Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 31.1.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на тридесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Нина Светославова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15124 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са предявени искове
с правно основание чл.45 от Закон за задълженията и договорите ЗЗД) и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Б.И.Б. твърди, че със споразумение
от 27/09/2016 год. по НОХД № 5096/2016 год. по описа на СРС 107 състав,
ответникът се е признал за виновен за това, че на 28/10/2014 год. в гр.София,
чрез нанасяне на удар е ръка в областта на главата е причинил на ищеца
травматични увреждания. След деянието, ищецът бил хоспитализиран с контузия на
мозъка, епидурален хематом, счупена челюст, бил опериран и повторно
хоспитализиран. Твърди, че през първите месеци след получаване на уврежданията
изпитвал силни болки, бил обездвижен и захранван с течности и пюрета. В хода на
лечението до месец март 2015 год. е бил постоянно придружаван от близък човек.
В резултат от черепно-мозъчната травма получил ретроградна амнезия. Променило
се емоционалното му състояние - станал сприхав, тревожен, потиснат,
раздразнителен, разсеян; нямал интереси. Променил се и сънят му - станал
неспокоен, повърхностен, лесно се събуждал и по няколко пъти през нощта. Освен
това усещал непрекъснато замайване, изпускал се по малка нужда през деня, можел
да се облича и обува само от седнало положение; променила се речта му и станала
по-бавна, нужна му била помощ и подсещане, използвал по-къси изречения; не
можел да изписва думите. След побоя ответникът започнал да получава и
епилептични припадъци. В обобщение – променил се целият му живот - чувствал се
непълноценен, с доминиращи мисли за състоянието му, за безполезност и
безперспективност. Претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
силни болки, физически и психически страдания, стрес и притеснения, ищецът
оценява на сумата 50 000 лева. Отделно от това ищецът направил и разходи за
лечението си в размер на 1928 лева. Претендира ответникът да му заплати тези
суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане. Върху обезщетението за неимуществени вреди
претендира и лихва за забава от датата на увреждането до датата на предявяване
на исковата молба, в размер на 10 714 лева. Моли да му бъдат присъдени и направените
по делото разноски.
Ответникът Б.Б.С. оспорва предявените
искове. На първо място намира същите за неуточнени е оглед периода, в който
ищецът търпял негативните последици от увреждането. Освен това оспорва част от
уврежданията - ретроградна амнезия, изпускане по малка нужда, затруднение в
речта и изписването на думи, замайване, епилептични припадъци не се намирали в
причинно-следствена връзка с нанесения побой. Оспорва ищецът да е имал нужда от
придружител. Счита, че ищецът се е възстановил бързо след побоя. Липсвала
връзка между направените разходи за лечение и уврежданията на ищеца. Ответникът
оспорва и размера на иска, като намира същият силно завишен. Твърди и
съпричиняване, тъй като бил предизвикан от ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени,
като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. С.,
поддържа предявените искове. Представя писмени бележки. Адв. П., като
процесуален представител на ответника, оспорва исковете. Посочва, че ако съдът
приеме за установени твърдяните увреждания, те не са в пряка причинноследствена
връзка с процесния инцидент. В одобреното от съда споразумение се приема
деянието на ответника да е причинило само счупване на челюст и травма на
главата, но не и останалите увреждания. Неясно е за какво са направените
разходи за лечение. Доказано е предизвикателно отношение от страна на ищеца
спрямо ответника, чрез псувни. Ответникът, като сирак, е по-лесно дразним.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа страна:
По
НОХД 5096/2016 г. по описа на СРС, 107 с-в, е одобрено споразумение, с което Б.Б.С.
се признава за виновен в това на 28.10.2014 г. в гр. София, в близост до ул.
Лъчезар Станчев № 4, на около 20 м. от входа на отдел „Пътна полиция“ при СДВР
МВР, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата (лявата челюст) е
причинил на Б.И.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левия
долночелюстен ъгъл, което е реализирало самостоятелният медикобиологичен
признак счупване на челюст и закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в
кръвонасядания в лявата теменна област на главата и в тилната област на
главата, линейно счупване на черепа в областта на лявата челна, лявата теменна
и лявата тилна кости, остър кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка ляво
теменно, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия
двустранно челно и вляво слепоочно, което травматично увреждане е довело до
разстройство на здравето временно опасно за живота – престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Представените
по делото писмени доказателств, свързани с доказване на твърдяните увреждания,
са взети предвид от вещото лице д-р Х.М., неврохирург, в приетата по делото
Съдебномедицинска експертиза. Вещото лице посочва, че при нанесения побой на
28.10.2014 г. Б.И.Б. е получил съчетана черепномозъчна и лицево-челюстна травма
със следните травматични увреждания: контузия на мозъка средно тежка степен;
остър вътречерепен хематом, разположен между костта и твърдата мозъчна обвивка
(епидурален) вляво челно-теменно; линейна фрактура на челна, теменна и тилна
кости на черепа; травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки (субарахноидна
хеморагия) и контузия и подкожен хематом в челно-теменната и тилната област,
открита фрактура на долната челюст вляво, десностранна хемипареза (двигателна
слабост на десните крайници) и аносмия (липса на обоняние). Във връзка с
получените травмени увреждания е проведено комплексно лечение - оперативно,
медикаментозно и инфузионно, в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД - София, Клиника по
неврохирургия.
Черепномозъчната
травма е реализирала в острия период медико-биологичната характеристика
„Разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Двигателната слабост на
десните крайници реализира самостоятелно медико-биологичния признак „Трайно
затрудняване на движенията на десните крайници“. Счупването на долната челюст е
довело до трайно затрудняване на говора и храненето за повече от 30 дни и има
медико-биологична характеристика „Счупване на челюст“. Трайно загубеното
обоняние има медико-биологична характеристика „Постоянно общо разстройство на
здравето, неопасно за живота“.
Анализирайки
твърденията на ищеца вещото лице посочва, че при увреждане от вида на
процесното е нормално увреденото лице да изпитва болки и страдания като тези,
които се твърди в исковата молба, но с известни корекции, поставени в скоби. В
първите месеци е изпитвал силни и системни болки, бил е (частично) обездвижен и
захранван с течности и пюрета (30 дни). Наложило се да лекува декубитални рани
и да бъде обслужван изцяло по време на оперативния период и следоперативно (до
два месеца) до месец март 2015 г. Постоянно е придружаван и наблюдаван от
близък човек. Усеща замайване в легнало положение, мисли си, че ако стане в
този момент ще падне. Понякога се изпуска по малка нужда през деня, частично
(това не е съобщено при личния преглед). Обува се и се облича в седнало
положение, на стол, не може да застане на един крак (в последната година и към
момента може). Настъпила е значителна промяна и в речта му (към момента на
прегледа такава не се установява). Среща затруднения и при изписване на думи...
Месец след побоя започнал да получава епилептични припадъци от типа Пти мал
(неубедителни). Експертът посочва, че възстановителният период при
черепномозъчни травми с характер на процесната продължава до 2-3 години и
преминава през определени в клиничен и патоморфологичен аспект периоди. Към
настоящия момент при Б.Б. са изявени множество симптоми - десностранна
хемипареза, централен отоневрологичен синдром, аносмия, органично разстройство
на личността, които изграждат клиничната картина на Посттравматична
енцефалопатия. В последно време и към момента той се оплаква от липса на
обоняние, чувства се изнервен, при рязка промяна на положението на тялото
(изправяне от седнало положение) получава световъртеж. Чувства по-бърза умора
на десния крак, фините движения на дясната ръка са несръчни. На моменти трудно
намира нужните думи при разговор. Според д-р М. извършените разходи от
пострадалия Б. в общ размер от 1928 лева (съгласно представената по делото
документация) са били целесъобразни и във връзка с проведено му лечение.
Съдът
кредитира изцяло и изводите на вещото лице Н.И. по приетата Съдебнопсихологична
експертиза. Според експерта при анализа на данните от делото, анамнестичните
данни и обективното психологично изследването на освидетелствания става ясно,
че той е имал правилно преморбидно физическо и нервно психично развитие, добра
трудова и социална адаптация при добър образователен ценз. След прекараната
тежка черепно-мозъчна травма при ищеца се оформя с течение на времето промяна
на личността и поведението и засяга предимно емоционалната сфера, подтиците и
потребностите. Устойчиво е снижена способността за изпълнение на целенасочена
дейност, застойност, лесна уморяемост, бързо изчерпване, емоционалното
поведение се характеризира е дезинтересираност, забавеност, отсъствие на интереси,
лабилност и лесни преходи към раздразнителност и гняв при фрустрация,
Подчертана е промяната в темпа и потока на речта (беден и спънат), докато в
съдържанието на мисловния процес и във възприятно-представната сфера липсват
нарушения. Интелектът е в средните граници на нормата - не се установяват
белези на оглупяване (деменция) или ако те съществуват, то са твърде дескретни
и неотграничими от преморбидното ниво на интелектуална надареност. Налице са
когнитивни нарушения - изразена патология при обем, концентрация и
превкючваемост на вниманието, лесна уморяемост и бързо изчерпване,
хипопросексия, затруднения в концентрацията и при изпълнението на умствени
задачи, както и в планирането и организирането на собствената дейност. При
изследване на паметта допуска единични грешки по органичен тип. Засегната е
предимно краткосрочната памет при минимални нарушения в дългосрочната. Налице е
сериозно нарушение в комуникативните умения и социалната адаптация, склонност
към застойност, забавеност и безинициативност на поведение, стесняване на
интересите и стереотипност в поведенческите модели като израз на органична
мозъчна дисфункция. Така описаното състояние на освидетелствания корелира е
телковото решение (№ 3012/29.09.2016г., където е отразена органична промяна на
личността, което според Международната класификация на болестите спада към
рубриката „Разстройства на личността и поведението, дължащи се на органична
мозъчна увреда”: органично разстройство
на личността. Състоянието по своята характеристика има хроничен и необратим
ход и предполага в прогностично отношение задълбочаване на болестните прояви в
течение на годините. При адекватно лечение би могло да се постигне забавяне на
процеса, но не и излекуване. Това разстройство не е свързано с прояви на
оглупяване (или, ако ги има, те са твърде дискретни), а болестните прояви са
предимно в личностов и социален план. Поради сериозността на състоянието и
липсата на вероятност от по-нататъшно възстановяване (интелектът - невербален е
със запазени стойности от 2015г., но при осв. нарушенията са предимно в
емоционалната и поведенческата сфера), при ищецът е налице трайна инвалидизация
и периода на адаптация не е приключил. Изразените невротични симптоми като
лесна раздразнителност, нарушен сън, избухливост, дисфорична готовност при
фрустрация, нарушения на компонентите на вниманието (концентрация, обем,
разпределяемост - освидетелстваният не е в състояние продължително време да се
занимава с една дейност дори като гледане на телевизия) се очертават като
продължителни във времето. Отсъствието на работоспособност го карат да се
чувства безпомощен и безполезен за себе си и близките. На този етап се
самообслужва, включва се в елементарни домакински дейности, но поради лесната
уморяемост и бързо изчерпване, както и нарушенията на компонентите на
вниманието не е в състояние да извършва по - сложни и продължителни дейности
дори в домашни условия, както и да планира бъдещето си.
С
експертно решение № 2944/10.09.2015 г. на ищеца е определена 93%
неработоспособност с водеща диагноза „епилепсия“.
Със
заповед от 30.04.2015 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (съкращаване в
щата) трудовото правоотношение на ищеца с „Б.М.“ ООД е прекратено.
Определената
на ищеца Пенсия за инвалидност поради общо заболяване е в размер на 210,05 лв.
По
делото са представени фактура от 05.11.2014 г. на стойност 1500 лв. с ДДС,
издадена от МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Отделение по лицево-челюстна хирургия,
касаеща закупуване на плака компресивна 6 отвора и самонарезни винтове, фактура
от 18.11.2014 г. – включваща потребителска такса в размер на 5,80 лв. за 10 дни
болничен престой в Отделение по неврохирургия, фактура на стойност 50 лв. за
ЕЕГ изследване и разчитане, както и фактура за сумата от 200 лв. – придружител
при нужда. Към всяка от фактурите е приложен и финансов бон. Представени са и 3
бр. фискални бона на стойност 40 лв. в полза на МЦ „Детско здраве“ ЕООД и
„ГПСМП М.“ ООД, касаещи проведените психологични изследвания.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Ц., М.М., А.Б.и
И.Б.. Свидетелят Ц. посочва, че през октомври 2014 г. е имал работа в КАТ.
Видял е ответника „на каналите“, ръкомахал с ръце, край него имало много хора.
Разговарял с един човек, разменяли нецензурни думи „******“ и др. От
ръкомахането с ръце на ответника свидетелят предположил, че е нервен. Не го е
видял в лице. Не може да конкретизира кой е викал тези думи. Според свидетеля М.
през октомври 2014 г. е видял разправия между ответника и друг непознат човек,
псували се, чул непознатият да казва на отвеника: „******.“. Свидетелят се
обърнал, тъй като помислил, че това е само караница. Размяната на псувни траела
около минута. След малко видял въпросният човек на земята и струпани хора около
него. Ответникът казал: „Дайте лъжица, че си е глътнал езика“. След малко дошли
полицаи. Свидетелят И.Б. посочва, че познава двете страни, били са колеги. В
деня на инцидента пристигнал автомобил, на който му предстояла първоначлна
регистрация. Клиентът – рускоговорящ, явно се познавал с ищеца. След това дошъл
ответника, отворил капака на автомобила и давал идеи как да стане запалването,
за да се свали колата. Позвънил клиент на свидетеля и той отишъл до автомивка
на входа на КАТ. Върнал се 5-10 минути по-късно, видял стълпотворение от хора и
ищецът да лежи на земята. Свидетелят познава и двете страни като неконфликтни.
След инцидента ответникът давал на ищеца да пие вода и дори се наместил, когато
трети лица поискали да го местят. Казвал: „Боби, какво ти е? Какво стана?“.
По
отношение търпяните болки и страдания показания дава свидетелката А.Б.– съпруга
на ищеца. Същата посочва след инцидента по време на болничния престой ищецът да
е гледал втренчено, без да дава признаци да познава някого и да реагира.
Свидетелката е била до ищеца през целия възстановителен период. Ползвала
помощта на на санитар Ц., който я учел как да сменя чаршафи, да не получи рани
от залежаване. Големият им син донасял больони сутрин и на обяд. Ищецът
започнал рехабилитация на 28-мия ден след операцията на челюстта, направил
първите си крачки като малко дете. В дома им идвал рехабилитатор, който научил
синът им как да помага на ищеца при правенето на упражнения и да възстанови ходенето.
Продължили процедурите в 28 ДКЦ. Ищецът не можел да пише, говорел бавно повече
от 6 месеца. Придвижвал се в дома си с помощта на стол или поддържан от децата
му. До ден днешен ищецът замята десния си крак и трудно се обръща в леглото.
Говорът му е по-забавен, мисълта върви бавно, колебае се дори какъв хляб да се
купи и какво да се вечеря. Преди инцидентът ищецът пазарувал, плащал сметки в
дома, грижел се за семейството. След случилото се е пенсионирал.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на
непозволеното увреждане предполага установяване на елементите: противоправно
деяние, вреда, пряка причинно-следствена връзка между деянието и вредата, както
и вина на дееца, по отношение на която законодателят въвежда оборима презумпция
за наличие.
В конкретния случай
съобразявайки задължителната сила на присъдата (чл. 300 от Гражданския
процесуален кодекс) съдът приема за установено на 28.10.2014 г. ответникът,
чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата (лявата челюст) да е
причинил на ищеца травматичните увреждания: счупване на левия долночелюстен
ъгъл, закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядания в лявата
теменна област на главата и в тилната област на главата, линейно счупване на
черепа в областта на лявата челна, лявата теменна и лявата тилна кости, остър
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка ляво теменно, травматичен кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия двустранно челно и вляво
слепоочно. Следва да се има предвид, че описанието по споразумението не
изключва възможността за отчитане на характера и степента на уврежданията във
връзка с последващо настъпили усложнения по време на възстановителния период. Присъдата
е постановена около 2 години след процесното деяние, а вещото лице по приетата
Съдебномедицинска експертиза сочи като обичаен възстановителен период от 2-3
години. Ето защо извод за вида и характера на уврежданията съдът гради въз
основа на доказателствения материал, събран в настоящото производство до
приключване на устните състезания – а именно: приетите писмени доказателства,
съобразени от вещите лица. Така наред с описаните в присъдата увреждания съдът
съобразява констатациите на експертите за последващо развитие на десностранна
хемипареза (двигателна слабост в десните крайници) и аносмия (липса на
обоняние), централен отоневрологичен синдром, както и органично разстройство на
личността. Тези констатирани от експертите късни последици от черепно-мозъчна
травма са обобщени от д-р М. като посттравматична
енцефалопатия.
Съдът споделя изводите
на вещите лица констатираните увреждания да са в пряка причинноследствена
връзка с нанесения от ответника на ищеца удар в областта на челюстта, довел до
падане на последния на земята. Спорно по делото е дали ищецът е предизвикал
реакцията на ответника, респ. основателно ли е твърдението за съпричиняване на
вредоносния резултат. Не се спори по делото ответникът да е израсъл без
родители и да е налице твърдяния нисък фрустрационен праг. Въпреки това
събраните по делото доказателства не установяват с категоричност инцидентът да
е предизвикан изцяло от ищеца, доколкото събраните гласни доказателства касаят
откъслечно дочути от свидетелите резмени на обидни реплики и псувни, за които предполагат,
че са изречени от ищеца към ответника. Двамата свидетели не споделят лицето, с
когото ответникът се е карал, да е извършвал каквито и действия на физическо посегателство.
Нещо повече, свидетелят Б. сочи страните
да са се познавали от преди, като работещи в сферата на регистрация на
автомобили пред КАТ. Ето защо дори да се счете, че конфликтът е изцяло
предизвикан вербално от ищеца, последващата реакция на ответника е неоправдана
и пряко противоречи на задължението да не се вреди другиму, включително чрез
засягане на телесна неприкосновеност. Законът е създал механизми, чрез които
при преминаване на допустимия праг на изразяване на негативна оценка, а именно
– отправяне на обидни думи и т.н., пострадалата страна да защити правата си и
да потърси отговорност. Физическата саморазправа не е сред тях и съдът приема
действията на ответника за противоправни.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди. По
отношение на последните съдът съобразява изводите на вещото лице твърдяните и
доказани разходи за лечение да са необходими.
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.
52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и
необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.,
както и произтичащите от това фактически и психологически последици за
увредения, възраст (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
държавата в периода, на настъпване на вредите.
Съдът
отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки първите 30 дни от деликта, като
следоперативно до 2 месеца се е наложило лечение на декубитални рани.
Необходимо е било да бъде придружаван и наблюдаван, да му бъде оказвано
съдействие за изпълнение на дейности от ежедневието, вкл. хигиена и хранене. В
продължителен период от време се е обувал и обличал в седнало положение, но
вече може да стои на един крак, промяната в речта е преодоляна и не се
констатира с днешна дата. Наред с необходимостта от възстановяване в
продължение на 2-3 години са налице последващо изявени симптоми, част от които
необратими (като органичното личностово разстройство), които са определени като
посттравматична енцефалопатия. Представените по делото доказателства не сочат
трудовото правоотношение на ответника да е прекратено поради невъзможността за
изпълнение на трудови функции. Същевременно обаче след инцидента в резултат на
получените увреждания на ищеца е определена 93% загуба на работоспособност и
отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Всичко изброено сочи в
резултат на инцидента животът на ищеца да е изцяло променен.
Като
се вземе предвид всички горепосочени обстоятелства обстоятелства, съдът приема,
че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била
сумата от 50 000 лева, респ. основателна е претенцията за присъждане на законна
лихва за забава върху тази сума в размер на 10714 лв., дължима за периода
28.10.2014 г. – 04.12.2016 г. Изцяло основателна е и претенцията за заплащане
на претърпени имуществени вреди в общ размер 1928 лв. – разходи за лечение.
По
разноските:
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски в производството. Ето защо на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2000 лв., както и
разноски в общ размер 600 лв.
При
съобразяване на възражението за прекомерност на ищеца следва да се присъдят
разноски за един адвокат в размер на 2030 лв.
Поради
което Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Б.С., ЕГН
**********, да заплати на Б.И.Б., ЕГН **********:
1.
На основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за претърпени вреди от непозволено
увреждане, настъпило на 28.10.2014 г. както следва:
-
сумата от 50000 лв. – неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата;
-
сумата от 1928 лв. – имуществени
вреди, съставляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от
05.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
2.
На основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 10714
лв. – законна лихва за забава върху главницата за неимуществени вреди в
размер на 50000 лв., дължима за периода 28.10.2014 г. – 04.12.2016 г.
3.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 2030
лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА Б.Б.С., ЕГН
********** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 2600 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: