Р Е Ш Е Н И Е
№............./…….…2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН И. ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
МЛ. С. АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Габриела Д., като разгледа докладваното от младши съдия Вълков въззивно гражданско дело № 402 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с
вх. № 1280/10.01.2017 г., подадена от В.М.В. и Р.М.Щ., чрез адв. С.С., против решение № 4803/19.12.2016 г., постановено
по гр. д. № 14732/2015 г. по описа на ВРС, с което е признато за установено
между ищците К.Т.К. и В.Т.Г., и ответниците В.М.В. и Р.М.Щ., че ответниците не
са собственици на недвижим имот – процесните 929 кв.м. реални части от 990
кв.м., от недвижим имот с идентификатор № 10135.2571.330 по кадастрална карта
на гр. Варна, находящ се в
гр. Варна, район
Приморски, кк. Чайка, при граници: 10135.2571.322, 10135.2571.331,
10135.2571.332, 10135.2571.853 и останалата част от имота 10135.2571.330, така
както имота е показан на скица на лист 99 в защриховани сини и червени линии
/от делото/, на твърдяни придобивни основания от ответниците - НА № 8, том ІІ,
дело № 465/23.2.1965 г. на Варненски нотариус и Решение № 1047/ 19.1.2004 г. на ПК - Варна, на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила. Посочва се, че исковата молба следва
да бъде оставена без движение, като се дадат указания на ищците да посочат на
какво основание предявяват иска, да се посочи точно реалната част на имота и на
какво основание се претендират права върху имота. Допуснато е съществено
процесуално нарушение като на ответниците е оставено без уважение искането за
допускане на тройна СТЕ, като в определението на съда липсвали мотиви. Съдът не
е разгледал правата на ищците и не се е произнесъл по въпроса дали предявеният
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим.
Посочва се, че имотът, описан в нотариален акт № 179/1967 г. не е идентичен с
процесния имот, като прехвърлителят Г.П.не е притежавал същия.
Въззиваемите К.Т.К. и В.Т.Г.,
чрез адв. В.С., са депозирали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК. Поддържат становище за нейната неоснователност по подробно
изложените в отговора съображения и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
По делото са постъпили писмени бележки с вх. № 17689/19.06.2017
г., подадени от К.Т.К. и В.Т.Г., чрез адв. В.С., в които са изложени подробни съображения за потвърждаване на решението на
ВРС.
В регистратурата на Окръжен съд – Варна са постъпили и писмени
бележки с вх. № 18279/23.06.2017 г. от процесуалния представител на В.М.В. и Р.М.Щ., в които са изложени
подробни съображения за отмяна на решението на ВРС и отхвърляне на исковите
претенции на ищците. Претендират се и разноски.
ВОС, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установено следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба с вх. № 42007/30.11.2015 г.,
подадена от К.Т.К. и В.Т.Г. срещу В.М.В. и Р.М.Щ., с искане да се приеме за установено, че ответниците не са собственици на следния недвижим
имот – процесните 929 кв.м. реални части от 990 кв.м., от недвижим имот с
идентификатор № 10135.2571.330 по кадастрална карта на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, кк. Чайка, при граници:
10135.2571.322, 10135.2571.331, 10135.2571.332, 10135.2571.853 и останалата
част от имота 10135.2571.330, така както имота е показан на скица на лист 99 в
защриховани сини и червени линии.
В исковата молба се посочва, че ищците са собственици на
имота след възстановяване по реда на чл. 4 от ЗВСНОИ, който е имот с пл.
№ 750 по Решение № 656/
09.10.1992 г. на кмета на община Варна, като е върната сумата получена при
отчуждаването на имота, в размер от 1087,18 лв. С КНА № 72/1996 г. Т.Х.К. е признат
за собственик на имота, който през 1998 г. е дарен на ищците. Ищцата Г. ***, че ответникът В. е подал молба за издаване на скица и
удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ за стар имот № 1750 по ПКП на к.к. Чайка, който попада в границите на имоти по кадастрална
карта №10135.2571.332, №10135.2571.4645, №10135.2571.4646, №10135.2571.330.
Въпреки подадените възражения община Варна продължила процедурата за възстановяване
на имота и със Заповед №
3099/21.07.2015 г. били отнети 929 кв.м.
реална част, които по неясни причини се придавали към друг имот, който е възстановен на ответника. Оспорва се възстановяването на имота, тъй като не попадал в територия по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ, а бил отчужден за почивни станции. Оспорва се, че пл. №
1750 по ПКП на КК „Чайка“ не попада в № 10135.2571.330 по КК на гр. Варна, защото по
старите планове този имот е бил с № 750, № 485, № 3639 и № 1751, но не и с №
1750.
В отговора на исковата молба ответникът В. оспорва предявения иск като недопустим, тъй като ищците нямали интерес от предявения иск, както и защото е предявен само срещу ответника В., но не и срещу другия наследник, а именно Р.М.Щ.. Оспорва
се, че имотът на праводателя на
ищците Г.И.П.и имотът описан в НА № 179/1967 г. не са идентични и
не попадат в спорната реална част от имот с идентификатор № 10135.2571.330. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
С отговора на исковата молба ответникът Р.Щ. оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди се, че ищците искат по-голяма площ от
тази, която е възстановена на наследниците на М.В. П.. Оспорва се, че иска е
недопустим, защото ищците нямат интерес от иска. Твърди се, че ответникът е наследил имота от М.В. П., възстановен с решение
на ОСЗ-Варна от 25.11.2015 г. Твърди се, че имотът на ответниците не е идентичен с имота на ищците и на
техния праводател Г.И.П., съгласно НА № 197, том 1, дело № 406/07.02.1967 г.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
От представения по
делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу
имот № 8, том ІІ, дело № 465/ 23.2.1965 г. се установява, че на Г.И.П.е
признато правото на собственост върху следните недвижими имоти: лозе от 2.5
дка, находящо се в землището на с. Виница, местността „Борук чешма“, при граници: от двете страни нива на ДЗС и дере; лозе от 2.5 дка, находящо
се в същото землище и местност, при граници: Ф.Н. З., път и дере; нива от 5.3.
дка, в землището на с. Виница, местността „Каваклар“, при граници: К.К., В.П.и П.П.;
нива от 8.6 дка в същото землище и местност, при граници: военен обект, път, Я.П.и
В. А..
От представения по
делото нотариален акт за собственост № 179, том І, дело № 406/07.02.1967 г., се
установява, че Т.Х.К. е закупул от Г.И.П.нива от 1000 кв.м., нахадяща се в
местността „Каваклар“, в землището на гр. Варна, при граници: И.Т. Ц., Х.Г. М.,
Г.М.и А.К..
От представената по
делото Заповед № 201/28.11.1969 г. се установява, че на основание ППЗПИНМ е
одобрено изменението на регулацията на площадката, отредена за резервен терен
на ДСП „Балкантурист“ по плана на к.к. Чайка, като същата е преотредена за
почивни станции на ЦСПС.
От представения по
делото протокол № 14/01.04.1972 г. на комисията по параг. 85 от ППЗПИНМ, се
установява, че е взето решение Централния съвет на професионалните съюзи –
София да заплати на Т.Х.К., собственик на имот с НА № 179, том І, дело №
406/07.02.1967 г., посочената в
протокола цена, за отчуждаването на неговия имот, представляващ част от имот с
пл. № 750.
От представеното по
делото предложение на комисията по реституция при община Варна от 02.10.1992 г.
се установява, че имотът е бил отчужден на 16.02.1970 г., на основание ЗПИНМ,
за стопанска база на ЦСПС. Комисията е приела, че имотът, намиращ се в м. „Дюз
гюрген“ (к-с Ален мак), с пл. № 750, собственост на Т.Х.К. с нотариален акт №
179, том I, дело № 406/1967 г., се намира в регулирания за ДСП „Балкантурист“ терен,
който със Заповед № 201/28.11.1969 г. е преотреден за ЦСПС.
От предственото по
делото Решение № 656/09.10.1992 г.,
издадено от кмета на община Варна, се установява, че на основание чл. 4 от
ЗВСНОИ, е възстановена собствеността върху недвижим имот в к-с „Ален Мак“, м.
„Дюс Гюрген“, с площ от 1000 кв.м, отчужден на 16.02.1970 г. по ЗПИНМ за
„Стопанска база на ЦСПС“, на собственика Т.Х.К..
От представеното писмо
от Общинска комисия по реституцията с изх. № 3082/13.10.1992 г. и разписка от
25.09.1992 г., се установява, че сумата от 1098,93 лв. е заплатена по сметка от Т.К. за реституция на
имота.
По делото е представен и
констативен НА за собственост върху имот, възстановен на основание взето
решение съгласно ЗВСВНОИ № 72, том VІІ, дело № 5549/ 21.6.1996г., с който е
признато правото на собственост на Т.Х.К. върху следния недвижим имот: парцел
пл. № 3639 по плана на ж.к. Чайка, гр. Варна, к-с Ален мак, м-ст Дюс гюрген, с
площ от 1000 кв.м., при съседи: имот пл. № 3621 на Н.К.и Г.М., имот пл. № 3640
на И.Т. Ц., имот пл. № 3147-А на Г.П.и „Терра лекс“ и имот на Х.Г. С.без
пл.номер.
От представения по
делото НА за дарение на недвижим имот № 114, том ХІ, дело № 4413/03.06.1998 г. се
установява, че съпрузите Т.К. и А.К.са дарили на своите деца К.Т.К. и В.Т.Г. имот с пл. № 3639, с площ от 1000 кв.м., находящ се в
ж.к. Чайка, гр. Варна, м-ст Дюс гюрген, при съседи: имот пл. № 3621 на Н.К.и Г.М.,
имот пл. № 3640 на И.Т. Ц., имот пл. № 3147-А на Г.П.и „Терра лекс“ и имот на Х.Г.
С.без пл.номер.
От представеното и
прието от съда удостоверение за наследници на А.К., се установява, че нейни
наследници по закон са Т.Х.К. (съпруг), К.Т.К. (син) и В.Т.Г. (дъщеря).
От представеното и
прието от съда удостоверение за наследници на Т.Х.К., се установява, че негови наследници
по закон са К.Т.К. (син) и В.Т.Г. (дъщеря).
Видно от удостоверението
на наследници на М.В. П., наследници по закон са съпруга му К.А.П.а, В.М.В.
(син) и Р.М.Щ. (дъщеря).
От представеното и
прието от съда удостоверение за наследници на
К.А.П.а се установява, че наследници по закон са В.М.В. (син) и Р.М.Щ.
(дъщеря).
От представеното Решение
№ 1047/19.01.2004 г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Виница, се
установява, че ОСЗГ – Варна е признала правото на собственост на наследници на М.В.
П. за имот с площ от 1000 кв.м., находящ се в терен по параг. 4 на Виница, в
местността „Дюз гюрген“, без посочени граници, като ще се възстанови в граници
определени с ПНИ.
От представеното по
делото Решение № 1/25.11.2015 г. за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.
Варна се установява, че е признато правото на собственост на наследници на М.В.
П. в съществуващи (въсстановими) стари реални граници на следния имот: лозе от
1.000 дка, находящо се в строителнителните граници на гр. Варна, в местността
„Дюз гюрген“; както и че е възстановено
правото на собственост на наследници на М.В. П. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на следния имот: лозе от 0.895 дка, находящо се в
строителнителните граници на гр. Варна, в местността „Дюз гюрген“, при граници
съгласно скица и удостоверение.
По делото са представени
и Заповед № 3099/21.07.2015 г. на кмета на община Варна за бивш имот № 1750;
регистър на имот № 485 с № 10135.5140.485; разписен лист за КП КК Чайка 1990г.;
скица на поземлен имот № 15-563719/29.12.2015 г. за имот № 10135.2571.330;
скица на поземлен имот 10135.100.1750; строителен протокол № 11а от 9.11.1992г.
за определяне на строителна линия и ниво,
разрешение за строеж № 392 от 8.11.1996 г.
От представената по
делото СТЕ (л. 208 - 213) се установява, че от приложените към делото документи
– Решение № 1/25.11.2015 г. на ОСЗ – Варна, Заповед № 3099/21.07.2015 г. на
кмета на община Варна, удостоверение от 09.10.2015 г. на началника на отдел
„КР“ при община Варна, комбинирани скици, ПКП на к.к. Чайка, има припокриване
(от север, изток и юг) на описания стар имот № 1750 по ПКП на к.к. Чайка
(въстановената част от 895 кв.м. по заповед и удостоверение) с процесният
поземлен имот с идентификатор № 330 (990 кв.м.). Има разминаване на площта по
решението на ОСЗ и площта на процесния недвижим имот по КК. В експертизата е
посочено още, че не се установява съвпадение на описаните ниви в м. Каваклар, с
граници на изследваната територия и стари имоти, в които попада имот с
идентификатор № 330. Вещото лице не е установило съвпадение на описаните в м.
„Каваклар“ с границите на изследваната територия и стари имоти (по КП – 1956 г.
и по приетия ПКП на к.к Чайка) в които попада имот с идентификатор 330 по КК.
От изготвената
допълнителна СТЕ (л. 238 - 240) се установява, че от 1956 г. до настоящия
момент местността, в която се намира процесния имот се нарича „Дюз гюрген“,
„Каваклар“ и к.к. „Чайка“. Първият кадастрален план на местността е от 1956 г. (процесният
имот е с пл. № 750), след това кадастралните планове са от 1990 г. (процесният
имот е с пл. № 3639), от 2000 г. (процесният имот е с пл. № 485), помощен
кадастралния план от 2008 г. (процесният имот бил показан като стар имот №
1750), а в кадастралната карта от 2008 г. (процесният имот е с идентификатор №
10135.2571.330). По време на одържавяването му
през 1969/1972 г. имотът е бил в урбанизирана територия, находящ се в границите
на ЗРП на к.к. Чайка, като не е попадал в територия по §4 от ППЗСПЗЗ. По КП от
1990г. имота е записан на Т.Х.К.. По ПКП 2008 г. стар № 1750 е записан на
наследниците на М.В. П. по Решение № 1047/19.01.2004 г. на ПК - Варна. По КК на
КК Чайка имот № 10135.2571.330 е записан на ищците, които са вписани и в
регистъра към КК от 2008 г. Налице е
идентичност на имот, описан в НА № 179/1967г., протокол № 14/01.04.1972
г. за оценка на отчуждения имот, предложение на Комисията по реституция от
02.10.1992 г. и решение № 656/09.10.1992 г. на кмета на община Варна,
нотариален акт № 72/1996 г. за собственост върху възстановения имот, нотариален
акт за дарение № 114/1998 г., с имота с идентификатор № 10135.2571.330 по КК на
гр. Варна. Вещото лице е посочило, че при издаването на нотариалния акт №
8/1965 г. не е приложена скица на имота, а са посочена само площта и съседите
на имота, а в разписния лист към КП от 1956 г. имало много пропуснати имена на
собствениците и нямало как да се посочи мястото на процесния имот в имота по НА
№ 8/1965 г. По решение № 1047/19.1.2004 г. на ПК-Варна граници не са посочени,
поради което няма как да се установи идентичност на този имот с процесния с №
10135.2571.330.
От представената и
приета от ВОС тройна СТЕ се установява, че от кадастралните планове от 1956 г.,
1987 г. и 2000 г., както и от КК от 2008 г., местността, в която попада
въпросния имот, е известна като „Каваклар“ „Дюз Гюрген“, като тя се припокрива
и попада в територията на к.к. Чайка от 1962 г. От 1956 г. са действали
следните кадастрални планове – от 1956 г. (пл. № 750), от 1987 г. (пл. № 3639),
от 2000 г. (№ 485), КК от 2008 г. (№ 330). Към момента на одържавяването на
въпросния имот през 1972 г., същият е попадал в урбанизирана територия, за
която е одобрен регулационния план на к.к. Чайка със Заповед № 1184/08.08.1962 г. на ДКСА. От 1962 г. до
настоящия момент територията е урбанизирана. От представените по делото
доказателства, описани в т. 14 от заключението, с изключение на НА № 179/1967
г., вещите лица са посочили, имотът с № 330 от КК е идентичен с имот пл. № 3639
по КП от 1987 г. и част от имот с пл. № 750 от КП от 1956 г.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
ВОС приема, че решението
на ВРС е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е бил сезиран със
субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно
решение № 8/2012 г. по тълкувателно дело № 8 по описа за 2012 г. на ОСГТК на
ВКС, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или
друго вещно право се поражда от твърдението за наличието на притежавано от
ищеца, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било
отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от
предявяването на отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно
право е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и
при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи
обект, когато ищецът се позовава на фактическо състояние, когато ищецът има
възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако
отрече претендираните от ответника права.
В производството по
делото ищците следва да докажат фактите от които произтича правният им интерес,
а ответниците – фактите, от които произтичат правата им.
В случая, ищците са
заявили самостоятелни права на собственост върху процесния имот, като твърденията им в исковата молба са подкрепени с
представени по делото писмени доказателства - нотариален акт за собственост №
179, том І, дело № 406/07.02.1967 г., Решение на кмета на община Варна №
656/09.10.1992 г., констативен НА за собственост върху имот, възстановен на
основание взето решение съгласно ЗВСВНОИ № 72, том VІІ, дело № 5549/21.06.1996 г.
и НА за дарение на недвижим имот № 114, том ХІ, дело № 4413/03.06.1998 г. Наличието на интерес на ищците да предявят този иск срещу
ответниците се обуславя и от действията на ответниците, които са подали изскане за издаване на
скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ за бивш имот № 1750 по ПКП
на КК „Чайка“, който попада в границите на имоти по кадастрална
карта № 10135.2571.332, № 10135.2571.4645, № 10135.2571.4646,
№10135.2571.330. Ответниците оспорват правото на собственост на ищците върху спорния имот,
поради което и субективно съединените отрицателни установителни искове за
собственост са допустими и срещу двамата ответници.
Съгласно разпоредбата на
чл. 127, ал. 1 от ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който
извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. Тъй като в
настоящия случай ответниците твърдят съществуването на конкретен факт, тежестта
на доказване е върху тях и те трябва да установят при условията на пълно
доказване правото си на собственост върху процесния имот, като е необходимо да
изчерпят всички правопораждащи правото им факти (Тълкувателно решение № 8/2012
г. по тълкувателно дело № 8 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС).
С отговора на исковата
молба ответниците В.М.В. и Р.М.Щ. се позовават, че са собственици на процесния имот, като наследници на М.В.
П., на които с Решение № 1/25.11.2015 г. за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на гр. Варна, ОСЗ – Варна е възстановила правото им на собственост върху
имот, представляващ лозе с площ от 0.895 дка, находящ се в строителните граници
на гр. Варна, в местността „Дюз гюрген“, при граници: съгласно скица №
402/08.10.2015 г. и удостоверение № АУ20685ВН-005ВН/09.10.2015 г. по чл. 13,
ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ на отдел „Кадастър и регулация“ при община Варна, като
имотът представлява бивш пл. № 1750 от ПКП на к.к Чайка, попадащ в границите на
ПИ 10135.2571.330, 10135.2571.853, 10135.2571.322 от КК. В решението е
посочено, че съгласно Заповед № 3099/08.10.2015 г. на кмета на общ. Варна, общата площ на застроените части е 0.105 дка
– улици, а незастроените части от 0.895 дка – имотите се владеят с нотариални
актове от трети лица.
За да е законосъобразно едно решение на общинската служба
по земеделие, на първо място, следва да са налице следните материални
предпоставки (юридически факти): с решение на общинска служба по земеделие да е
възстановена собствеността на лице, което е било собственик на имота, респ. да
е негов наследник, и към момента на фактическото отнемане на имота или в
момента на включването му в селскостопанската организация да е земеделска земя
по своето предназначение, по смисъла на ЗСПЗЗ.
Тъй като ищците не са участвали в административното
производство, в което е издадено процесното решение за възстановяване правото
на собственост върху имота, съдът, на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, извърши
косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността на този индивидуален
административен акт, и намира, че е била налице материалноправна забрана за
възстановяване на правото на собственост върху въпросния имот по реда на ЗСПЗЗ.
По делото, не се установи, ответниците, респ. техния
наследодател М.В. П., да са били собственици на имота, както и към момента на
фактическото му отнемане да е бил
земеделска земя.
Както е посочил и ВРС, от събраните
доказателства се установи, че спорният имот
никога не е попадал в територия по §4 от ЗСПЗЗ и в
обхвата на ЗСПЗЗ, поради което няма как да бъде възстановен с решение
на
ОСЗ, в полза на ответниците. По делото се събраха доказателства, че този имот е възстановен по
реда на ЗВСОНИ в полза на праводателя на ищците. От изготвената
по делото допълнителна експертиза (л. 238 – л. 240) се установи, че от 1956 г.
до настоящия момент местността, в която се намира процесния имот се нарича „Дюз
гюрген“, „Каваклар“ и к.к. „Чайка“. Местностите „Дюз гюрген“ и „Каваклар“ се
припокривали, а след 1962 г. местността влизала в границите на регулационния
план на к.к. „Чайка“. По време на самото одържавяване процесният имот (през
1970 г.) е бил в урбанизирана територия, находящ се в границите на ЗРП на к.к.
Чайка, и не е попадал в територия по §4 от ЗСПЗЗ. Това се потвърждава и от
представената и приета от ВОС тройна СТЕ (л. 43 - 50), където е посочено, че от
кадастралните планове от 1956 г., 1987 г. и 2000 г., както и от КК от 2008 г.,
местността, в която попада въпросния имот, е известна като „Каваклар“ и „Дюз
Гюрген“, като тя се припокрива и попада в територията на к.к. Чайка от 1962 г. Към
момента на одържавяването на въпросния имот (през 1970 г.), същият е попадал в урбанизирана територия, за която е одобрен регулационния
план на к.к. Чайка със Заповед №
1184/08.08.1962 г. на ДКСА. От 1962 г. до настоящия момент територията е
урбанизирана.
С представения по делото нотариален акт за собственост №
179, том І, дело № 406/07.02.1967 г., страните доказаха, че Т.Х.К. е закупил от
Г.И.П.нива от 1000 кв.м., находяща се в местността „Каваклар“, в землището на
гр. Варна, при граници: И.Т. Ц., Х.Г. М., Г.М.и А.К.. От представения протокол
№ 14/01.04.1972 г. на комисията по параг. 85 от ППЗПИНМ, се установи, че е
взето решение Централния съвет на професионалните съюзи – София да заплати на Т.Х.К.,
в качаството му на собственик на имот с НА № 179, том І, дело № 406/07.02.1967 г.,
сумата от 1087,18 лв. за отчуждаване на имота. От предложението на комисията по
реституция при община Варна от 02.10.1992 г., от писмото от Общинска комисия по
реституцията изх. № 3082/13.10.1992 г.,
разписка от 25.9.1992 г. и Решение № 656/09.10.1992 г. на кмета на
община Варна, се установи, че на основание чл. 4 от ЗВСНОИ, е възстановена
собствеността върху недвижим имот в к-с „Ален Мак“, м. „Дюс Гюрген“, с площ от
1000 кв.м, отчужден за „Стопанска база на ЦСПС“ на собственика Т.Х.К..
С допълнителната
експертиза (л. 238 – л. 240) се установи още, че е налице идентичност на имота,
описан в протокол № 14/01.04.1972 г. за оценка на отчуждения имот, предложение
на комисията по реституция от 02.10.1992 г., решение № 656/09.10.1992 г. на кмета
на община Варна, нотариален акт № 72/1996 г. за собственост върху възстановения
имот, нотариален акт за дарение № 114/1998 г., с имота с идентификатор №
10135.2571.330 по КК на гр. Варна. Същото се потвърждава и от тройната СТЕ,
където вещите лица са посочили, че от представените по делото доказателства,
описани в т. 14 от заключението, с изключение на НА № 179/1967 г., имот с № 330
от КК е идентичен с имот пл. № 3639 по КП от 1987 г. и част от имот с пл. № 750
от КП от 1956 г. В о.з.с. на 01.12.2016 г. вещото лице е посочило, че по
отношение на идентичността между имота по НА № 179/1967 г. и имота с
идентификатор № 330, се установяват само две граници, площта и местоположението
на имота. В о.с.з. на 12.06.2017 г. вещото лице У. посочва, че в НА от 1967 г.
съседите са описани по имена, но в разписния лист към кадастралния план за
много имоти липсва записан собственик, което е и причината за невъзможността от
точното идентифициране на имота, като същото се отнасяло и за имота описан в НА
от 1965 г.
Независимо от това обаче,
съдът намира, че ответниците не доказаха по безспорен начин, че процесният имот
е бил собственост на техния наследодател М.П., както и че имотът към момента на
фактическото му отнемане или в момента на включването му в селскостопанска
организация е бил земеделска земя. По делото се установи точно обратното, че
имотът е бил в урбанизирана територия към момента на отчуждаването му (1970 г.),
и същият не е подлежал на възстановяване на ответниците като бивши собственици,
респ. като наследници на М.П.. Въпросният имот е отчужден именно от
наследодателя на ищците Т.Х.К., като изрично в протокол № 14/01.04.1972 г. на
комисията по параг. 85 от ППЗПИНМ, е записано, че Централният съвет на професионалните съюзи –
София следва да заплати на Т.Х.К. сумата от 1087.18 лв., в качеството му на собственик,
съгласно нотариален акт № 179, том I, дело № 406/07.02.1967 г., на имот представляващ част от имот с пл. № 750, отчужден за почивна станция
на ЦСПС – София, отредено със заповед от 1969 г., в комплекс „Чайка“. Категорично
се установи и от събраните доказателства - предложение на Комисията по
реституция при Община Варна от 02.10.1992г.,
копие от писмо от Общинска комисия по реституцията изх. № 3082/
13.10.1992г., разписка от 25.9.1992г. на
стойност 1 098,93 лева, платени по сметка от Т.Хр.К. за реституция на имот и
Решение на кмета на община Варна № 656/09.10.1992 г., че имотът е възстановен
на собственика Т.Х.К., на основание чл. 4 от ЗВСНОИ.
При установяване на факта, че спорният имот не е подлежал
на реституиране по реда на ЗСПЗЗ, в патримониума на наследниците на М.В. П. не е възникнало субективното право на собственост върху процесната земя.
С оглед на изложеното, правилно ВРС е уважил субективно
съединени отрицателни установителни искове за собственост с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, като решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото, въззивниците В.М.В. и Р.М.Щ. следва да заплатят на
въззиваемите К.Т.К. и В.Т.Г. направените от тях разноски във въззивното производство в
общ размер на 2400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Процесуалният
представител на въззивниците е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Заплатения от въззиваемите адвокатски хонорар (2 х 1200 лв.) не
е прекомерен с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото,
а и производството пред настоящата инстанция е приключило в рамките на две
съдебни заседания, с допусната тройна съдебно-техническа експертиза. Поради
това, съдът намира, че заплатеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение в
общ размер на 2400 лева не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4803/19.12.2016 г., постановено по гр. д. №
14732/2015 г. по описа на ВРС, с което е признато за установено между ищците К.Т.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, и В.Т.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, и
ответниците В.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Р.М.Щ., ЕГН: **********, с
адрес: ***, че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ
929 кв.м. реални части от 990 кв.м., от недвижим имот с идентификатор №
10135.2571.330 по кадастрална карта на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район
Приморски, к.к. „Чайка“, при граници: 10135.2571.322, 10135.2571.331, 10135.2571.332, 10135.2571.853 и останалата част от имота
10135.2571.330, така както имотът е показан на скица на л. 99 от гр.дело №
14732/2015 г. по описа на ВРС, в защриховани сини и червени линии.
ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Р.М.Щ., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплатят на К.Т.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, и В.Т.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 2400 лева, представляваща направени разноски
във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България по правилата на чл. 280 от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: