Мотиви на присъда № 9/15.01.2013г. по НОХД №1347/2012г. по описа на Окръжен
съд гр. Бургас.
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Бургас, с който против подсъдимата Е.Я.Р.,
ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 05.07.2012 г. на път ВП – ІІ
99, км. 40, в посока гр. С. - гр. П., обл. Б., при управление на лек автомобил „Ф.С.” с
рег. № ****** нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП – „На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол...; чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено, когато платното за движение има две ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне”; и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, и по непредпазливост
причинила смъртта на К. Я. Я., ЕГН **********, като деянието е извършено в
пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 3,22 промила/ -
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. първо, б. „б”, предл. първо, вр. ал. 1,
б. „в” от НК, вр. чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
На основание чл. 76 от НПК съдът
конституира като частни обвинители по делото Г.К.Я., ЕГН ********** и С.М.Я.,
ЕГН **********, първата в качеството й на родител и законен наследник на
починалия К. Я. Я., ЕГН **********, а втората като лице, претърпяло имуществени
вреди от деянието, предмет на обвинението.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 15.01.2013г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда,
като на подсъдимата бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
около четири години, което наказание на основание чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372
ал. 4 от НПК и чл. 58а от НК, да бъде редуцирано с една трета, и същото да се
изтърпи ефективно, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от
открит тип, съгласно чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Относно кумулативната санкция по
чл. 343г от НК, прокурорът предлага подсъдимата да бъде лишена от право да
управлява МПС за срок от пет години.
Повереникът
на частните обвинители – адв. П. поддържа изцяло обвинението, повдигнато от прокурора, и също
пледира за постановяване на осъдителна присъда. Счита, че за постигане на
генералната и специална превенция на закона на подсъдимата следва да се наложи
ефективно наказание лишаване от свобода в рамките между средния размер и
максимума за предвиденото деяние, а относно кумулативното наказание лишаване от
право да управлява МПС прави искане същото да бъде наложено завинаги.
Частният обвинител Г.К.Я. пледира
за налагане на подсъдимата на наказание лишаване от свобода за срок над
пет години.
Частният
обвинител С.Я. заявява, че поддържа казаното от повереника й адв. П.
Защитникът на подсъдимата Е.Р. – адвокат К. пледира за
реализиране на наказателната й отговорност при лек превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като й се определи наказание лишаване от свобода за срок от
около четири години, което да бъде намалено с една трета. Прави искане за приложение на
института на условното осъждане по чл. 66 от НК спрямо подс. Р. и за налагане
на кумулативната санкция по чл. 343г НК - лишаване от право да управлява МПС в
максимално допустимия по закон срок.
Подсъдимата Е.Я.Р. признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявява, че не желае да се
събират доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните
прения, изказва съжалението си за случилото се и заявява, че ще приеме
решението на съда, такова, каквото е. В последната си дума посочва, че разбира
вината си, признава я и дълбоко съжалява.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът,
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно
разпоредбите на чл.
14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата
Е.Я.Р. е родена на *** г. в гр. В.. Живее в гр. Б. Тя е българка, българска
гражданка, неомъжена, неосъждана, и е с ЕГН **********. За подсъдимата по делото са
събрани положителни характеристични данни. Същата е с висше образование, от м.
септември 2003г. работи като ***** в „Б. С. А.” ООД и се занимава с ****
проектиране, като показва заинтересованост към работата си и подхожда
задълбочено към нея, проявява инициативност и отговорност при изпълнение на
поставените й задачи, поддържа добри взаимоотношения с колегите си и умее да
работи в екип, във взаимоотношенията си с колеги и клиенти демонстрира
разбиране, коректност и отзивчивост, видно от представената характеристика на подсъдимата,
изготвена от работодателя й (л. 32 от съдебното производство).
Подсъдимата
е правоспособен водач от 1995 година и притежава свидетелство за управление на
МПС категории „В” и „М”. В информационните масиви на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.
Бургас, където се води на отчет, са налице данни, че преди настоящото деяние
подс. Р. е била санкционирана осем пъти по административен ред за нарушения на
ЗДвП (л. 100 от ДП). Видно от приложената по делото справка за съдимост
на подсъдимата (л. 9 от ДП), същата веднъж е била освобождавана от наказателна
отговорност на основание чл. 78а НК с налагане на административно наказание за
извършено на 17.04.20**г. деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК.
На
05.07.20** година до около 04.00 часа подсъдимата Р. и приятелят й - св. Р.Б.,
посетили заведение в м. г. на гр. Б., където употребили алкохол. След това
двамата заедно тръгнали с автомобила на подсъдимата - „Ф. С.” с рег. № **** за
плаж „К.”, находящ се между гр. К. и село Л.. Въпреки употребеният алкохол,
подс. Р. управлявала автомобила, а до нея на предната седалка седял св. Б..***
спрели за да заредят на бензиностанция на „Л.”, като си купили и две бири „Е.”.
По пътя, докато шофирала, подсъдимата пила и от закупената бира.
По
същото време от гр. П. в посока гр. Б., с управляван от него л.а. „Т.” с рег. №
*****, се движел пострадалият К. Я., който отивал на работа на П. - Б.
Автомобилът бил собственост на съпругата на брат му - св. С.Я.. Пострадалият се
движел със скорост около 60 км/час.
Участъкът
от път ВП II 99 около км. 40 бил в завои по поречието на река Р., с по една
лента за всяка посока на движение с единична непрекъсната осева линия. Времето
било сумрачно, малко преди изгрева на слънцето. Пътната настилка била суха, без
неравности и зацапвания. Около 05.20 часа на десен завой с наклон на спускане 3
%, подсъдимата Р., под въздействието на алкохола, навлязла в насрещната лента
за движение със скорост от около 99 км/час. Възприемайки насочилият се в
неговата лента лек автомобил „Ф. С.”, Я. задействал спирачната система на л.а.
„Т.” и завил волана надясно. Към този момент двата автомобила се намирали на
разстояние от 92.6 метра един от друг. Последвал удар с предната лява част на
л.а. „Ф. С.” в предна лява част на л.а. „Т.”. Ударът бил челен кос и
непредотвратим, тъй като разстоянието било по-малко от сумата на опасните зони
на двата насрещно движещи се автомобила. От удара лекият автомобил „Т.” бил
отблъснат назад към банкета, като се завъртял наляво и се забил в крайпътните
дървета. Пострадалият Я. излетял през лявата врата, като я избил с тялото си.
Лекият автомобил „Ф. С.” на подсъдимата запазил посоката на движение и извършил
сложно S-образно движение, като от лявата лента навлязъл в дясната и отново се
върнал в лявата насрещна лента за движение. Предните въздушни възглавници на
л.а. „Ф. С.” сработили, поради което подсъдимата Р. и св. Б. не пострадали от
сблъсъка.
След
удара св. Б. отворил вратата и излязъл от автомобила. Малко по-късно и
подсъдимата излязла от л.а. „Ф. С.”. Преминаващи покрай произшествието,
неустановени в хода на разследването лица, позвънили на телефон 112. Сигнал за
ПТП бил получен и в дежурната част на РУП – гр. П.. На мястото на
произшествието пристигнал св. Д.В. - мл. автоконтрольор при РУП – гр. П., а
малко по-късно и екип на бърза помощ, който констатирал настъпилата смърт на К.
Я.
Видно
от заключението на извършената по делото съдебномедицинска експертиза №***/20**
г. (л. 74 – 77 от ДП) в резултат на настъпилото произшествие пострадалият К. Я.
получил травма в автомобила - прекъсване на гръбнака; фрактура на ребра
двустранно, като в ляво по повече от две фрактурни линии; кръвонасядане на
средостението; контузии на белите дробове; разкъсна рана по задната стена на
лява сърдечна камера; кръв в гръдната кухина; фрактура на крайници; разкъсване
и размачкване на ляв долен крайник в областта на бедрото; анемия на вътрешните
органи и др. Непосредствена причина за смъртта на Я. е несъвместимо с живота
механично увреждане на сърцето, причинено от фрагмент на прекъснатия гръбнак.
Всички увреждания добре отговарят да са причинени при травма вътре в
автомобила, като пострадалият е бил на шофьорското място, с оглед специфичните
охлузвания по външна страна на лява подколенница.
Според
заключението на извършената по делото тройна автотехническата експертиза (л. 38
– 60 от ДП) причините за настъпилото ПТП са следните: навлизане на л.а. „Ф.С.”,
управляван от подсъдимата, в лентата за насрещно движение, както и субективни
причини - състоянието на тежка степен на алкохолно опиване, отклонено внимание,
умора и др., зависещи от поведението на подсъдимата Р.. Последната е имала
обективна възможност да избегне удара без да намалява скоростта или да спре,
само като отклони автомобила с един метър надясно.
Съгласно
заключението на извършената по делото съдебномедицинска експертиза № ***/20**
г. (л. 94 от ДП), към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие
концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Р. е била 3.22 промила. В това
състояние на тежко алкохолно опиване подсъдимата не е реагирала по никакъв
начин за избягване на сблъсъка.
В
кръвта на пострадалия К. Я. не е констатирано наличие на алкохол, видно от
заключението на химическа експертиза №**/06.07.20** г. (л. 87 от ДП).
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимата самопризнание и
от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които изцяло го
подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите Р.Р.Б., В.Г.Р., Д.М.В., Г.К.Я. и С.М.Я.; в писмените
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 05.07.20**г.
(л. 24 – 28 от ДП); в писмените доказателства, събрани на досъдебната
фаза – протокол за медицинско изследване от 05.07.20**г. (л. 92 от ДП), справка
за нарушител от ТАИС-КАТ (л. 100 от ДП), удостоверение за наследници № ****/19.07.20**г.,
констативен протокол за ПТП (л. 107 от ДП) и справка за съдимост на подсъдимата
с рег. №**/09.10.20**г. (л. 9 от ДП), а също и представената в съдебната фаза
характеристика на подсъдимата (л. 32 от съдебното производство); в експертните заключения на
извършените по делото съдебномедицинска експертиза № **/20**г. (л. 74
- л. 77 от ДП), съдебномедицинска
експертиза №**/20**г. (л. 94 от ДП), химическа експертиза – Протокол №**/06.07.20**г.
(л. 87 от ДП), тройна автотехническа експертиза (л. 38 – л. 60 от ДП); както и
във веществените доказателствени средства – фотоалбум със снимки, направени при
извършения на 05.07.20**г. оглед на местопроизшествието (л. 29 – л. 35 от ДП).
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен
начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати
от подсъдимата. Релевантните за решаване на делото обстоятелства /скорост
и посока на движение на автомобила, управляван от подсъдимата, скорост и посока
на движение на автомобила, управляван от пострадалия, мястото на удара,
механизмът на пътно-транспортното произшествие и причините за настъпването му,
характера на нараняванията на пострадалия, и пияното състояние на подсъдимата/ са
установени в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимата Е.Р. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
първо, б. „б”, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в” от НК, вр. чл. 5, ал. 3, т. 1,
чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на 05.07.2012 г., около
05.20 часа, на път ВП – ІІ 99, км. 40, в посока гр. С. - гр. П., обл. Б., при
управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Ф. С.” с рег. № **** нарушила
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – „На
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол...; чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне”; и чл. 20, ал. 1
от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”, и по непредпазливост причинила смъртта на К. Я. Я.,
ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на
алкохол в кръвта 3,22 промила.
Установените по делото факти
несъмнено указват на допуснати нарушения на правилата за движение по чл. 5,
ал. 3, т. 1, по чл. 16, ал. 1, т. 1 и по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на л.а. „Ф. С.”
с рег. № ****** –
подсъдимата Е.Р.. Последната е нарушила забраната водач на пътно превозно средство да управлява
същото под въздействие на алкохол, като е управлявала л.а. „Ф. С.”
с рег. № ***** в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 3,22
промила, не е контролирала непрекъснато
превозното средство, което управлява, и при пътно платно с двупосочно движение,
разделено с непрекъсната осева линия, навлязла в лентата за насрещно движение,
където се ударила в движещия се правомерно лек автомобил „Т.” с
рег. № ****, управляван от пострадалия К. Я. Я., в резултат на което последният получил увреждания
несъвместими с живота и починал. Допуснатите от подсъдимата нарушения на чл. 5,
ал. 3, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП са в пряка причинна връзка с
настъпилия съставомерен резултат.
Настъпилото ПТП е по изключителна
вина на подсъдимата Р.. В настоящия случай фактическите констатации по делото
не установяват неправомерно поведение на пострадалия К. Я.. Напротив, същият е предприел
изцяло съобразени с правилата по ЗДвП и ППЗДвП действия – задействал спирачната
система на управлявания от него автомобил и завил волана надясно, за да избегне
удара с автомобила на подсъдимата.
В настоящия казус не е налице
хипотезата на „случайно деяние”, по смисъла на чл. 15 от НК. Подсъдимата е била
длъжна да спази горепосочените правила за движение по чл. 5,
ал. 3, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и е имала обективна възможност,
обоснована от заключението на автотехническата експертиза, да предотврати удара при правомерно поведение от нейна
страна или само като отклони автомобила с един метър надясно, дори и
без да намалява скоростта или да спре. Подсъдимата по своя вина се е поставила в
невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици и в
резултат на допуснатите от нея нарушения на правилата за движение по чл. 5,
ал. 3, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като пряка последица са
настъпили пътнотранспортното произшествие и вредоносният резултат – смъртта на К. Я. Я.,
ЕГН **********,
причинена по непредпазливост. В случая са налице и двата признака от
съдържанието на непредпазливата вина - обективният, тъй като подс. Р. е била
длъжна да предвиди настъпването на общественоопасните последици, и субективният
- тъй като е могла да ги предвиди.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл.1 НК.
Подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, а
именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще загине пострадалия К. Я. Я.. Подсъдимата
обаче е била длъжна /съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП/ и е
могла да ги предвиди и предотврати, ако не беше допуснала посочените по-горе
нарушения на правилата за движение по пътищата.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед
на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.
373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на
наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл.
58а, ал. 1 от НК (ред. ДВ., бр. 26 от 2010 г.)
при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите
на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една
трета.
При определяне на наказанието
съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от
степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът
отчете чистото съдебно минало на подсъдимата, трудовата й ангажираност и
добрите й характеристични данни. Същевременно съдът оценява процесуалното
поведение на подсъдимата в хода на досъдебното производство, като такова,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител,
поради което и го третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство. Като съществено отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете
изключително високата алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимата –
3,22 промила. Независимо, че пияното състояние е квалифициращ признак на
по-тежко наказуемия престъпен състав на чл. 343, ал. 3, предл. 1 от НК, то
следва да се има предвид, че такова е налице при констатирана алкохолна
концентрация най-малко 0,50 промила, съгласно Постановление № 1/1983г. на
Пленума на ВС. В този смисъл съдът приема, че значително по-високата стойност -
3,22 промила, представляваща тежка степен на алкохолно опиване, в конкретния
случай е извън кръга на съставомерните обстоятелства по чл. 56 от НК, и следва
да се отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство, при
това със сериозна относителна тежест, и характеризиращо конкретното деяние като
такова с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните
престъпления от този вид. Друго
отегчаващо вината обстоятелство е и това, че подсъдимата е санкционирана
многократно по административен ред за допуснати нарушения на ЗДвП, като веднъж е
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а НК за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК - управление на моторно превозно средство след
употреба на алкохол.
В случая не са налице предпоставките
за индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимата при условията на чл. 55
от НК, тъй като изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни, а и при наличието на отегчаващи такива, не
могат да обосноват несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото
предвидено в закона наказание.
При тези данни и съобразно
изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие, че наказанието по отношение на
подсъдимата, за извършеното от нея престъпление, следва да се определи при лек
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, поради
което и определи наказанието лишаване от свобода под средния размер на
предвиденото в чл. 343, ал. 3, предл. първо, б. „б”, предл. първо от НК наказание, а именно лишаване от
свобода за срок от четири години. Така определеното наказание, на основание чл.
58а, ал. 1 от НК, следва да бъде намалено с една трета (в случая с шестнадесет
месеца), при което окончателният размер на наказанието се определя на лишаване
от свобода за срок от две години и осем месеца.
За поправянето на подсъдимата и
за постигане целите на генералната превенция, съдът намери, че наложеното
наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. Това свое решение съдът уповава
на фактите по делото, установяващи допуснати от подсъдимата груби нарушения на
правилата за движение по пътищата. Степента на небрежност проявена от
подсъдимата при конкретната пътна обстановка, включително липсата на адекватна
реакция у последната при допуснатите нарушения да избегне челен удар с автомобила
на пострадалия, като отклони автомобила с един метър вдясно, каквато обективна
възможност по данни от автотехническата експертиза е съществувала, за да бъде
предотвратен най-тежкия резултат, свидетелстват за високата степен на обществена
опасност на деянието, както и значително завишават личната обществена опасност
на подсъдимата. Същевременно поведението на подсъдимата като водач на МПС се
характеризира с множество допуснати нарушения на правилата за движение, като предприетите спрямо нея до момента мерки за
въздействие не са оказали необходимия ефект. При това положение, за изпълнение
на целите по чл. 36 от НК и преди всичко, за поправянето и превъзпитаването на подсъдимата,
се налага тя ефективно да изтърпи наложеното й наказание. По този начин, наред с
поправянето на подсъдимата, ефективно ще бъде въздействано възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото. По изложените
съображения искането на защитата
на подсъдимата за приложението на чл. 66 от НК е неоснователно.
В тази връзка съдът определи на
основание чл. 59, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години и
осем месеца да се изтърпи от подсъдимата Е.Я.Р. в затворническо общежитие от открит
тип при първоначален общ режим.
Съдът, като съобрази, че
кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 49, ал. 2 НК не може да бъде за срок по-малък от наказанието лишаване от
свобода и като отчете посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства наложи наред с наказанието лишаване от свобода и кумулативно
предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК,
съдът осъди подсъдимата Е.Я.Р. да заплати в полза на държавата, по сметка на Окръжен съд
гр. Бургас, сума в размер на 737.15 (седемстотин тридесет и седем лева и
петнадесет стотинки) лева, представляваща направени по делото разноски.
По направените от частните
обвинители разноски, отразени в представените по делото договори за правна
помощ, съдът не взе отношение, предвид липсата на изрично искане от тяхна
страна за възлагането им, съобразно правилата на чл. 189, ал.3 от НПК.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: