Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 30.09.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Русенски районен съд, VI - ти
граждански състав в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди
и деветнадесета година:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Ширин Сефер, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1419 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД твърди, че бил подписан договор за паричен заем № 2717891 от 30 декември 2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
като Заемодател и Г.Ц.И. като
Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че
е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Основанието, на което предявявали настоящата искова
молба е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03 юли 2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е
задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1000 лв., а
последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с
което Заемодателят е изпълнил задължението си. Страните направили изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният
договор имал сила на разписка. След извършеното прихващане задължението на
Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната
сума по договора. Г.Ц.И. се
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 1162,04 лв., ведно с договорната лихва
на 22 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 52,82 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва).
По договора за паричен заем, Г.Ц.И. извършвал плащания в
общ размер на 843,00 лв.
Към настоящия момент дължимата главница била в размер
на 626,08 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем
№2717891 от 30 декември 2016 г. между страните, ответникът дължал
договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената
договорна лихва била в размер на 60,58
лв. за периода от 16 януари 2017 г. - датата на първата вноска до 6
ноември 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните договор, ответникът се
задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя
едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи
неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на
сключения между страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка
от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер
на 447,60 лв.
Разпоредбите на договора предвиждали, че съгласно
Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска
с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране,
представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения,
телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30
дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай Г.Ц.И. дължал разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 0 лв. Следвало да се
има предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени
съгласно чл.10а от ЗПК и нямали
характер на неустойка.
Ответникът трябвало да изплати целия заем на 6 ноември
2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата
искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна
изтекли, а ответникът по делото продължавал да не изпълнява задълженията си,
поради което същият дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 77,01 лв. от 7 ноември 2017 г. – датата на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 14 ноември 2018 г, ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Иска да бъде признато за установено, че ответника
дължи сумата от 626,08 лв. главница; 60,58 лв. договорна лихва за периода 16
януари 2017 г. до 6 ноември 2017 г.; 447,60 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 0 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 77,01 лв. от 7 ноември 2017 г. – датата на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 14
ноември 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ответникът Г.Ц.И.
не е представил отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.11.2018 г. по ч. гр. д. № 7766/2018
г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжникът Г.Ц.И. да заплати сумата от 626,08 лв. главница; 60,58 лв.
договорна лихва за периода 16 януари 2017 г. до 6 ноември 2017 г.; 447,60 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 0 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 77,01 лв. от 7 ноември 2017 г.
– датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване
на заявлението - 14 ноември 2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумите от 25,00 лв. – заплатена държавна такса и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът Г.Ц.И. бил призован по реда на чл.47, ал5 от ГПК и съдът дал
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор.
Видно от представените преписи на
писмени доказателства: Уведомление за
цесия до Г.Ц.И.; Договор за
паричен заем № 2717891 от 30 декември
2016 г.; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
30.01.2017 г.; Пълномощно от страна на „Изи Асет Миджмънт” АД, с което
упълномощава „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, се установява,
че „Изи Асет Миджмънт” АД сключило с
ответника договор за кредит, с който му бил предоставен кредит в размер на 1000.00
лева, която
след това не му заплатила сумата от 626,08
лв. – главница, поради което дължи и 60,58 лв. - договорна лихва за периода от 16.01.2017
г. до 06.11.2017г.; 447,60лв. - неустойка за неизпълнение на задължение; 77,01
лв. – законна лихва за забава върху непогасената главница за периода от 07.11.2017г.
до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2018г.
до окончателното изплащане на вземането. С договор за цесия
„Изи Асет Миджмънт” АД прехвърлило на ищеца вземането си срещу ответника.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предвид неявяването на ответника
в първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, не подаването на отговор на исковата молба и направеното
искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
искането основателно – налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът
следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй
като от представените писмени доказателства се обосновава извод, че искът е вероятно
основателен. На ответникът са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Следователно
настоящото решение може да се основе на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 75.00лв. – разноски по гр. д. № 7766/2018 г. по описа на РРС
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването
на предявения иск, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящето дело разноски в размер на 475.00 лв., от които 175.00
лв.- държавна такса и 300.00 лв.- юрисконсулско възнаграждение определено на
основание чл.78, ал.8 от ГПК
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Ц.И., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, п.к. 1527,
сумата от 626,08 лв. главница; 60,58 лв. договорна лихва за периода 16 януари
2017 г. до 6 ноември 2017 г.; 447,60 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 77,01 лв. от 7 ноември 2017 г. – датата на последната погасителна
вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 14 ноември 2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2018г. до
окончателното изплащане на вземането по прехвърлено от „Изи Асет Миджмънт” АД на Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД чрез цесия вземане по Договор за паричен заем № 2717891 от 30.12.2016 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №4182 от 21.11.2018 г. по ч. гр. д. № 7766/2018
г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г.Ц.И.,
ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, п.к. 1527, сумата от 75.00лв. –
разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №4182 от
21.11.2018 г. по ч. гр. д. № 7766/2018г. по описа на РРС и сумата от 475.00 лв. разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на въззивно обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: