Р
Е Ш Е
Н И Е №
1
гр. Габрово, 05.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание при закрити врати на десети декември
през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. ДИМОВА
при секретаря Ягода Лесичарска като разгледа докладваното от съдията И.
Димова дело по несъстоятелност № 35 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Постъпила е
молба от ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, ***, представлявано от Т.Б., чрез адв. Р.К. от
АК - Сливен и съдебен адрес гр. София 1504, ул.**, против ВЕЗНА ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Габрово 5300, бул.**,
представлявано от управителя В.Т.Т. за обявяване в неплатежоспособност;
откриване на производство по несъстоятелност; определяне на начална дата
на неплатежоспособността – 01.02.2014
г.; обявяване на несъстоятелност и прекратяване дейността на дружеството. В
молбата се твърди, че дружеството има задължения в размер на 595 849,24
лв. към 16.04.2015 г., произтичащи от търговска сделка. Към молбата са
приложени писмени доказателства, от които може да се направи извод за
основателността на искането за обявяването в неплатежоспособност на ВЕЗНА ЕООД. От търговския регистър
било видно, че предприятието на длъжника е заложено изцяло в полза на СИБАНК АД
за значителна сума пари и започнало принудително изпълнение по реда на
особените залози. Прави доказателствени искания.
Ответникът не
депозира отговор на молбата по чл. 625 от ТЗ, не взема становище по същата и не
прави доказателствени искания. Същият е уведомен на адреса на управление чрез
счетоводителя си К.Г.
Преди първото
по делото заседание СИБАНК ЕАД е подала молба за присъединяване към
производството по несъстоятелност на 27.08.2015 г. В съдебно заседание от
01.09.2015 г., съдът с протоколно определение е конституирал молителя като
кредитор по т.д. по несъстоятелност № 35/2015 г. по описа на ГОС.
Предявена е молба по чл. 625 от ТЗ от кредитор за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ на основание чл. 607а, ал. 1
вр. чл. 608 от ТЗ.
Окръжният
съд като взе предвид събраните по делото
доказателства и заключението на назначената съдебно икономическа експертиза,
което е прието като писмено доказателство и от което е видно, че задължението
на ответника в размер на 593 493,45 лв. към „Екопак Блгария” АД и
907 659,03 лв. към „СиБанк” ЕАД, а наличното имущество не е достатъчно за
покриване на задълженията към кредиторите. Към молителя „Екопак Блгария” АД
задължението е в размер на 593 493,45 лв., в това число главница в размер
на 494 178,32 лв. и лихви 99 315,13 лв., произтичащи търговски сделки
по споразумение от 13.12.2013 г. Към молителя „СиБанк” ЕАД задълженията са общо
по двата договора за кредит в размер на
907 659,03 лв., от които 139 766,96 лв. по договор за банков кредит №
1015/28.12.2009 г. и 767 892,07 лв. по договор за банков кредит № ST08160006814.11.2008 г.
Задълженията към СиБанк ЕАД са изчислени към 27.08.2015 г. От проверката на
вещото лице се установява, че ответното дружество не разполага с ликвидно
имущество, което да е достатъчно за покриване на началните разноски на
несъстоятелността на основание чл. 629б, ал.1 от ТЗ. В заключението си вещото
лице е посочило, че дружеството е учредило залог на търговското предприятие в
полза на „СиБанк” ЕАД, което е видно и от справката в Търговския регистър. Има
назначен управител на търговското предприятие. Земите и сградите в
преобладаващата си част са ипотекирани срещу получени кредити от „СиБанк” ЕАД
/л.346, том ІІ/. От подадените декларации към НАП по отношение на задължението
на ответника по ЗДДС, вещото лице е
направило извода, че лицето няма осъществени продажби след януари 2015 г.
единствените данни, които са декларирани е покупката на отпадъци на символични
стойности и отразяването в дневниците е на самоначисляване на ДДС. Към момента
на изготвяне на експертизата счита, че предприятието на ответника е неработещо,
като това обстоятелство е настъпило най-рано през август, когато е освободено и
последното работещо лице по трудов договор. Дружеството има неплатени изискуеми
задължения по осигурителни фондове, които се претендират от НАП, присъединен
кредитор по делото, но счита, че размера им е по-голям, тъй като се дължат
лихви за забава. Задълженията по ДДС и данък върху доходите на работниците, в
действителност също била по-голяма, с оглед на допълнително начислените лихви
за просрочените плащания към НАП. „СиБанк” ЕАД вземат становище, че ще
предплатят разноските по производството. Вещото лице е изготвило и алтернативен
вариант на заключението, като така изчислените коефициенти за бърза, незабавна
ликвидност също са под единица и практически означава, че няма такава.
Коефициентът на абсолютна ликвидност е нула и красноречиво говори за пълна
липса на абсолютна ликвидност. От допълнителното заключение на вещото лице се
установява, че материалните запаси, които са включени като елемент в
коефициента на обращаемост, дават ясна картина на състоянието на предприятието
и ефективното им използване. Проследено през годините, че обръщаемостта на
материалните запаси се забавя. Тази тенденция започнала през 2012 г., като през
2014 г. драстично е намаляването на оборотите, като не се е наблюдава даже и
един цял такъв за цялата календарна 2014 г. Намаляване броя на оборотите на
материалните запасите в синхрон с увеличаване на дните необходими за
осъществяване на един оборот. Също така се вижда, че за един оборот на
материалните запаси през 2014 г. са необходими повече от 360 дни, т.е повече от
едногодишен период. Това красноречиво говори за икономическото състояние на
предприятието и невъзможността му да използва ефективно материалните запаси.
При така изяснената фактическа обстановка
съдът намира, че са налице предвидените в чл. 608, ал.1 от ТЗ материално
-правни предпоставки за неплатежоспособност: длъжникът е търговец и не е в
състояние да изпълни паричните си задължения по търговските сделки, които са
изискуеми и се удостоверяват с приложените по делото фактура № 2309/15.05.2015
г.; уведомление по чл. 78 ДОПК; справка за изчисляване на дължимата лихва върху
неплатени фактури на ВЕЗНА ЕООД 16.04.2015 г.; договор от 13.04.2010 г. – 5
стр.; пълномощни; ; справка за изчисляване на дължимата лихва върху неплатени
фактури на ВЕЗНА ЕООД 31.01.2015 г .; протокол за прихващане от 26.08.2014 г.;
споразумение от 13.12.2013 г.; писмо вх. № 2014-254/21.11.2014 г.; фактура №
**********/29.01.2013 г.; кантарна бележка от 21.01.2013 г.; кантарна бележка
от 23.01.2013 г. – 2 бр.; кантарна бележка от 22.01.2013 г. – 2 бр.; фактура №
**********/29.01.2013 г.; кантарна бележка от 19.01.2013 г.; кантарна бележка
от 18.01.2013 г.; фактура № **********/30.01.2013 г.; кантарна бележка от
18.01.2013 г.; фактура № **********/30.01.2013 г.; кантарна бележка от
29.01.2013 г.; фактура № *********/31.01.2013 г.; кантарна бележка от
30.01.2013 г.; фактура № **********/31.01.2013 г.; кантарна бележка от
30.01.2013 г.; фактура № **********/31.01.2013 г.; кантарна бележка от
31.01.2013 г.; фактура № **********/18.02.2013 г.; кантарна бележка от
07.02.2013 г.; фактура № **********/18.02.2013 г.; кантарна бележка от
14.02.2013 г.; фактура № **********/19.02.2013 г.; кантарна бележка от
23.02.2013 г.; кантарна бележка от 15.02.2013 г.; фактура 0
**********/20.02.2013 г.; кантарна бележка от 11.02.2013 г.; фактура №
**********/20.02.2013 г.; кантарна бележка от 16.02.2012 г.; фактура №
**********/26.02.2013 г.; кантарна бележка от 19.02.2013 г.- 2 бр.; фактура №
**********/26.02.2013 г.; кантарна бележка от 25.02.2013 г.; фактура №
**********/27.02.2013 г.; кантарна бележка от 12.02.2013 г.; кантарна бележка
от 11.02.2013 г.; кантарна бележка от 08.02.2013 г.; кантарна бележка от
12.02.2013 г.; кантарна бележка от 07.02.2013 г.; фактура №
**********/28.02.2013 г.; кантарна бележка от 26.02.2013 г.; фактура №
**********/28.02.2013 г.; кантарна бележка от 08.02.2013 г.; фактура №
**********/28.02.2013 г.; кантарна бележка от 20.02.2013 г.; фактура №
**********/28.02.2013 г.; кантарна бележка от 27.02.2013 г.; фактура №
**********/28.02.2013 г.; кантарна бележка от 12.02.2013 г.; фактура №
**********/28.02.2013 г.; кантарна бележка от 26.02.2013 г.; фактура №
**********/28.02.2013 г.; кантарна бележка от 15.02.2013 г.; фактура №
**********/27.03.2013 г.; кантарна бележка от 26.03.2013 г.; кантарна бележка
от 25.03.2013 г.; кантарна бележка от 23.03.2013 г.; фактура №
**********/29.03.2013 г.; кантарна бележка от 29.03.2013 г.; кантарна бележка
от 23.03.2013 г.; фактура № **********/29.03.2013 г.; кантарна бележка от
28.06.2013 г.; фактура № **********/29.03.2013 г.; кантарна бележка от 18.03.2013
г.; фактура № **********/08.04.2013 г.; кантарна бележка от 02.04.2013 г.,
03.04.2013 г., - 3 бр.; фактура № **********/08.04.2013 г.; кантарна бележка от
на л. 122 първата не е четлива и от 05.04.2013 г.; фактура №
**********/08.04.2013 г.; кантарна бележка от 02.04.2013 г.; фактура №
**********/19.04.2013 г.; кантарна бележка от 17.04.2013 г. на л. 128 –
нечетлива; фактура № **********/19.04.2013 г.; кантарна бележка от 02.04.2013
г.; фактура № **********/24.04.2013 г.; кантарна бележка от 22.04.2013 г. – 2
бр., 19.04.2013 г. и от 20.04.2013 г.; фактура № **********/25.04.2013 г.;
кантарна бележка от 28.04.2013 г.; фактура № **********/30.04.2013 г.; кантарна
бележка от 30.04.2013 г. и от 25.05.2013 г.; фактура № **********/30.04.2013
г.; кантарна бележка от 26.04.2013 г. – нечетлива; фактура №
**********/16.05.2013 г.; кантарна бележка на л. 147 и 148-нечетлива; фактура №
**********/16.05.2013 г.; кантарна бележка от 10.05.2013 г.-2бр. и 09.05.2013
г.; фактура № **********/16.05.2013 г.; кантарна бележка от 13.05.2013 г. – 2
бр.; фактура № **********/17.05.2013 г.; кантарна бележка от 14.05.2013 г. и
15.05.2013 г.; фактура № **********/20.05.2013 г.; кантарна бележка от
16.05.2013 г. – 3 бр.; фактура № **********/21.05.2013 г.; кантарна бележка от
17.05.2013 г. – 2 бр.; писмо вх. № 2013-549/21.10.2013 г.; договор от
13.04.2010 г.; протокол № 39 от 11.10.2012 г. от заседание на управителния
съвет на СИБАНК ЕАД, проведено на 11.10.2012 г. за избор на управител на
търговското предприятие на ВЕЗНА ЕООД, копие от ТР, Договор за банков
кредит № 1015/28.12.2009 година; Анекс № 1 от 04.05.2011 година към Договор за
банков кредит № 1015/28.12.2009 година; Анекс № 1 от 29.08.2013 година към
Договор за банков кредит № 1015/28.12.2009 година; Договор за встъпване в дълг
от 04.05.2011 година към Договор за банков кредит № 1015/28.12.2009 година;
Покана за доброволно изпълнение изх. № Идз. 12-7236 от 28.06.2012 година към
Договор за банков кредит № 1015/28.12.2009 година; Договор за банков кредит № ST08160006/14.11.2008 година; Анекс № 1 от 10.12.2009 година, Анекс № 3 от
04.05.2011 година и Анекс № 4 от 17.05.2012 година – трите към Договор за
банков кредит № ST08160006/14.11.2008
година; Анекс № 1 от 29.08.2013 г. към Договор за банков кредит № ST08160006/14.11.2008 година; Договор за встъпване в дълг от 04.05.2011
година към Договор за банков кредит № ST08160006/14.11.2008 година; Покана за доброволно изпълнение изх. № Идз.
12-7235 от 28.06.2012 г. към Договор за банков кредит № ST08160006/14.11.2008 година; Договор от 10.12.2009 г. към Договор за
банков кредит № 1015/28.12.2009 година; Договор за банков кредит № ST08160006/14.11.2008 година; Заповед за изпълнение № 1100 от 21.03.2015
година по ч. гр. д. № 598/2015 година; Изпълнителен лист № 423 от 21.03.2015
година към ч. гр. д. № 598/2015 година по описа на Районен съд – Габрово;
Заповед за изпълнение № 2176 от 29.05.2014 година по ч. гр. д. № 1129/2014
година; Изпълнителен лист от 29.05.2014 г. към ч. гр. д. № 1129/2014 година по
описа на Районен съд – Габрово; Нотариален акт за договорна ипотека № 68, том III, per. № 8377, дело
№ 441 от 18.11.2008 година по описа на нотариус И.И., с per. № 095 на НК на РБ, вписан в СлВп – Габрово като Акт № 150, том IV,
дело № 3338 от 2008 г., вх. per. № 4013 от 18.11.2008 година; Нотариален акт за договорна ипотека №
130, том III, per. № 6139, дело № 257 от 30.12.2009 г. по описа на нотариус И.И., с per. № 095 на НК на РБ, вписан в СлВп - Габрово като Акт № 100, том II,
дело № 2392 от 2009 г., вх. per. № 4058 от 30.12.2009 година; Договор за учредяване на особен залог на
търговско предприятие от 10.12.2009 г. между „СИБАНК" ЕАД и длъжника
„ВЕЗНА" ЕООД; Заявление и потвърждение за вписване в ЦРОЗ № 2010031801590;
Заявление за вписване на пристъпване към изпълнение и потвърждение за вписване
в ЦРОЗ № 2012111901824; Договор за учредяване на особен залог върху движими
вещи вписан в ЦРОЗ със заявление и потвърждение за вписване под №
2008111900198; Заявление за подновяване на вписване в ЦРОЗ № 2013111301640;
Договор за учредяване на особен залог върху вземания от 17.05.2012 година;
Заявление и потвърждение за вписване в ЦРОЗ № 2012052201216; Пълномощно рег. №
69 от 13.01.2014 година – удостоверяващ подписите и рег. № 70/2014 година, том
1, Акт 4 от 13.01.2014 година – удостоверяващ съдържанието по общия регистър на
Нотариус М.М.-Р., с район на действие СРС, вписана в РНК под № 504; Пълномощно
рег. № 5093 от 24.07.2013 година – удостоверяващ подписите по общия регистър на
Нотариус М.М.-Р., с район на действие СРС, вписана в РНК под № 504; Извлечение
от счетоводни книги на „СИБАНК" ЕАД по Договор за банков кредит № ST08160006/14.11.2008 година; Анекс № 1 от 10.12.2009 година, Анекс № 3 от
04.05.2011 година и Анекс № 4 от 17.05.2012 година към Договор за банков кредит
№ ST08160006/14.11.2008 година; Споразумение от
28.09.2012 година; Анекс № 1 от
29.08.2013 г. към Споразумение от 28.09.2012 година; Извлечение от счетоводни
книги на „СИБАНК" ЕАД по Договор за банков кредит № 1015/28.12.2009
година; Анекс № 1 от 04.05.2011 година към Договор за банков кредит №
1015/28.12.2009 година; Споразумение от 28.09.2012 година; Анекс № 1 от
29.08.2013 година към Споразумение от 28.09.2012 година; Запис на заповед от
04.05.2011 година с издател „ВЕЗНА" ЕООД за сума в размер на 295 226 лева;
Запис на заповед от 04.05.2011 година с издател „ВЕЗНА" ЕООД за сума в
размер на 2 046 240 лева, писмо вх. № 2744/06.07.2015 година, с което сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР посочва какви моторни превозни средства се водят
на името на ответника, писмо вх. № 2773/07.07.2015 година, с което ТД на НАП –
Велико Търново, офис Габрово, уведомяват, че срещу “Везна” ЕООД, представлявано
от В.Т.Т. е образувано изпълнително производство по реда на ДОПК за събиране на
ликвидно изискуеми публични вземания. Посочват, че общият размер на публичните
вземания е 52 026.76 лева, от които главница – 43 015.18 лева, лихва
– 8 986.58 лева и нелихвена част – 25 лева /л.193, т. І/. Наложени са и
обезпечителни мерки по реда на ДОПК. С постановление № 824/31.01.2013 година,
вписано в службата по вписванията на 04.02., са наложени обезпечителни мерки –
възбрана върху недвижим имот /л. 194, т. І/, писмо вх. № 2776/07.07.2015 година
от Агенция по вписванията, с което ни прилагат справка за периода от 2005
година до настоящия момент по партидата на лицето В.Т.Т., както и 1 брой
удостоверение за вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата.
Дължимите суми
не се оспорват от „ВЕЗНА” ЕООД. Не се доказва ответникът да е погасил описаните
по-горе задължения, чрез плащане или посредством друг погасителен способ, като
именно той носи тежестта на доказването им като ползващи го факти.
В заключението
на съдебно -икономическата експертиза също се потвърждава съществуващите
парични задължения. Всички показатели за ликвидност: обща, бърза и незабавна са
далеч под единица, като същото се отнася и до коефициентите за рентабилност,
обращаемост и за финансова автономност. След обстойния им анализ се налага
единствения възможен извод, че длъжникът „ВЕЗНА” ЕООД не е в състояние да
изпълнява паричните си задължения в посочения размер по исковата молба, както
на „Екопак България” АД, така и на „СиБанк” ЕАД. Вещото лице счита, че
показателите за ликвидност на предприятието са в пряка зависимост от
краткосрочните вземания и задължения на предприятието. Ако се приемат данните
такива, каквито са декларирани в ГФО на дружеството може да се направи извод,
че само през изминалата 2014 г. влошава общата си ликвидност, като този показател
пада под единица. Останалите показатели за ликвидност – бърза, незабавна и
абсолютна пред изследваните пет години преди 2014 г. са под единица. Това
показва, че дружеството трудно удовлетворява краткосрочните си текущи
задължения. Към края на всяка една от изследваните отчетни години „ВЕЗНА” ЕООД
има неплатени задължения към доставчици в срок или има просрочени задължения
към бюджета. В алтернативният вариант на заключението, вещото лице е още
по-категорично, че така изчислените коефициенти за бърза, незабавна ликвидност
са под единица, което означава, че практически такава няма. Коефициентът на
абсолютна ликвидност е нула, т.е това е липса на абсолютна ликвидност. През
2014 г. няма обращаемост на оборотните средства, като и трите показателя, които
е използвала за определяне на коефициента на обръщаемост говорят, че липсва
обръщаемост на оборотните средства, т.е налице са необратими процеси, негативни
икономически – неработещо предприятие.
От приетото
заключение на вещото лице, съдът прави извод, че ответникът няма финансова
автономност и показателят е под единица.
За начална
дата на неплатежоспособността следва да се посочи 31.08.2015 г., тъй като
тогава е било освободено последното лице, назначено по трудов договор при
дружеството –длъжник /л. 340, т. ІІ/.
От
заключението на вещото лице не може да се обоснове извод, че затрудненията на
дружеството са временни и преодолими, тъй като след 31.08.2015 г. не са
извършвани плащания и сумата е в голям размер, която не е обезпечена с ликвидно
имущество на длъжника. Установено е, че имуществото на длъжника не е достатъчно
за покриване на разноските по производството по несъстоятелност.
Кредиторът
ищец СиБанка ЕАД желае да предплатил началните разноски в производството по
несъстоятелност, заявено от процесуалния представител юрисконсулт Димитров, в
съдебно заседание на 10.12.2015 г. С определение № 568 от 11.12.2015 г., съдът
е приканил СиБанк ЕАД да привнесе сумата 6 000,00 лв. – разноски по т.д.
по несъстоятелност № 35/2015 г. за авансиране на текущото възнаграждение на
синдика за първите шест месеца и за заплащане на извършените и прогнозните
разходи по запазване на имуществото на длъжника, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението. Определението е вписано в Търговския регистър още на
същия ден. Срокът за внасяне на разноските е изтекъл на 18.12.2015 г. и до
настоящия момент не са внесени.
С
оглед на гореизложеното, настоящата инстанция приема, че в полза на молителя и
присъединения кредитор срещу ответника съществуват изискуеми парични задължения
по търговски сделки и същите се явяват активно легитимирани по молбата по
чл.625 от ТЗ.
При
преценката дали длъжникът е в
състояние на
неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по
търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 31.08.2015 г. и частни държавни вземания.
Презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената
тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради
което под „спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал.2 от ТЗ на
база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се
разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а
единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в чл.608, ал.1
от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието
на неплатежоспособност, защото съгласно чл.608, ал.1 от ТЗ, състоянието на
длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на
неплатежоспособност. В настоящият случай, ответникът е спрял плащанията по
търговските сделки с молителя и присъединения кредитор, както и на публичните
задължения, за които е изпратена справката от НАП към 07.07.2014 г./л.193, т.
І/, поради което на основание чл.608, ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е налице
състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В
тежест на ответника е да обори на презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, като това
може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на
предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да
погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и
финансови показатели, като при трактовката на въпроса каква информация ни дава
всеки един от тях, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните активи на предприятието,
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период /една година/, участват еднократно в производствения процес и
променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на
краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се
предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткосрочните активи /всички или определена
част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните
активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/,
краткосрочни вземания /с
падеж до една година/,
краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като
групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От
икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да
се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните
средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив,
закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните
активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират
четири коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към
краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на всички
краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при
коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни
активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти
на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но
тъй като при едно действащо предприятие показателя за наличните парични
средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се
променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на
дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен
капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент,
ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за
помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на
предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал, т.е
включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни
финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява при
стопанските операции, се трансформират в парични средства.
Следва
да се отбележи, че делението на краткотрайните активи на четири вида, според
тяхната ликвидност не следва да се абсолютизира, тъй като с оглед слабата
развитост у нас на финансовия пазар спрямо стоковия пазар, не може да се
приеме, че корпоративните ценни книжа имат по-голяма ликвидност от материалните
запаси /такава може да се признае единствено на ДЦК/.
На
следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и
абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните
активи, т.е. от това колко са
материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства
като процент от общия размер на краткотрайните активи, което пък от своя страна
зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският
коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото
тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и
паричните средства в общия размер на краткотрайните
активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/,
поради което ниският
коефициент на бърза,
незабавна или обща ликвидност сам по
себе си не сочи на
лошо икономическо състояние на предприятието. В настоящия случай длъжникът не
притежава краткосрочни финансови средства /краткосрочни инвестиции/, поради
което коефициентите му на незабавна и абсолютна ликвидност са изравнени. Коефициентът за незабавна
ликвидност за 2014 г. е 0,56, а за абсолютна ликвидност 0,34 /л.338, т. ІІ/.
На
база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване
на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща
ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към
краткосрочните задължения и който към 2014 г. е 0,72 /л.337, т. ІІ/.
За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1”, тъй като
при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях.
Коефициентът на обща ликвидност на ответника в случая е 0.72 при норматив
единица, което сочи, че предприятието не може да поеме на сто процента
плащанията си. Ето защо, въз основа на коефициента на обща ликвидност, съдът
приема, че не се оборва презумпцията на чл.608, ал.2 от ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 608,
ал. 3 от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е
платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитори, какъвто е настоящия случай.
Трябва да се отбележи, че при
икономическия анализ на състоянието на
предприятието на
длъжника се използват различни икономически показатели, но те са носители на
различна информация и на
тази плоскост относими
за състоянието на неплатежоспособност на длъжника са
единствено показателите на
ликвидност. Останалите
показатели, като показателите за автономност, за рентабилност и ефективност,
дават друга, макар и
значима информация за
предприятието, служеща за други цели, различни от тези, за които се използват
показателите за ликвидност. Така например, коефициентите за рентабилност са
съотношение на финансовия резултат към такива величини като собствения капитал,
пасивите и активите и в случая са отрицателни /-1,36/, тъй като предприятието е
на загуба.
Коефициентът
на ефективност на приходите е 2,36, което говори, че разходите са повече от два
пъти повече от приходите през 2014 г. Коефициентът е много над единица и
показва много ниска ефективност на реализираните приходи. Коефициентът на
ефективност на разходите е 0,42, т.е приходите са по-малко от разходите и
коефициента е под единица- няма ефективност на направените разходи. Предприятието
не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като активите му
са формирани почти изключително със заемни, а не със собствени средства.
На база на
гореизложеното, съдът намира, че при коефициент на обща ликвидност от 0,73 при
норматив единица, предприятието, при разпродаване на дълготрайни материални
активи на предприятието на публична продан, за да може да се погасят други
вземания на молителя, длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
По
аргумент на чл.608, ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на
понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е
датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично
вземане по търговска сделка. Ето защо, за начална дата на неплатежоспособността
на ответника съдът приема датата 31.08.2015 г., към която ответникът калкулира
задължения, които формират коефициентите на ликвидност, определящи
невъзможността на същия да изпълни задълженията си по търговските сделки.
С
оглед наличието на неплатежоспособност, на ответника като основание за
откриване на производството по несъстоятелност, съдът не обсъжда липсата или
наличието на другото наведено основание- свръхзадълженост.
От
заключението на вещото лице и представените по делото доказателства се
установява, че имуществото на длъжника не е достатъчно за покриване на
разноските в производството по несъстоятелност и кредиторът ищец не желае да
предплати началните разноски в производството по несъстоятелност, поради което
е невъзможно да се реализира целта на производството по несъстоятелност
формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а именно: да осигури справедливо
удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на
длъжника. Налице са предвидените в ТЗ предпоставки за постановяване на решение
по чл. 632 от ТЗ: наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване
на началните разноски в производството по несъстоятелност и кредиторът ищец,
който е заинтересовано лице по смисъла на чл. 629б от ТЗ не желае да предплати
началните разноски на производството по несъстоятелност, макар че не прави
изрично изявление за постановяване на решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Водим от горното,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на ВЕЗНА
ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Габрово 5300, бул.**, представлявано от
управителя В.Т.Т., ЕГН *** с начална дата: 31.08.2015 година.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на ВЕЗНА ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Габрово 5300, бул.**, представлявано от управителя В.Т.Т., ЕГН ***.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на запор върху движимото имущество и
банковите сметки, както и възбрана
върху недвижимото имущество на длъжника ВЕЗНА ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Габрово 5300,
бул.***, представлявано от управителя В.Т.Т., ЕГН ***.
ДОПЪЛВА на основание чл. 9 от ТЗ
фирмата на длъжника с добавка в несъстоятелност – ВЕЗНА ООД - в
несъстоятелност.
ПРЕКРАТЯВА дейността на ВЕЗНА ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Габрово 5300, бул.***, представлявано от управителя В.Т.Т., ЕГН ***.
ОБЯВЯВА длъжника ВЕЗНА ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Габрово 5300, бул.***, представлявано от управителя В.Т.Т., ЕГН ***
в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
СПИРА производството по несъстоятелност
по гр.д. № 35 по описа за 2015 година на Габровския окръжен съд.
УКАЗВА на НАП, длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал.2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на спряното
производство по несъстоятелност, производството ще бъде прекратено и ще бъде
постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно
за вписване в Търговския регистър на основание чл. 624 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в седемдневен срок от
вписването му в Търговския регистър.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: