, че банката издава акредитив за погасяване на дълга на ответника към
„А.И.Х.Г.“ ЕООД - ищеца по договор за кредит от 18.06.2010 г. /процесния/ и
анексите към него. Изрично е посочено в последен абзац на стр.2-ра от договора,
че банката ще издаде акредитив в полза на „А.И.Х.Г.“ ЕООД /ищеца/ за сумата от
1 350 000 лв. и че плащанията по акредитива ще се извършат в полза на „А.И.Х.Г.“
ЕООД /ищеца/, който се явява бенефициер.
С тези анекси ищецът е направил отстъпка и се
е съгласил изпълнението на вече изискуемото задължение за главница да се
отложи и да се погаси съобразно издаден от „О.Б.Б.“ АД в негова полза акредитив
за сумата от 1 350 000 лв.
Ясна е волята на страните, че срещу отстъпката на ищеца от предимството
на изтеклия срок ответникът се задължава да осигури и гарантира в полза на
ищеца плащане от банката /трето лице/ по акредитив, издаден по поръчка на
ответника от банката в полза на ищеца. Издаден от банката акредитив
представлява много сигурна форма на плащане, но и „гаранция“ за удовлетворение
на вземането, което ще се извърши от поелата задължение банка /трето лице/, а
не от ответника, който е възможно да не разполага с налични пари.
Систематичното тълкуване на клаузите от
договора за инвестиционен кредит от 04.05.2017 г. и на анексите от 04.05.2017
г. и от 09.05.2017 г. не оставя съмнение за извода, че ищецът и ответникът са
постигнали съгласие ответникът да осигури и гарантира на ищеца плащане
на сумата от 1 350 000 лв. чрез трето лице – банката, която по издаден
по поръчка на ответника акредитив ще поеме задължението да плати на ищеца в
качеството на бенефициер сумата по заема от 1 350 000 лв., за да се
погаси дългът на ответника. Така на ищеца се гарантира получаване на дължимата
от ответника сума, която ще му се изплати от третото лице- банката по посочено
в акредитива условие – влязло в сила решение в полза на ответника по иск за
собственост.
След сключване на договора за банков кредит от 04.05.2017 г., с който
банката се е задължила да открие по поръчка на ответника акредитив в полза на
ищеца за сумата от 1 350 000 лв., която сума ще се блокира по кредита
от общо 2 350 000 лв., ответникът
с писмо от 22.05.2017 г. едностранно се е отказал от договора за кредит,
който не се спори, че е прекратен и че по него не са реално предоставени суми
на ответника.
На
първо място – съдът намира, че това поведение на ответника е недобросъвестно по
смисъла на чл.25 ал.1, изр.2-ро ЗЗД, защото ответникът едностранно с действията
си лишава ищеца от гарантираната и с много висока степен на сигурност
възможност да получи плащане на сумата от 1 350 000 лв. по акредитив,
който банката с договора за кредит се е задължила да издаде в полза на ищеца –
бенефициер. Ответникът е съзнавал, че с прекратяване на договора за кредит
отпада и възможността в полза на ищеца да се издаде от банката акредитив и така
отпада гарантираната възможност ищецът като бенефициер да получи плащане на
сумата от 1 350 000 лв. от
сигурен платец / банката/ при посоченото условие – предоставяне на влязло в
сила решение по дело за собственост.
В анексите от 04.05.2017 и от 09.05.2019 г.
страните са се съгласили ищецът да не предявява вземане за сумата от
1 350 000 лв. до пълното погасяване от ответника на предоставения от
банката кредит. Но след като ответникът с писмо от 22.05.2017 г. едностранно е
прекратил договора за кредит, той недобросъвестно с действията си е попречил да
се сбъдне условието, което би дало възможност на ищеца да търси събиране на
дълга. Ето защо на основание чл.25 ал.1, изр.2-ро ЗЗД съдът приема, че
условието се е сбъднало, което е основание за изискуемост на дълга.
В анексите
от 04.05.2017 и от 09.05.2019 г. са посочени алтернативно условията за
изискуемост – погасяване дълга на ответника по договор за кредит, което на
основание чл.25 ал.1, изр.2-ро ЗЗД се прие за сбъднато, или приключване
съдебното дело по иск за собствеността на имот N 011027, в землището на с. Црънча, община
Доспат. Спорът по предявения срещу ответника „Х.г.“ ООД иск с правно основание
чл.108 ЗС за имот N 011027
в землището на с. Црънча, община Доспат е разрешен в полза на ответника с влязло в сила на 22.10.2018 г. решение по гр.дело N 128/15 г. на районен съд гр.Смолян. Това означава,
че и другото алтернативно уговорено условие за изискуемост на дълга от
1 350 000 лв. се е сбъднало, т.е за ищеца не съществува задължение да
не предявява претенция за заплащане на сумата от 1 350 000 лв.
Следва да се спомене, че според условията на акредитива сумата от
1 350 000 лв. е следвало да се плати от банката на ищеца 1. след
усвояване от ответника на първи транш по кредита и 2. след представяне от ищеца
бенефициер на влязло в сила решение в полза на ответника по иска за
собственост. Следователно - само поради едностранния отказ на ответника от
договора за банков кредит, по който е следвало да се издаде от банката
акредитив в полза на ищеца, ищецът е бил лишен от възможността да получи от
банката плащане на сумата при представяне на препис от влязлото в сила решение.
На
следващо място – в допълнителната искова молба /стр.5-та/ ищецът изрично е
посочил, че ответникът се опитва да черпи права от собственото си противоправно
поведение, като вместо да обезпечи и гарантира изпълнение на вземането
посредством банков акредитив, едностранно и в противоречие с договорките се е
отказал от договора за банков кредит. Това възражение следва да се квалифицира
по чл.71 ЗЗД. Поведението на ответника, който едностранно е прекратил договора
за банков кредит, по който банката е поела задължение да издаде в полза на
ищеца акредитив за сумата от 1 350 000 лв., попада в хипотезата на
чл.71 ЗЗД. Постигнатата в анексите от
04.05.2017 г. и от 09.05.2017 г. уговорка ищецът да получи плащане от банката
на сумата от 1 350 000 лв. по издаден в негова полза акредитив има за
цел да му осигури надеждна форма на изпълнение и да го предпази от изпадане на
ответника в състояние на неплатежеспособност, респ. от водене на процес за
събиране на дълга при неизпълнение. С прекратяване едностранно от ответника на
договора за банков кредит по вина на ответника отпада и възможността ищецът да
получи в качеството на бенефициер гарантирано с акредитив плащане. Настоящият
процес е именно резултат от това поведение на ответника, защото при действащ
договор за банков кредит и издаден въз основа на него акредитив ищецът при
представяне на препис от влязлото в сила решение би получил плащане от банката
и нямаше да има основание да заведе иска.
По
същество уговорката в анексите от 04.05.2017 г. и от 09.05.2017 г. сочи, че
ответникът се е задължил да привлече едно трето лице за изпълнение на дълга,
т.е обещал е това трето лице /банката/ да се задължи с акредитива в полза на
ищеца. Ответникът не е изпълнил задължението да осигури поемането на задължение
от третото лице /банката/ чрез акредитив, което също следва да се подведе под
нормата на чл.71 ЗЗД / в този смисъл К., А. „Облигационно право. Обща част”,
2007 г., стр.261/. В този смисъл съдът приема, че едностранният отказ на
ответника от договора за банков кредит, по който е следвало банката да издаде акредитив
в полза на ищеца - бенефициер, е факт, който лишава ответника длъжник още към
22.05.2017 г. от преимуществото на срока – чл.71 ЗЗД.
При тези факти съдът намира, че към
предявяване на иска вземането за сумата от 1 350 000 лв. е било
изискуемо, защото са се сбъднали и двете алтернативно посочени условия, а освен
това с недобросъвестното си поведение
ответникът /освен че е попречил за сбъдване на едно от условията/ е
лишил ищеца от получаване на гарантирано плащане по акредитив, по който би имал
качеството на бенефициер. След отчитане на плащането от 29.03.2019 г. в размер
на 70 000 лв., искът е основателен за сумата от 1 280 000 лв.
Според съда ирелевантно е обстоятелството по какъв начин е осчетоводено
вземането при двете дружества – като краткосрочно или дългосрочно. Ако са
настъпили условията за изискуемост на дълга съобразно уговорките между
страните, но вземането е осчетоводено във финансовите отчети като дългосрочно,
това не заличава фактите, довели до изискуемост, нито превръща вземането в
дългосрочно. Вписванията в отчетите са производни и съдържат обобщена
информация, но дали вземането е изискуемо се установява от уговорените в
договора условия.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът
следва да бъде уважен за сумата от 1 280 000 лв., но на ищеца следва
да се присъдят съдебни разноски съобразно пълния предявен размер, защото
плащането на сумата от 70 000 лв. е станало в хода на процеса - на
29.03.2019 г. При цена на иска от 1 350 000 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 25 030 лв., а уговореното
адвокатско възнаграждение от 36 000 лв. /с включен ДДС/ не е прекомерно,
доколкото от правна страна делото не е с ниска сложност – представени са
множество писмени доказателства за преуреждане на дълга, което изисква
систематичното им тълкуване, извършена е проверка за верността на датата на
споразумения, подписани от името на двете дружества от лица, които са бивши
органни представители; не е налице драстично превишаване на минималния размер.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х.Г.“ ООД, ***, да заплати на „А.И.Х.Г.“ ЕООД, ***, сумата от 1 280 000 лв. – по
договор за заем от 18.06.2010 г. и анекси към него, ведно със законната лихва
от 25.02.2019 г., както и съдебни разноски по исковото производство от
36 000 лв. – за адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 54 000 лв.
– за държавна такса и 3600 лв. – адвокатско възнаграждение в обезпечителното
производство, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 1 350 000 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: